ТЮРКОАЗ

ТВЪРДОСТ: 5-6.

ЦВЯТ: Небесносин до белезникаво-син, светлосиньо- зелен до светлозелен; обикновено матов.

НАХОДИЩА: Иран, Пакистан, Тибет, Мексико, САЩ, Русия, Чили, Австралия, Туркменистан и Корнуел.

ОПИСАНИЕ: Тюркоазът не е кристал, а масивен, полупрозрачен и много крехък минерал. Той се добива, използва и цени от древни времена в много култури по света. Лесно избледнява и се чупи.
Името му идва от турските търговци, които за първи път го донесли в Европа за продажба. Бил изнасян най- напред в Германия, където го наричали turkisher stein /турски камък/. Французите го превели като Pierre turquoise /камък от Турция/. На венецианците бил известен като turchesa, на немците- turkis, а на тибетците кихуитл, а персите- пирузех /триумфиращ/. Древните египтяни го познавали като маджкат и го добивали в Серабит ел Кадим, близо до Храма на богинята Хатор, наричана „богиня на тюркоаза”.
Тюркоазът бил забелязан най- напред заради красивия си син цвят, който според мнозина се дължи на съдържанието на мед, амоний и следи от желязо. Цветът му варира от цвета на южно небе до синьо- зелено. Най- висококачествените небесносини образци се добиват в Иран.
Цветът на тюркоаза може да се повлияе от много фактори: киселата пот ще го превърне в зелен; ще му подействат прекалената топлина, спиртът в парфюмите, лаковете за коса и козметичните препарати. Според арабите, той е толкова чувствителен към атмосферните условия, че цветът му се променя с промяната на времето. Сред азиатците и индианците пуебло и апачи също е разпространено убеждението за връзката между тюркоаза и времето.

ИСТОРИЯ И ЛЕГЕНДИ: От древни времена египтяните добивали тюркоаз на Синайския полуостров. Персите /на териториятя на днешен Иран/ също, тъй като там са открити мъниста от 5000г.пр.н.е. И днес най- добрите образци идват от Иран. Бил е използван и в Сибир за изработване на бижута още през V в.пр.н.е.
Древните египтяни също са го познавали и добивали. Тяхната богина Изида била наричана „господарката на тюркоазите”, въпреки че все още се спори дали са имали предвид лазурита или тюркоаза. По- късно Плиний го нарича callais. Турците го ценели високо като амулет и го наричали файруз /камък на късмета/. Може би това е същият свещен камък сакрат на мюсюлманите, взет от планината Каф, обиталище на феите.
Според ръкописи от XIII век, турците закачали тюркоаз на юздите на конете, за да пази както ездача, така и коня, от падане и нараняване; тази практика вероятно датира от по-ранни времена. Той бил добре познат в Европа в началото на XVII век, ценели го високо и го носели мъжете; било необичайно жена да се кичи с тюркоаз.
Този минерал е бил познат от векове на атцеките, толтеките и олмеките. Още преди хиляда години атцеките го добивали от планината Чалчиутл в Серийос, Ню Мексико. Някои от най- великолепните им творения са посмъртните маски, инкрустирани с тюркоазена мозайка. На никого не било позволено да го носи, защото служел само за приношение на боговете. След испанското нашествие и разрушаването на храма на маите от Кортес през 1533 г. единствено индианците апачи и пуебло в Югозападните щати продължили да му се покланят. Апачите го наричали дуклиж. Всеки техен шаман трябвало да има парче тюркоаз, иначе се смятало, че не притежава сила и не заслужава уважение. Като свещен камък, понякога го хвърляли в реките, за да донесе дъжд.
Тюркоазът се смята за камък на Венера и има силата да отблъсква „лоши очи”. Дори и днес много хора в Близкия изток носят тюркоазени мъниста или ги окачват по гривите и опашките на камилите, мулетата и биволите, за щастие и за да са сигурни, че животните няма да паднат и да се наранят. Към XIII век тази идея се разпространила навсякъде из Европа- тюркоазът не само пазел от тежки травми коня, но и ездача и всек, който го носи. Хората вярвали, че тюркоазените мъниста или пръстени ще привлекат към себе си енергията на падането или травмата и ще се счупят, а притежателят им ще остане невредим.
Тюркоазът бил част от медицинското оборудване на повечето лекари през XV век; те твърдели, че противодейства на всякаква отрова. Освен това го стривали на прах и правели от него еликсир срещу ухапване от скорпиони и страдания, причинени от обсебване от демони; лекували преуморени очи, като слагали върху тях тюркоази или карали хората да ги сарцезават. Ако притежателят му се разболеел, камъкът избледнявал; а след смъртта му губел цвета си, докато не попаднел в ръцете на новия си здрав собственик. Руският цар Иван Грозни дълбоко вярвал в това, както твърди един от пратениците на кралица Елизабет I.
Старите перси знаели и друга магия, свързана с тюркоаза. Според тях, ако сутрин той блести в яркосиньо, денят ще бъде щастлив и прекрасен. Според едно тяхно заклинание за късмет и прогонване на злото, човек трябва да види върху тюркоаз отражението на новата Луна или текст от Корана.
Американските индианци и тибетските будисти ценели високо тюркоаза. Според тях, той давал живот и дихание на Земята и всички нейни създания, освен това пазел и защитавал тялото и душата. И в двете култури го съчетавали с червен корал, като символ на жизнената сила.
Тюркоазът се смята за израз на щедрост, искреност и привързаност. Той съхранява приятелството и дори може да превърне враговете в приятели. По традиция се смята, че носи късмет само ако е подарен, а не купен.
Но това, не винаги е вярно; вътрешната енергия на всеки камък трябва да бъде преценена индивидуално.
Тюркоазът обикновено се свързва с Венера и зодиакалните знаци Стрелец, Риби и Скорпион.
Ако го видите насън, той предвещава благоденствие.

ЛЕЧЕБНА ЕНЕРГИЯ: Тюркоазът е мощен лечител с женска ин-енергия, затова помага при женски болести. Използва се и за преодоляване и лечение на главоболие. Твърди се, че губи цвета си, когато притежателят му е подложен на силен стрес. Много добре тонизира и укрепва цялото тяло; помага за регенерирането на тъканите; подобрява кръвообращението и коригира всякакви проблеми, свързани с кръвоносната и дихателната система. Според традиционните вярвания, той отразява здравословното състояние на тялото и аурата, като променя цвета си.

МАГИЧЕСКИ КАЧЕСТВА: Помага при медитация, защото засилва творческите способности, успокоява ума, осигурява връзка и емоционален баланс. Като защитен и уравновесяващ камък, тюркоазът може да синхронизира чакрите. Помирява приятели и любовници. Деликатно насърчава притежателя си да търси отговори и знания.
Някои американски индианци го наричат „небесен” или „райски камък”, защото вибрациите му могат да изградят мост между световете и да засилят психичните способности.
За да привлече благополучие, подръжте тюркоаз в дясната си ръка и му кажете своите желания, като го гледате, докато наричате.

МАГИЧЕСКО ПРИЛОЖЕНИЕ 

Много е полезно да окачите тюркоазени мъниста в колата си за защита.
Може да ги завържете към връзката с ключовете, портмонето, ревера или бебешката количка. И до днес в Близкия Изток се използват сини мъниста за предпазване от уроки и черна магия.




Избрани сайтове Тюркоазът