грижи

  • Кучето - произход, значение, навици, хранене, грижи, болести
    » Анатомия на кучето  » Сетивата на кучето
    » Езикът на кучето » Хранене на кучето
    » Любовния живт на кучето » Болести при кучето
    » Малкото кученце » Възпитание на кучето

    ...

    Обща информация
    Начало /  /  / Зоо Хит БГ - Избрано за Вас......



  •    Четкането е най- добрата грижа:

       Няма куче, което да не обича ежедневно да бъде четкано. това му доставя удоволствие. За някои породи четкането дори е наложително. Последиците от това са лъскава козина, чисто куче, по- малко косми по килимите и дрехите. Освен това кучето е доволно, тъй като мъртвите косми предизвикват неприятен сърбеж.
       За да се поддържа чиста кожата, са необходими редовни грижи. Например четкането, а при породите с дълги косми и разресването предотвратяват сплъстяването на козината. По принцип ежедневното четкане и разресване са достатъчни за почистване на кожата и космената покривка от нечистотии и прах.

       Тримингът е задължителен за много породи:

       Кучетата, които според стандарта на породата следва да бъдат подстригвани или подлагани на триминг, трябва редовно да се водят при кучешки фризьор. Мястото, където на вашия четирикрак приятел ще бъде направена най- добрата фризура или триминг, ще ви бъде посочено при покупката му от развъждащия. Триминг означава отстраняване на мъртвите косми и скъсяване на живите със специални ножици. Подстригването и тримингът на кучетата изисква особени умения, която специалистът притежава. През лятото кучетата се подстригват през четири седмици, а през зимата- през шест седмици. Кучетата с много гъста космена покривка не трябва да се остригват напълно през лятото. Космената покривка предпазва животните от парещите лъчи на слънцето и изолира от горещината.

       Къпането е разрешено:

       В миналото се препоръчваше кучетата да се къпят по възможност рядко, а малките през първата година изобщо да не се къпят. Това схващане се промени. Къпането, разбира се не прекалено често, е допустимо дори при малките кучета на възраст над шест месеца, заради почистването на силно замърсена кожа и козина или когато кучето се е търкаляло в мръсотия.
       Съвременните неутрални шампоани за кучета са подходящи за къпане на всеки десет седмици. Освен баните за почистване има и специални бани за остраняване на бълхи и въшки. Но срещу тях може да се прави профилактика. В зоомагазините се предлагат специално импрегнирани противоинсектициди /и против бълхи/ нашийници, които предпазват успешно от неканените паразити.

       При къпане трябва да се взимат някои предпазни мерки:

       - Температурата на водата трябва да бъде под 35 градуса
       - В очите и ушите на кучето не трябва да попада вода и пяна
       - Ако кучето има рани, не трябва да се къпе. Не трябва да се къпят също така малките кученца и кучетата под шест седмична възраст
       - Ако кучето ви има кожни изменения, трябва да се консултирате с ветеринарния лекар
       - Противно на други мнения облизването на кучето до сухо след къпане не е проблем, ако преди това сте го изплакнали добре от сапуна
       - Погрижете се кучето да се изсуши бързо, евентуално чрез движение, което загрява тялото.

       Всичко това обаче не означава, че трябва да къпете кучето си всяка седмица или през две седмици с топла вода и сапун. При честото къпане се измиват защитните вещества на кожата и козината и не могат да въздействуват. Касае се за отделяна от кожата киселинна мантия и мазнина от намиращите се в основата на космите мастни жлези. Понякога честото къпане причинява екземи. Следователно- по- добре умерено отколкото прекалено!

       Грижи за очите и ушите

       Редовното почистване на ъгълчетата на очите е наложително. Не само че е некрасиво кучето да се разхожда с гурелясали очи, но втвърдените секрети може да причинят обезкосмяване.
       Ушният канал и ушната мида на здравите кучета са чисти и розовочервени на цвят. Гъстата козина или тесните ушни канали обаче може да доведат до натрупване на ушна кал, която, ако не се отстрани, се отлага в ухото и предизвиква възпаления. Ако ушните канали се запълнят ушна кал и течности, като вода и масло, там може да се загнездят бацили, които да причинят инфекции. В такива случаи кучето с болки и сърбеж в ухото тръска силно главата си и се чеше по ушите.
       При кучетата с изправени уши "проветряването" им поддържа сухи ушните канали, а при кучетата с висящи уши секретът е течно мазен и поради това полепва по- лесно.
       Почиствайте ушите с напоена в олио кърпа, като бъркате с пръст колкото е възможно по- навътре. Никога не използувайте тампони, тъй като те само натъпкват ушната кал навътре и така се образува тапа пред мембраната, откъдето се отделя много трудно. Тази тапа е идеалната среда за причинителите на болести, които може да засегнат мембраната.

       Грижи за ноктите:

       Ноктите на младите кучета се износват от ежедневното движение и затова не са необходими специални грижи. Много дълги стават ноктите на кучетата, които не излизат достатъчно или се движат почти изключително по мек под, където износването на роговицата е слабо. Ако извитите нокти се впият във възглавничките, това причинява болезнени рани и куцане.
       Дългите нокти се подрязват от развъждащия или ветеринарния лекар. Внимава се особено за нокътя на палеца на предната лапа, тъй като той не се износва.

       Вълчи нокти и купиране:

       Една нерядко срещана при кучетата аномалия са така наречените вълчи нокти. Вълчи нокти или още лъжливи, недоразвити пръсти наричат израстващите от вътрешната страна на задните лапи пети пръсти. При някои породи тези пръсти са нарочен белег, например при браян или пиринейски бергер. Вълчите пръсти може да се появят на едната лапа или от двете страни и често се срещат като двойни или тройни образувания.
       Тъй като нокътят не стига до земята, той не може да се износва. Той расте свободно и понякога затруднява кучето при ходене. С течение на времето вълчият нокът враства в лапата, като причинява гнойни възпаления, които смущават движението на кучето. Много често това обстоятелство налага лекарска интервенция. С цел да се спестят такива усложнения, вълчите нокти на кучето трябва да се отстранят между третия и петия ден от живота му. На тази възраст това е незначителна намеса, която се извършва без упойка и заздравява бързо. При порасналите кучета вълчите нокти се отстраняват само чрез операция, извършена от ветеринарен лекар с упойка.
       Друга дребна операция, която се прави на малките кученца, е купирането /подрязването/ на опашката. Купирането на ушите е забранено в Германия.
       Въпреки че чрез развъждане са създени много разнообразни форми, хората смятат, че трябва дя дооформят нещо с ножици и скалпел. Купирането на опашката се прави в първите четири дни. Тогава то е проста, елементарна операция, която се извършва без упойка и отзвучава бързо. според нормите на сдруженията на развъждащите подрязани опашки са присъщи на мюнстерлендер, кокершпаньол, немски острокосмест птичар и немски късокосмест птичар, на някои териери, както на ротвайрлер и бобтейл, ако закърнялата опашка е доста дълга.
       Решението за купиране на вашето куче остава изцяло ваше. Вие трябва да решите въпроса дали аргументите, излагани от сдруженията на развъждащите са основателни или за това, че кучето наистина изглежда по- добре с отрязана опашка.

       Здравословно хранене- здрави зъби:

       Здравите зъби имат голямо значение за целия организъм на кучето. някои кучета имат неприятна миризма на устата, която се издава от жълтеникавите и сиви отлагания по зъбите. Ако тези неприятни наслоявания не се отстранят, те се превръщат в зъбен камък, който причинява пародонтоза. Противно на някои мнения, при кучетата рядко се срещат кариеси.
       Наред с балансираното хранене най- добрата основа за здрави зъби при кучетата е редовният контрол на зъбите и венците, както и почистването на зъбния камък от ветеринарен лекар. Впрочем ветеринарните лекари не съветват да се почистват зъбите на кучетата само защото това не допада на повечето животни.

    ...

    Правилни грижи
    Начало /  /  /  / Зоо Хит БГ - Избрано за Вас......



  • Преди да си вземете котка: 

    Преди да си вземете котка, всичко трябва предварително да бъде добре обмислено. От ваша страна ще бъде много безотговорно, ако си вземете коте и чак след това установите, че по една или друга причина не можете да се грижите за него.

