« назад


 

Днес е нещо нормално да видите хора, които носят планински кристал или аменист на верижка, на обици или инкрустирани в пръстен. Хората украсяват бюрата, домовете или малките си олтари с геоди, друзи, кристални топки или единични кристали. Дайте на малките деца кутия с огледални камъчета и те ще се забавляват доста време. Това би било доста приятно и успокояващо занимание дори за възрастните. Мнозина смятат този интерес към кристалите и камъните за феномен на съвременната епоха и Ню ейдж движението, но това едва ли е вярно. Магическият им чар е омайвал човечеството от хиляди години.
От стари времена камъните привличат и вълнуват хората. В древността те не само са използвали различни камъни за оръдия на труда или оръжия- усещали са магията в някои от тях и са се научили да я използват. Кристалите им отваряли вратите към психичните сили, лечителството, духовното развитие, защитата и Божествените напътствия. Когато говорим за старите традиции в използването на камъните, обикновено си спомняме за древен Египет. Всъщност, обаче, те започват много по- рано.
Археологическите разкопки доказват, че хората от късния палеолит /25 000- 12 000 пр.н.е./ вече са се кичели с мидени черупки, украшения от кост, зъби и красиви камъчета. Един от най- свещените камъни по онова време бил кехлибарът.
Цивилизациите от Месопотамия през седмото хилядолетие пр.н.е. изработвали мъниста от карнеол и планински кристал. Около 2 000 г. по- късно в същия район гравирали цилиндрични печати от стеатет и мрамор; към четвъртото хилядолетие изработвали печати и от планински кристал.
Древноиндийската цивилизация от третото хилядолетие пр.н.е. използвала много и разнообразни видове скъпоценни камъни, които можели да се намерят в този регион. Един женски колан, открит при разкопки в Харапа, ясно показва какви камъни са били познати и използвани по онова време: червен карнеол, зелен стеатит, ахат, яспис, амазонит, нефрит и лазурит. Един древен санскритски ръкопис по астрология /400 г. пр.н.е./ описва подробно магическите сили на известните в този регион камъни.
Преди 5 000 г. в Афганистан имало мини за добиване на лазурит, а на Синайския полуостров добивали тюркоази. По Средиземноморието, а в някои случаи и далеч отвъд тези територии, са открити свидетелства за процъфтяваща търговия със скъпоценни камъни. Афганистанският лазурит достигал до Египет много преди 3 000 г. пр.н.е., а до Древен Шумер още преди 2 500 г. пр.н.е. Образци от тези мини са открити в Гърция, Рим, Индия и дори в Китай.
Финикийците, известни като големи мореплаватели и търговци, купували кехлибар от района на Балтийско море и след това го превозвали до Северна Африка, Турция, Кипър и гърция. Това е доказано чрез спектрален анализ на кехлибарени гердани, намерени в гробове от епохата на Микенската цивилизация. Кехлибарените мъниста, открити в Крит и Англия, датират от 2 000 г. пр.н.е., а висулките и мънистата, открити в Естония, са от 3 700 г.пр.н.е. След епохата на Александър Велики /356- 323 пр.н.е./ търговията между Изтока и Запада се оживила и на бял свят се появили нови скъпоценни камъни.
Как са били използвани камъните в древен Египет, съдим най- вече от гробниците и по- специално тази на Тутанкамон, управлявал през 1361- 1352 г.пр.н.е. Египтяните вярвали в задгробния живот и затова използвали много скъпоценни камъни, които да защитават мъртвите и да им осигурят добър късмет пред съдниците в подземното царство. Археолозите намерили 143 украшения върху мумията на Тутанкамон; те са изработени от злато, карнеол, бастър, амазонит и нефрит. За разлика от вавилонците, които не се интересували много от задгробния живот, египетските накити не били предназначени за ежедневна употреба. Пръстените със скъпоценни камъни започнали да се използват много по- късно като аксесоар към облеклото.
