« назад


Обща информация

Едва две на сто от общият брой на днешните насекоми са преки или непреки врагове на човека.
Въпреки че този брой не е никак голям, икономическата вреда от тях е значителна. Това обаче не значи, че нямаме полза от насекомите.
Всички знаем, че листните въшки са едни от най-опасните вредители по различни селскостопански култури, тъй като нарушават повърхността на листата и стъблата, а това намалява скоростта на растеж на цялото растение.Сътрудници от Оксфордския университет обаче смятат, четези насекоми са не само вредни. Оказало се, че извънредната концентрация на захари в листата намалява интензивността на фотосинтезата в тях. Въшките, изсмуквайки излишните захари, възстановяват нормалното протичане на този извънредно важен физиологичен процес. Отделеният пък от въшките сладък секрет /медна роса/, който пада по почвата, увеличава съдържанието на азот и плътността на много от полезните азотфиксиращи бактерии до 3 пъти.
Голямата част от насекомите в крайна сметка са полезни по една или друга причина и са включени неразделно в жизнената верига на Земята. Изчезването или дори намаляването на много от тях в тази природна верига, може да доведе до сериозни бедствия. Ето само един пример. Трудно е да се оцени огромната полза, която насекомите допринасят при опрашването на културните и на естествените растителни асоциации. Не случайно се казва, че опрашването е всъщност една изгодна разменна търговия на основата "храна срещу опрашване". Изчислено е, че само в Европа около 80 на сто от покритосеменните растения се опрашват от насекоми /предимно пчели/, 19 на сто от вятъра и само 1 на сто от други фактори. Особено голямо е значението на пчелите като опрашители. Установено е, че само едно семейство земни диви пчели за месец опрашва не по-малко от 10-12 милиона растения, докато едно семейство медоносни пчели опрашва само за един ден около 360 милиона растения. Някои по-нови изследователи доказват, че много добри опрашители са и дневните пеперуди, като някои от тях повишават добивите от червената детелина три-четири пъти.
Посочени са доста примери за ползата от шестокраките ни съседи като индикатори на различен вид замърсяване на околната среда, за получаваните от тях полезни продукти или за ролята им като помощници в борбата срещу вредните насекоми. Наши помощници са всички хищни и повечето паразитни насекоми, от които има представители сред почти всички по-големи систематични групи от класа на насекомите.
Историческите извори сочат, че още преди много векове китайците са използвали мравките за борба с гъсениците, които изяждали младите портокалови и мандаринови дръвчета. По-късно и в други страни започнали да използват някои хищни насекоми срещу неприятели по селскостопанските култури. Най-често това били различни видове калинки.Познати са над 50 000 вида паразитни насекоми, които играят значителна роля при ограничаване на вредите от други насекоми в селското стопанство. Още по-голям е броят на хищните насекоми, и тоглавно на бръмбарите, които се хранят предимно с вредни свои събратя. Тези ентомофаги оказват неоценима помощ на човека.
Приложната ентомология понастоящем е важен клон от селскостопанските науки. Хиляди книги и статии са написани и се пишат постоянно за насекомите като наши помощници. Ползата от тях за хората е много  по-голяма, от колкото нанасяните от тях вреди. Биологичната борба срещу неприятелите на селското стопанство не е от вчера. Най-нагледно това личи от борбата срещу кактуса опунция в Австралия. Преди столетия австралийските фермери започнали да използват това пренесено от САЩ бодливо растение като жив плет за ограждане на пасищата си. Климатът на Австралия обаче се оказал достатъчно благоприятен за опунцията и само след няколко десетиления тя превърнала огромни области в непроходими бодливи джунгли. В края на Първата световна война близо 300 милиона декара пасища се превърнали в неизползвана земя и всяка година нови пет милиона декара се прибавяли към тях. Започнала истинска война с опасния бурен, но никое от приложените средства не давало резултат. Едва през 1925 година била открита спасителна възможност. Тя не била нито специален режещ булдозер, нито силно отровен химичен препарат, а една нощна южноамериканска пеперуда огневка. От Аржентина били внесени 2750 яйца и започнало изкуственото им отглеждане. Само след четири години из Австралия били разпратени няколко милиона яйца от огневката, а към 1935 г. по-голямата част от опунциевите джунгли изчезнали, или по-точно били изядени от гъсениците на тази пеперуда. Отново милиони декари плодородни пасища били върнати на австралийските животновъди. А в чест на тази победа малката пеперуда била обезсмъртена чрез издигнатия дом паметник в град Бунарг, откъдето тя за първи път била пусната, за да се бори срещу опунцията.