    Ако вече сте взели решение, остава да помислите каква порода и какъв цвят котка предпочитате. Всяка порода си има своите предимства и недостатъци. Всичко зависи от това- коя би била най- подходящата за вас. Дългокосместите котки трябва да бъдат ресани всеки ден, и ако нямате време за това, по- добре се откажете. Сиамските, източните, бирманските, абисинските и руските сини котки не се нуждаят от ежедневно ресане, но те пък коренно се различават от спокойния и търпелив нрав на персийките. На котките от тези породи е необходим постоянен и тесен контакт с човека- така че и на тях ще трябва да отделяте повечко време. В противен случай те ще се отчуждят и вместо радост, ще ви носят само грижи /например по отношение на домашната хигиена/. Освен това те повече са предразположени към различни заболявания. В сравнение с тях късокосместите английски и европейски котки изискват значително по- малко грижи, те по- рядко боледуват и живеят по- дълго. Те не са и скъпи, но за сметка на това техните котенца не са така търсени като персийските, бирманските или други екзотични породи.

    Много важен е полът на животното. Котараците обикновено са по- едри, а след достигане на полова зрялост са източник на силни миризми: когато започнат да оставят ароматизираните си "визитки" в жилището. Миризмата на някои от тях почти не се усеща в жилището, но къде е гаранцията, че именно вашият котарак ще е сред тях? Освен това в периода на сватбите котараците обичат да скиторят. Котките пък редовно "ощастливяват" собствениците си с малки и стопаните са принудени да се грижат за бременна и кърмеща котка и нейното потомство. Една от главните препоръки към собствениците на чистокръвни котки е да не дават на своите питомци възможност да скитат, т.е. да не напускат жилището без контрол. Животните, които свободно се разхождат по улиците, са изложени на множество опасности. Най- голямата е транспортът- всеки от нас е виждал прегазена котка, а годишно броят на прегазените или блъснатите котки достига хиляди. Те могат да се отровят с различни токсични вещества- инсиктициди, хербициди и т.н. Опастност за свободно скитащото животно са различните инфекциозни заболявания и паразитите. Такова животно се превръща в преносител и крие опасност както за другите животни, така и за хората. Котките могат да пострадат и от невъзпитани хора, особено в градовете и по- гъсто населените места.

    Котките, които обитават дворовете, вилните зони и парковете, всъщност са полудиви и втого трудно свикват с домашните условия. Даже да получават храна от хората, те се стремят да стоят настрана от тях и е почти невъзможно човек да хване такова животно. Тези котки лесно се различават от скитащата домашна котка, която е по- доверчива. Ако е гладна или уморена, такава котка се сприятелява с всеки, който и предложи храна или подслон.

    Ако срещнете такава котка, нахранете я, напоете я и и дайте възможност да си почине на воля. След като си почине, тя сама ще тръгне да търси родния си дом. Ако в жилището си имате собствен питомец, най- добре е намерената котка да бъде изолирана от него. Както вече стана дума, скитащите котки са преносители на някои инфекциозни заболявания и паразити. Болестите, които се предават от животно на други животни и на хората се наричат зооантропонози. Много често възможността за взаимно заразяване се преувеличава, но все пак тя реално съществува. В този смисъл, сравнена с другите животни, котката не е толкова опасна.

    Към тези заболявания се отнасят: крастата, токсоплазмозата, бясът, туберколозата, лептоспирозата и някои дерматомикози. Възрастните, които контактуват с болни животни, трябва да вземат мерки за дезинфекция.

    Ако решите да вземете в дома си коте от улицата, най- добре е веднага да го покажете на ветеринарен лекар- в противен случай рискувате не само здравето на другите домашни питомци, а и на всички членове на семейството. Трябва да знаете, че отглежданото в домашни условия животно е по- възприемчиво към различни инфекции, защото имунната му система е доста по- слаба. След като прибраното животно бъде прегледано от ветеринарен лекар, целесъобразно е в продължение на няколко дни да го подложите на карантина, а след всеки контакт с него да си миете ръцете. Това ще ви предпази от евентуални зооантропонози. Ако сте взели котето от свои близки, тези предпазни мерки са излишни.

    След преминаване на карантинния период новото животно трябва да се сприятели с другите обитатели на жилището. В началото на запознанството стопанинът трябва да бъде наблизо, за да предотврати конфликт, при който животните може взаимно да се наранят. Разбира се всичко зависи от техния темперамент. Не изолирайте животни, които са се запознали, но не са се сприятелили- в противен случай при следващата среща процесът на запознанство ще трябва да започне от самото начало. Възрастното животно обикновено много лесно се сприятелява с чуждо котенце.

    Също така трябва да знаете, че с появата в жилището на нов четирикрак обитател /не само котка, а и всяко животно/, котката ще ви се обиди и даже ще започне да ревнува. След като е свикнала с привилегированото си положение, тя е недоволна от факта, че сега ще трябва да дели вашата любов с някой друг. Понякога е много трудно животното да се освободи от чувството за ревност, защото много неща зависят от характера му. Трябва търпеливо да го убеждавате, че с появата на новия обитател то няма да бъде обидено и изоставено- с времето интелигентната котка ще разбере, че няма повод за проява на ревност. До настъпването на този момент обаче най- разумно е да храните животните поотделно- всяко от своята чинийка.

    Сега няколко съвета за онези, които са решили да си вземат котка:

    1. Най- добре е да си вземете котенце- то не само ще ви достави много радост със своята закачливост и миловидност, но и по- лесно ще свикне с новото жилище.

    2. По възможност не купувайте животното от случайни хора- най- добре е да го вземете от собственика му. В този случай вие ще сте наясно в каква обстановка е било възпитавано животното, а и ще споделите със стопанина му някои проблеми, които са важни както за вас, така и за малкото. Вие ще имате възможност да се запознаете и огледате майката- така ще имате представа как ще изглежда в бъдеще вашият питомец. Освен това ще имате и по- голям избор- от всички котета ще можете да си изберете най- доброто.

    3. Ако не се чувствате достатъчно сигурен при избора на котенце, вземете със себе си по- опитен собственик или консултант, който достатъчно квалифицирано ще може да оцени положителните качества на животното; за здравословното състояние на малкото ценна консултация ще ви даде ветеринарен лекар.

    4. Когато взимате котенце, изяснете със собственика особеностите на хранене и температурата, при която е било отглеждано животното- така на първо време без усилие ще му създадете условия, аналогични на предишната обстановка, а след това постепенно започнете да го привиквате към удобните за вас условия.

    5. При избор и покупка на коте премислете и преценете всичко, но никога не взимайте животно за пробен период. Ако още на следващия ден откриете у животното недостатъци или недъзи, вече ще бъде трудно да се разделите или оттървете от него. Освен това и смяната на заобикалящата го среда ще се отрази зле върху нервната система на животното. Не забравяйте също така, че с течение на времето котето ще порасне и вече няма да бъде толкова игриво.

    Необходими съвети при отглеждане на котката и създаване на хигиенни навици

    Животното ще ви носи радост, само при положение, че го научите на някои навици. Условно, те могат да бъдат разделени на две групи: грижи за котката и грижи за хигиената и /това най- вече се отнася за градските жилища.

    Този, който иска неговият любимец да получи високи оценки, трябва да се грижи преди всичко за козината му. Котката трябва редовно да се реши, козината да се масажира с четка /особено в периода на смяната и/, да се препича на слънце и да диша чист въздух. За съжаление, по- голямата част от собствениците забравят, че слънчевите лъчи са източник на здраве. Те са особено полезни за младите животни, защото помагат за по- лесното усвояване на витамин Д. Котките много обичат да се препичат на слънце и мнозина недоумяват: как може животно с такъв "кожух" да понася горещината. Но в същото време не бива да ги държим продължително време на слънце- и те като хората могат да получат топлинен удар. Преките слънчеви лъчи са противопоказни за персийските котки с определена окраска в периода на смяната на козината и след къпане, защото окраската може да промени цвета си.

    Когато проветрявате, внимавайте животното да не настине. Особено опасно е течението след къпане и при пътуване с кола или влак.

