Еньовден...

Еньовден

На 24 юни църквата тачи денят на рождението на Йоан Кръстител.

Неговото рождение е подсказано "свише" - родителите му, Захарий (юдейски свещеник) и Елисавета, вече на преклонна възраст, получават вест, че ще добият син. Ражда се няколко години преди Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той пръв започнал покръстването на юдеите във водите на р. Йордан. Българите наричат празника Еньовден (Среди лето) понеже той съвпада с лятното слънцестоене.
В българския празничен календар Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден. Празникът има различни названия - Яневден (Софийско), Иванден (Западна България), Иван Бильобер (Североизточна България). С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения.
Според народната вяра от този ден слънцето започва да умира, а годината клони към зима. Преди да поеме дългия си земен път, то спира да си почине, и окъпано в "живата вода", изгрява много рано сутринта на Еньовден, за да се прости със света, който няма да види до догодина. Християнизиран вариант на тази представа е митологемата за Св. Еньо, който "облича кожуха и отива да донесе зима", "Свети Еньо започва да си кърпи кожуха и се стяга за зима". За сбогуване с еньовденското слънце всички трябва да станат рано и да посрещнат неговия изгрев, за да усетят лековитата роса, която то отърсва от себе си, миейки се преди път. Започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва де се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, ще бъде здрав човека през годината, а очертае ли се наполовина - болест ще го мори.
В нощта срещу празника особена магическа сила придобива и водата. За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор "мълчана вода" (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.
В нощта на умиращото и възраждащото се слънце, е апогеят на лечебната сила на растенията. Събраните в потайна доба преди изгрев чер трън и еньовче, вратичка и комуника, иглика и маточина, се използват за лек през цялата година. Билките се вият на венци и се разпределят на св. Врач (1 юли).
Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили забраната да се жъне на Еньовден. В народните представи той е "аталия" (лош) ден и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.
Има поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък.

Ритуали

На Еньовден слънцето става рано-рано, отпочива си преди дългия път (затова и седи повече на небето), окъпва се в жива вода и така, окъпано и подмладено, се обръща, за да тръгне назад. Казват, че от радост слънцето играе и е добре в този ден да те види рано, да си вземе сбогом и да поръси с лечебните си слънчеви капки. Млади и стари се търкалят за здраве в росни ливади, къпят се в извори и реки, защото вярват, че преди тях се е окъпало и слънцето. Дори в коритата, в които през цялата година е нямало и капчица, бликва вода.
Момите изнасят навън чеиза си, за да го види и благослови слънцето. Хората излизат рано по високите хълмове, за да посрещнат изгрева. Гледат сенките си и вярват, че ако ги видят цели, ще са здрави през цялата година.
На Еньовден звездите слизат на земята и баят на билките да са по-лековити. Окъпалото се слънце също им дава целебна сила. Затова рано пред изгрев се берат билки. Познават ги много жени, но най-добре ги знаят врачки и баячки. Билките се пазят за лек през цялата година.
От билките се сплита еньовски венец, през който през деня се провират моми и момци за здраве. За здраве младите се провират и под две дрянови дръвчета със завързани върхове.
Ако жените и момите си умият косите с вода, в която е накисната еньов-ска трева, няма да страдат от главоболие, а косите им ще бъдат гъсти и блестящи. Ако вържат ръж на кръста си, няма да ги боли при полската работа.
На този ден се берат и метли за къщите, за да няма „лоши духове и таласъми".
Ако животните се намажат с масло, бито този ден при изгрев слънце, ще са здрави, ще дават мляко.
Момците палят огньове, а после ги прескачат, за да са здрави и силни през цялата година.
Брашното за празничната пита се бърка със зелена клонка.
Вярва се, че на Еньовден магьосници ходят по нивите и обират чуждото плодородие. Събличат се голи или по бяла риза, яхват кроено от стан или влачат след себе си престилка, с която събират росата, замесват с нея питка и като я сложат в собствения си хамбар, вярват, че и берекета оставят за себе си. Или откъсват двойните класове, които наричат „цар" или „майка", а при вършитба ги хвърлят в нивите си и очакват житото им да стане двойно повече. За да се предпазят, всеки стопанин зажънва в нощта преди Еньовден по няколко класа от нивата си. Като дойдат магьосниците - да я намерят обрана и да си отидат с празни ръце.
За да е берекетна годината, млади жени отиват на полето и ожънват една ръкойка, изплитат плитка от житото и по нея гадаят за здраве, женитба и плодородие.

ЗАБРАНИ

През нощта преди Еньовден не се точи или пие вода.