Борбата срещу вредните насекоми се води предимно с химични препарати. За съжаление в повечето случаи се оказва, че такива "лекарства" понякога са по-опасни дори от болестите и неприятелите, които те трябва да победят. От една страна, химичните препарати нарушават изграденото вече екологично равновесие, а вредните насекомипостепенно привикват към тях и придобиват имунитет.От друга страна, беше доказано, че унищожаването на едни от тези насекоми води до значително увеличаване на други, които също могат да се превърнат в заплаха за човека. Беше открито, че има случаи, в които насекомите използват дори инсектициди за храна. Бразилски ентомолози доказаха, че една южноамериканска пчела с охота яде опасния препарат ДДТ. Лабораторните изследвания установили, че в организма им имало такова количество от тази отрова, че медоносните пчели при подобно положение биха загинали. Загадката с южноамериканската пчела все още не е напълно разгадана. Така нерядко химичното оръжие на човека може да се обърне срещу самия него. Наложи се да се търси друго средство за борба и то бе открито в лицето на самите насекоми. Започна войната на насекоми срещу насекоми.
Десетки и стотици са насекомите, които човек използва в борбата си срещу други техни вредни представители. Едни се използват от векове, а други станаха наши помощници едва през последните години. Отдавна мравките са верни помощници на човека. В това отношение особено се отличават горските им представители. Решаващо значение за тяхното съществуване има високо развитият им инстинкт за задружен живот в едно организирано общество. Това важи и за изхранването на мравките. Отдавна се знае, че дневната плячка на червените горски мравки от един средно голяммравуняк е стотина хиляди гъсеници или за година около 10 милиона гъсеници. Само за един час работниците на червената горска мравка донасят в гнездото си около 70 000 гъсеници, 2 000 до 3 600 какавиди и 3 400 пеперуди. Работниците ловци от друга колония улавяли дневно по около 50 000 ларви на листни оси. Като се посочват тези цифри, трябва непременно да се уточни, че в тях не влизат уловените от мравките и превърнати в течна храна насекоми, което става по пътя им до мравуняка. Италианският ентомолог М. Паван изчислил, че мравките от 579 000 хектара алпийски гори в Италия унищожават за около 200 благоприятни работни дни в годината почти 14 000 тона вредни насекоми.
Мравките са изключително полезни и с това, че могат да унищожават вредни насекоми там, където трудно проникват други врагове на насекомите. Те ловуват не само по откритите полски и горски поляни, но също в почвата или из пъновете на дърветата. Те търсят плячката си доста далеч от своите жилища през всички хубави дни и през целия егетационен период. И най-важното е, че тяхна плячка стават предимно вредни насекоми, и то във всичките им стадии. По тази причина мравките са много по-полезни от паразитните насекоми, които са се специализирали да унищожават само определен насекомен стадий. По тази причина мравките с право се смятат за най-добрите и верни защитници на горите.
Канадски ентомолози са описали един уникален метод на колективен лов при чимовата мравка. Гнездата и са под земята, където тя най-често лови и се храни със самотните пчели галикти. Когато тази мравка открие отвора на пчелното гнездо и се опита да влезе в него, пчелата го запушва със собствената си глава. Тогава мравката пуска в гнездото песъчинки и малки камъчета. Тази дейност привлича и други мравки, които се събират и заедно започват атака. Ако пчелата излезе навън, върху нея се насочват множество остри челюсти и тя пак влиза в гнездото, но този път го запушва с края на коремчето си. Сега острото жило пречина мравките и те продължават започнатата атака, която нерядко трае час или два. На озлобената пчела не астава нищо друго освен да излезе пак навън, но там върху нея се нахвърлят десетки гладни мравки и само за няколко мига тя става тяхна жертва.
Докато мравките са най-полезните насекоми в горите, то в овощитните и зеленчукови градини най-полезни са хищните бръмбари. На първо място сред тях стоят калинките. С право ги наричат още и "родени въшкоубийци". Особено ненаситни унищожители на листната въшка са ларвите на тези бръмбари. Една ларва унищожава дневно около двадесетина вредни насекоми, а за един сезон може да изяде до 3 000 листни въшки. По-лакоми са самите бръмбари, които дневно унищожават средно по 150 вредни насекоми.