    Къпането също спада към грижите за козината, макар че голяма част от котките не се нуждаят от това- за тях е достатъчно излизването. Но понякога те се изпоцапват до такава степен, че къпането просто е наложително Освен това то е най- ефикасният начин за почистване на козината от насекоми и паразити.

    Ако лапичките са замърсени със смола, боя, асфалт или други лепливи вещества, те се намазват със зехтин или олио и се почистват със стар пешкир, след което замърсената част на тялото се измива със шампоан. Изгорените с химикали места се обработват със съответния медикамент, но преди това трябва добре да се измият с топла вода.

    Котката редовно си "точи" ноктите. За тази цел собственикът трябва да монтира специална дъсчица, малка цепеница или парче от стар килим ичи черга, опънати върху дървена основа. Повече от котките много бързо разбират предназначението на този предмет и го използват по предназначение. Някои котки обичат да си "точат" ноктите след сутришното си събуждане- затова най- добре е това устройство да се разположи близо до тяхната "спалня".

    За кучетата изпилването и подкъсяването на ноктите е обичайно нещо, докато котките се грижат сами за "маникюра" си. Понякога драскайки по нещо, животното иска да привлече вниманието ви- да го нахраните, да му отворите вратата или да му разрешите козината. За котката ноктите имат огромно функционално значение- това е тяхното оръжие при нападение и отбрана. Отрязаните или изпилени нокти депресират животното: след подобна процедура животното страхливо се скрива в някое потайно ъгълче и дълго време не излиза от там. Интересно е, че и след скъсяване и изпилване на ноктите, котката продължава инстинктивно да ги "точи"- ето защо тази процедура няма да спаси собствениците от евентуалните щети, които котката нанася с драскането.

    Сега няколко думи за неща, които често биват игнорирани от собствениците, а всъщност са много важни. Най- напред за почивката на животното. Котката се нуждае от повече време за сън, отколкото човекът- всеки ден тя трябва да спи по 14- 18 часа. Недоспиването може да стане причина за различни неврози /това се отнася най- вече за младите животни/. Времето за сън домашните котки нагаждат към режима на човека, те спят предимно през нощта, но намират време да подремнат и през деня- на коленете на стопанина или в определеното им за спане място. Най- често за котешка "спалня" се използват кошници или сандъци от нелакирани дъски- те лесно могат да се дезинфекцират. Отвътре се застилат с одеялце, дюшече или обикновена стара жилетка. "Спалнята" се поставя на закътано и тихо място, където няма течение.

    Котката трябва да има минимум две чинийки- едната за храна, а другата за вода. След всяко хранене, те се измиват, а водата редовно се сменя. Съдинките за котката не трябва да бъдат дълбоки, а широки и достатъчно тежки- така при хранене котката няма да ги мести по пода.

    Препоръчва се котешката "тоалетна" да се постави в по- закътано ъгълче на жилището. За целта се използват пластмасови, емайлирани или керамични ванички, които лесно се почистват и дезинфекцират. Не бива да се използват дървени сандъци- урината се просмуква в тях и неприятната миризма се задържа за дълго време. След всяко използване "тоалетната" се почиства. Повечето котки категорично отказват да ползват замърсена "тоалетна". Много котки се научават да използват за естествените си нужди тоалетните чинии. В продължение на няколко дни на ръба на тоалетната чиния се поставя парче хартия с малко керамична пепел, което редовно се сменя. След като котката свикне с това място, керамичната пепел става излишна. От време на време ваничките трябва да се дезинфекцират- неприятната миризма се отстранява лесно с помоща на една- две капки евкалиптово масло, което не отблъсква котката. Дезинфекционните средства не трябва да бъдат прекалено миризливи или ароматизирани, в противен случай котката ще намери друго място за естествените си нужди. Ето един съвет- за да избегнете миризмата на урина в къщи, сипете в обикновена кофа една чашка терпентин и го залейте с два литра вряла вода. Изпаренията напълно неутрализират неприятните миризми. Само внимавайте котката да не пие от тази течност, защото може да се отрови.

    Животните често използват за наблюдение первазите. Те лежат с часове и нито една кола или минувач не се изплъзват от зоркия им поглед. Такива "седенки" на отворен прозорец, слънце и чист въздух са много полезни за котките. Не ги лишавайте от това!

    Наистина има случаи, когато животното пада през отворения прозорец. В старанието си да хване прелитаща наблизо птица или падащ лист, в ловджийския си порив, то губи равновесие. Даже стари и опитни животни с едно погрешно движение рухват надолу. Макар винаги да се приземяват на четири крака, при падането котката може да си нарани най- вече главата- по време на полета тя леко натежава. За да предпазите животното от подобни злополуки, поставете на прозорците мрежа или решетка- те няма да пречат на наблюдението, но ще предотвратят евентуални злополуки.

    Домашните котки трябва да спортуват- иначе ще се превърнат в дебели мързеливци. Различните предмети за игра осигуряват на котката нормално развитие, възможност да се движи и развива реакцията и инстинктите си. На животните не бива да се дават чупливи пластмасови изделия, предмети от стъкло или станиол- котката може да отгризе парченце и да го глътне.

    Както за човека, така и за животните, някои растения са полезни, а други- вредни. Но поради повишената чувствителност на котките към различни вещества, вредните растения за тях са много повече. При котките, които живеят в домашни условия, инстинктивната способност да различават опасните растения е доста притъпена. Ето защо те много често сериозно се натравят, когато гризят листа или цветове на отглежданите в жилището растения.

    Полезно е да се знае, кои от растенията, често отглеждани в жилищата, са сериозна заплаха за котките. Ето списък на някои от растенията, които са много опасни за тях:

    - змийско грозде

    - рододендрон

    - ботурче, циклама

    - жълта акация

    - татул

    - хортензия

    - хвойна, смрика

    - глушица

    - имел

    - съсенка

    - момина сълза

    - черно кучешко грозде

    - вълча ягода, бясно дърво

    - напръстник, бесен бурен

    - кала

    - нарцис

    - мразовец, кърпи- кожух

    - олеандър

    - самакитка, аконит

    - жасмин

    - иглика

    - лютиче

    - старо биле

    - равнец

    - дицентра, диклитра

    - ралица

    - вранско око

    Макар и кактусите да не са отровни, те са опасни за животните с острите си бодли, които лесно се чупят, могат да наранят животното и да предизвикат възпаление.

    Сериозни натравяния могат да предизвикат химикалите, с които се обработват растенията: достатъчно е само да се отърка в растението, обработено с пестициди. При излизване на козината отровните вещества попадат в организма и причиняват сериозни заболявания. Собствениците трябва да знаят, че саксийните растения, които се купуват от магазини, почти винаги са обработени с химикали. Затова след като ги донесете от магазина, задължително ги изплакнете с чиста вода. Ако в жилището има котка, най- целесъобразно е стайните растения да се отглеждат във висящи саксии или зад стъклена преграда.

    Грижи за възрастни котки

    Собственикът така свиква със своя любимец, че даже когато той остарее, стопанинът не може да се раздели с него. Котките живеят средно по 10- 12 години, но признаците на остаряването се проявяват по- рано- към 8- 9 година. Това зависи преди всичко от условията на живот и здравето на животното.

    Старостта при котките настъпва незабележимо, много често стопанинът изобщо не забелязва наближаването и. Остаряването не е съпроводено с побеляване или блръчки по кожата, както това става при хората и редица други гръбначни, не са доказателство изтритите или пожълтели зъби. Понякога при старите котки изпадат резците- липсата им напомня за възрастта. На практика единственият знак на настъпващата старост при котките е изчезването на подкожния мастен слой по гърба и около очите- животното е слабо, а понякога изглежда и мършаво. На тази възраст котките се нуждаят от особени грижи. Те трябва да получават храна по- често, а не два пъти на ден. Освен месо на животното трябва да се дават и други продукти, включително краве масло, олио или зехтин. Ограничете или съвсем се откажете от дреболиите- това се отнася за черния дроб и бъбреците. Редовно и в големи количества към храната се добавят витаминни препарати. Храната трябва да бъде ситно накълцана, а по- късно- във вид на кашичка.

    Старите котки тежко преживяват всяка промяна на бита, те не обичат изненадите. Това засяга не само храната, а и поведението, промените в обстановката, преместванията или появата в жилището на непознати хора.

