Жито и житни култури-обичаи и вярвания

Обща информация

Житото е обобщено название на житните култури - пшеница, ръж, ечемик. Символ е на раждането и развитието на живота и плодородието. В суров вид използването му в ритуалите, в т.ч. сватбения, е магия пожелание за жизненост и плодовитост.

Просото има антидемонична сила, затова в опасно време посипват в кръг двора, кошарата и всичко, което трябва да се предпази от магьосници и всякакви магии и зли сили.
В песните за дъжд момите пеят: „Дай, Боже, дъжд, да се роди ръж", но и „да си купя мъж". На Коледа кадят с ръженица и сутрин връзват с нея плодните дървета, за да родят повече.
Житото е отзвук от неусвоения, неочовечения още свят. Както то се преработва, за да се омеси и изпече хляб, така и животът може да се преподреди наново, за да се създадат от него дом, семейство, деца. Приготвянето на хляба е като приказка за раждането и живота. В магическото съзнание на българина тя се повтаря отново и отново във всяко едно празнично замесване. Всички продукти, от които се приготвя хлябът - брашно, сол и вода, имат мъжка символика и играят ролята на вълшебни оплодители. Минават през ситото (символ на жената), оплождат утробата (нощвите), втасват пак в нея. Готовият хляб е като новороден живот, като детето или множеството деца на майката. Трохите са множеството синове, част от незатворения финал на тази вечна приказка за живота, раждането и умира¬нето, възкресението и живота отново.
Във всички етапи на сватбения ритуал житото присъства като наричане за богатство, плодородие, ситост. Ечемик се пръска пред момата, когато я сплитат, да са децата им като зърната неброени. Жито, просо, ечемик, хляб се ръси над сватовете на тръгване за невестата и когато пристигнат в невестината къща. Когато тръгват да се връщат, на излизане от църквата след венчавка, когато ги посрещат отново в момкови. Същият смисъл има и в благословиите, „като пшеница да се плодят" младите. Житото, с което ръсят в църквата, има магическа лечебна сила. Колкото по-нависоко се хвърля то, толкова по-големи са успехът и изобилието, които се очакват. Житото е храната на душите. Затова без него не минава нито погребение, нито помен. Вареното жито е на границата между нашия и другия свят, култура и природа, светлина и мрак. То вече не е необработено зърно, но не е още и смляно брашно. Приготвянето му обаче като цялостно ястие, събирането на житните зърна в едно, е символ на единението, целостта, която се търси между световете, между хората и душите, между по¬томците и предците. На всички помени, включително и на задушниците, на гроба се носят и раздават задължително жито, пита, вино и ракия. Смята се, че от тях умрелият яде и пие. След като мине година, започва да се храни от помените, изнасяни за друг починал.
Ако от варената пшеница за „Бог да прости" не хвърлят най-напред на кокошките, ще умре друг човек от къщата.
Вареното жито (коливо) е жертвоприношение към предците и в същото време е отзвук от митологичното разбиране за растежа и плодородието като отвъдни, хтонични пространства, от които се сътворява и преражда светът.

За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

*Български магии и гадания, автор - Лилия Старева, книгоиздателска къща Труд, 2007
*Архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.


Сподели във facebook


*

Избрани сайтове отново

Най-актуални страници отново

  • Писта Строител е домакин на кръг от рали кроса

  • Три дни и нощи се веселят в Бели извор

  • 8 неща, който трябва да свършим преди да тръгнем на път за морето На път за морето

  • Най-нови обяви

  • Поздравявам ви всички !!!!, получете кредита си сега
    Поздравявам ви всички !!!!, получете кредита си сега. аз съм тук отново .....

  • Ще го дам безплатно в добри ръце
    За тези, които живеят в България, Варна. Помогни ми да намеря собственика за пр