ƒ»јћјЌ“

“¬Џ–ƒќ—“: 10

÷¬я“: Ѕезцветен, със стоманен оттенък, розов, син, зелен, €ркожълт, оранжев, жълтеникаво- каф€в и черен.

Ќј’ќƒ»ўј: ƒнес диаманти се добиват от находища в —ибир, јфрика, »нди€, Ѕразили€, √ана, —иера Ћеоне, «аир, Ѕотсуана, Ќамиби€ и —јў, като јвстрали€ се см€та за най-големи€ доставчик.

ќѕ»—јЌ»≈: ƒиамантът е най-твърди€т известен скъпоценен камък на зем€та Ц почти 150 пъти по-твърд от корунда, който е на второ м€сто след него; той е единица м€рка за твърдостта на всички останали скъпоценни камъни и минерали.—ъставен е от въглеродни атоми и се образува в магмени камери, дълбоко в зем€та; пон€кога тези жили или ДтръбиФ, както ги наричат са високи хил€ди метри. ƒиамантът в естествено състо€ние се среща най-често под формата на октаедър /две четиристенни пирамиди съединени в основата си/, въпреки че има и додекаедри /с 12 ромбоидни фасети/. “е се класифицират по 5-степенна скала, като най-отдолу са индустриалните образци. ¬ъпреки, че диамантите най-често се см€тат за безцветни и прозрачни, срещат се разновидности в най-различни цветове Ц розови, сини, зелени, €ркожълти, жълтокаф€ви и черни. ¬ н€кои райони на јзи€ има кървавочервени или с червени петна, за които се в€рва, че нос€т нещастие на притежател€ си.
ƒо XVIII век повечето диаманти са били достав€ни от »нди€, където се добивали от алувиални залежи, наред със злато, рубини, сапфири и гранати. »нди€ търгувала с диаманти и с Ѕлизки€ »зток още от 800 г.пр.н.е. ѕървите образци, докарани в ≈вропа, пристигнали през 1584г. ќт —умбулпур, »нди€ Ц първата известна в истори€та мина на царството √олконда. ƒиамантените мини в Ѕразили€ започват да се експлоатират през 1728г. —лед това през 1851г. —е откриват находищата в Ќю —аут ”елс /јвстрали€/, а първата гол€ма промишлена експлоатаци€ на диамантена мина започва през 1867г.  рай  имбърли, ёжна јфрика.