Гадания и предсказания

Важен обичай на празника е „Еньова буля".
Според обичая малко момиче (майчино и бащино) на възраст от 3 до 5 години гадае за плодородието на нивите и градините. Обличат го като булка, с истински невестини премени, защото с невестата се свързва с надеждата за плодовитост и нов живот. Четири девойки (две по две) се сменят и го носят на рамо, около тях с песни вървят останалите. Обикалят цялото село от изток на запад, отиват на реката, символ на живота и плодородието, и там, пред водите й, питат детето за всичко - пшеницата, царевицата, ръжта, виното, меда - каквото им се струва важно. Детето отговаря, казват, по „Божие внушение" и казва истината. Вярва се, че там, където е ходила „Еньова буля", селището ще е запазено от беди, болести, градушки, нивите и градините ще дадат плод, а мамници (бродници - ако са мъже, или магьосници - ако са жени) няма да го обират, хората ще са радостни и щастливи.
На Еньовден момите гадаят за кого ще се омъжат. Вечерта срещу празника всяка подрязва три цвята от магарешки бодил. Единия нарича на себе си, останалите - на двама ергени. Наричането е: „Който ми е на късмет, той да разцъфти, да дойде при мен тая нощ." Подрязаните цветове оставят през нощта на покрива, „на звездите", които ще слязат ниско и ще оставят магическите си послания. Ако някой от двата цвята разцъфти сутринта, той е бъдещият жених.
Момите извършват еньовски припевки на пръстени.
Чрез напевки момите гадаят и предсказват какъв ще бъде женихът -дали богат или беден, дали хубавец или стар ерген, дали ще е юнак и хубавец и т. н.
Изпълнява се обичаят „ладуване". Чрез него може да се определи не само какъв занаят и положение ще има любимият, но и какъв ще е той по сърце. Затова девойките се обръщат към богинята на любовта Лада, макар че на Еньовден я наричат вместо „Ой, Ладо, Ладо, богиньо младо" -„Ой, Еньо, Еньо, Еньова булка".
При този обичай „Еньовата буля" (същото малко момиче, което предсказва плодородието) вади от бял котел пръстените или китките на момите. Те се слагат още от предишната вечер в мълчана вода. Котелът трябва да пренощува на открито в градината, под трендафил или друго цвете; във водата се слагат и малко овесени зърна. На сутринта девойките го внасят вкъщи. „Еньовата буля" вади с покрито лице наслуки, а другите припяват песни наричания: за работа, положение в обществото, характер, имотност и пр. - все важни неща, добри, но и не чак толкова, пъстри и различни, точно както е и в живота. Накрая поливат момиченцето с останалата в котела вода и го завеждат при родителите му. А всяка мома взима по няколко овесени зърна от котела и през нощта ги слага под възглавницата си. Вярва, че който момък сънува, за него ще се омъжи.
Целият ритуал е магически. Мълчаната вода тайнствено освещава китките и пръстените. Оставянето й под звездите и покриването й с червено було увеличават магическата й сила. Поставянето под зеления трендафил е магия за здраве.


МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ

Овцете и говедата предсказват каква ще е зимата, която идва. Ако лежат на земята, ще е мека, без големи студове.
Ако кукувицата спре да кука преди Еньовден - зимата ще започне рано и ще е тежка, а ако продължи и след празника - ще започне късно и ще е мека.
Ако на Еньовден овчарското куче лежи свито на кълбо, зимата ще е люта и зла. Ако лежи отпуснато на земята, зимата ще е мека.
Ако на Еньовден в жълъдите се намерят червеи - зимата ще е с много сняг, ако се намери муха - ще е дъждовна.

ОБРЕДНИ ВЕЩИ, ХРАНИ И СИМВОЛИ

Венец

Венецът е магически символ, носи щастие и предпазва от зло. Дванадесетте жреци на колегията в древния Рим били коронясвани с венец от (житни класове - да поемат жизнената сила на класовете, да осигурят богато плодородие. С венци за благослов се украсяват животни, кладенци, къщи. За сватбения венец се споменава и в Библията. Той трябва да осигури щастие, любов и деца в семейството. Още в древна Гърция с венец от лаврови клонки се обкичва главата на победителя. Гърците и римляните познават и смъртния венец. Той трябва да отблъсне всичко, което пречи на душите в новия им свят.
Езическата магия на венеца се пренася и в религията, където той е култов знак. Короните на църковния глава и на владетеля са символ на върховна власт, дадена от Бога. Венецът увенчава праведния християнин с победа над света, с обещание за бъдещия рай. Бог увенчава своите мъченици, победители на духа, и ги приема в царството небесно.
На Еньовден венецът и горящият кръг на огъня са символи на усвоеното и очовечено пространство. Извън него остава неподреденият и опасен за човека свят. Вътре в кръга действа предпазващата му сила. Венецът и кръгът придобиват сакрална магическа функция. Символизират слънчевия диск и притежават силата на свещени знаци и на божествена магия.

За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

*Български магии и гадания, автор - Лилия Старева, книгоиздателска къща Труд, 2007
*Архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.


Сподели във facebook


Избрани сайтове Еньовден