« назад


ТВЪРДОСТ: 10

ЦВЯТ: Безцветен, със стоманен оттенък, розов, син, зелен, яркожълт, оранжев, жълтеникаво- кафяв и черен.

НАХОДИЩА: Днес диаманти се добиват от находища в Сибир, Африка, Индия, Бразилия, Гана, Сиера Леоне, Заир, Ботсуана, Намибия и САЩ, като Австралия се смята за най-големия доставчик.

ОПИСАНИЕ: Диамантът е най-твърдият известен скъпоценен камък на земята – почти 150 пъти по-твърд от корунда, който е на второ място след него; той е единица мярка за твърдостта на всички останали скъпоценни камъни и минерали.Съставен е от въглеродни атоми и се образува в магмени камери, дълбоко в земята; понякога тези жили или „тръби”, както ги наричат са високи хиляди метри. Диамантът в естествено състояние се среща най-често под формата на октаедър /две четиристенни пирамиди съединени в основата си/, въпреки че има и додекаедри /с 12 ромбоидни фасети/. Те се класифицират по 5-степенна скала, като най-отдолу са индустриалните образци. Въпреки, че диамантите най-често се смятат за безцветни и прозрачни, срещат се разновидности в най-различни цветове – розови, сини, зелени, яркожълти, жълтокафяви и черни. В някои райони на Азия има кървавочервени или с червени петна, за които се вярва, че носят нещастие на притежателя си.
До XVIII век повечето диаманти са били доставяни от Индия, където се добивали от алувиални залежи, наред със злато, рубини, сапфири и гранати. Индия търгувала с диаманти и с Близкия Изток още от 800 г.пр.н.е. Първите образци, докарани в Европа, пристигнали през 1584г. От Сумбулпур, Индия – първата известна в историята мина на царството Голконда. Диамантените мини в Бразилия започват да се експлоатират през 1728г. След това през 1851г. Се откриват находищата в Ню Саут Уелс /Австралия/, а първата голяма промишлена експлоатация на диамантена мина започва през 1867г. Край Кимбърли, Южна Африка.