    козинката на такива животни се нуждае от особени грижи. Когато стопанинът всеки ден разресва и приглажда козинката, той помага на животното да запази интерес към заобикалящия го свят, усета му към живота, укрепва вярата в собствените му сили. Това има положително въздействие върху психиката на животното, тъй като котката обича да бъде чиста и спретната; ако тя осъзнава, че няма сили да се грижи за себе си, тя изглежда мърлява, а това особено много я подтиска. Когато разресва животното, стопанинът предотвратява натрупването в стомаха на мъртви косми и образуването на валмо. С влажна гъбичка се почиства муцунката около носа и устата, тъй като с годините за котката става все по- трудно да почиства тези места от тялото си.

    На старини котката трябва редовно да се преглежда- само по този начен различните усложнения се откриват навреме и могат да бъдат предотвратени или поне облекчени. Това се отнася преди всичко за устната кухина и зрението. Старостта е съпроводена и с понежено обоняние. Имайки предвид каква роля играе обонянието в живота на котката, загубата му има огромни последици. На първо място е затруднено храненето, тъй като преди да изяде нещо, котката задължително го души. След загуба на обонянието животното започва да се храни по- малко. Ако в продължение на няколко дни възрастното животно няма апетит, собственикът може да приложи следния "трик": на дъното на чинийката под обикновената храна се слага по- миризлива: риба, кашкавал, сирене или друго лакомство. Така храната ще стане по- апетитна и животното ще започне да се храни.

    Както при старите хора, така и при възрастните котки, все по- често се обаждат различни болежки. Най- често срещаните са възпаление на ставите /артрит/, нарушено кръвообращение /сърдечна недостатъчност/ и уриниране /камъни в бъбреците или пикочния мехур, възпаление на пикочния мехур или на бъбреците/. Ако котката ви страда от тези или други заболявания, потърсете помоща на ветеринарен лекар.

    Условия за отглеждане

    В градски жилища няма условия за отглеждане на много животни. Ако разполагате с достатъчно площ, най- добре е котките да разполагат с отделно помещение. От него се изнасят килимите, щорите, креслата и другите предмети, които животното може да използва за точене на ноктите си. В такова помещение се поставя специална "мебел" за почивка на животните и конструкции за катерене.

    Всеки собственик подрежда "котешкия дом" съобразно финансовите си възможности и площа, с която разполага, но спазвайки главните изисквания за отглеждане на животното. Не се препоръчва съвместното отглеждане на много котки и кучета.

    ...

    Грижи за котката
    Начало /  /  /  / Зоо Хит БГ - Избрано за Вас......



  • Току що сте станал горд собственик на малко коте или на поотраснал мяукащ домашен любимец?

    Първите няколко дни са най-трудните. И за вас, и за него. Затова е добре с много търпение и постоянство да преодолеете сложния период на опознаване. Най-подходящо за целта е да се свържете с ветеринарен лекар, който да ви обясни правилата за отглеждане и възпитание /да, за възпитание като при децата става дума!/. От него ще получите и ценни съвети за храненето, хигиената и необходимите ваксини. Но ако ви е трудно да посетите ветеринар, ето няколко важни стъпки, които би трябвало да следвате при отглеждането на четириногия ви любимец.
    В началото ограничете пространството за пребиваване на новия обитател в дома ви. Добре е да прикриете опасните места, където той би могъл да се пъхне и да не може да го извадите оттам. Добър вариант е кухнята. Изберете подходящ ъгъл, постелете килимче, поставене купички за храна и вода. Важно е да обмислите къде да поставите котешката тоалетна и нейния вид. Някои котета бързо привикват да извършват естествените си нужди на канала в банята, но други предпочитат предлаганите в търговската мрежа варианти за тоалетна. Ваш обаче е ангажиментът да наблюдавате поведението му и най-вече да проявите търпение и упоритост, докато го приучите да я използва. Ако в началото котето се изпишка на неподходящото място, изпитан метод е да попиете със салфетка част от урината и да поставите хартията в котешката тоалетна. Добре е да насочите вниманието му натам, за да може то да припознае мястото като свое. Едва тогава можете да му осигурите достъп и до останалата част от жилището.
    За да расте здраво, котето трябва да се храни правилно. Ако все още не сте се консултирали с ветеринар по въпроса, ето някои принципи за храненето на котките. След отбиването /около 6-8 седмица/ до 3-месечна възраст те трябва да получават по 120-150 г храна 5-6 пъти дневно, а между третия и шестия месец - по 180-220 г 4 пъти на ден, винаги със стайна температура. Менюто включва не по-малко от 30 г нарязано на дребно месо /говеждо, заешко, пилешко, телешко, пуешко/. Смесвайте го със сварени зеленчуци. След втория месец ограничете, а след 3-ия спрете млякото, тъй като съдържащата се в него лактоза не се преработва от котешкия организъм и може да доведе до стомашни проблеми.
    Храненето със суха гранулирана храна може да започне след 2-ия месец. В началото е добре да я предлагате навлажнена. Използвайте само храна, предназначена за котки и съобразена с възрастта им. Ако избирате качествени, балансирани храни, обикновено не са необходими никакви допълнителни витамини и минерали. И нещо изключително важно: котето ви винаги трябва да има прясна вода за пиене и купа с поникнала зелена трева.
    Осигурете на домашния си любимец играчки и поставка за острене на ноктите. Иначе рискувате някои от мебелите ви да се превърнат в дрипи. Особено важно е да си играете с него и да му говорите, така котето ще започне да ви разбира и да изпълнява елементарни команди. Най-чного седмица след като е влязло в дома ви то вече ще ви има доверието, с удоволствие ще ляга в скута ви и ще ви възнаграждава с характерното си мъркане. А вие вече ще разпознавате нюансите в гласа и поведението му.
    Източник:в.Кауфланд

    ...

    Грижи и храна за здраво коте
    Начало /  /  /  / Зоо Хит БГ - Избрано за Вас......



  • Съществуват много признаци, при чиято проява човек без необходимата медицинска подготовка, веднага ще разбере, че котката е болна. Важното е тези признаци да бъдат установени и описани на ветеринарния лекар, който ще бъде улеснен в поставянето на точната диагноза.

    Както при традиционната медицина, за определяне на диагнозата най- напред се измерва температурата. Нормалната темпрература на котката е между 38 и 39 градуса. Над 39.5 градуса се смята за повишена температура.

    Ако вашето животно се е разболяло, вземете съответните мерки. Котката се нуждае преди всичко от спокойствие. Обикновено котката отказва да гълта лекарства и витамини на таблетки. В този случай е необходимо известнонасилие: отворете устата на котката и с пръст придмижете дражето към основата на езика. Докато не преглътне лекарството, дръжте устата и затворена. Течното лекарство се капва върху езика или козината на предните крайници, откъдето тя сама го излизва. Лекарството може да се размеси и с храната. При смесване на лекарството с храна имайте предвид, че понякога медикаментът губи своята ефикасност, витамини не трябва да се разтварят в горещо питие, тъй като от топлината витамините се разпадат. Лекарствата не бива да се дават с мазнини, защото те имат свойството да разлагат много вещества.

    Понякога котката категорично отказва да глътне лекарството, а насилственото му вкарване в устата затруднява собственика. Затова един от най- ефикасните методи за лечение на болните животни е инжекцията /та е единственият начин за лечение с инсулин на болните от диабет котки/. Инжекциите биват подкожни, мускулни, венозни и коремни. Когато правилно са инжектирани, мускулните инжекции са абсолютно безболезнени.

    Както и при човека, клизмата се използува за промиване на червата на котката.Клизмата трябва да се използва много внимателно, тъй като котешките черва са тънки и има опасност от силното налягане на течния разтвор или при освобождаването на фекалии, те да се разкъсат.

    ...

    Грижи за котката
    Начало /  /  /  /  / Зоо Хит БГ - Избрано за Вас......



