Рай...

Обща информация

Според средновековната апокрифна книжнина се намира на третото НЕБЕ, а според по-късните традиционни представи – на първото, т. е. непосредствено над облаците.

Рая се осмисля като обширна, озарена от светлина градина, в средата на която никне райско дърво. То е толкова голямо, че клоните му прикриват целия Рай и хвърлят сянка навсякъде. Под дървото, за което най-често се приема, че е ябълково, във вид на мушици или ПЧЕЛИ кръжат душите на починалите кръстени деца. Според отделни представи настрани от тях са душите на некръстените, които се стремят да си откъснат ябълки от дървото. За да могат да сторят това, майките им трябва да раздават много ябълки за „бог да прости" на Петровден. Със същата цел народната традиция им забранява да пият мляко до Гергьовден, за да могат умрелите им деца да пият мляко в райската градина. Вярва се, че млякото и МЕДЪТ се стичат по клоните на дървото или извират от райските извори. В Рая цари вечно спокойствие; отвсякъде звучат омайни песни и се разнася аромат на уханни цветя и плодове. Тази най-обща представа за Рая обуславя и народното название на Слънцето – Райко.
Раят е достъпен само за праведните души. Той се пази от св. Петър, който държи ключовете за райската градина, фолклорът представя св. Петър като най-справедливия светия, който не допуснал в райската градина дори собствената си майка, понеже била алчна и стисната жена. В Рая душите се разхождат като сенки, облечени в бяло. Там всички са млади, на възрастта, на която е бил разпънат Христос. Съпрузите живеят заедно. Ако някоя девойка се омъжи за вдовец, то на оня свят тя става слугиня на мъжа си, защото той се връща при първата си съпруга. В Рая всички са равни – „няма бедни и богати". Повсеместна е представата, че в точно определени периоди от годишното време Рая се отваря и душите на всички покойници идват на земята при своите близки. В най-широк пространствен обхват това е периодът от Велики четвъртък до СПАСОВДЕН (св. Троица, св. Дух). През това време душите на мъртвите жужат като пчели или мушици край цветовете на ягодите. В Източните Родопи се вярва, че Бог затваря душите в понеделника от ТОДОРОВАТА НЕДЕЛЯ, наричан похлупен понеделник. В отделни райони представата за отварянето на Рая (или сливането на Рая с ада) се съотнася към митологемата за отварянето на НЕБЕТО; характеризираща навечерието на големите годишни празници Коледа, Богоявление и Гергьовден.

За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
* Българска митология – енциклопедичен речник, автор – Анани Стойнев, издателство „Захарий Стоянов”, 2006
*Архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.


Сподели във facebook


*

Избрани сайтове душите

Най-актуални страници душите

  • Цени за сватбена фотография

  • Склад - водопровод, канализация и строителни материали Склад за строителни материали