никулден

  • У нас на Никулден рибарите приключват с есенно-зимния риболов. Последният улов се принася в жертва на светеца.

    Мореплавателите и рибарите и техните семейства участват в тържествената църковна литургия, след което устройват общи празнични трапези, посветени на св. Николай.
    По традиция на този ден българите приготвят богата празнична трапеза, на която основното ястие е печен шаран или рибник. Народното поверие гласи: "На Никулден човек трябва да си почопли зъбите с рибя кост, макар и от боклука да си я вземе." Никулденската риба трябва да е прясно уловена и с люспи-голият шаран се асоциира с немотия. Първата хваната риба на този ден се изяжда от рибарите, печена на самия бряг. На 6 декември шаранът не е просто ястие, а ритуал- жертвоприношение към светеца, благодарност за закрилата в премеждия, надежда за добруване и радост, молитва за здраве и берекет.
    При приготвянето на традиционното рибно ястие се внимава да не паднат люспи от рибата на земята- на лошо е. На масата се поставят и различни обредни хлябове, познати на различни места с названията "богов хляб", "боговица", "никулденски кравай", "светец". Често хлябовете се украсяват с образа на светеца или неговия кораб, моделирани от тесто. Освен риба и хляб на масата има още фасул, сарми и други постни ястия, приготвени със зехтин или шарлаган /масло от орехи или сусам/. Преди да започне тържественото угощение, рибникът и погачата се прикадяват от най-възрастния представител на семейството и рода. Част от обредната храна се раздава за здраве и за да "пази свети Николай моряците и рибарите от беди и корабокрушения".
    След празничния обяд семейството отива на мегдана. На хорото се хващат момите, на които им предстои да се омъжат, затова на някои места хорото се нарича "сглядно". Трапезата не се вдига и до късно през нощта остава на разположение на домакини и гости. Костите на шарана се изгарят, закопават се в земята или се хвърлят в реката. Навремето кръстецът, костица от темето на шарана с формата на кръст, се зашивала в шапките на децата, за да ги предпазва от уроки и зли очи. В различни райони у нас баячки лекували с нея безсъние, плач и подутини при малките.

    ...

    Никулден в българската традиция
    Начало /  /  /  / Зоо Хит БГ - Избрано за Вас......



  • Продукти:
    1 кг. брашно, 3 яйца, 250 г. кисело мляко, 70 г. захар, 1 лъжичка сода бикарбонат, 1 лъж. сол, 2 лъж.олио или масло, хладка вода за замесване, 1 жълтък за намазване.

    Начин на приготвяне:
    Брашното се пресява два пъти и се размесва със содата. Прави се кладенче и в него се поставя солта. В отделен съд се разбъркват киселото мляко и яйцата, слагат се мазнината и захарта. Сместа се размесва с брашното, като се прибавя и вода, докато се получи меко тесто. Меси се, докато тестото се изглади и започнат да се появяват мехурчета. Оформя се кръгла питка, украсява се отгоре с разнообразни фигури, намазва се с жълтък и се оставя да втасва около половин час. Пече се в умерена фурна. След като се изпече, питката се поръсва с вода и се загъва в кърпа.
    в. Уикенд

    ...

    Никулденска пита
    Начало /  /  /  / Зоо Хит БГ - Избрано за Вас......



  • Пълнен шаран в тесто
    Продукти:

    Един шаран /2,5-3,00кг./, 6 средно големи глави лук, една чаша начукани на едро орехи, магданоз, сол на вкус, една кафена лъжичка черен пипер, щипка канела. За кората: 3/4 кг.брашно, сол, 1 и 1/2-2 чаши олио /зависи от големината на шарана/.

    Начин на приготвяне:
    Шаранът се изчиства, леко се осолява и се напълва със следната плънка: Задушава се лукът, нарязан на лунички, прибавят се орехите, черният и червеният пипер, магданозът и канелата. Оставя се да изстине и с така направената плънка се напълва шаранът. Разточва се кора от замесеното тесто /да не лепне/. Шаранът се завива с омесеното тесто, така че двата края на пелената да се застъпват 3-4 пръста под шарана, за да не се разтвори по време на печенето. Увитата в тестото риба се поставя в тавичка без мазнина и се пече в умерена фурна до леко зачервяване на кората.
    Консумира се изстинал, нарязан на филии като руло.