  • 4. Сезонни грижи за пчелните семейства:
    4.4. Използване на главната паша и грижи за пчелните семейства по време на медосбора
    При нашите природно- климатични условия месеците, през които пчелните семейства са максимално развити и натрупват големи запаси мед, голяма част от които се отнемат като стокова продукция, са май, юни и юли. През този период основните грижи за пчелните семейства включват следните дейности:
    • Осигуряване на оптимални условия за най- пълно използване на наличната паша в дадения район;
    • Използване на градивния инстинкт на пчелите за получаване на повече восък;
    • Предотвратяване на изпадането на пчелните семейства в роево състояние;
    • Осигуряване на добра вентилация на кошерите и недопускане на прегряване;
    • Получаване на качествени майки, с които се извършва подмяната на старите и негодните;
    • Центрофугиране на меда;
    • Предотвратяване на отслабването на пчелните семейства;
    • Грижи за новосъздадените отводки.
    При успешно зимуване на пчелните семейства и добри грижи за тях през пролетта те непрекъснато се засилват и междурамията се изпълват с пчели. Повишаващите се дневни температури, топлото слънце и изобилието на нектар и прашец подбуждат пчелите към интензивно развитие. Високопродуктивните майки достигат своя максимум на яйцеснасяне- до 2000 яйца в денонощие. Намесата в живота на пчелите трябва да е разумна и ефективна и да води до излюпване на много индивиди в гнездото, подходящ температурен режим и наличие на достатъчно свободни килийки за снасяне на яйца и складиране на нектар и прашец. Трябва да се създадат оптимални условия за максимално увеличаване на пилото. В зависимост от силата на семействата гнездата се разширяват с основи за градеж. Преработването на постъпващия нектар активизира младите пчели и те отделят восък.
    Непосредствено преди главната паша силните семейства в Дадан-Блатови кошери имат 8-9 пити с пило и изпълнен с пчели плодник, а при многокорпусните кошери са запълнени два корпуса. Усиленият приток на нектар и прашец покрива увеличената консумация на храна за отглеждане на пило.
    За много от равнинните райони в нашата страна първата главна паша се осигурява от бялата акация. В Южна България тя започва цъфтежа си в началото на май, в Северна България- около 10-ти май, по Черноморието и Североизточна България- през втората половина на месеца, по високите места- в края на май и началото на юни. Не всички семейства успяват да се развият достатъчно до акациевата паша, за да я оползотворят пълно и някои пропускат медосбора. Средните по сила пчелни семейства, които са с много открито пило и сравнително малко летящи пчели, не могат да използват пълноценно пашата. Поради това те трябва да се подсилят с летящи пчели от по- слабите семейства чрез налитане. За тази цел определените кошери се доближават постепенно един до друг. През времето от 10 до 14 часа слабото семейство се премества на друго място, а съседното по- силно се поставя така, че да заеме средно положение между местата на двата кошера преди преместването им. Летящи пчели налитат в силното семейство и започват да носят в него нектар. Изместеното слабо семейство се подхранва няколко дни със захарен сироп. За главната паша слабите семейства може да се обединят в едно или да се присъединят към средните по сила, за да се използва пашата. След пашата броят на семействата се възстановява. Всичко това се прави само със здрави пчелни семейства.
    Когато междурамията в плодниковите пити са запълнени с пчели, се поставят корпуси или магазини /в зависимост от системата кошери/ за разширение на гнездата и за събиране на мед. Новият корпус или магазин се поставя без да се изчаква питите да побелеят. Побеляването означава надграждане и удължаване на килийките. Това се прави от пчелите след запълване на всички свободни килийки с нектар.
    Акациевата паша е краткотрайна, но обилна. Поради това най- добре е на силните семейства да се поставят по два магазина или корпуса с пити. При недостиг на изградени пити се поставят восъчни основи.
    Два- три дни преди началото на главната паша гнездото на двукорпусния кошер се преустройва. От горния корпус се махат питите с открито пило и се поставят в долния, а от него се изваждат питите със запечатано пило и се преместват в горния. За да се използва напълно капацитетът на пчелите, в гнездото трябва да се осигурят достатъчно пити за преработката и складирането на нектара. Разширяването с магазини или корпуси се прави още преди запечатването на меда.
    Ако главната паша е много силна /каквато е акациевата/, още преди запечатването на меда в горния корпус или в магазина под тях се поставят нови с восъчни основи. За кратко време пчелите ги изграждат и запълват с мед. След запълване на двата корпуса отгоре се поставя трети, като преди това се разменят местата на първия и втория корпуси.
    При слаба и продължителна паша майката често се качва в горния корпус или магазина и снася яйца. За да се избегне това явление, което затруднява центрофугирането на меда, върху долния корпус се поставя ханеманова решетка, ограничаваща майката в него. За да се спести излишната енергия на пчелите и да се ускори зреенето на меда, трябва да се усили вентилацията на кошерите. Дъната се смъкват, а горният вход се отваря. Когато питите се запълнят с мед и 2/3 от площта им е запечатана, може да се центрофугират. Не е желателно да се центрофугира незрял мед, защото той ферментира бързо поради повишеното водно съдържание.
    При добра акациева паша пчелите запълват всички свободни килийки с нектар и мед. Това ограничава яицеснасянето на майката и по-късно се отразява на силата на пчелното семейство и възможността да усвои след- ващата паша. В такива случаи е необходимо след прецъфтяването на акацията да се центрофугират 2-3 пити от плодника и празните пити да се върнат в средата на гнездото за осеменяване. Добре е по време на главната паша да се запазят по 2-3 пити със запечатан качествен мед и прашец, които се използват впоследствие за зазимяване на семействата. Много често преди или по време на главната паша силните пчелни семейства изпадат в роево състояние. Естествено роене настъпва тогава, когато в кошера има много пило и млади пчели, килийките са запълнени с нектар и прашец и няма свободни площи за снасяне на яйца от майката. Наблюдава се несъответствие между намаляващото количество на откритото пило и увеличаващия се брой на пчелите кърмачки, които остават без работа. Появяват се признаци на роево състояние - пчелна "брада" на входа, намалена работоспособност на пчелите, заложени маточници. В такива случаи е по-добре да се направи изкуствен рой, отколкото да се разрушават маточниците. Разрушаването им не помага, тъй като пчелите залагат нови. Естествено най-добре е да не се допуска изпадането на семействата в роево състояние. То може да се избегне като на майката се осигуряват свободни килийки за снасяне на яйца и на младите пчели се даде възможност да отглеждат повече пило. През този период приносът на нектар е много голям и, за да се изпари водата от нектара при преработката му от пчелите в мед, е необходима добра вентилация на кошерите. За да се предпазят гнездата от прегряване през големите горещини, кошерите се засенчват отгоре и отстрани с трева и клони. Прегряването се отразява неблагоприятно на активността на летящите пчели, понякога се получава прегряване и задушаване на пилото и свличане на питите. Най-добре е входовете да са обърнати на изток и североизток, за да не се напичат от обедното слънце. Много често по време на главната паша поради ограничаване на пилото /понякога това се прави и умишлено с цел по-интензивен медосбор/ и отпадането на голяма част от старите летящи пчели семействата отслабват. За това трябва да се осигуряват свободни площи за постоянното яйцеснасяне на майката.
    Восъкоотделянето и градивният инстинкт на пчелите се стимулира и използва, като в пчелното гнездо се поставят колкото може повече основи за градеж и строителни рамки - броят им е съобразен със силата на семейството. Центрофугирането на меда през периода на медосбора е задължително, когато се разполага само с по един магазин на пчелно семейство. Преди да се центрофугират магазинните пити, се прави проверка на медовите запаси в гнездото. В зависимост от количеството на меда в него се определя колко пити ще се центрофугират и колко ще бъдат оставени за попълване на запасите при зазимяването. Най-добре е питите да се центрофугират веднага след изваждането им. Желателно е изцентрофугираните пити да се връщат на същото семейство, от което са взети. За да не се предизвиква кражба между семействата, което е възможно в края на сезона и особено при липса на нектароотделяне, центрофугирането и връщането на питите се извършва привечер. Изобщо при такива условия е необходимо да се работи много внимателно, като прегледите и другите дейности със семействата трябва да се извършват сутрин или привечер. През този период е най-подходящото време за отглеждане на млади майки, за размножаване на семействата чрез образуване на отводки и за смяна на старите и негодни майки. Новообразуваните отводки трябва да се развият в семейства и да се запасят с храна. По-слабите отводки се подсилват с по 1-2 пити зряло пило от силни и здрави семейства и се подхранват със захарен сироп. Ефективният летеж на пчелите за събиране на нектар и прашец е до 2 км от пчелина. Разбира се, те могат да летят и на по-далечни разстояния, но приносът на нектар в кошера е много малък поради изразходване на голяма част от събрания за храна по време на полета. Колкото източникът на нектар е по-близо до пчелина, толкова и ефективността на събирането му е по-висока. Поради това пчелите не могат да използват медоносните растения, разположени на по-големи разстояния от кошерите. За повишаване на медопродуктивността на пчелните семейства чрез използване на няколко главни паши, осигурявани от последователно цъфтящи растения, разположени на големи разстояния от стационарното място на пчелина, се прилага подвижното пчеларство. То се използва и с цел опрашване на ентомофилните селскостопански култури (вж. Раздел Подвижно пчеларство).
    По време на медосбора се проявяват характерните за активния период на пчелите болести - американски гнилец, европейски гнилец, аскосфероза, вароатоза и други. Тъй като през този период магазините и корпусите са поставени за складиране на стоковия мед, трябва да се вземат строги мерки за предотвратяване на попадане на каквито и да било лекарствени препарати в пчелния мед. Поради това заболелите от американски гнилец пчели се изгарят, а за борба с другите заболявания се прилагат алтернативни методи - биотехнологични, биологични, физични, третиране с безвредни естествени вещества /напр., етерични масла и органични киселини срещу вароатозата/ (вж. разделите Организация на здравеопазването в пчеларството и Болести по пчелите).

