« назад


4. Сезонни грижи за пчелните семейства:
4.4. Използване на главната паша и грижи за пчелните семейства по време на медосбора
При нашите природно- климатични условия месеците, през които пчелните семейства са максимално развити и натрупват големи запаси мед, голяма част от които се отнемат като стокова продукция, са май, юни и юли. През този период основните грижи за пчелните семейства включват следните дейности:
• Осигуряване на оптимални условия за най- пълно използване на наличната паша в дадения район;
• Използване на градивния инстинкт на пчелите за получаване на повече восък;
• Предотвратяване на изпадането на пчелните семейства в роево състояние;
• Осигуряване на добра вентилация на кошерите и недопускане на прегряване;
• Получаване на качествени майки, с които се извършва подмяната на старите и негодните;
• Центрофугиране на меда;
• Предотвратяване на отслабването на пчелните семейства;
• Грижи за новосъздадените отводки.
При успешно зимуване на пчелните семейства и добри грижи за тях през пролетта те непрекъснато се засилват и междурамията се изпълват с пчели. Повишаващите се дневни температури, топлото слънце и изобилието на нектар и прашец подбуждат пчелите към интензивно развитие. Високопродуктивните майки достигат своя максимум на яйцеснасяне- до 2000 яйца в денонощие. Намесата в живота на пчелите трябва да е разумна и ефективна и да води до излюпване на много индивиди в гнездото, подходящ температурен режим и наличие на достатъчно свободни килийки за снасяне на яйца и складиране на нектар и прашец. Трябва да се създадат оптимални условия за максимално увеличаване на пилото. В зависимост от силата на семействата гнездата се разширяват с основи за градеж. Преработването на постъпващия нектар активизира младите пчели и те отделят восък.
Непосредствено преди главната паша силните семейства в Дадан-Блатови кошери имат 8-9 пити с пило и изпълнен с пчели плодник, а при многокорпусните кошери са запълнени два корпуса. Усиленият приток на нектар и прашец покрива увеличената консумация на храна за отглеждане на пило.
За много от равнинните райони в нашата страна първата главна паша се осигурява от бялата акация. В Южна България тя започва цъфтежа си в началото на май, в Северна България- около 10-ти май, по Черноморието и Североизточна България- през втората половина на месеца, по високите места- в края на май и началото на юни. Не всички семейства успяват да се развият достатъчно до акациевата паша, за да я оползотворят пълно и някои пропускат медосбора. Средните по сила пчелни семейства, които са с много открито пило и сравнително малко летящи пчели, не могат да използват пълноценно пашата. Поради това те трябва да се подсилят с летящи пчели от по- слабите семейства чрез налитане. За тази цел определените кошери се доближават постепенно един до друг. През времето от 10 до 14 часа слабото семейство се премества на друго място, а съседното по- силно се поставя така, че да заеме средно положение между местата на двата кошера преди преместването им. Летящи пчели налитат в силното семейство и започват да носят в него нектар. Изместеното слабо семейство се подхранва няколко дни със захарен сироп. За главната паша слабите семейства може да се обединят в едно или да се присъединят към средните по сила, за да се използва пашата. След пашата броят на семействата се възстановява. Всичко това се прави само със здрави пчелни семейства.
Когато междурамията в плодниковите пити са запълнени с пчели, се поставят корпуси или магазини /в зависимост от системата кошери/ за разширение на гнездата и за събиране на мед. Новият корпус или магазин се поставя без да се изчаква питите да побелеят. Побеляването означава надграждане и удължаване на килийките. Това се прави от пчелите след запълване на всички свободни килийки с нектар.
Акациевата паша е краткотрайна, но обилна. Поради това най- добре е на силните семейства да се поставят по два магазина или корпуса с пити. При недостиг на изградени пити се поставят восъчни основи.
Два- три дни преди началото на главната паша гнездото на двукорпусния кошер се преустройва. От горния корпус се махат питите с открито пило и се поставят в долния, а от него се изваждат питите със запечатано пило и се преместват в горния. За да се използва напълно капацитетът на пчелите, в гнездото трябва да се осигурят достатъчно пити за преработката и складирането на нектара. Разширяването с магазини или корпуси се прави още преди запечатването на меда.
Ако главната паша е много силна /каквато е акациевата/, още преди запечатването на меда в горния корпус или в магазина под тях се поставят нови с восъчни основи. За кратко време пчелите ги изграждат и запълват с мед. След запълване на двата корпуса отгоре се поставя трети, като преди това се разменят местата на първия и втория корпуси.
При слаба и продължителна паша майката често се качва в горния корпус или магазина и снася яйца. За да се избегне това явление, което затруднява центрофугирането на меда, върху долния корпус се поставя ханеманова решетка, ограничаваща майката в него. За да се спести излишната енергия на пчелите и да се ускори зреенето на меда, трябва да се усили вентилацията на кошерите. Дъната се смъкват, а горният вход се отваря. Когато питите се запълнят с мед и 2/3 от площта им е запечатана, може да се центрофугират. Не е желателно да се центрофугира незрял мед, защото той ферментира бързо поради повишеното водно съдържание.
