Ќј–ќƒЌј ћ»“ќЋќ√»я

ќбща информаци€

Ѕожества, растени€, животни, природни феномени и скъпоценности

¬ народните представи ангелите са млади момци, много красиви, облечени в бели позлатени ризи, с дълги руси коси. ∆иве€т на небето и разговар€т с душите на умрелите в ра€, като ги весел€т. √оспод ги праща навс€къде, където тр€бва да се съобщи нещо. “е изпълват цели€ св€т.

—м€та се, че колкото са хората и животните по зем€та, толкова са и ангелите до т€х. ¬секи човек си има ангел, който го пази. јнгелът не само пази човек от премежди€ и беди, но го и напътства, съветва как да бъде добър и да не върши зло. “ой записва всичките му дела, добри и лоши. јнгелът посто€нно се бори с д€вола заради сво€ човек и ако надвие, човекът е добре и на този, и на онзи св€т. јнгелът и д€волът едновременно съветват човека. „овекът сам решава кого да послуша.

 ак са станали лековитите билки

—поред народните в€рвани€ преди сътворението на човека билките са най-обикновени треви, красиви и уханни, н€мат лечебни свойства, защото човекът не тр€бва да бъде спохождан от никакви болести. —лед по€вата му идва д€волът завистник, който унищожава човешката фигура, направена от кал. √оспод спас€ва творението си като откъсва различни треви и запушва раните по човешкото т€ло. –аните веднага зарастват, но остават завинаги слаби места на човека, които го прав€т податлив на болести. ¬сички могат да се излекуват веднага, ако се намери от същата трева, ко€то √оспод използва за лекуване.  расивите треви, вече лековити билки, са навс€къде около нас, но хората не зна€т как да ги използват.

 олко са човешките болести и билките за т€х

ћного са човешките болести, които народът знае да лекува с билки. —м€та се, че са точно седемдесет и седем и половина. «а всички има лек, за половинката обаче не се намира. «атова и на ≈ньовден се събират седемдесет и седем билки, а за половинката тр€бва със затворени очи да се използва случайно избрана. ¬сички тези билки се връзват във вълшебна Деньова" китка и ако н€кой през годината се разболее от непозната болест, билките в не€ са тези, които ще го излекуват и изправ€т на крака. Ѕилки се берат на √ергьовден, ≈реми€ и —пасовден, но особено силна е маги€та им, когато са набрани на ≈ньовден. ¬€рва се, че вс€ка набрана тогава трева е лековита.

Ѕилки за предпазване от унищожителна любов и за разд€ла

— маги€та на билките вс€ка девойка може да бъде предпазена от унищожителна любов и от разд€ла. Ќ€кога в€рвали, че такава е любовта на зме€. — различни билки животът отново може да стане прекрасен - тинт€ва, вратита, куманига, дел€нка, чернотрън, пелин и тъжец, костолом, лимоника, гороцвет и самодивски €годи. Ѕилките тр€бва се свар€ват, задължително в ново гърне. ѕрави се отвара, с ко€то се облива съсипаната от любов девойка.  уманигата цъфти в синьо по високите планински места.
ћагическата сила на билките е позната и на самодивите. — т€х те лекуват, но и омагьосват за ц€л живот. — чемерика ≈рина самовила лекува —екула детенце, с цвете самодивско съжив€ват »ве, погубен заради песните си в самодивската гора. »ма и билка, ко€то може да подмлади човека, но само ћагда самовила, € знае.

