« назад


4. Сезонни грижи за пчелните семейства:
4.3. Развитие на пчелните семейства до настъпване на главната паша
След цялостната подмяна на старите зимували пчели започва период на усилено нарастване на семействата. Затоплянето на времето и цъфтежът на някои видове растения създават благоприятни условия за активиране на дейността им. Младите пчели се облитат редовно в обедните часови, а летящите усилено носят прашец, нектар и вода- в кошера кипи усилена работа. Най- младите "къщовници" почистват и полират свободните килийки, а майката бързо снася яйца в тях. Пчелите- кърмачки хранят интензивно майката с висококачествено пчелно млечице, при което яйцеснасянето се засилва и достига до 1500- 2000 яйца на денонощие. В резултат на това с всеки изминал ден броят на пчелите се увеличава. Работническото пило в по- силните семейства е вече на 5- 6 пити, появява се и търтеево пило /особено в семействата с по- стари майки/. Максимумът на развитие на пчелните семейства е в зависимост както от силата на самото семейство, така и от медоносната растителност на съответния район. Колкото повече и с по- обилно нектароотделяне е растителността, толкова развитието е по- бързо и обратно.
За да не се задържа темпът на яйцеснасянето на майката поради липса на достатъчно свободни килийки, гнездата трябва да се разширяват навреме. Когато майката започне да снася на предпоследната пита и пчелите попълнят и крайните междурамия до преградната дъска, гнездото се разширява. Ако все още няма нов восъчен градеж, разширяването се извършва с изградени пити с работнически килийки. Отначало в гнездото до последната пита с пило се поставят светлокафяви пити, а при следващите разширявания питите се поставят и между питите с пило. Разширяването на гнездото става не според количеството на пчелите, а според нуждата от площи за снасяне на яйцата от майката.
При трайно тихо и топло време пчелите носят много прашец и бързо запълват свободните килийки. В резултат на това майката няма площи за снасяне и развитието на семейството за пашата се ограничава. Поради това пчеларят трябва периодично да изнася запълнените с прашец пити зад преградната дъска и на тяхно място да поставя празни изградени пити.
Обикновено в слабите семейства пилото е заобиколено с ивици прашец, а яйцеснасянето е ограничено. Подсигуряването на площи за снасяне става чрез обръщане на пити в центъра на гнездото. Празните килийки на обърнатата пита се поставят срещу пилото и прашеца на необърнатата, като винаги трябва да се има предвид количеството на пчелите /ще могат ли да топлят и пилото на обърнатата пита/. Обикновено се обръща централната пита в гнездото, а ако е необходимо след 10 дни се обръщат и двете съседни на нея.
С развитието на пчелните семейства младите пчели се хранят усилено, восъчните им жлези се развиват и активират и започват да отделят восък. Ако пчеларят не е осигурил площи за изграждане на килийки, пчелите започват да изхвърлят восъка във вид на люспици. Оползотворяването му рано напролет става чрез строителна рамка, а не чрез основи за изграждане, защото при застудяване и влошаване на времето пчелите прояждат восъчните основи по теловете и впоследствие питата се изгражда с много търтееви килийки.
Първата строителна рамка се поставя до последната пита с пило откъм преградната дъска по време на цъфтежа на джанките. Рамките се изграждат с търтееви килийки, а след запечатване на пилото далаците се изрязват и стопяват. По този начин се води борба и срещу вароатозата, тъй като презимувалите акари предпочитат търтеевите килийки за снасяне на яйца. Изполването на строителна рамка задоволява естествените нужди на пчелите за градеж и на майката за снасяне на неоплодени яйца. Същевременно се увеличава добивът на восък, предотвратява се роенето, а пчелите изграждат правилно восъчните основи с работнически килийки.
Инстинктът към градеж се проявява при наличието на много млади пчели, прашец и мед- това е периодът около цъфтежа на овощните дървета. Тогава в семействата има достатъчно млади пчели, които отделят восък и се създава възможност за изграждане на нови пити. При отглеждането на пило и преработването на нектара пчелите отделят восък независимо от това дали той ще се оползотвори, т.е. восъкоотделянето не зависи от волята на пчелите. Ако не се поставят своевременно восъчни основи за изграждане, част от восъка се натрупва по горните летви на рамките и по покривните дъски, а голяма част от восъчните пластинки падат на дъното на кошера и пчелите ги изхвърлят навън. Пчелите отделят восък, когато се нуждаят от разширение на гнездото за отглеждане на пило или за складиране на меда. За да се получи восък, трябва да се наруши компактността на гнездото, като в него се създаде свободно пространство. Пчелите не търпят празни пространства, особено когато се раздели пилото. Този техен инстинкт може да се използва за изграждане на нови пити. Щом започнат да надграждат килийките, в семействата се поставят восъчни основи за изграждане. Мястото на монтираната на рамката основа за изграждане е до крайната пита с открито пило. Когато питата бъде изградена, се премества към средата на гнездото, за да снася майката в нея, на нейно място се поставя нова основа и т.н.
По този начин старите пити постепенно се изместват към края на гнездото и, щом се излюпи пилото, те се преместват зад преградните дъски. Питите се разпечатват, пчелите преместват меда в гнездото и, ако са негодни, се бракуват.
Най- важната грижа на пчеларя през периода на развитието на пчелните семейства до главната паша е да създава условия за максимално увеличение на количеството на пилото, да поддържа развитието на семействата и да не допуска изпадането им в роево състояние, което не е желателно преди главната паша. Затова е необходимо през 3-4 дни /според силата на семейството/ гнездата да се разширяват с основи за градеж.
Когато плодникът или корпусът се запълни с пити и пчели, веднага се поставя магазинът или нов корпус- целта е да не се задържа развитието на семейството.
Активното развитие на семействата е основният елемент от подготовката за следващия период на обезпечаване с хранителни запаси. Цялата енергия е насочена към подготовка за главната паша. Колкото повече пчели се отгледат за включване в медосбора, толкова и натрупаните запаси ще са по- големи.
Основните заболявания през този период са нозематозата, аскосферозата /варовитото пило/, европейският гнилец, вароатозата /ако семействата не са третирани правилно през есента/. При третирането на болните семейства трябва да се спазват правилата за приложение на различните препарати. Целта е да не се натрупат остатъчни количества от използваните лекарства в питите и храната на пчелите, които по- късно може да преминат в стоковия мед /вж. Организация на здравеопазването в пчеларството и Болести по пчелите/.


Избрани сайтове 4.3.

All Rights Reserved, ZooHit 2008, Sofia / условия на ползване / контакти