Древните извори на български имена

Обща информация

Именната ни система е като историята ни - кръстопътна, изпълнена със срещи на различни цивилизации и влияния. Имената в нея са невероятна и понякога трудно разграничима смес, сътворена от предците ни, населявали земите, възприемани като български - в далечното минало и днес. Влог в този митичен „микс" от имена, начин на живот и осмисляне на света имат траки, славяни, прабългари, гърци, римляни.

Тракийските имена
Приличат на гръцките и до нас са достигнали около 700 - Лрина (слънчева богиня), Бендидора, Береника, Велизар (през гр. от „велос" - скорост), Зорка, Камила (през лат. млада послушница на жреца), Кота (гневя се, сърдя се), Медок, Месад, Орфей (пея), Резос, Роксана (светлина), Руси (рус, светъл, сияен), Садок, Севт, Терес, Спартак, Ситалк, Спа-радок... Макар че имената от траките, доста различни като звучене и непонятни по смисъл, са останали в миналото, принципът да се запазва родовата традиция - дядо, внук, правнук и т.н. да носят еднакви имена, се е запазил и до днес като основен в именната ни система.

Българските имена
Имената, които днес припознаваме за наши, са образувани от две съвсем различни именни системи - на прабългарите и на славяните. От едната обаче - на прабългарите, остава твърде малко. Имената на прабългарските ханове и боляри били твърде знатни, за да ги носи всеки, и твърде чужди, трудни за произнасяне и неразбираеми за преобладаващото славянско население. Затова останали само за владетелите и техните потомци - Батбаян (най-големият син на Кубрат), Котраг (вторият син на Кубрат). Така достигат и до нас - чрез именника на българските ханове (вж. Именник на българските владетели), на техни висши сановници, като Дронг (праб. „вожд"), Кубер, Баян, Есхач, Окорсис, Алогоботур (войвода при Симеон), Докс (брат на Борис), Дукум, Цок, Диценг (служители при Крум), Онегован, Исбул (кавхан при Омуртаг), Турдачис (велможа на Омуртаг), Сандоке, родовете Дуло, Вокил, Ерми, Кувиар, Угаин, Чакарар и др.
За една част от названията на българските ханове се знае приблизител¬но какво означават. Кубрат е съставно име от „вълк" и „събери народа", на асировавилонски „кибрат" означава гордост; Исперих, Аспарух идват от ирански - „който има светли коне или белият конник"; Тервел от тюркски - „опора", „подпора"; Крум, индо-еврейски - „издигам", „установявам се на власт"; Маламир - прочут със скромността си; Асен, куманско име - „красив", и др. За друга част от имената се правят различни допускания. Според Й. Велчев втората част от името показва годината на царуването. По тюркския календар тя се отбелязва с едно от дванайсетте животни - мишка, вол, тигър, заек, змей (дракон), змия, кон, овен, маймуна, кокошка (петел), куче, свиня.
Кръщаването с имената на българските владетели е модно през осемдесетте години на XX век, когато се чества 1300-годишнината от създаването на българската държава. Масово разпространени във всички времена са имената на Крум, Борис и Асен. В последните години все по-често се срещат Преслав и Пресиян.
Една част от прабългарския именник е минала у нас през гръцки език, друга - през латински - Андон, Вита (жизненост), или еврейски - Арон (ковчег на земята), и първоначалната им езикова същност се е загубила.
Повечето са се смесили със славянските и е трудно да се различи началото. Затова и различни учени отбелязват към едни и същи имена различна принадлежност - старобългарски, славянски или просто български. Повторенията само дават представа за хомогенната народностна смес, която се е получила от всички етноси, влезли в територията на Първата българска държава и обособили народа, който днес на¬ричаме „български'*.
Предполага се, че прабългарска връзка имат имената: Багра (цвят, боя); Беримир (бера, взимам); Бисер, Бистра, Бойко (боя се); Бора (гора, планина); Бото, Боян (тюрк. Баян - богат); Боимир, Бранко (браня, пазя); Велико (прочут, славен); Веда (зная или самодива); Вела (прочута, славна); Вида (виждам, видна); Видимир, Видан (вижда се много далече); Воин, Воимир (защитник, храбрец); Волен (от Волимир - който силно иска нещо); Вълкан (предпазно име); Горан (от Горян); Господин (господар, стопанин); Грозьо (угроза); Десислав (глагола „деся" - намирам); Деян (правя, действам, извършвам); Деяна, Дивна (чудна); Душан (дух, душа); Бдрьо, Желязко, Жедомир (стремя се, жадувам, копнея); Живко, Житомир (жит - живот); Запрян, Звездо, Златко, Зора, Искрен (честен); Камен, Кипра (кипри се, кичи се); Красен, Красимир (крас - красавец); Кремена (кремен - камък, гранит, скала); Курти (петел); Кръстан (кръст); Лозан, Лъчезар, Люцкан ( „людски", чужди, предпазно име); Надежда, Найден, Невена (неувяхващ/а); Нягол (нега - нежност); Орлин (орел); Продан (продаден); Рада, Радо (радостен, весел); Радой (радостният); Спас (спасител); Сребра, Стайко (стоя твърдо, заставам); Стоян (стоя прав); Трайко, Траян, Харизан (харизан, подарен); Чавдар (който носи слава)...
