Европа-родината на канибалите

Европа-родината на канибалите

Човешкото месо е присъствало на трапезата допреди 2 века
До края на XVIII век европейците са били "прилежни" канибали, твърди сп."Шпигел". Това разкритие хвърля иронична светлина върху обвиненията в човекоядство, които колонизаторите от Стария континент са отправяли срещу страни и народи от Третия свят, за да оправдават необходимостта от "цивилизоването" им.

Самият термин "канибал" произлиза от испанското название на карибските племена, населявали Антилските острови и част от южноамериканското крайбрежие, по времето, когато корабите на Колумб достигали до тях. Тези туземци били много войнствени и, както се твърди, имали обичая да изяждат враговете си. Това дало основание на испанската кралица Изабела да издаде през 1503 г. указ, с който разрешавала поробването им, защото като роби щели да живеят по- добре. Идеята била, че вече нямало да им се налага да прибягват до канибализъм, за да се спасят от глад. Но днешните наследници на тези туземци твърдят, че не е ставало въпрос за ядене на човешко месо, а за военен ритуал. При него част от плътта на храбър противник бивала сдъвквана и след това изплюта, за да се придобият качествата на мъртвия.

Потребност
Както обаче изтъква британският специалист по история на медицината Ричард Саг от университета в Дъръм, най- прилежните канибали не са били жителите на Новия свят, а европейците. В арсенала на медиците от Стария континент традиционно е присъствало човешкото месо. "Лекарствените средства" на основата на части от човешкото тяло са били използвани в Европа през XVI-XVII век почти толкова често, колкото билките, корените и кората. "Частите от трупове и кръвта са били предмети от първа необходимост, имало ги е във всяка аптека", твърди Ричард Саг.

Рецепти
Немският фармаколог Йохан Шрьодер е писал през XVII век: "Човешкото месо трябва да се нареже на малки парченца, да се добавят малко мира и алое, няколко дни да се държи във винен спирт, а след това да се изсуши в сухо помещение".
В началото на същото столетие медиците са използвали тела на екзекутирани, а също така и на просяци и прокажени. Един от големите привърженици на идеята да се вземат части от трупове за лечебни цели бил прочутият германски лекар и астролог от XV век Парацелс.

Терапия
Още древните римляни са смятали кръвта на гладиаторите за отлично лекарство срещу епилепсия. В епохата на Възраждането пък голяма популярност придобил прахът от египетски мумии, смятан за "еликсир на живота". Човешките черепи служители за спиране на кръвоизливите. Маста от хората се използвала за лечение на ревматизъм и артрит. Освен това се смятало, че ако се яде от месото на човек, който не е починал от естествена смърт, могат да се получат годините, които му е оставало да живее.

Кръвопиец
Когато през 1492 г. /годината, в която Колумб се отправил на първото си пътешествие към Новия свят/ папа Инокентий VIII умирал, лекарите му дали да пие кръв от трима младежи. Момчетата умрели. Папата също. Било ли е това проява на канибализъм? Според Саг отговорът е "да".
В края на XVIII век на тази практика бил сложен край. Наред с нея се загубил и интересът към рецепти, като оставената от починалия през 1754 г. британски проповедник Джон Кеоф. При виене на свят той препоръчвал да се дава счукано човешко сърце- по една щипка сутрин на гладен стомах.

Свидетелства от пещерите
Още от първите находки на останки от неандерталци в европейските пещери стана ясно, че нашите прадеди вероятно са били канибали. В пещерата Крапина в Северна Хърватия в края на XIX и началото на XX век бяха намерени голямо количество човешки кости. По- дългите от тях са били счупени по средата, явно за да бъде изсмукан костният мозък. По други пък личат следи от оглозгване. Подобни доказателства за канибализъм бяха открити и през последните години в пещерите Сидрон в Испания, Гофс Кейв в Англия и Мула- Герси във Франция. Не е ясно обаче дали става въпрос за човекоядство с цел оцеляване, или за някакъв социален ритуал.

в. Телеграф


Сподели във facebook


Избрани сайтове канибали