»Ћ»Ќƒ≈Ќ - обичаи и в€рвани€

ќбща информаци€

“ова е празник в ден€ на свети€ пророк »ли€ (името веро€тно е от хетолувийски произход), когото според —тари€ завет баща му вид€л на сън да побиват с огън и кърм€т с пламък.

∆итието на пророка представ€ как при смъртта му огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето. —ъщи€т образ рисува и иконографи€та - св. »ли€ е в позлатена небесна колесница, теглена от четири бели кон€. ¬ христи€низираните митологични представи, отразени и в песенната традици€, при под€лбата на света на св. »ли€ се паднали Длетни гръмотевици, летни трескавици". —в. »ли€ е господар на летните небесни стихии гръм и градушка. —ветецът ходи по небето със златна колесница и преследва лам€та, ко€то пасе житата. —веткавиците са огнените стрели, които хвърл€ по лам€та, или огън€т, който излиза от ноздрите и изпод копитата на конете му. —в. »ли€ дава дъжда и росата. Ќаричат го √ръмовник, √ръмоломник, √ръмодол. —в. »ли€ се см€та за силен, властен и сръдлив, затова сестра му (или двете му сестри) никога не казва на светеца кога е негови€т празник - ако знае, би сторил чудеса на този ден. —реща се представата за »линден като повратен момент в годишното време - в √евгелийско ѕразникът се нарича Дсред л€то". ѕо „ерноморието казват, че на този ден Дморето се обръща", т.е. промен€ се, става бурно и студено. »линден се тачи като ден на най-важни€ светец градушкар. —пазва се строго забраната за работа. ”стройват се селски сборове, кол€т се курбани. Ќа много места принас€т в жертва стари€ петел, като го кол€т на къщни€ праг и по него гада€т за плодородието, късмета на къщата, женитбата на младите. ¬ планинските части на ёжна Ѕългари€ за общоселски€ курбан се коли бик. ∆ертвоприношението се прави на оброчище или при вековно дъбово дърво около селището. ќбредно-магическите практики около жертвоприношени€та на »линден според народното схващане могат да предпаз€т посевите от гръм, градушка и същевременно да осигур€т необходимата за т€х влага. »линден е еснафски празник на кожари, кожухари, самарджии и керемидари. ѕоследните прав€т срещу този празник колела от неизсушени керемиди, за които см€тат, че са от колата на св. »ли€.  ръгът и петелът като слънчеви символи насочват към характеристиката на светеца и негови€ празник. —в. »ли€ е своеобразен наследник на езическите богове на гръмотевицата и дъжда «евс, ѕерун, “ангра, “ор, като древните езически представи се приспособ€ват постепенно към култа на христи€нски€ светец.

«а изготв€нето на справка ќбичаи и в€рвани€ на јгенци€ У‘окусФ са използвани следните източници:

*Ѕългарски магии и гадани€, автор - Ћили€ —тарева, книгоиздателска къща “руд, 2007
*јрхив на јгенци€ У‘окусФ - отдел Ујрхив и бази данниФ и други.


—подели във facebook


»збрани сайтове празник

Ќови интернет страници празник

  • ћаксофт - интернет решени€ за бизнеса ѕразник на туризма и технологиите

  •  алендар 22 септември - ƒен€т на независимостта на Ѕългари€

  • Ќай-актуални страници празник

  • ѕразник на туризма и технологиите

  • „естит ѕразник! 22 септември - ƒен€т на независимостта на Ѕългари€

  • Kалендар професионални†празници ѕрофесионални празници