ИСТОРИЯ И ЛЕГЕНДИ: Според някои автори, името „диамант” идва от гръцките думи адамас или адамантос, „твърд, непреклонен”. Индийските изследователи от по-ранните периоди, обаче, го свързват със санскритската дума диу, „божество”. Източната богиня Диа и до днес е наричана „Диамантено семе”, а далечният и храм в райските селения – „Диамантен трон”. 
В древни времена само членовете на царските фамилии можели да носят диаманти. Персите, обаче, вярвали, че камъкът е „грешен”, защото е творение на дявола. В други култури, например Индия, смятали, че диамантите са се появили, когато огромна мълния ударила Земята. Римляните носели диамант на лявата ръка, за да постигнат победа над враговете си и да станат по-храбри. Вябрвало се, че инкрустираният в стомана диамант пази от полудяване. Известен бил още, като „Камъка на помирението” и се смятало, че отблъсква всякакви магии и кошмари, освен това укрепва приятелството. Гърците го наричали „Светата неизбежност” – емблемата на Слънцето. Евреите смятали диаманта за най-могъщ от всички скъпоценни камъни, дори повече от обвития в тайнственост мистичен магнетит. През Средновековието рицарите инкрустирали диаманти в броните и дръжките на мечовете си, като талисмани за защита и победа. Те оставали в естествената си форма, защото хората още не познавали начини за обработването им. Към XIII век в Италия диамантът бил познат под името amante di Dio /любимец на Бога/ и се смятал за свещен камък за религиозни цели. Когато Вашку да Гама открил новия морски път до Индия, търговията с диаманти се разширила. Този скъпоценен камък не бил популярен и „моден” сред средната класа, докато Агнес Сурел, метресата на френския крал Шарл VII, не получила като подарък диамант и златна огърлица от богатия търговец Жак Кйор. Когато Елизабет I управлявала Англия, станало модерно да се носят „драскащи пръстени”, диамант във формата на октаедър, инкрустиран в солиден златен пръстен. Младите контета използвали острия му връх, за да пишат поезия върху прозорците на дамите, привлекли погледите им. През XVII век френският изследовател Ж.Б. Таверниепредприел пътуване до Далечния Изток и видял с очите си прочутия „Паунов трон” в Делхи. Той пише, че тронът бил покрит с балдахин, чиято вътрешна страна била обсипана с перли и диаманти. Най-отгоре бил изобразен паун с разперена опашка от сапфири и други скъпоценни камъни, а пред лицето на царя бил окачен диамант около 80-90 карата. От двете страни на трона имало слънчобрани с дръжки, покрити с диаманти. Според Ал Казвани, арабски филосов от IX век, Александър Велики открил „диамантена долина” край земята Хинд. Тя, обаче, се пазела от змейове, които убивали с поглед. В „Хиляда и една нощ” - сборник с приказки на Шехерезада, съпруга на могъщ арабски шах, в една от историите се разказва за Синдбад, който също открил диамантена долина, пазена от отровни змии. Подобен разказ намираме и у Марко Поло; той твърди, че долината принадлежала към царството Мотупали- смята се, че става въпрос за Голконда в Хайдерабат. Древните перси и араби вярвали, че диамантът носи голям късмет; това мнение се поддържа и днес в съвременния Египет. Мистикът Рави Бенони от XIV век пише, че диамантът е толкова могъщ, че може да потопи притежателя си в състояние на екстаз, да го предпази от дявола и да призове влиянието на планетите. От друга страна, сър Джон Мандевил – английски пътешественик от XIV век – твърди, че диамантът може да изгуби положителните си качества, ако попадне в ръцете на лоши хора. В много култури за лечебни и магически цели е бил използван стрит на прах диамант. Индийските лекари го предписвали за подсилване, енергизиране, красота, чиста кожа, щастие и дълголетие; този прах, обаче, се правел от некачествени диаманти. В Испания диамантеният прах бил популярна съставка в лекове срещу чумата и при жлъчни болести. През 1532г. Лекарите на Папа Климент VII му предписвали прах от диаманти и други скъпоценни камъни. С най-големите диаманти са свързани може би най-ужасяващите легенди, в сравнение със всички останали скъпоценни камъни. В древната история също откриваме митове за злото, скрито в едрите диаманти. В културите, които са ги познавали, не е било позволено по-едрите екземпляри да се носят като украшения. Това можело да доведе до нещастие, лош късмет и внезепна смърт. Фактически чак до XVI век някои хора /най-вече в Европа/ наистина вярвали, че диамантът носи нещастие. Да изгубиш диамант се смятало за лоша поличба за предстоящи беди. От друга страна обаче, в Индия, както и в Рим, диамантите били смятани за изключително щастливи талисмани. Нещастието можело да дойде от конкретен камък, ако го държи лош човек и му изпрати силни негативни мисли, които се запечатват в него. „Кох-и-нор” /Планина от светлина/, който е инкрустиран в една от короните на английските владетели, идва от Индия. Той е свързан с редица нещастия застигащи мъжете. Нито един британски владетел от мъжки пол не можел да носи корона с този диамант. Преди да попадне в Аглия, обаче, той често е бил потапян във вода, за да се изчисти от всякакво зло. 55 – каратовият диамант „Санси” бил закупен в Турция около 1570г. от сеньор де Санси от Франция. Той го заел на Анри III, но пратеникът, който го носел, бил убит жестоко. Години след това откритият отново камък бил продаден на семейство Астор. Диамантът „регент”, изложен днес в Лувъра, бил намерен през 1701г. от индийски роб в река Кистна. Оценен е на 410 карата. Робът успял да избяга с камъка, но бил убит от капитана на кораба, с който пътувал. По-късно капитанът се обесил. След това диамантът бил закупен от британската фамилия Уилям Пит. Те го срязали на „възглавница” от 140 карата. Херцогът на Орлеан го купил през 1717г. Луи XIV го монтирал в короната си, а Наполеон го използвал като украшение на меча си по време на коронацията.
По традиция хората вярвали, че диамантът предпазва от чума и прогонва злите духове. Това убеждение се запазило чак до XVI век, когато си подарявали пръстени с диамант в знак на обич. Смятали, че пази от лоши сънища, прави отровите безвредни, защитава от магии и прогонва дивите зверове, демоните и злите хора. Лошата му репутация има логично обяснение: вероятно конкретните диаманти са поели негативните вибрации от хората, които са го докосвали или от емоционално наситените събития, които са се случвали край тях. 
Диамантът е свързан със зодиакалния знак Овен, Слънцето и пролетта.
Който сънува диаманти, ще победи враговете си. 
Може да означава също и успешен завършек на всяко начинание. 

ЛЕЧЕБНА ЕНЕРГИЯ: Известен като велик лечител, диамантът премахва всички блокажи в коронната чакра и в личността.

МАГИЧЕСКИ КАЧЕСТВА: Диамантът се смята за магически камък с огромна мощ. Той усилва всички енергии в тялото, ума и духа и по този начин помага на човека да се синхронизира с Висшия си Аз. Освен това усилва всички мозъчни функции, носи победа, голяма сила и храброст.


Магическо приложение


Обикновените хора едва ли могат да си позволят да си купят диамант, с какъвто и да е размер за магически цели. 
От друга страна, обаче, ако обиколите магазините, може би ще си намерите малко парченце, инкрустирано в бижу, на приемлива цена. Независимо от настойчивите твърдения на някои автори, че действат само единичните камъни, инкрустирания диамант не губи никаква част от силата си, напротив – понякога тя се увеличава. 
Когато сте спокойни и отпуснати бавно завъртете бижуто на слаба светлина или на свещи, докато уловите блясъка му. Често се случва така, че докато сте в такова замечтано състояние, само тази искра ще отвори вратите към подсъзнанието и на повърхността ще изплуват интуитивните му послания. Проблясъците на диаманта могат да отключат и частични спомени от минали прераждания, както и информация, която ще ви помогне да разберете даден проблем от сегашния си живот.


Избрани сайтове ДИАМАНТ

All Rights Reserved, ZooHit 2008, Sofia / условия на ползване / контакти