Вятър - обичаи и вярвания

Вярва се, че всички ветрове се държат затворени в огромна пещера или кожен мях. Те се пазят от глух старец (сляпа бабичка, св. Илия или Господ) или с ХАЛИ и ЗМЕЙОВЕ, заради което силните ветрове често се наричат „ала".

Щом задуха вятър, народът казва, че старецът е отпушил пещерата или някоя дупка на мяха. Когато духа продължително време, се смята, че поради глухотата и слепотата си старецът не успява да намери дупка¬та и да я запуши. В Южна България се среща поверието, че всички ветрове се раж¬дат в нощта срещу КОЛЕДА, а се кръщават срещу Водици (Богоявление). Съществуват „долни" ветрове, които духат под земята и „горни" или „бесни" ветрове, които са над облаците. До бесния вятър може да стигне единствено чучулигата, след което тя пада окървавена на земята. Ако животно се допре до тялото й, тя веднага побеснява. В съответствие с четирите посоки ветровете биват северен (Северняк, Дунавец, Долняк, южен (Югът, Белият, Благият), източен (Черноторец, Кривец, Мьглар) и западен (Горняк, Софиянец). Според едно предание четирите ветрове били братя и живеели навръх Стара планина - Черният, Белият, Синият и Червеният. Най-лош бил Черният, защото ядял хора. Всички те се оженили за четирите дъщери на беден старец. Тъй като невестата на Черния вятър страдала от злините на мъжа си, с хитрост успяла да го надвие. Узнала, че когато той спи, сърцето му се превръща в яйце и се намира в едно орлово гнездо на върха. Невестата отишла там, взела яйцето и слънцето изгряло. Мигом яйцето се пукнало в ръцете й. Съществуват легенди и за спор между ветровете. Веднъж северният вятър поканил всички на гости. Южният отказал да иде, за да не стопи ледения палат на Северняка. Той се смятал за по-силен и от слънцето. Но останалите настояли и южният отишъл на гости. Но не се сдържал и духнал топъл въздух. Севернякът се разсърдил, мушнал го в окото и го ослепил. Оттогава южният вятър е само с едно око. От гледна точка на стопанските нужди на населението вятърът е особено необходим по време на вършитба. Затова в района на Странджа се прави „курбан за вятър". Преди вършитба в средата на ХАРМАНА колят пиле или петел, като оставят кръвта му да изтече там.

За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

* Българска митология – енциклопедичен речник, автор – Анани Стойнев, издателство „Захарий Стоянов”, 2006
*Архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.


Сподели във facebook


*

Избрани сайтове ветрове

Най-актуални страници ветрове

  • Вижте какво наследство оставя Лили Иванова

  • Плаж Варвара

  • Климат в Хисар Климат