Тодоров ден е.../07.03.2009/

Тодоров ден е...

 

Тодоров ден

В християнската традиция св. Теодор Тирон (гр. Божи дар) е храбър воин, пострадал по време на жестоките гонения на император Максимилиан. Разказва се, че петдесет години след смъртта на св. Теодор в Цариград властвал император Юлиан Отстъпник. Една година решил да оскверни великденския пост. Заповядал цялата храна, която се продава по пазарите, да бъде напръскана с кръв от езически жертвоприношения. Тогава св. Теодор се явил в съня на Цариградския патриарх, казал му да забрани на хората да купуват храна от пазарите. Една седмица да се хранят само с пшеничени питки и мед, да запазят поста и душите си от осквернение. Така и направили.
Оттогава празникът на св. Теодор се почита в първата събота от великденския пост. На този ден в църквата трябва да се занесе жито.
Чрез конните надбягвания (т. нар. кушии) се извършва своеобразна демонстрация на мъжките качества на ергените, на готовността им да встъпят в брак. Официално, публично се признават и младите невести. Свети Тодор покровителства раждаемостта и плодовитостта. Ритуалите по представяне на невестата са свързани именно с бъдещото й раждане. Самият ден се смята като оплождане на земята от светеца - той забива копието си в нея и оттам избликва топлина. Затова и по времето на този магически оплодителен акт жените не трябва да работят нищо, за да могат да забременеят и да родят по-лесно.
В никакъв случай на празника не се спи. Който го направи, ще се раз¬более.
Жените не бива да мият, да перат и да тупат, да простират бяло пране.
Конят - победител в надбягванията, не се продава, защото се вярва, че сам светецът е неговият покровител.
Не се яде праз лук, за да не се разболеят конете и хората.
Не се мият коси след залез слънце. Който го направи, главата му ще трещи и гърми като копитата на конете.
През цялата първа седмица на великия пост не се прави помен.

ГАДАНИЯ И ПРЕДСКАЗАНИЯ
През цялата Тодорова неделя се гадае за женитба, деца, любов. През различните дни момите слагат под възглавницата си овесени или царевич¬ни зърна, а на сутринта вярват, че който е дошъл в съня им, за него ще се
оженят.
От осветеното жито майката взима три зърна и заедно с първия залък на момичето си от празничната трапеза ги слага скришом под възглаи-ницата на детето. На сутринта подробно разпитва за сънищата му и ако и тях има млад момък, очаква се той да се появи скоро и в истинския му
живот.
Със зърна може да се извърши и обричане. В късен час момата минаии три пъти по мостчето на река, хвърля зърна и казва: „С когото се взема, с него да жънем." И може би това ще се случи още през същата година.
Пак със същата цел подрязват стръкове чесън, наричат ги с имена па ергени, а на сутринта който стрък покара, той дава знак за истински и
жених.

МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ
Предсказанията за добро време и плодородие се свързват със звездите. Най-често това са звездите от съзвездието Плеяда, чиито народни имена са Квачката, Власи и др. Смята се, че ако Квачката се скрие в навечерието на заговезни, тоест преди Зимния Тодоровден, цялата година ще е плодо¬родна, и обратно, ако остане да свети на небосвода, годината ще е неплод-на. Сходни предсказания се правят и по време на други празници - Димит-ровден, Архангеловден, Никулден. Основания за тези наблюдения и пред¬сказания се търсят в стопанското деление на годината на два жизнени и трудови цикъла - зимен и летен.
Според легендата самото съзвездие е сътворено от Господ, който бла¬гословил пиленцата и кокошката на една бедна вдовица с много деца. Ня¬кога, дни преди потопа, Господ отишъл в дома й. Видял, че семейството има само една кокошка с пиленцата й, съжалил ги и решил да ги спаси. Единственото условие било, когато забушува потопът, да бягат и да не се обръщат назад. Когато настъпил денят и водите заприиждали, вдовицата с децата, кокошката и пиленцата побягнала. Но любопитството у хората надделяло, обърнали се и в миг се вкаменили. Само птиците се спасили, изгрели на небосклона като съзвездие, което нарекли Квачката. Когато Квачката се скрие, тя започва да мъти своите пиленца и това е състояние на хаос и безпорядък, тоест опасно време, от което ще се излюпи космос. Когато изгрее отново, излюпването вече е осъществено, редът е възстано-нсн. Звездите от това съзвездие светят до Гергьовден и оттогава се скриват чак до Тодоровден.
Ако на Тодоровден времето е хубаво, такова ще бъде и на Благовец.

Трапеза

Пече се обреден хляб - „колак", „черковник", „копито", „конче", “кравай”. Част от него се разчупва и слага в зобта на животните, друга се разста за здравето на животните. За здраве върху обредните хлябове често
изобразяват и цветя. На трапезата се слагат пита с мая, леща, чорба от гъби.
Храните по време на великите пости обикновено са фасулена чорба,
сн фасул, червени чушки, пълнени със зрял боб, постно кисело зеле с приз и праз лук, клин чорба (с вода и зелев сок), салата от коприва и праз лук, лютика, лютеница.

КОН
Конят е почитан от най-стари времена. Той е основен атрибут на тракийските божества. Оброчни релефи с т. нар. Тракийски конник, или Херос са разпространени в изобилие из българските земи. Важна е ролята му и в погребалната обредност на траките. Върху прабългарски средновековни паметници слънчевият знак се съчетава с изображението на кон и дава основание за интерпретация на коня като слънчев символ. Тази връзка по- късно се отразява като паралел със земния символ на слънцето – огъня. Огнището заедно със защитната роля на коня става причина за изработва не за българския бит на съоръжения, подставки за огнища — „кончета". |
Народът ни почита коня заради неговата вярност и преданост. Животното има свръхсилата да бъде недосегаемо за зли духове, вили, самовили караконджули. Човек на кон може да се спаси от тях. Също така и много по-отрано ще бъде предупреден, защото животното предусеща отдалече присъствието на лошия дух, застава на едно място, предупреждава стопа¬нина си за приближаващата опасност, рие с копита на едно място и отказ¬ва да тръгне. Покровител на конете е св. Тодор.

Тодоров ден е празник на коневъдите.
Празнуват:
Тодор, Тодора, Теодор, Теодора и техните производни:
Тоде, Тодин, Тодньо, Тодо, Тодораки, Тодоран, Тодорешко, Тодорин Тодоринко, Тодорчо, Тодош, Тодьо, Тудор; Тода, Тодица, Тодорка, Ту дорица;
Таке, Таки, Тако, Тачко, Тока, Токан, Токо, Тоне, Точе...
Тоте, Тоти, Тотко, Тошо, Тоцо, Точко;
Тота, Тотка, Точка, Тоша, Тошка...
Доран, Дорко, Доро, Дорчо; Дора, Доре, Дорина, Дорка, Доца...
Рица, Рачка ( ум. от Тодорица, Тодорачка).
Може и Божидара, което е пряк превод от името на светеца Теодор -„божи дар".

За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

*Български магии и гадания, автор - Лилия Старева, книгоиздателска къща Труд, 2007
*Архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.


Сподели във facebook


Избрани сайтове Теодор