Египтяните, гърците, етруските и други средиземноморски цивилизации започнали да носят пръстени от злато, сребро, желязо, гравиран кехлибар и слонова кост. Отначало те били съвсем обикновени, но постепенно се превръщали в пръстени- печати, подобно на цилиндричните, и с тях се подпечатвали документи. Пръстените, открити в селищата на скитите край Каспийско море, датират от бронзовата епоха /второто хилядолетие пр.н.е./ Намерена е глинена плочка от периода на персийския цар Артаксеркс
I, на която е документирана продажбата на златен и изумруден пръстен. Фактически плочката съдържа нещо като гаранционна карта, удостоверяваща, че камъните няма да паднат през следващите 20 години- едва ли ще накарате някой съвременен търговец да ви подпише такъв документ.
Щом започнали да инкрустират скъпоценни камъни в пръстените /това ставало по различно време в отделните култури/, не след дълго ги последвали огърлиците, обиците, гривните, брошките и украшенията за глава. По времето на Римската империя било обичайно да се подарява пръстен за рождения ден /
annuli natalitii/.
По-късно гърците започнали да събират информация и да описват лечебните свойства на скъпоценните камъни. Тези минераложки и медицински текстове се наричали лапидарии. Много от качествата на камъните и астрологичната символика, свързана с тях, идвала от по- ранни арабски лапидарии. Най- старата запазена книга по минералогия- „За камъните”- е написана от гръцкия учен Теофрат /372-287 пр.н.е./, който се смята за ученик на Аристотел. Друг ранен гръцки лапидарий е написан от Дамигреон; по-късно- между I и VI век- е преведен на латински. Плиний Стари /23- 79 сл.н.е./, автор на 37-я том на Historia Naturalis /Естествена история/, събира цялата информация от своите предшественици; за съжаление, само в този том е написано нещо за скъпоценните камъни. Плиний загинал, докато наблюдавал изригването на Везувий.
Към
IX век в Европа започват да се появяват подобни ръкописи, наред с творбите на арабския философ Авицена /980- 1073/. През XI век Марбод, епископ на Рен /Франция/, прави доста подробно описание на минералите. През XIII век в Германия е публикуван трудът на Волмар Steinbuch, както и De Mineralibus на Албертус Магнус /1206-1280/. През 1546 г. Георгиус Агрикола пише De Natura Fossitium- изследване върху камъните и техните физически свойства, както и De Re Metallica от 1556 г.- книга за разработването на мините.
В средновековна Европа хората носели амулети и пиели еликсири от определени камъни, защото вярвали в лечебните им качества. Разбира се, само богатите можели да си го позволят.
Този интерес довел до написването на нови книги по този въпрос:
Speculum Lapidum от венецианеца Камилус Леонардус /1502г./; De Gemmis et Coloribus от Джеронимо Кардано /1587г./; Gemmarum et Lapidum Historia от Алсемус Бьотиус де Боот /1609 г./.
Пътеписите на Марко Поло от XIII век и на Жан Банист Таверне от XVII в. Също съдържали ценна информация за скъпоценните камъни, техните източници и приложение.

Въпреки че през вековете различни камъни идвали на мода или били забравяни, те никога не загубили своята привлекателност за хората. Най- напред тяхната магия била достъпна за всеки, който вожел да си намери желания камък. По- късно вълшебните им качества станали привилегия на богатите. Днес всички имаме възможността да ги притежаваме и да се възползваме от тях. Трябва ни само усет, практика, търпение и вътрешно убеждение.
”Каменните порти” са портал към духовното и психичното развитие члез правилното използване на скъпоценните камъни и минерали. Те са средства, които ни подпомагат в стремежа ни към по- добър живот на всички нива. Въпреки че съзнателното използване на магическите качества на минералите, за разлика от простото им колекциониране, е твърде сериозно занимание, то може да ви забавлява и да ви изпълни с радостно очакване. Денят, в който научаваме нещо ново, не може да се смята за загубен. Дори и никога да не се заемете с магическите практики, пак ще имате полза, ако прочетете за тях и подържите камъните в ръце.


Избрани сайтове Магическия

All Rights Reserved, ZooHit 2008, Sofia / условия на ползване / контакти