    ...

    4.4. Използване на главната паша и грижи за пчелните семейства по време на медосбора
    Начало /  /  /  /  /  /  / Зоо Хит БГ - Избрано за Вас......



  • 4. Сезонни грижи за пчелните семейства:
    4.6. Есенни грижи за пчелните семейства и подготовка за зимуване
    Подготовката на пчелните семейства за зимуване е важен момент от целогодишната работа в пчелина. Правилната и своевременна подготовка за зимуване и самото зимуване са основни предпоставки за активното развитие на пчелните семейства през пролетта. В края на есента приключва цъфтежът на последните медоносни растения - есенен минзухар, някои градински растения /астри, хризантеми/ и др. Животът на пчелното семейство затихва. Майките преустановяват яйцеснасянето и се излюпва последното пило. Само понякога при продължителна и топла есен в някои райони младите майки все още снасят яйца. Пчелите запушват всички пукнатини на жилището си с прополис. През топлите часове на деня те пренасят мед от крайните пити и го складират навътре в центъра на гнездото в освободените от излюпеното пило килийки и оформят мястото за зимуване обикновено в средната част. В късната есен намесата в живота на пчелите е от изключително зна- чение за успешното им зимуване. През този период е необходимо да се извърши следното:
    • да се направи последният за годината преглед на пчелнитесемейства;
    • да се отдели специално внимание на по-слабите семейства и запасните майки;
    • да се осигури пълно спокойствие на пчелните семейства през есенно-зимния период.
    При последния преглед се установява наличието на майка, броят на питите и междурамията с пчели, количеството и качеството на меда и прашеца в гнездото. Също така се проверява добре ли са стеснени и затоплени гнездата, има ли осигурен достъп на въздух, съществува ли опасност от външни неприятели, които нарушават зимния покой на пчелите. При окончателното зазимяване гнездата се подреждат към тази страна на кошера, която през зимата и пролетта се огрява най-много от слънцето. В гнездото се оставят толкова пити, колкото пчелите покриват плътно. Питите трябва да са светлокафяви или кафяви, т.е. в тях да е отглеждано пило, тъй като те задържат топлината и пчелите зимуват по- добре в тях. Подреждат се така, че в средата да останат запълнените до половината с мед, а в краищата се поставят по пълните. Стесняването на гнездото облекчава пчелите при поддържането на оптимален температурен режим през зимата. При по-силните семейства гнездото се съсредоточава в южната страна на кошера. При средни и слаби семейства то се сформира в средата, ограничава се от двете страни с преградни дъски, а зад тях се поставят топлоизолационни материали. Ако се налага допълване на хранителните запаси, то се прави с медени пити или мед. Не се препоръчва подхранване със захарен сироп, тъй като поради хладното време пчелите са с намалена активност и работоспособност и не могат да го преработят напълно. Сиропът остава незапечатан в питите, поглъща вода, ферментира и става негоден за зимна храна. Храната през зимата е достатъчна, ако са осигурени 1,5- 2 кг на междурамие за силните семейства и 2,2-2,5 кг на междурамие за слабите. От особено значение е и качеството на пчелния мед, на който ще зимуват пчелите. Ако се констатира наличие на манов мед, той трябва да бъде заменен с нектарен. Мановият мед поради високото съдържание на минерални вещества и някои по-висши захари е неподходящ за зимна храна, тъй като предизвиква токсикози и диарични явления, особено при студени и продължителни зими. Подреденото гнездо се ограничава с преградна дъска и се затопля встрани и отгоре с кече, възглавнички, стиропор или други материали, които задържат топлината и пропускат влагата. Използваните горни възглавници, запълнени с топлоизолационен материал, при студено време предпазват кошера от охлаждане, като намаляват топлоизлъчването. При горещо време го предпазват от прегряване. Добре е във възглавниците да има отдушник. При Дадан-Блатовия кошер ролята на отдушник играе отворът на хранилката, а при многокорпусния - отворът на покривната табла. Над тези отвори се поставя рехаво запълнена възглавница, дебела 6-8 см. Известно е, че за да поддържат оптимална температура в гнездото, слабите семейства изразходват много повече храна от силните, което изтощава пчелите. Това се отразява зле на здравословното им състояние и развитието през пролетта. За да се предотврати загиването на семействата с по 3-4 междурамия пчели, най-добре е те да зимуват по 2-3 в кошер или лежак. Дадан-Блатовият кошер се разделя с плътна преграда на две отделения, всяко с отделен вход. Така събрани, семействата се топлят взаимно и изразходват по-малко храна. При многокорпусните кошери слабите семейства /обикновено оставени за запасни майки/ се зазимяват в горен корпус нас разде- лителната табла, за да се топлят от основното семейство в долния корпус. Тъй като през този период е необходимо пълно спокойствие на пчелните семейства, желателно е пчелинът да бъде ограден, за да не минават през него домашни животни. През късната есен на входовете на кошерите се поставят мишепредпазители. Ако въпреки това се констанира проникване на мишки, те трябва да се отстранят и да се почисти дъното. За борба с гризачите в складовете се поставят капани и отрова за мишки. Кошерите трябва да са настанени на тихо и сухо място, входовете им да са обърнати на юг или югоизток, за да се огряват по-добре от слънцето. Това благоприятства облитането на пчелите. За да не влиза вода през входовете, кошерите трябва да са наклонени леко напред и да са поставени на височина 20-25 см над земята. Ако семействата не са третирани срещу вароатозата или са третирани с препарати с по краткотрайно действие, се прави допълнително третиране с някой акарициден препарат. Особено важно е да не се допусне зазимяване на болни от американски гнилец семейства. Болните семейства се унищожават, а инвентарът се дезинфекцира. Ако в пчелина през пролетта е констатирана нозематоза, с подхранванията трябва да се подаде нозестат или друг противонозематозен препарат (вж. разделите Организация на здравеопазването в пчеларството и Болести по пчелите). Инвентарът на пчелина се почиства и прибира на сухо място. Ако се налага ремонт, той се прави в удобно за пчеларя време.
    След приключване на зазимяването на пчелните семейства всички данни за тях се нанасят в тетрадка или бележник.

    ...

    4.6. Есенни грижи за пчелните семейства и подготовка за зимуване
    Начало /  /  /  /  /  /  / Зоо Хит БГ - Избрано за Вас......