Наред с калинките и други хищни бръмбари, като бегачите и късокрилците, са едни от най-верните помощници на човека срещу селскостопанските неприятели. Вече стана дума за ползата от трихограмата. Още по-голямо приложение в практиката имат ихнеумоните. Те са паразитни насекоми, които обикновено снасят яйцата си в различните стадии от развитието на други насекоми, и то в повечето случаи на много опасни вредители. Със своето остро и здраво яйцеполагало те пробиват яйцето, ларвата или имагото и в неговата вътрешност снасят яйцата си. Ако жертвата е ларва или имаго, ихнеумоните предварително я ужилват и тя се парализира временно или постоянно. Знае се, че ябълковият плодов червей може да живее до 73 дни и да служи за храна на ихнеумоновото поколение. Дори гъсениците на царевичния пробивач не могат да убягнат от жилото на ихнеумоните. Те "подушват" жертвата си, влизат в издълбаните от нея тунелчета в царевицата, намират я и я ужилват.
Десетилетия наред някои ихнеумони се използват от човека за борба срещу вредните насекоми. За ърви път те са приложени срещу пеперудата гъботворка в САЩ. По-късно, пак в Северна Америка, са внесени ихнеумони срещу листни оси, бъмбари хоботници и други неприятели. В Нова Зеландия са внесени европейски паразити срещу зелевия молец. На нашия континент тези паразити също се използват широко в селскостопанската практика. С успех се води борба в Германия срещу една калифорнийска плодова въшка, която напада ябълковите насаждения. Холандските зеленчукопроизводители предоставят защитата на доматите и краставиците от опасната бяла муха пак на ихнеумони. За да привикнат по-добре към европейската обстановка, внесените от чужбина паразити се оставят временно да се размножават в оранжерии.
Природата така е организирала обкръжаващата ни среда, че за всеки вредител е създала подходящ противник. За хората и по-точно за ентомолозите остава само трудът да открият този свой естествен съюзник. С всяка изминала година се откриват все повече насекоми, които оказват неоценима помощ във воденето на биологичната борба.
В своята хилядолетна история човекът е "опитомил" два вида насекоми и с успех ги отглежда и до днес. Това са медоносната пчела и копринената пеперуда. Не случайно медоносната пчела е наричана "летяща аптека" и се смята, че лекува отлично някои болести. Няма друго насекомо, което е способно да произвежда толкова различни и ценни продукти, като медоносната пчела. Пчелният мед, прашец и клей се произвеждат за сметка на продукти от растителен произход.
За пчелният мед е писано много. Ето и най-важните му приложения в човешкия живот. Още пещерният човек го е използвал за храна. В папирус от преди 4 000 години той е посочен като лечебно средство и влизал в състава на 116 рецепти, използвани от египетските жреци. Медът бил любима храна на древните китайци, индийци, араби, гърци и славяни. Вярата в неговите лечебни качества не е намаляла и днес. Това е висококалорична храна с незаменими диетични и лечебни качества, чието световно производство сега е около 800 000тона. Около 70 на сто от неговото съдържание са 15 вида захари /главно фруктоза и гликоза/, а останалата част са различни органични киселини, макро- и микроелементи, витамини и ензими. Медът има отлични бактерицидни качества, лекува кашлицата, отделя вредните секрети от белите дробове, помага при нервни заболявания и безсъние. Още преди 3 хилядолетия египтяните са го употребявали за лечение на стомашно-чревни, бъбречни, чернодробни и очни заболявания. В древността той бил отлично средство за лекуване на рани, което и Хипократ лично препоръчвал. Изследванията доказаха, че медът е отлично лекарство и при много други болести, например сърдечни неврози, язви, астми, възпаления на дихателните пътища и на половите органи. Напоследък медът се използва като основна съставка на много козметични препарати и дори като отрезвително средство.
Никое друго животно не е така зависимо от човека както копринената пеперуда. Тя не може да се размножава извън условията на "робство", защото не е способна сама да достигне до храната си. Тази малка нощна пеперуда с мръснобял цвят живее около две седмици, през които се опложда и снася яйца /бубено семе/. Тя не само не яде, но и не лети и не може да търси черничево дърво, с чиито листа единствено се хранят нейните гъсеници.
Производител на естествената коприна е не пеперудата, а нейната гъсеница. В даден етап от развитието и стават съществени изменения на вътрешните и органи и "предилният" апарат, който отделя копринената нишка, е вече силно развит. Коприната се състои от различни протеини, от които най-важен е фиброинът. Той е съставен от три аминокиселини. Забележителното тук е, че физиологията на един животински организъм насочва протеиновата синтеза към производство на протеини. Още по-интересно е, че фиброинът съдържа 46 на сто от едната аминокиселина, наречена глицин.