    БЪЛГАРСКИ НИКУЛДЕНСКИ ТРАДИЦИИ

    ...

    Рецепта за Никулден
    Начало /  /  /  / Зоо Хит БГ - Избрано за Вас......



  • ежегодно по 1 млн. речни и 7 млн. американски пъстърви

    София. Българският ловно-рибарски съюз ежегодно произвежда по 1 милион речни пъстърви и около 7 милиона американски пъстърви. Това съобщи за Агенция „Фокус” Христо Михайлов, председател на националното ловно сдружение. Той посочи, че освен с отглеждане на дивеч, сдружението се занимава и с отглеждане на риби. Това става по национални програми на сдружението от 2003 година.
    „Около 1 милион речни пъстърви има в единственото стопанство, което в България е специализирано и запазено. То е на ловно-рибарския съюз и се намира край Батак. Всяка година със собствени средства, без държавни субсидии, помощи или бюджети произвеждаме 1 милион пъстърви само речни, около 7 милиона американски пъстърви и няколкостотин хиляди шарани произвеждаме. Обърнете внимание – това не са фермери, не е производство за консумация, насочени към пазарите и Никулден, а те са технологично устроени само по такъв начин да произвеждат зарибителен материал. И всичко това отива в природата ни”, каза Христо Михайлов. Той посочи, че ежегодно ловната организация отделя собствени средства на ловците, на сдруженията. “Подчертавам по един милион лева в общия ни сборен баланс”, уточни Михайлов.
    Александър ШАБОВ
    Агенция Фокус

    ...

    Българският ловно-рибарски съюз произвежда
    Начало /  /  /  / Зоо Хит БГ - Избрано за Вас......



  •  

    Тодоров ден

    В християнската традиция св. Теодор Тирон (гр. Божи дар) е храбър воин, пострадал по време на жестоките гонения на император Максимилиан. Разказва се, че петдесет години след смъртта на св. Теодор в Цариград властвал император Юлиан Отстъпник. Една година решил да оскверни великденския пост. Заповядал цялата храна, която се продава по пазарите, да бъде напръскана с кръв от езически жертвоприношения. Тогава св. Теодор се явил в съня на Цариградския патриарх, казал му да забрани на хората да купуват храна от пазарите. Една седмица да се хранят само с пшеничени питки и мед, да запазят поста и душите си от осквернение. Така и направили.
    Оттогава празникът на св. Теодор се почита в първата събота от великденския пост. На този ден в църквата трябва да се занесе жито.
    Чрез конните надбягвания (т. нар. кушии) се извършва своеобразна демонстрация на мъжките качества на ергените, на готовността им да встъпят в брак. Официално, публично се признават и младите невести. Свети Тодор покровителства раждаемостта и плодовитостта. Ритуалите по представяне на невестата са свързани именно с бъдещото й раждане. Самият ден се смята като оплождане на земята от светеца - той забива копието си в нея и оттам избликва топлина. Затова и по времето на този магически оплодителен акт жените не трябва да работят нищо, за да могат да забременеят и да родят по-лесно.
    В никакъв случай на празника не се спи. Който го направи, ще се раз¬более.
    Жените не бива да мият, да перат и да тупат, да простират бяло пране.
    Конят - победител в надбягванията, не се продава, защото се вярва, че сам светецът е неговият покровител.
    Не се яде праз лук, за да не се разболеят конете и хората.
    Не се мият коси след залез слънце. Който го направи, главата му ще трещи и гърми като копитата на конете.
    През цялата първа седмица на великия пост не се прави помен.