Славянските имена са твърде стари, образувани са още в периода на единството на славяните - териториално и племенно, и затова и до днес са общи за различните славянски народи. Срещат се в Бохемия, Моравия, България, Сърбия, Полша, Русия, Далмация. В тях впечатляващи са име¬ната на животни - Баран, Ворон, Вълк, Гарван (особено характерен за сърби и българи); имената с наставки - -слав и -мир: Воислав, Всеслав, Гостислав, Дарослав, Деслав, Доброслав, Живослав, Красислав, Лю-дослав, Милослав, Родислав; Боримир, Велемир, Витомир, Огнемир, Радомир, Спасимир, Стратимир...
Личните имена на славяните са основно поже.ателни и защитни. Но пожелателните значително превъзхождат защитните, както всъщност е и в следващите превъплъщения на тази удивителна амалгама, наричана ан-тропонимична именна система на българите.
Най-често срещаните пожелания са за здраве, жизненост, дълголетие, твърдост, първенство и успех, ум, трудолюбие, искреност и разум, сила и юначество, дивна красота... Красотата на лицето е неотделима от добротата на сърцето и богатството на душата - така смятали от старо време, така е и до днес. Затова и толкова чести са имената, в основата на които звучат: благ, добър, драг, любим, мил, мир и пр. Не се пропускат и пожеланията за добруване на този свят, за издигане и слава. От славяните са ни останали и безброй имена, свързани с красиви и уханни цветя, със силни и непобедими животни, с бури и затишия в природата, с омайната ценност на благородни метали, със символи, идващи отвсякъде в този голям и необятен свят, всички те безкраен низ от пожелания и очаквания: Аглика, Беган, Бела, Биляна, Блага и Благой, Богдан (даден от Бога), Богомир, Бойко, Болеслав, Борил, Борис, Боря, Боримир, Борислав, Босил, Брезица, Бранислав, Буря, Бую, Бърза, Ванда, Велимир, Вельо, Венец, Весела, Весна (пролет), Виден, Вида, Вихър, Вишан, Влад (владее), Влада (велика, славна, властна), Владимир, Владислав, Войн, Воимир, Волен, Вълко, Вълкан, Гизда, Глава, Горазд, Горица, Горослав, Горун (вид дъб), Гроздан, Гълъб, Дажбог (славянски бог), Дан (много старо славянско име), Дана, Дарина, Делин, Деница, Детелин, Дина, Добрин, Драга, Елица, Живка, Зарина, Звезделина, Здравка, Злата, Зора, Зорница, Имел, Искрен, Капка, Камен, Карина, Кита, Копринка, Красен, Кремена, Лада (любима, едно от имената на слънцето), Лазура (небесна синева), Левент, Лепа, Липа, Лиляна, Лозан, Луна, Любен, Любица, Любов, Людмила, Людослав, Малин, Мила, Милан, Милен, Мирослав, Младен (младенец), Надежда, Незабравка, Огнян, Перун (славянски бог), Перуника, Пламен, Предраг (премного скъп и обичан), Преслав (да е преславен), Първан, Радмила, Радован (образован), Радовест (носи радостни вести), Разум, Ралица, Роза, Росен, Росица, Ростислав (да расте за прослава на рода), Ружа, Румена, Русана, Руслан, Сварог (славянски бог), Света (непорочна, праведна), Светла, Светозар, Светослав, Свилена, Силян, Слав, Славейка, Славил, Славян, Смилян, Снежа, Сокол, Станимир, Станислав, Страшил, Страшимир, Стрезимир (да пази, закриля), Татяна (руски танц на маскарадите през XVIII и XIX в), Теменуга, Храбрин, Хубавена, Хубчо, Цвета, Чара, Юно, Явор, Ян, Янина, Ярмила („яро" - строг, страшен, взискателен),
Ярослав, Ясен, Ягодин...
Ценностите на света първо директно се пренасяли в очакванията на хората. А по-късно започнали да се появяват и абстрактните пожелания -за вярност (Вяра), надежда (Надежда), любов (Любов), свобода, победа Свободни, Победа), мир (Мира, Миролюб), нежност (Някол, Нега, Нешо - старинно нега, обич, нежност), истина (Правда), радост (Радос¬тина), съдба (Съдбина).
Със защитни имена предците ни също са предпазвали децата си от зли
ли, като ги плашели (Страх, Страшимир), отблъсквали (Грозан, Чер-вьо), препращали другаде или давали сили на новороденото да издържи, да изтрае, да устои на злото - Трайко, Траян. Така са правели някога, така правят и днес потомците им.
Днес най-разпространени са двусъставните славянски имена. Те образуват третата по големина група в съвременния ни именник (13,41 %). Най-популярни сред тях са: Владимир, Борислав, Любомир, Красимир, Светослав, Станислав, Мирослав, Венцислав, Владислав, Станимир, Тихомир, Драгомир и т. н.
От народните лични имена най-любими са: Ивайло, Пламен, Цветан, Стоян, Росен, Румен, Явор, Милен, Боян, Калин, Лъчезар, Бисер, Огнян, Петко, Камен, Ясен, Бойко, Здравко... Заедно с женските им съответствия представляват втората по големина компактна именна група след тази на светците.

За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

*Български магии и гадания, автор - Лилия Старева, книгоиздателска къща Труд, 2007
*Архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.


Сподели във facebook


Избрани сайтове имена