Ѕилки за любов

ќмайничето е най- разпространената билка, ко€то кара човекът да се влюби безумно. Ќаричат го още старата билка, веро€тно защото е старо като любовната маги€. Ћекува всичко, също като щастлива любов, и е гол€м късмет да бъде открито. –асте в нивите между пшеницата и ръжта, а също и в планината. ÷ъфти в синьо, а когато узрее, се среща с осил и без осил.  огато цъфти без осил се в€рва се, че ома€та му е по-силна и по-отровна.  огато се €де хл€б, в който е замесено биле омайниче, не се пие вода, защото на човека му се замайва главата. ’ората см€тат, че ако се €де омайниче, човек може да умре или да полудее. «атова направените по този начин магии са редки.
ќмайничето се бере рано срещу √ергьовден, когато всичко е тихо . јко се произнесе дори една дума вълшебната трева не може да се откъсне. —чита се, че юдите не € дават и € паз€т за себе си. «а да откъснат от не€, те € берат, остав€т дрехите си надалече. —лед това тичат голи към омайничето и после бързо б€гат обратно.
Ѕожурът се възп€ва като божур дърво. ќт него се прав€т китки и венци на моми и невести. ÷ветът му е символ на жизненост, сила и красота. »зползва се в празнични, но не и в тъжни дни.  акто невенът, така и това цвете може да предпазва моми и невести от вс€какво зло. Ѕосилекът е благословено цвете, защото според преданието Ѕогородица заченала от него. Ѕожи€та майка го помирисала и веднага заченала.
≈дна от легендите разказва, че босилекът е поникнал на най-предни€ Ѕожи зъб и затова от него прав€т китки за ръсене. —поред друго предание цветето пониква на гроба на Ѕожи€ син.
Ѕосилекът е цвете за девойки и млади невести. “е го нос€т, за да привличат с уханието му любов и хубави чувства. ¬ песните го наричат Дран", Дситен", Дросен". ¬с€ка мома го полива в градината си, а в ден€ на сватбата си, поръчва на майка си, т€ да продължи с грижите за цветето.  итка от босилек се дава за любов, но и за здраве. “ова се прави на всеки гол€м празник. Ќа √ергьовден с босилек се ръси стадото за здраве. ѕри раждане бабите акушерки нос€т от ароматното цвете в дома на новороденото. ≈дна от важните му функции е да отблъсква злите сили и демони, да гони злото надалече от хората и дома. Ќа ѕопова  оледа свещениците ръс€т къщите с китка босилек и прогонват ћръсните, ѕогани дни далече. — босилек свещеникът поръсва и кръщава водата и света и на …ордановден. Ѕосилек се постав€ и върху шапката на новороденото и кърпата на майката. ѕри кръщаването малките деца се потап€т в босилкова вода. — не€ се изчиства всичко лошо. — китка босилек се лекуват и заболелите от самодивска болест. “ака се омилостив€ват самодивите и те си отиват. »зползва се и в сватбени€ ритуал, поради сво€та предпазна и очистваща рол€. — босилек се украс€ват се сватбеното знаме, кумовото дръвце, хл€бът.  огато сватовете отиват да вземат невестата от бащини€ й дом, също се поръсват с китка от босилек. ¬ косите на булката се постав€ също босилек. “ой е първото цвете, което се подар€ва на сватба, но и при погребение.
јко се засади босилек през главата на зми€, убита на ћладенци, Ѕлаговец или √ергьовден, той е лековит и помага да се виждат лоши духове.
Ѕръшл€нът е символ на здраве и дълголетие. «а българите той означава плодородие, живителна сила и безсмъртие.
¬ древността е посто€нен атрибут на гръцки€ бог на виното ƒионис и неговата свита -сатири, менади, вакханки.
¬ечнозелено растение, бръшл€нът е сред основните обредни символи в календарните и в семейните празници. акто босилека, така и бръшл€нът се използва в сватбени€ ритуал. ѕрисъства във венеца на невестата, като символ на дълголетие и здраве. Ѕръшл€нът е задължителен за обредните ритуали през цели€ празничен цикъл от »гнажден до »вановден. ѕо листата му се гадае за здраве и живот на Ѕъдни вечер, …ордановден или ≈ньовден.
— китка бръшл€н се ходи на гроб, остав€ се при помен върху житото и пр. —м€та се, че е едно от растени€та, които Ѕогородица е проклела, затова не дава плод, който да се €де.
 огато бръшл€нът расте в църкви и манастири, е с лечебно действие. ќт листата и клоните му се прави отвара при болести. ѕри безплодие мъжът и жената пи€т чай от бръшл€н, използва се и против косопад. ѕази дома и животните от болести. —имволизира безсмъртието във вечната борба живот Ц смърт.
¬ ѕиринско приемат бръшл€на като юдинско растение, защото расте по скалите, където се кри€т юдите. „овек бере се от него, за да се откупи от т€х, остав€йки конец, трохи от хл€б или стотинка. јко не го направи, ще го сполети беда. ќсобено стриктно ритуалът се спазва, ако бръшл€на се бере за невеста или за сватбено знаме.
¬енецът е магически символ, носи щастие и предпазва от зло. ¬ колегиума на древни€ –им жреците били корон€свани с венец от житни класове. ¬€рва се, че така те поемат жизнената сила на класовете и осигур€ват богато плодородие. — венци за благослов се украс€ват животни, кладенци, къщи.Ѕибли€та също споменава за сватбени€ венец. “ой тр€бва да осигури щастие, любов и деца в семейството. ¬ древна √ърци€ с венец от лаврови клонки се обкичва главата на победител€. √ърците и римл€ните познават и смъртни€ венец. “ой отблъсква всичко, което пречи на душите в нови€ им св€т.
≈зическата маги€ се пренас€ и в религи€та, където венецът е култов знак.  ороната на църковни€ глава и на владетел€ е символ на върховна власт, дадена от Ѕога. ¬енецът увенчава праведни€ христи€нин с победа над света и с обещание да отиде в ра€. Ѕог увенчава своите мъченици, като ги приема в царството си.
Ќа ≈ньовден венецът и гор€щи€т кръг на огън€ са символи на усвоеното и очовечено пространство. »звън кръга остава неподредени€т и опасен за човека св€т. ¬ътре действа предпазващата му сила. ¬енецът и кръгът придобиват сакрална, магическа функци€. —имволизират слънчеви€ диск. ѕритежават силата на свещени знаци и на божествена маги€.
Ќа сватбата всички тези символи се активизират. “е създават нов пор€дък, предпазват от зло. —поменатите символи пренас€т слънцето в бита и живота.
¬ н€когашната българска сватба се използвали цветните венци. “е, освен венецът на невестата - най-богато украсени€т, най-красиви€т, са и мъжки атрибут. —чита се, че символизира родът на младоженеца.¬енецът се приготв€ от млади момичета или от кумата.

«а изготв€нето на справка ќбичаи и в€рвани€ на јгенци€ У‘окусФ са използвани следните източници:

*Ѕългарски имена и традиции, автор - Ћили€ —тарева, книгоиздателска къща “руд, 2006

* алендар на именните дни - —имеон ƒочев, »здател: »  "«емиздат", 2000

* алендарни празници и обичаи на българите - ¬.Ѕенина-ћаринкова - издателство ј» ѕроф. ћарин ƒринов, 2003

*јрхив на јгенци€ У‘окусФ - отдел Ујрхив и бази данниФ и други.;


—подели във facebook


*

»збрани сайтове босилек