»—“ќ–»я » Ћ≈√≈Ќƒ»: —поред н€кои автори, името ДдиамантФ идва от гръцките думи адамас или адамантос, Дтвърд, непреклоненФ. »ндийските изследователи от по-ранните периоди, обаче, го свързват със санскритската дума диу, ДбожествоФ. »зточната богин€ ƒиа и до днес е наричана Дƒиамантено семеФ, а далечни€т и храм в райските селени€ Ц Дƒиамантен тронФ. 
¬ древни времена само членовете на царските фамилии можели да нос€т диаманти. ѕерсите, обаче, в€рвали, че камъкът е ДгрешенФ, защото е творение на д€вола. ¬ други култури, например »нди€, см€тали, че диамантите са се по€вили, когато огромна мълни€ ударила «ем€та. –имл€ните носели диамант на л€вата ръка, за да постигнат победа над враговете си и да станат по-храбри. ¬€брвало се, че инкрустирани€т в стомана диамант пази от полуд€ване. »звестен бил още, като Д амъка на помирениетоФ и се см€тало, че отблъсква вс€какви магии и кошмари, освен това укрепва при€телството. √ърците го наричали Д—ветата неизбежностФ Ц емблемата на —лънцето. ≈вреите см€тали диаманта за най-могъщ от всички скъпоценни камъни, дори повече от обвити€ в тайнственост мистичен магнетит. ѕрез —редновековието рицарите инкрустирали диаманти в броните и дръжките на мечовете си, като талисмани за защита и победа. “е оставали в естествената си форма, защото хората още не познавали начини за обработването им.  ъм XIII век в »тали€ диамантът бил познат под името amante di Dio /любимец на Ѕога/ и се см€тал за свещен камък за религиозни цели.  огато ¬ашку да √ама открил нови€ морски път до »нди€, търгови€та с диаманти се разширила. “ози скъпоценен камък не бил попул€рен и ДмоденФ сред средната класа, докато јгнес —урел, метресата на френски€ крал Ўарл VII, не получила като подарък диамант и златна огърлица от богати€ търговец ∆ак  йор.  огато ≈лизабет I управл€вала јнгли€, станало модерно да се нос€т Ддраскащи пръстениФ, диамант във формата на октаедър, инкрустиран в солиден златен пръстен. ћладите контета използвали остри€ му връх, за да пишат поези€ върху прозорците на дамите, привлекли погледите им. ѕрез XVII век френски€т изследовател ∆.Ѕ. “аверниепредприел пътуване до ƒалечни€ »зток и вид€л с очите си прочути€ Дѕаунов тронФ в ƒелхи. “ой пише, че тронът бил покрит с балдахин, чи€то вътрешна страна била обсипана с перли и диаманти. Ќай-отгоре бил изобразен паун с разперена опашка от сапфири и други скъпоценни камъни, а пред лицето на цар€ бил окачен диамант около 80-90 карата. ќт двете страни на трона имало слънчобрани с дръжки, покрити с диаманти. —поред јл  азвани, арабски филосов от IX век, јлександър ¬елики открил Ддиамантена долинаФ край зем€та ’инд. “€, обаче, се пазела от змейове, които убивали с поглед. ¬ Д’ил€да и една нощФ - сборник с приказки на Ўехерезада, съпруга на могъщ арабски шах, в една от историите се разказва за —индбад, който също открил диамантена долина, пазена от отровни змии. ѕодобен разказ намираме и у ћарко ѕоло; той твърди, че долината принадлежала към царството ћотупали- см€та се, че става въпрос за √олконда в ’айдерабат. ƒревните перси и араби в€рвали, че диамантът носи гол€м късмет; това мнение се поддържа и днес в съвременни€ ≈гипет. ћистикът –ави Ѕенони от XIV век пише, че диамантът е толкова могъщ, че може да потопи притежател€ си в състо€ние на екстаз, да го предпази от д€вола и да призове вли€нието на планетите. ќт друга страна, сър ƒжон ћандевил Ц английски пътешественик от XIV век Ц твърди, че диамантът може да изгуби положителните си качества, ако попадне в ръцете на лоши хора. ¬ много култури за лечебни и магически цели е бил използван стрит на прах диамант. »ндийските лекари го предписвали за подсилване, енергизиране, красота, чиста кожа, щастие и дълголетие; този прах, обаче, се правел от некачествени диаманти. ¬ »спани€ диамантени€т прах бил попул€рна съставка в лекове срещу чумата и при жлъчни болести. ѕрез 1532г. Ћекарите на ѕапа  лимент VII му предписвали прах от диаманти и други скъпоценни камъни. — най-големите диаманти са свързани може би най-ужас€ващите легенди, в сравнение със всички останали скъпоценни камъни. ¬ древната истори€ също откриваме митове за злото, скрито в едрите диаманти. ¬ културите, които са ги познавали, не е било позволено по-едрите екземпл€ри да се нос€т като украшени€. “ова можело да доведе до нещастие, лош късмет и внезепна смърт. ‘актически чак до XVI век н€кои хора /най-вече в ≈вропа/ наистина в€рвали, че диамантът носи нещастие. ƒа изгубиш диамант се см€тало за лоша поличба за предсто€щи беди. ќт друга страна обаче, в »нди€, както и в –им, диамантите били см€тани за изключително щастливи талисмани. Ќещастието можело да дойде от конкретен камък, ако го държи лош човек и му изпрати силни негативни мисли, които се запечатват в него. Д ох-и-норФ /ѕланина от светлина/, който е инкрустиран в една от короните на английските владетели, идва от »нди€. “ой е свързан с редица нещасти€ застигащи мъжете. Ќито един британски владетел от мъжки пол не можел да носи корона с този диамант. ѕреди да попадне в јгли€, обаче, той често е бил потап€н във вода, за да се изчисти от вс€какво зло. 55 Ц каратови€т диамант Д—ансиФ бил закупен в “урци€ около 1570г. от сеньор де —анси от ‘ранци€. “ой го заел на јнри III, но пратеникът, който го носел, бил убит жестоко. √одини след това открити€т отново камък бил продаден на семейство јстор. ƒиамантът ДрегентФ, изложен днес в Ћувъра, бил намерен през 1701г. от индийски роб в река  истна. ќценен е на 410 карата. –обът усп€л да изб€га с камъка, но бил убит от капитана на кораба, с който пътувал. ѕо-късно капитанът се обесил. —лед това диамантът бил закупен от британската фамили€ ”ил€м ѕит. “е го ср€зали на ДвъзглавницаФ от 140 карата. ’ерцогът на ќрлеан го купил през 1717г. Ћуи XIV го монтирал в короната си, а Ќаполеон го използвал като украшение на меча си по време на коронаци€та.
ѕо традици€ хората в€рвали, че диамантът предпазва от чума и прогонва злите духове. “ова убеждение се запазило чак до XVI век, когато си подар€вали пръстени с диамант в знак на обич. —м€тали, че пази от лоши сънища, прави отровите безвредни, защитава от магии и прогонва дивите зверове, демоните и злите хора. Ћошата му репутаци€ има логично об€снение: веро€тно конкретните диаманти са поели негативните вибрации от хората, които са го докосвали или от емоционално наситените събити€, които са се случвали край т€х. 
ƒиамантът е свързан със зодиакални€ знак ќвен, —лънцето и пролетта.
 ойто сънува диаманти, ще победи враговете си. 
ћоже да означава също и успешен завършек на вс€ко начинание. 

Ћ≈„≈ЅЌј ≈Ќ≈–√»я: »звестен като велик лечител, диамантът премахва всички блокажи в коронната чакра и в личността.

ћј√»„≈— »  ј„≈—“¬ј: ƒиамантът се см€та за магически камък с огромна мощ. “ой усилва всички енергии в т€лото, ума и духа и по този начин помага на човека да се синхронизира с ¬исши€ си јз. ќсвен това усилва всички мозъчни функции, носи победа, гол€ма сила и храброст.


ћагическо приложение


ќбикновените хора едва ли могат да си позвол€т да си куп€т диамант, с какъвто и да е размер за магически цели. 
ќт друга страна, обаче, ако обиколите магазините, може би ще си намерите малко парченце, инкрустирано в бижу, на приемлива цена. Ќезависимо от настойчивите твърдени€ на н€кои автори, че действат само единичните камъни, инкрустирани€ диамант не губи никаква част от силата си, напротив Ц пон€кога т€ се увеличава. 
 огато сте спокойни и отпуснати бавно завъртете бижуто на слаба светлина или на свещи, докато уловите бл€съка му. „есто се случва така, че докато сте в такова замечтано състо€ние, само тази искра ще отвори вратите към подсъзнанието и на повърхността ще изплуват интуитивните му послани€. ѕробл€съците на диаманта могат да отключат и частични спомени от минали прераждани€, както и информаци€, ко€то ще ви помогне да разберете даден проблем от сегашни€ си живот.




*

»збрани сайтове диаманти