Бръснарството и козметиката в Древен Рим

Обща информация

Плешивостта, бръчките и сенките под очите влудявали древните римляни, за които грижите за красотата били нещо като фикс идея.
Жителите на Древен Рим полагали изключителни грижи за личната си чистота и хигиена. Римляните се къпели всеки ден - не сутрин вкъщи, както се прави днес, а следобед на общите бани.


Kакто разказва италианското списание Airone, в продължение на векове римляните почти не се бръснели, оставяйки да растат свободно брадите, мустаците и косите си. Едва в резултат на древногръцкото влияние през II век пр.н.е. бръсненето започнало да се превръща в навик.
По-бедните римляни придобили навика да ходят редовно на бръснар (tonstrinae), докато по-заможните разполагали с роб -домашен бръснар.
Бръсненето обаче било истинско изпитание, а в някои случаи - дори мъчение. Бръсначите (novaculae) били изработени обикновено от бронз или желязо и наподобявали по форма извити като полумесеци ножове.
Остриетата им били само подобия на остриета. Много често за да ги изострят, римляните използвали студена вода.
В древната Римска империя имало дори съдебни норми, които предвиждали обезщетяване на пострадалите от бръснарски услуги мъже.
Древните римляни обикновено не ползвали никакви шапки или други покрития за главите си, така че носели косите си според съответните модни тенденции.
През републиканската епоха била модерна семпло подстриганата коса - нещо подобно на паница без никакви бакенбарди.
През имперския период пък дошли на мода дългите коси. Те били накъдряни над челото и на тила отзад - за тази цел било използвано нажежено желязо, предшественик на днешните маши за коса.
Плешивостта обаче била истински проблем за древните римляни, които не понасяли да имат оголено теме или олесяло чело. Затова и много от тях се опитвали да ги прикриват, сресвайки напред дълги кичури. Подобно на днес и тогава този опит за маскиране на оплешивялата зона бил източник за подигравки.
Мнозина предпочитали да обръснат напълно главите си, следвайки съвета на поета Марциале: "Обръсни си тези 4 косъма, няма нищо по-зле от плешивец с коса отстрани".
Част от плешивите римляни обаче прилагали и други методи - боядисвали с черни бои оплешивелите зони на главите си, опитвайки се - поне отдалече - да им придадат вид на нормално окосмени.
Подобно на днес и жените в Древен Рим си умирали да бъдат блондинки, въпреки че по натура били тъмнокоси. За да придадат руси или червеникави отблясъци на косите си, римлянките използвали специални смеси.
Не липсвали обаче и жените, любителки на гарвановочерните коси. Те приготвяли боите си от овча мас и антимон.
Проститутките пък обикновено боядисвали косите си в небесно синьо или в оранжево, опитвайки се по този начин да привличат по-лесно клиентите си. Много често косите им окапвали от многобройните боядисвания, но тогава идвали на помощ перуките. Имало всякакъв вид и за всеки джоб.
Митът за блондинката като за хубавица с ангелски вид набрал скорост и по времето на Ренесанса. За да станат русокоси, италианките използвали бои, приготвени от сяра, лимон, мед и стипца. Направената по този начин маска се оставяла върху главата на слънце в продължение на няколко часа.
Козметиката процъфтявала в Древния Рим, чиито обитатели били луди на тема хубава кожа. Римляните правели всичко възможно, за да отстранят недостатъците по кожата си.
Кравешката плацента била използвана като средство против изгаряния на лицето. Телешката жлъчка пък служела за премахване на петната от него. Чрез маслото се премахвали циреите. Луковиците на нарцисите служели като избелващо лицето средство.
Със сода бикарбонат пък се заличавали белезите. Корените от пъпеш също избелвали. За дерматит пък се препоръчвал екстракт от телешки гениталии.
В края на XV век графиня Катерина Сфорца Риарио, тайната съпруга на Джовани де Медичи, станала автор - в сътрудничеството с видни аптекари и билкари - на наръчник по красота. Самата Катерина била истински пример за перфектно поддържана жена.
На 36 години - възраст, в която по онова време жените били смятани за стари, тъй като повечето били прецъфтели във външния си вид, графинята все още изглеждала като девойка. Въпреки 10-те си бременности фигурата й била като на момиче, а зъбите й блестели като перли.
Всичко това било плод на постоянните усилия на Катерина да изглежда добре. Няколко пъти на ден тя мажела ръцете си с мазило, измислено от самата нея. Освен това поддържала бели зъбите си чрез паста, чиято рецепта се пазела в тайна. Кожата на лицето си също мажела непрекъснато с крем. Косите си пък просветлявала постоянно.
Наръчникът на Катерина съветвал онези, които желаели бели зъби, да използват паста, направена от върбинка, ябълка и екстракт от живи жаби. Пак този екстракт, смесен с такъв от гущери, бил в основата на рецепта за мехлем за сгъстяване на косите.
В наръчника си Катерина предлагала още и рецепта за приспивателни средства, а така също и за отрови.

Изночник: www.prontosofia.com

actualno.com


Сподели във facebook


Избрани сайтове косите