« назад


 

Минералите са химични вещества и съединения, образувани по времето, когато се е формирала Земята, които притежават определени характеристики. Всеки минерал има свой „пръстов отпечатък” или структура, която го прави различен от останалите. Кварцът, например, е най- разпространен в земната кора. Въпреки че има хиляди видове минерали, само около 50 от тях се оценяват като скъпоценни камъни и се използват за изработката на бижута. Много от останалите се събират само от колекционери, защото са твърде неустойчиви, за да се носят като накити.
Има различни критерии за класифициране на скъпоценните камъни. Един от тях е твърдостта. Скалата на Мос започва от диаманта, с твърдост 10- това е най- твърдият кристал, който познаваме- и стига до талка, със стойност 1, т.е. много мек. От петте основни скъпоценни камъка- диамант, рубин, сапфир, смарагд и перла- първите три са в горната част на таблицата по твърдост. Само няколко от скъпоценните камъни, например кианитът, имат различна твърдост по дължина и ширина.
Най- известните 12 скъпоценни камъка са: диамант, рубин, сапфир, смарагд, аквамарин, хризоберил, топаз, турмалин, перидот, гранат, перла и опал. Този списък варира през различните епохи според популярността на камъните, която зависи от модата и от достъпността им.
Всички неорганични камъни се измерват в карати. Каратът е стандартна мерна единица в цял свят; 1 карат = 0,2 грама; международно приетата мярка за скъпоценни камъни е метричният карат, с тегло 200 милиграма. Думата „карат” идва от Близкия Изток, където за „теглилка” на камъните се използвали семена от рожкови. На арабски „рожков” е „кират”. Семената в шушулките на рожковото дърво тежат почти еднакво. Фасетираните камъни се измерват в пунктуве; 100 пункта = 1 карат.
В карати се измерват не само скъпоценните камъни, но и чистотата на златото. 24- каратовото злато е чисто, без примеси от други метали. Твърдостта му, обаче, е едва 2,5- твърде меко за изработка на бижута. Затова се добавят сплави, които да го направят по- твърдо.
Органичните скъпоценни камъни също се ценят високо, защото са красиви, редки и необикновени. Някои от тях са продукти на живи същества, като перлите, коралите, седефът и слоновата кост. Други се образуват от естествени природни процеси в продължение на хиляди години- кехлибар, гагат, фосили и вкаменено дърво.
Не е необходимо да купувате големи и скъпи камъни, за да използвате магическите им свойства. Едно малко късче, което няма стойността на скъпоцене камък, може да ви свърши същата работа. Не забравяйте- преди да го купите, най- напред го почувствайте. Няма нужда да търсите фасетирани или шлифовани камъни. Естествените и галтованите /обработени на барабан/ обикновено притежават същите сили, като срязаните и полираните, понякога дори и по- мощни.
Магьосниците често отхвърлят с презрение синтетичните камъни като много по- долнопробни от природните, добити в земята. Но това невинаги е вярно. Висококачествените изкуствени камъни също имат кристална структура и са доста близки до естествените, въпреки различните инклузии. Освен това притежават същите физически и оптични качества, рефракция и химичен състав като природните. Понякога дори експертите се затрудняват да открият разликите между един естествен и един синтетичен камък, без да си послужат с микроскоп и други специални тестове. Когато си купувате синтетичен кристал, уверете се, че наистина е такъв, а не имитация или фалшификат от изкуствени материали.
Производството на синтетични кристали е доста нов процес в историята на минералите. Фалшивите камъни само приличат на истинските, но изобщо не притежават физическите им качества. Те са направени от стъкло, полистирол и латекс, за да наподобяват скъпоценни камъни, докато имитациите са истински кристали, но обработени така, че да приличат на по-скъпите скъпоценни камъни. Това се постига чрез нагряване, оцветяване, омасляване и йонизация. Такива продукти се произвеждат от векове, за да се измами купувач или той самият да се хвали пред приятелите си, че притежава истински скъпоценности.
Често върху основа от оцветено стъкло се залепва тънко покритие от истински скъпоценен камък /така се намалява цената му/- тези имитации се наричат дублети; те приличат на истински големи скъпоценни камъни, като изключим тясната ивица, където се съединяват истинският камък и стъклената основа. Понякога се изработват и триплети, особено от изкуствени опали. Най- отгоре се слага планински кристал, в средата- много тънък слой от скъпоценен опал, а за основа- стъкло, обикновен опал или халцедон. Този тип „имитации” също могат да се използват за магически цели, тъй като в тях има късчета от истински камъни.
Когато започвате да работите с камъни, изберете по-евтини. Съхранявайте ги поотделно в кутийки или малки полиетиленови торбички, които се затварят отгоре. Поставете етикет с името. Сложете ги в отделна кутия или чекмедже, така те няма да поемат нежелателни вибрации от други хора или от атмосферата в дома ви. Дръжте ги често в ръце и се учете да се наслаждавате на дългата им история. Можете да използвате магическите им качества, дори ако са монтирани в бижута. Забележително е, че често сребърната или златната основа по- скоро увеличава, отколкото намалява силата им.
Някои от камъните не са неорганични минерали, а красиви природни биогенни материали, които от векове се използват за изработка на накити или за магически ритуали. Тяхната сила и привлекателност им дават правото да се наредят сред вашите магически пособия.
Когато се заговори за магия, често се споменава за амулети и талисмани. Тези понятия не са взаимозаменяеми, защото имат различно значение. Амулетът е определен камък или медальон, който пази притежателя си, тъй като сам по себе си притежава такива качества. Наименованието вероятно произлиза от арабската дума хамалат /нещо, което се носи/ или от латинското амулетум, от глагола аморили /прогонвам/. Талисманът е конкретен камък или медальон, върху който е направено заклинание, за да дава нещо на притежателя си. Понятието вероятно идва от арабската дума тилсам обогатено със значението на гръцки език- „посвещение” или „заклинание”.
Най- древните магически заклинания, известни от писмени източници, са ни завещани от шумерите; някои от тях се отнасят до камъните и амулетите. Освет това, от тези текстове научаваме за два камъка, които шумерите и асирийците са ценили особено много: абан раме /камъкат на любовта/ и абан ла раме /камъкът на не- любовта/. Дори през XVII век всички хора- от принцовете до селяните- както в Европа, така и в Ориента и в Далечния Изток, са вярвали и са си служели с магическите качества на камъните и са ги носели като амулети и талисмани.

На Изток, особено в Индия, отделни камъни отдавна се използват за лекарства или като противодействие срещу отрицателното въздействие на лоши аспекти на планетите в астрологичната карта. Най- ранният санскритски текст по този въпрос- „Вишну- Пурана”- датира от около II век пр. н.е. Според списъка там, рубинът коригира негативните аспекти на Слънцето, котешкото око е за Луната, коралът е за Марс, жълтият сапфир- за Меркурий, перлите- за Юпитер, диамантът- за Венера, синият сапфир- за Сатурн, ониксът- за Северния лунен възел, а смарагдът- за Южния. На друго място перлите се дават за Луната, смарагдът- за Меркурий, жълтият сапфир- за Юпитер, а котешкото око- за Северния лунен възел. Въпреки описаните лечебни качества на минералите, не замествайте с тях посещението при лекаря и неговите съвети. Използвайте силата на подходящите кристали като допълнително средство към традиционното лечение.


Избрани сайтове Кристалите

All Rights Reserved, ZooHit 2008, Sofia / условия на ползване / контакти