Спасовден е...

спасов ден

Православната църква отбелязва празника Спасовден, четвъртък, 40-ия ден след Великден.

Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници. С възнесението Си Иисус завърши делото на спасението. За всички повярвали в Него Спасителят откри небето, за да могат всички да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и спасени. Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл - Спасовден, Денят на Спасителя.
В Новия завет пише, че 40 дни след възкръсването си Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с апостолите си, като се движел между тях катобогочовек. На Спасовден в подножието на Елеонската планина се въздигнал в небесата. Този ден се свързва с култа към мъртвите - прибират се душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък.
Народните вярвания определят Спасовден като предзнаменателен: ако вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата - обилна. На Спасовден жените отиват рано на гробищата, раздават варено жито и хляб за мъртвите си близки и разстилат орехови листа върху гробовете им. Разпространен е обичаят ходене на росен. Срещу Спасовден болни хора и бездетни жени отиват в гори и ливади да берат лековитата билка росен - полско лековито цвете, високо около метър, с червен цвят и листа като на акация.
Агенция Фокус


Сподели във facebook


*

Избрани сайтове Спасовден