    ГАДАНИЯ И ПРЕДСКАЗАНИЯ
    През цялата Тодорова неделя се гадае за женитба, деца, любов. През различните дни момите слагат под възглавницата си овесени или царевич¬ни зърна, а на сутринта вярват, че който е дошъл в съня им, за него ще се
    оженят.
    От осветеното жито майката взима три зърна и заедно с първия залък на момичето си от празничната трапеза ги слага скришом под възглаи-ницата на детето. На сутринта подробно разпитва за сънищата му и ако и тях има млад момък, очаква се той да се появи скоро и в истинския му
    живот.
    Със зърна може да се извърши и обричане. В късен час момата минаии три пъти по мостчето на река, хвърля зърна и казва: „С когото се взема, с него да жънем." И може би това ще се случи още през същата година.
    Пак със същата цел подрязват стръкове чесън, наричат ги с имена па ергени, а на сутринта който стрък покара, той дава знак за истински и
    жених.

    МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ
    Предсказанията за добро време и плодородие се свързват със звездите. Най-често това са звездите от съзвездието Плеяда, чиито народни имена са Квачката, Власи и др. Смята се, че ако Квачката се скрие в навечерието на заговезни, тоест преди Зимния Тодоровден, цялата година ще е плодо¬родна, и обратно, ако остане да свети на небосвода, годината ще е неплод-на. Сходни предсказания се правят и по време на други празници - Димит-ровден, Архангеловден, Никулден. Основания за тези наблюдения и пред¬сказания се търсят в стопанското деление на годината на два жизнени и трудови цикъла - зимен и летен.
    Според легендата самото съзвездие е сътворено от Господ, който бла¬гословил пиленцата и кокошката на една бедна вдовица с много деца. Ня¬кога, дни преди потопа, Господ отишъл в дома й. Видял, че семейството има само една кокошка с пиленцата й, съжалил ги и решил да ги спаси. Единственото условие било, когато забушува потопът, да бягат и да не се обръщат назад. Когато настъпил денят и водите заприиждали, вдовицата с децата, кокошката и пиленцата побягнала. Но любопитството у хората надделяло, обърнали се и в миг се вкаменили. Само птиците се спасили, изгрели на небосклона като съзвездие, което нарекли Квачката. Когато Квачката се скрие, тя започва да мъти своите пиленца и това е състояние на хаос и безпорядък, тоест опасно време, от което ще се излюпи космос. Когато изгрее отново, излюпването вече е осъществено, редът е възстано-нсн. Звездите от това съзвездие светят до Гергьовден и оттогава се скриват чак до Тодоровден.
    Ако на Тодоровден времето е хубаво, такова ще бъде и на Благовец.

    Трапеза

    Пече се обреден хляб - „колак", „черковник", „копито", „конче", “кравай”. Част от него се разчупва и слага в зобта на животните, друга се разста за здравето на животните. За здраве върху обредните хлябове често
    изобразяват и цветя. На трапезата се слагат пита с мая, леща, чорба от гъби.
    Храните по време на великите пости обикновено са фасулена чорба,
    сн фасул, червени чушки, пълнени със зрял боб, постно кисело зеле с приз и праз лук, клин чорба (с вода и зелев сок), салата от коприва и праз лук, лютика, лютеница.

    КОН
    Конят е почитан от най-стари времена. Той е основен атрибут на тракийските божества. Оброчни релефи с т. нар. Тракийски конник, или Херос са разпространени в изобилие из българските земи. Важна е ролята му и в погребалната обредност на траките. Върху прабългарски средновековни паметници слънчевият знак се съчетава с изображението на кон и дава основание за интерпретация на коня като слънчев символ. Тази връзка по- късно се отразява като паралел със земния символ на слънцето – огъня. Огнището заедно със защитната роля на коня става причина за изработва не за българския бит на съоръжения, подставки за огнища — „кончета". |
    Народът ни почита коня заради неговата вярност и преданост. Животното има свръхсилата да бъде недосегаемо за зли духове, вили, самовили караконджули. Човек на кон може да се спаси от тях. Също така и много по-отрано ще бъде предупреден, защото животното предусеща отдалече присъствието на лошия дух, застава на едно място, предупреждава стопа¬нина си за приближаващата опасност, рие с копита на едно място и отказ¬ва да тръгне. Покровител на конете е св. Тодор.

