« назад


Дакелът е отглеждан в Германия за лов на язовци и лисици. Съществуването му е известно още преди XVI век. Още с появяването си малкият дакел е считан и известен като националното куче на Тевтонската империя. Получен е от най-старото германско ловно куче- бибердакел. За конкретния лов са се изисквали късокраки кучета с отлично обоняние, съчетано с усет към дивеча и голяма смелост. И да могат да ровят. Към края на XIX век германските ловци усетили нужда от още едно дребно куче за лов на зайци подземници, което да ги измъква от леговищата им. Такива дакели се получили случайно- от по- дребните в едно кучило. Този миниатюрен вид, познат като дакел за зайци, е получен от кръстоската на леки по тегло дакели с тойтериери или пинчери. Ловните дакели са страшно смели и се справят с далеч по- голям и тежък противник. Бият се до смърт. Те са привързани и верни пазачи, весели и въпреки късите си крайници, могат да извършват всякакви движения. Породата има склонност към пълнеене. Редовните излети помагат да се преодолее тази генетична заложеност. Изкривяването на крайниците се дължи на слабост на сухожилията и прекомерното увеличаване на дължината. Козината им се поддържа лесно. Идеалното тегло е 4,5 кг. Ловците, които участват с верните си приятели на киноложки изложби, трябва да знаят, че журитата не биха присъдили награда на куче от породата, надвишаващо 5 кг.


Избрани сайтове Преследвач

All Rights Reserved, ZooHit 2008, Sofia / условия на ползване / контакти