При добра акациева паша пчелите запълват всички свободни килийки с нектар и мед. Това ограничава яицеснасянето на майката и по-късно се отразява на силата на пчелното семейство и възможността да усвои след- ващата паша. В такива случаи е необходимо след прецъфтяването на акацията да се центрофугират 2-3 пити от плодника и празните пити да се върнат в средата на гнездото за осеменяване. Добре е по време на главната паша да се запазят по 2-3 пити със запечатан качествен мед и прашец, които се използват впоследствие за зазимяване на семействата. Много често преди или по време на главната паша силните пчелни семейства изпадат в роево състояние. Естествено роене настъпва тогава, когато в кошера има много пило и млади пчели, килийките са запълнени с нектар и прашец и няма свободни площи за снасяне на яйца от майката. Наблюдава се несъответствие между намаляващото количество на откритото пило и увеличаващия се брой на пчелите кърмачки, които остават без работа. Появяват се признаци на роево състояние - пчелна "брада" на входа, намалена работоспособност на пчелите, заложени маточници. В такива случаи е по-добре да се направи изкуствен рой, отколкото да се разрушават маточниците. Разрушаването им не помага, тъй като пчелите залагат нови. Естествено най-добре е да не се допуска изпадането на семействата в роево състояние. То може да се избегне като на майката се осигуряват свободни килийки за снасяне на яйца и на младите пчели се даде възможност да отглеждат повече пило. През този период приносът на нектар е много голям и, за да се изпари водата от нектара при преработката му от пчелите в мед, е необходима добра вентилация на кошерите. За да се предпазят гнездата от прегряване през големите горещини, кошерите се засенчват отгоре и отстрани с трева и клони. Прегряването се отразява неблагоприятно на активността на летящите пчели, понякога се получава прегряване и задушаване на пилото и свличане на питите. Най-добре е входовете да са обърнати на изток и североизток, за да не се напичат от обедното слънце. Много често по време на главната паша поради ограничаване на пилото /понякога това се прави и умишлено с цел по-интензивен медосбор/ и отпадането на голяма част от старите летящи пчели семействата отслабват. За това трябва да се осигуряват свободни площи за постоянното яйцеснасяне на майката.
Восъкоотделянето и градивният инстинкт на пчелите се стимулира и използва, като в пчелното гнездо се поставят колкото може повече основи за градеж и строителни рамки - броят им е съобразен със силата на семейството. Центрофугирането на меда през периода на медосбора е задължително, когато се разполага само с по един магазин на пчелно семейство. Преди да се центрофугират магазинните пити, се прави проверка на медовите запаси в гнездото. В зависимост от количеството на меда в него се определя колко пити ще се центрофугират и колко ще бъдат оставени за попълване на запасите при зазимяването. Най-добре е питите да се центрофугират веднага след изваждането им. Желателно е изцентрофугираните пити да се връщат на същото семейство, от което са взети. За да не се предизвиква кражба между семействата, което е възможно в края на сезона и особено при липса на нектароотделяне, центрофугирането и връщането на питите се извършва привечер. Изобщо при такива условия е необходимо да се работи много внимателно, като прегледите и другите дейности със семействата трябва да се извършват сутрин или привечер. През този период е най-подходящото време за отглеждане на млади майки, за размножаване на семействата чрез образуване на отводки и за смяна на старите и негодни майки. Новообразуваните отводки трябва да се развият в семейства и да се запасят с храна. По-слабите отводки се подсилват с по 1-2 пити зряло пило от силни и здрави семейства и се подхранват със захарен сироп. Ефективният летеж на пчелите за събиране на нектар и прашец е до 2 км от пчелина. Разбира се, те могат да летят и на по-далечни разстояния, но приносът на нектар в кошера е много малък поради изразходване на голяма част от събрания за храна по време на полета. Колкото източникът на нектар е по-близо до пчелина, толкова и ефективността на събирането му е по-висока. Поради това пчелите не могат да използват медоносните растения, разположени на по-големи разстояния от кошерите. За повишаване на медопродуктивността на пчелните семейства чрез използване на няколко главни паши, осигурявани от последователно цъфтящи растения, разположени на големи разстояния от стационарното място на пчелина, се прилага подвижното пчеларство. То се използва и с цел опрашване на ентомофилните селскостопански култури (вж. Раздел Подвижно пчеларство).
По време на медосбора се проявяват характерните за активния период на пчелите болести - американски гнилец, европейски гнилец, аскосфероза, вароатоза и други. Тъй като през този период магазините и корпусите са поставени за складиране на стоковия мед, трябва да се вземат строги мерки за предотвратяване на попадане на каквито и да било лекарствени препарати в пчелния мед. Поради това заболелите от американски гнилец пчели се изгарят, а за борба с другите заболявания се прилагат алтернативни методи - биотехнологични, биологични, физични, третиране с безвредни естествени вещества /напр., етерични масла и органични киселини срещу вароатозата/ (вж. разделите Организация на здравеопазването в пчеларството и Болести по пчелите).



При изграждането на магистрали по европейски стандарти е задължително използването на шумозащитни бариери.   повече » polycarbonatbg.com 

All Rights Reserved, ZooHit 2008, Sofia / условия на ползване / контакти