    Тодоров ден е празник на коневъдите.
    Празнуват:
    Тодор, Тодора, Теодор, Теодора и техните производни:
    Тоде, Тодин, Тодньо, Тодо, Тодораки, Тодоран, Тодорешко, Тодорин Тодоринко, Тодорчо, Тодош, Тодьо, Тудор; Тода, Тодица, Тодорка, Ту дорица;
    Таке, Таки, Тако, Тачко, Тока, Токан, Токо, Тоне, Точе...
    Тоте, Тоти, Тотко, Тошо, Тоцо, Точко;
    Тота, Тотка, Точка, Тоша, Тошка...
    Доран, Дорко, Доро, Дорчо; Дора, Доре, Дорина, Дорка, Доца...
    Рица, Рачка ( ум. от Тодорица, Тодорачка).
    Може и Божидара, което е пряк превод от името на светеца Теодор -„божи дар".

    За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

    *Български магии и гадания, автор - Лилия Старева, книгоиздателска къща Труд, 2007
    *Архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.

    ...

    Тодоров ден е.../07.03.2009/
    Начало /  /  /  / Зоо Хит БГ - Избрано за Вас......



  • На Никулден- молитва за здраве, закрила и берекет

    На 6 декември православната църква отбелязва един от най-големите си празници, посветен на свети Николай Мирликийски Чудотворец. Името му означава и Побеждаващ. Според народните вярвания, когато шестимата братя светци си разделяли света, на Николай по Божията воля се паднали всички реки, морета и езера и да бъде господар на целия подводен свят- на рибите и водните демони. Отредено му е било по вода да ходи, кораби да води, по морета ветрове да спира. На това дължи и другите си прозвища- "мокрия свети Николай" или "рибния светец". В народната представа свети Николай носи първия сняг. Хората вярват, че именно той разтърсва бялата си брада и от нея падат първите снежинки...
    Свети Николай покръствал в правата вяра, а когато кръстосвал моретата, се сблъсквал с безброй опасности, от които успявал да се спаси благодарение на молитвите и Божията закрила. Спасявал изпаднали в беда моряци и рибари. По тази причина българите го почитат като патрон на рибарите и мореплавателите и като господар на необятната водна шир- на океаните, моретата и езерата. Светецът се смята за покровител на семейството и дома, почитат го също търговците и банкерите, а бургазлии са го избрали за патрон на своя град.
    Според народните вярвания светецът предизвиква морските бури и урагани. Когато е сърдит, той пуска силни ветрове, разлюлява морето и потопява корабите и лодките. Ето защо нашият народ казва, че на Никулден всички кораби в открито море трябва да спрат, за да се отдаде нужната почит към светеца покровител.
    Св. Николай Мирликийски е реално съществувала историческа личност. Той бил преследван за вярата си по времето на римските императори Диоклециан и Максимилиан. През 325 г. участвал във Вселенския събор в Никея, където настоявал за разжалването на еретика Арий. За да подсили доводите си, той му ударил плесница пред всички присъстващи митрополити.
    Свети Николай се родил през втората половина на III век в Патара, град в малоазийската област Ликия, в богато и знатно семейство. Станал свещеник веднага след като навършил пълнолетие по препоръка на неговия чичо Николай, епископ Патарски, който пророчески възкликнал по време на ръкополагането му: "Братя! Аз виждам ново слънце, което изгрява над земята и обещава утеха на всички скърбящи. Блажено е стадото, което ще го има за пастир, защото той ще приведе към истина заблудените овци, ще ги пасе на пасбището на благочестието и ще бъде помощник на всички страдащи".
    Скоро след това станал епископ на главния град на Ликия-Мир. Затова към името му бил добавен и титулът Мирликийски. Като духовен баща на Мир управлявал паството си с много любов и мъдрост и дарявал сила  и живот на болните и угнетените. Прочул се като защитник на онеправданите и помощник на изпадналите в беда. Щедро помагал на бедните, без да чака благодарност за помощта си. Правел даренията си тайно, така че хората да не знаят техния произход.
    За всеотдайното му служение Бог още приживе го дарил с дарбата на чудотворството. От житието му научаваме за неговото първо чудо. По време на пътуване към Божи гроб за поклонение Николай успял с молитви да укроти разразилата се буря, да спаси кораба от корабокрушение и дори да възкреси умрял моряк, паднал от мачтата. По- късно, когато се случвало силно вълнение, всички в морето призовавали на помощ светеца. Той се явявал и благополучно извеждал корабите до пристанището.
    Свети Николай доживял дълбока старост и починал през 342 г. Нетленните му мощи, погребани в катедралата в Мир, се оросявали от благовонно миро, от което вярващите получавали изцеление. През 1099 г. били пренесени в италианския град Бари, където почиват и до днес в специално издигната великолепна базилика. С молитвите на св. Николай ставали много чудеса и той се прославил далеч извън пределите на града и Италия. Така почитта към него се разпространила в цяла Европа.