Интересно е и действието на самите копринени жлези. Те започват от главата и почти изпълват телесната празнина. Фиброинът на коприната се синтезира в задната част на жлезата между шестия и осмия ден от петия стадий на гъсеницата. Той е 75 на сто от общото количество на протеините. При копринената пеперуда клетките, осигуряващи отделянето на коприна, имат гигантски размери, а ядрата им са също уголемени. Във всяко ядро броят на хромозомите става толкова много, че количеството на ДНК, което те приемат, се увеличава до 200 000 пъти от снасянето на яйцето до пълното развитие на гъсеницата.
Суровата коприна е грапава и няма блясък. Освен протеини в състава и влизат восък, мазнини, смоли и органични киселини. Тя е твърде устойчива и не се разтваря във вода, алкохоли и основи, а само в концентрирани киселини. Гъсеницата започва да преде нишката си в едно определено пространство, което самата тя си е ограничила. Превита във форма на конска подкова, тя описва с главата си движение, като че ли рисува цифрата 8. Тази операция продължава около три-четири дни. За това време гъсеницата извършва не по-малко от 400 000 извивания. След като напълно се затвори в образувалия се пашкул, тя се превръща в какавида. Едва след като пашкулите се сварят във воден сапунен разтвор, копринените нишки се отделят една от друга, стават меки, снежнобели и получават гланц.
Ето и няколко интересни цифри и за самата коприна. Познати са над 320 разновидности на черничевата копринена пеперуда, от която се получава копринена нишка с бял, жълт и зелен цвят. Нормалната дължина на една пашкулена нишка е около 1000-2000 метра, но често се получава нишка, дълга 4 километра. Тя е изключително здрава. Трудно е да се повярва, че копринена нишка със сечение един милиметър издържа 43 килограма товар. За получаването на един килограм сурова коприна гъсениците изяждат 60 килограма свежи черничеви листа.
Насекомите имат значение и за медицината. Векове наред народната медицина е трупала опит в употребата на някои насекоми за лечебни цели и разполага в това отношение с най-различни рецепти. Днешната модерна медицина използва редица нови и ефикасни медикаменти, които се получават от насекомни суровини. Вече се спомена за медоносната пчела и за някои мравки, намиращи приложение в медицината. Ето и още два примера. От челюстните жлези на южноамериканските мравки листорези е получено веществото цитрал, което има силно болкоуспокояващо и противовъзпалително действие. То влиза в състава на медикаменти за лечение на хипертония, кератити и конюктивити. Екстрактът от черни хлебарки пък е важна съставка на медикаменти срещу чернодробни заболявания.
В последно време редица насекоми получиха признание от техническите науки не само като подходящи живи модели за създаване на много автоматични уреди, но и те самите се използват като уреди.
Технологични изследвания потвърдиха хранителните качества на много от насекомите. Мексикански учени смятат, че около  5 000 растителноядни насекоми са подходящи за храна поради богатото си съдържание на белтъчини. Американски лекари и ентомолози доказаха, че в термитите се съдържат два  и половина пъти повече белтъчини, отколкото например в прехваленото американско говеждо филе. Освен това се оказа, че тези белтъчини са по-богати на важни за човека аминокиселини, отколкото другите животински белтъчини. За сравнение: процентът на белтъчините в свинското и агнешкото месо е 17, в говеждото месо- 20, в рибата средно 21, в пилетата- 23...а при редица насекоми този процент е доста по-голям: при мравките- 24, при термитите- 46, при ларвите на домашната муха- 64, а при скакалците достига и до 75.
Освен доказаната хранителна стойност насекомите имат и едно друго важно предимство като потенциален източник на храна. Те са най-изобилната и почти неизчерпаема форма на живот на нашата планета. Посочените примери показват, че човек може спокойно да се храни с насекоми. Вече много учени се занимават с въпроса за насекомовъдството. Насекомовъдството е предмет на внимание главно в страните, където консумирането на насекоми е традиция. В някои от тези страни насекомите се отглеждат, сушат и стриват на прах, който служи за производството на хляб и бисквити. Това насекомно брашно се използва самостоятелно или като добавка към царевични, оризови и други хранителни изделия. От няколко години предприемчиви японски фирми произвеждат и внасят в Европа консерви от пържени скакалци. Може би ще изминат много години, докато и най-изтънченият вкус възприеме насекомите като една питателна храна.


Избрани сайтове Похвално

All Rights Reserved, ZooHit 2008, Sofia / условия на ползване / контакти