На първо място сред заболяванията трябва да се постави паровирозата

 /котешка чума, инфекциозен ларингоентеритис, панлевкопения/- остро възпаление на храносмилателния тракт с вирусен произход. От всички болести това е най- опасната с висок процент на смъртност /80- 90%/.

Най- коварното при това заболяване е, че не се знае пътят на предаването му: котката може да се зарази при пряк контакт с болно животно или от фекалиите му; възможно е и междинно непряко заразяване: вирусът се пренася с обувките, с насекомите и др. Вирусът може дълго време да живее извън котешкия организъм, затова в инфектираното помещение може да се зарази и след няколко месеца. Огнищата на заболяването остават инфектирани да една година. Инкубационният период на котешката чума е от два до десет дни, след което се появяват първите симптоми на заболяването: липса на апетит, постоянна жажда, лош дъх от устата, гнойни течения от възпалените уста и нос, увеличен трети клепач. След това започват болките в стомаха /свидетелство за това са подутият корем и извитият гръб/, повръщане и кървава диария. Котката лежи по корем с изпружени крайници или е заела определена поза, но без да се движи, апатична към стопанина и неговите ласки. Мъчи я висока температура /около 41 градуса/, в резултат на което организмът се обезводнява. Следва смъртеносен колапс. Ако огнищата на заболяването са силни, животното умира след 24 часа. Единствената сигурна защита срещу това заболяване е ваксинирането на животното. Ветеринарните лекари разполагат с редица качествени и ефикасни ваксини. Тъй като смъртността при котетата обикновено е стопроцентова, препоръчва се те да бъдат ваксинирани възможно най- бързо. На котенцата, отбити от майка си, ваксината се слага на осмата седмица. По- ранната ваксинация се обезсмисля, тъй като майчината кърма я неутрализира. След първата ваксина към 12- 16 седмица се прави втора. Желателное тази процедура да се повтаря на 1-2 години или 14 дни преди смяна на местожителството. Ваксинират се само абсолютно здрави животни.

Ваксините са особено важни за животни, които се отглеждат предимно в домашни условия. Те са по- възприемчиви към различни заболявания и при най- слабия контакт с вируса, даже ако огнището на заболяване е малко, те веднага се заразяват. Взривове на паровироза се наблюдават най- често през лятото и ранна есен.


Избрани сайтове Парвовироза

All Rights Reserved, ZooHit 2008, Sofia / условия на ползване / контакти