  • 4. Сезонни грижи за пчелните семейства:
    4.5. Грижи за пчелните семейства след медосбора
    В края на м. юли и началото на м. август в повечето райони на страната главната паша приключва. Приносът на нектар е ограничен с изключение на местата, където се отглеждат памук, резене, слънчоглед
    втора култура и някои други културни растения. В планинските райони с дъбови и иглолистни гори понякога се събират големи количества манов мед. С промените в природата се изменя и животът в пчелното семейство. Пчелите не са активни, по-рядко излизат от кошера, лесно се дразнят и жилят. Майките снасят по-малко яйца и в резултат на това пилото намалява значително. Започват по икономично да се изразходват хранителните запаси. Първият очевиден признак за настъпилите промени е изгонването на търтеите от пчелното семейство. Те вече са нежелани и са блокирани в края на гнездото или на дъното на кошера. Старите и изтощени пчели умират, а младите са по-малко и затова и пчелните семейства отслабват в известна степен. През този период трябва да се вземат мерки за есенното развитие и запасяването на пчелните семейства съобразно тяхното състояние и нужди. За тази цел трябва да се направи следното:
    • да се свалят или изолират магазините /корпусите/ от плодника след приключване на последната главна паша;
    • да се направи основен преглед на всяко семейство;
    • да се създадат условия за отглеждане на колкото може повече пило, респ. повече млади и жизнени пчели;
    • да се извърши есенно подбудително подхранване и запасяване с достатъчно храна за зимуване. Магазините или корпусите се свалят или изолират от плодника, като се оставят отвори за преминаване на пчелите. Така се дава възможност на семейството да се организира и да се подготви зазимуване в плодника. Свалените магазини се прибират в склада и се вземат мерки за доброто им съхранение. След свалянето на магазините или корпусите се преглеждат всички семейства и се подреждат гнездата им. Всички стари и дефектни пити без пило се изваждат, а тези е малко мед се поставят зад преградната дъска. Медът в тях се разпечатва, за да се пренесе от пчелите в гнездото. То се подрежда така, че по-късно лесно да се махнат излишните пити или да се сменят маломедните. Една от най-важните задачи е да се извърши главен предесенен преглед, който по значение е равностоен на главния пролетен преглед. Неговите основни цели са следните:
    • да се направи цялостна преценка на пчелните майки;
    • да се определи количеството и качеството на пилото;
    • да се прецени силата на пчелното семейство, изразена в междинни пчели;
    • да се установи количеството и качеството на хранителните запаси;
    • да се получи информация за здравословното състояние на пчелното семейство.
    Прегледът се прави рано сутрин или привечер, когато летежът не е интнзивен. Работи се внимателно, като се вземат мерки срещу възникване на кражба. Гнездата се подреждат така, че да има достатъчно свободни килийки за снасяне на яйца от майката с оглед да се отгледа към края на лятото повече пило. В центъра на гнездото се поставят светлокафяви пити, в които майката да снася. Майката се преценява по външния й вид и по количеството и качеството на пилото. Младата е по-пъргава, по-светла и снася яйца без да пропуска килийки /пилото е компактно/. Старата е по-тъмна, често е с оръфани крила и други дефекти, а пилото е прошарено. Подмяната на старите майки е наложителна, защото рано през есента те преустановяват снасянето на яйца и това се отразява на подготовката на семействата а успешното им зимуване. Само младите и с добър произход снасят усилено през есента и в резултат семейството има повече пило /5-6 пити/ и повече млади пчели за зимуване. Липсата на нектароотделяне в природата затруднява приемането на майките и затова се налага семейството, на което се придава млада майка, да се подхранва 2-3 дни преди придаването, по време на самото придаване и след освобождаването на майката от клетката. Майките задължително се придават в клетки. Най-сигурно приемане на младите майки през този период се осъществява, като те се придават на предварително сформирана временна отводка, заселена с пити с люпещо се пило и пчели от основното семейство. При многокорпусния кошер отводката се прави в корпус над основното семейство, отделен с разделителна решетка, като входът на отводката е обратен на този на основното семейство. Така и двете майки продължават да снасят яйца едновременно. В края на есента отводката с младата майка се присъединява към основното семейство, като предварително се отстранява старата майка. Ако е дефектна, тя се унищожава, но ако е сравнително добра, може да се остнави в отводка като запасна майка. Особено важно е да се осигурят условия за увеличаване на яйцеснасянето на пчелната майка и отглеждане на повече млади пчели. Количеството на пчелите в кошера е доста голямо, но повечето от тях са стари, износени и през есента умират. След медосбора те не са в състояние да поддържат семейството до пролетта. Затова е необходимо да се отгледат млади пчели, които да иззимуват до пролетта и да участват в отглеждането на новото пило. Излюпените през август и септември имат благоприятни условия за интензивно хранене, осигуряващо есенното натрупване на белтъци в тялото им и гарантиращо добро зимуване. В семействата с млади високопродуктивни пчелни майки са необходими свободни площи по питите за снасяне на яйца, достатъчно храна или подбудителна паша, респ, подхранване със захарен сироп. Ако в района на пчелина липсва паша за естествено подбуждане, се прави подбудително подхранване, а ако е необходимо, семействата се подхранват и за занасяване. Подхранването запачва веднага след намаляването на приносът на нектар, в резултат на което пилото се е ограничило. За различните райони на страната времето за началото на подхранването е различно, тъй като това зависи от наличието на паша в дадения район, температурата, влагата и други местни условия. Колкото по-рано започне подхранването, толкова ефектът от него е по-добър. Подхранва се вечер с по 200-300 мл сироп 1:1 през вечер или веднъж седмично с по- голямо количество. Водата в сиропа осигурява необходимата въздушна влага в семейството, необходима за отглеждане на пило през сухия и горещ месец август. Едновременно с развитието на пилото пчелните семейства трябва да се осигурят с необходимото количество хранителни запаси за зимуване. Ако запасите са недостатъчни, наред с подбудителното подхранване трябва да се дадат и по-големи количества сироп за запасяване. За да могат пчелите да преработят сиропа в мед и да го запечатат, добре е това подхранване да започне преди подбудителното, като сиропът се дава на големи порции /по 1-2 литра през няколко дни/. Целта на своевременното подхранване е захарният сироп да се ппреработи от старите пчели, които няма да останат в семейството за зимуване. Ако се подхранва непосредствено преди зазимяването, голяма част от пчелите се изтощават физиологически при преработката на сиропа и това влияе неблагоприятно върху зимуването на пчелните семейства. През периода се провеждат профилактичните прегледи на семействата за заразни и паразитни болести и по-специално за американски гнилец. Ако се открие това заболяване, болните семейства се изгарят, а пчелинът се поставя под карантина. След приключване на медосбора се извършва основното третиране на пчелните семейства срещу вароатозата. Ако се закъснее с третирането, това може да доведе до много неблагоприятни последици - отслабване на семействата, поява на маломерни, деформирани и безкрили пчели (вж. разделите Организация на здравеопазването в пчеларството и Болести по пчелите).

    ...

    4.5. Грижи за пчелните семейства след медосбора
    Начало /  /  /  /  /  /  / Зоо Хит БГ - Избрано за Вас......



  • Сезонната работа с пчелните семейства непременно трябва да бъде съобразена със сезонните особености в живота им, както и с прилаганите технологии за отглеждането им, конкретните природно- климатични условия на района, медоносната растителност, производствената насоченост на пчелина и много други фактори, като основната цел си остава целогодишно да се подпомага животът на пчелното семейство с оглед повишаване на неговата продуктивност.

    ...

    4. Сезонни грижи за пчелните семейства
    Начало /  /  /  /  /  / Зоо Хит БГ - Избрано за Вас......