    ...

    Празник
    Начало /  /  /  / Зоо Хит БГ - Избрано за Вас......



  • НЕ КУПУВАЙТЕ ГОЛ ШАРАН...

    У нас на Никулден рибарите приключват с есенно-зимния риболов. Последният улов се принася в жертва на светеца.

    Мореплавателите и рибарите и техните семейства участват в тържествената църковна литургия, след което устройват общи празнични трапези, посветени на св. Николай.
    По традиция на този ден българите приготвят богата празнична трапеза, на която основното ястие е печен шаран или рибник. Народното поверие гласи: "На Никулден човек трябва да си почопли зъбите с рибя кост, макар и от боклука да си я вземе." Никулденската риба трябва да е прясно уловена и с люспи-голият шаран се асоциира с немотия. Първата хваната риба на този ден се изяжда от рибарите, печена на самия бряг. На 6 декември шаранът не е просто ястие, а ритуал- жертвоприношение към светеца, благодарност за закрилата в премеждия, надежда за добруване и радост, молитва за здраве и берекет.
    При приготвянето на традиционното рибно ястие се внимава да не паднат люспи от рибата на земята- на лошо е. На масата се поставят и различни обредни хлябове, познати на различни места с названията "богов хляб", "боговица", "никулденски кравай", "светец". Често хлябовете се украсяват с образа на светеца или неговия кораб, моделирани от тесто. Освен риба и хляб на масата има още фасул, сарми и други постни ястия, приготвени със зехтин или шарлаган /масло от орехи или сусам/. Преди да започне тържественото угощение, рибникът и погачата се прикадяват от най-възрастния представител на семейството и рода. Част от обредната храна се раздава за здраве и за да "пази свети Николай моряците и рибарите от беди и корабокрушения".
    След празничния обяд семейството отива на мегдана. На хорото се хващат момите, на които им предстои да се омъжат, затова на някои места хорото се нарича "сглядно". Трапезата не се вдига и до късно през нощта остава на разположение на домакини и гости. Костите на шарана се изгарят, закопават се в земята или се хвърлят в реката. Навремето кръстецът, костица от темето на шарана с формата на кръст, се зашивала в шапките на децата, за да ги предпазва от уроки и зли очи. В различни райони у нас баячки лекували с нея безсъние, плач и подутини при малките.

    ...

    Традицията повелява
    Начало /  / Зоо Хит БГ - Избрано за Вас......



  • Необходими продукти:
    1 шаран /1,2 - 1,5 кг./;
    1 яйце;
    краве масло за намазване;
    брашно за поръсване.

    За тестото:
    400 гр. брашно;
    150 гр. маргарин;
    3 - 4 с.л. студена вода;
    1/2 ч. л. сол

    За плънката:
    1 глава лук;
    1 морков;
    1 стрък целина;
    1/2 ч.ч. ориз;
    50 гр. орехови ядки;
    5 с.л. олио;
    1 домат;
    1 ч.л. сух копър;
    1 ч.л. сух магданоз;
    1 ч.л. сол.