  • 4. Сезонни грижи за пчелните семейства:
    4.2. Грижи за пчелните семейства през пролетта
    През пролетта грижите са насочени към създаване на оптимални условия за нормалното развитие на пчелното семейство. Със затоплянето на времето активността на пчелите се засилва. След първите облитания пчелните майки се активизират, снасят първите яйца и пилото е на повече пити и на по- големи площи. Обикновено в края на м. февруари при температури над 12 градуса С трябва да се извърши първият осведомителен преглед. За различните райони на страната той е по различно време при температури, позволяващи на пчелите да излитат. Целта на прегледа е бързо да се установи състоянието на семействата и да се окаже незабавна помощ на нуждаещите се. Проверяват се наличието на майка, количеството и качеството на хранителните запаси в гнездото, топлинният режим, смъртността и здравословното състояние на пчелите. Ако липсват запасни майки, семействата без майки се присъединяват към по- слаби, но с млади и добри майки семейства. На гладните семейства до пилото се дават предварително затоплени пити с мед с разпечатани малки участъци. Навлажнените топлоизолационни материали се изсушават или подменят с нови.
    При първа възможност дъната на кошерите се почистват и дезинфекцират чрез обгаряне с бензинова лампа. Ако има съмнения за заболяване от заразни болести, се вземат в кутии за изследване по 50- 60 пресни пчелни трупове.
    През пролетта средната дневна температура се повишава. Затоплянето на почвата и наличието на достатъчно влага подбуждат медоносните растения към развитие. Пчелите излитат и носят прашец от различни пролетни растения- подбел, иглика, кукуряк, леска, синчец, върби, минзухар и т.н. Започват да цъфтят и някои овощни видове- бадем, кайсия, джанка и др. Постъпването на нектар и прашец в кошера активизира кърмачките, които произвеждат млечице и хранят майката и ларвите. Майките започват да снасят повече яйца и площите с пило се увеличават постоянно. С нарастването на пилото консумацията на мед и прашец достига до 3-кг. мед и 2-3 пити прашец месечно. Старите пчели все по- интензивно събират нектар, прашец и вода, а младите правят първите си облитания в топлите обедни часове. Температурата в гнездото е постоянна /34-35 градуса С/.
    През първият пролетен месец /март/ се наблюдава отслабване на пчелните семейства. Причината е умирането на голяма част от презимувалите пчели, а новоизлюпените не са достатъчно, за да компенсират загубата. За нормалното развитие на семейството пролетното затопляне на гнездото е от съществено значение. Поради това гнездото трябва да се стесни своевременно. По- празните пити се изваждат, като се оставят толкова пити с мед и прашец, колкото пчелите могат да покрият. Гнездото се ограничава с преградна дъска, а пространството зад нея се запълва със сухи затоплящи материали. Ако семействата са зимували с отворен горен вход, той постепенно се затваря, а долният се отваря с толкова сантиметра, колкото е броят на питите. От голямо значение е затоплянето отгоре. Много добри резултати, особено при по- слабите семейства, се получават, ако междурамията се покрият с летвички /рейки/, дълги колкото горните летви на рамките и широки 11 мм. Така топлият въздух се задържа в средните междурамия при пилото.
    Към края на м.Март, когато температурата на въздуха се повиши до 14-15 градуса С, се извършва главният пролетен преглед, който дава цялостна представа за състоянието на пчелните семейства. За разлика от осведомителния преглед той е по- продължителен, гнездата се откриват за по- дълго време. Но въпреки по- високите температури, трябва да се работи бързо и внимателно. Изолационните материали се изваждат и сушат на слънце. Качеството на майката се преценява по външния вид и количеството и компактността на пилото, което е показател за яйценосната и дейност. Добрата майка разполага яйцата в сравнително правилна площ без да пропуска килийки. Наличие на т.нар. гърбаво пило показва, че тя е много стара или има други недостатъци и трябва да се смени или семейството да се придаде към друго.
    Липсата на пило е признак за осиротяване на семейството и, за да не се превърне в търтовка, се придава резервна майка или се присъединява към друго семейство. Груба грешка е да се залага пило за отглеждане на нова майка, тъй като трудът ще бъде безрезултатен.
    Особено внимание при главния пролетен преглед трябва да се обърне на количеството, качеството и разположението на меда и прашеца в гнездото. Медът се определя окомерно, като се знае, че пълната плодникова пита съдържа 2,5- 3 кг. мед.
    За нормалната работа на пчелите през пролетта от особено значение е наличието на определен минимум мед и прашец в гнездата- 5-8 кг. мед и 1-2 пити с прашец. Ако медът намалее под този минимум, водени от инстинкта за самосъхранение, пчелите намаляват яйцеснасянето, а отглежданите ларви остават недохранени. Поради това, ако след зимуването храната е малко, необходимо е празните пити да се извадят от гнездото и да се подменят със заделени за целта медени пити. Осигурени с достатъчно храна, семействата увеличават отглеждането на пило при наличие на някаква паша. Ако такава липсва, тя се имитира чрез подбудително подхранване.
    Подбудителното подхранване през пролетта е ефикасно средство за бързото развитие на пчелните семейства. Кога да започне и кога да завърши пролетното подбудително подхранване се определя най- вече от времето на настъпване на първата главна паша.
    То започва 60-70 дни преди главната паша. За районите с ранна паша е в началото или средата на месец март. По- добре е то да се извършва чрез разпечатване на меда отначало около пилото, след това и на останалите пити и да се дава медно- захарно тесто. При този начин на подхранване пчелите не се изтощават, активизират се и освобождават килийки за снасяне на яйца от майката.
    При по- късната главна паша в планинските райони стимулирането започва по- късно- обикновено през последната десетдневка на март.
    При топло време, ако пчелите покриват плътно питите, отглеждането на пило се стимулира, като рамките се обръщат така, че пилото на една от тях да е срещу меда на двете съседни. Медът на тези пити се разпечатва. За да се възстанови компактността на гнездото, пчелите освобождават килийките на меда, полират ги и майката снася яйца в тях.
    Когато в природата е налице принос на прашец, подхранването продължава със захарен сироп. Дозата и концентрацията на сиропа зависят от запасите в гнездото, климатичните условия и наличието на цъфтяща растителност. Ако медът е по- малко от постоянния минимум /5-8 кг./, първоначално се дават няколко хранилки с по- гъст сироп- по 200- 300 мл. през ден или по 700- 800 мл. седмично според силата на семейството. Някои специалисти препоръчват да се добавят по 1-2 г. морска или готварска сол на литър сироп. Не трябва да се дават големи количества сироп, тъй като килийките, необходими за снасяне на яйца, ще се запълнят и ще се ограничи яйцеснасянето на майката. Големи дози се дават, само когато е необходимо да се попълнят хранителните запаси. В дните с принос на нектар и прашец подхранването се преустановява, а при лошо време или липса на цъфтеж отново се възстановява.
    Традиционно за подхранване се използва обикновената захар. През последните години в чужбина, а и у нас, се използват и други изпитани въглехидратни продукти- инвертна захар, глюкозо- фруктозни сиропи от царевично нишесте /Изосуит/ и др.
    За правилното и бързо развитие на пчелните семейства е необходимо и достатъчно количество прашец. При недостиг на прашец пчелите страдат от белтъчен глад, което се отразява неблагоприятно на пълноценното развитие на младите пчели, на продължителността на живот, на кърмаческите им способности, а оттам и на развитието на пчелните семейства. Ако в гнездото няма прашец, добре е да се подхранват със сироп или питки, обогатени с белтъчни продукти. Белтъчните продукти се прибавят в количество 10-15 %. Препоръчва се добавянето на цветен прашец, хлебна и бирена мая /предварително загрявани/, натурално или сухо мляко, хидролизирани белтъчни продукти, соево брашно и много други. Също така се препоръчва добавяне на някои биостимулатори като микроелементи /кобалтов сулфат или кобалтов хлорид- съответно 38 или 24 мг. на литър сироп/, витамин В12 /200 мг. на литър/ и др., които стимулират яйцеснасянето на майката и развитието на пчелните семейства, увеличават масата на ларвите и повишават жизнеността на пчелите.

    ...

    4.2. Грижи за пчелните семейства през пролетта
    Начало /  /  /  /  /  /  / Зоо Хит БГ - Избрано за Вас......





*

Избрани сайтове грижи

Най-актуални страници грижи

  • Как да изглеждате секси без да прекалите повече » ...

  • Строителство на къщи

  • Какво е диабет и какво трябва да знаем за диабета? Диабет

  • Най-нови обяви

  • СОЦИАЛНИ AСИСТЕНТИ ЗА LONDON, АНГЛИЯ
    Английската фирма ELIAS CARE набира социални асистенти за обгрижване на възрастн

  • Финансцентър Финансцентър ЕООД се грижи да запази своето мяст
    Финансцентър ЕООД се грижи да запази своето място на лидер в отпускането на малк

  • Детегледачки Фирма –Ел. Хюмън ЕООД Лицензирана под №150
    Фирма –Ел. Хюмън ЕООД Лицензирана под №1507 Предлага домашни помощни