    Начин на приготвяне:
    1. Брашното се пресява в купа, поръсва се със солта, разбърква се и се добавя маргаринът. Размесва се с вилица така, че да се получат хлебни трохи. Налива се водата и енергично с ръце за кратко се омесва тесто, като се внимава да не се премеси. Ако е нужно, се добавя вода, ако е лепкаво, се прибавя брашно. Тестото трябва да е меко и еластично. Оставя се 30 минути да престои покрито в хладилник.
    2. Изчистените и измити лук, морков и целина се нарязват на ситно. В дълбок тиган се налива олиото, след като се нагорещи, се изсипват зеленчуците и се запържват за около минута. Добавя се почистеният и измит ориз за около 3- 4 минути, докато стане прозрачен, като се разбърква периодично.
    3. Доматът се нарязва на дребни кубчета и се добавя при ориза, след което се налива 1/2 ч.ч. гореща вода, посолява се и се разбърква. Задушава се на тих огън, докато оризът поеме водата. Ореховите ядки се запичат за минута в сух тиган, като се разбъркват. Натрошават се на малки парченца и се добавят заедно с подправките към ориза. Всичко се разбърква и тиганът се оттегля от котлона.
    4. Шаранът се остъргва от люспите, с остър нож се разрязва коремът и се отстраняват вътрешностите. С ножица се изрязват коремните и гръбните перки и рибата хубаво се измива. Подсушава се и се осолява отвътре, коремната кухина се пълни с плънката и се зашива с конец.
    5. Голяма тава се намазва с маслото, поръсва се с брашно, като се отстранява излишъкът. Охладеното тесто се разделя на две топки. От тях се разточват не много тънки кори, като хубаво се поръсват с брашно. Първата се прехвърля в тавата и върху нея се поставя шаранът, покрива се с втората кора, краищата се запечатват и излишното тесто се отделя.
    6. Останалото тесто се разточва и с малък пръстен се отрязват кръгчета, които се лепят с помощта на разбито яйце по повърхнастта на рибата, имитирайки люспи. По същия начин се оформят перки, глава и опашка.
    7. Шаранът се пече около 40 - 45 минути в предварително загрята до 180 градуса фурна, докато тестото се зачерви. Към края се намазва с останалото яйце и се дозапича, докато повърхността стане златиста. След като се извади от фурната, се разрязва на порции и се сервира заедно с част от тестената кора.

    Съвет:
    Шаранът трябва да се измие много добре, като се отстранява и съсирената кръв в коремната кухина. В противен случай рибата ще горчи.

    Приятен апетит!

    ...

    Пълнен шаран в тесто
    Начало /  /  /  / Зоо Хит БГ - Избрано за Вас......



  • Любимата рецепта на Георги Мамалев - Шаран по селски

    Макар да не е запален риболовец Георги Мамалев обича да си хапва риба. Не го прави от диетична гледна точка и затова по-често посяга към тлъсти сладководни риби. Любима му е една богата рецепта за шаран, приготвен със зеленчуци, който често опитвал при свои приятели и после също усвоил. Вече я приготвя и сам по специални поводи като Никулден.
    Предлагаме ви рецептата:

    Шаран по селски

    Необходими продукти:
    1 шаран; 250 мл. червено вино;1 с.л. олио; 30 г. масло; 20 г. брашно; 4 глави лук; 100 г. гъби; 1 чушка; 3 скилидки чесън; магданоз на вкус; черен пипер на вкус; сол на вкус.

    Начин на приготвяне:
    Сваряваме виното, маслото, брашното, олиото, ситно нарязаните гъби, чушката, лука, чесъна, магданоза, черния пипер и сол на вкус. Прибавяме порциите шаран и варим на тих огън до омекване. Сокът не трябва да бъде рядък. При положение, че е останал рядък, ще трябва да го варим още малко, докато се поизпари.

    Добър апетит!

    в.Уикенд
    снимка:интернет

    ...

    Шаран по селски - рецепта
    Начало /  /  /  / Зоо Хит БГ - Избрано за Вас......





*

Избрани сайтове никулден