« назад


Обща информация

 

Човекът и насекомите са съвършено различни не само по устройство, но и по възраст. Насекомите са се появили преди около 400 милиона години, а първите хора са не по- стари от няколко милиона години. Най- новите изследвания на палеонтолозите установиха със сигурност, че поне от 100-120 милиона години насам насекомите са най- многочислени по видово разнообразие и по количество сред всички многоклетъчни организми. А от екологията се знае, че определяща роля в организмовия свят играят не най- едрите, а най- многочислените видове, или тези, които имат най- голяма биомаса. Така в продължение на около 100 милиона години насекомите са били истинските господари в живата природа на нашата планета. Това тяхно господство е продължило и след появата на човека и все още не е завършило.
Съвсем доскоро хората бяха безсилни срещу насекомите, защото много от тези шестокраки съседи бяха, са и ще бъдат още дълго време наши съперници или врагове. В предишните страници говорихме вече за насекоми, които са или конкуренти, или преки неприятели на човека. Примерите с прелетните скакалци, термитите, отровните насекоми, някои от паразитните им представители и дори с гризещите метални конструкции са доказателство за тази тяхна роля. Необходимо и наложително е обаче да се запознаем по- подробно с някои от най- големите ни  съперници и преки врагове сред тази огромна група от животинския свят.
Като разглеждаме насекомите, които са наши съперници, трябва да уточним, че най- важни сред тях са неприятелите по земеделските култури и по горите и паразитите по домашните животни. Въпреки че общият брой на тези насекоми е около две на сто от общия брой на видовете, нанасяната от тях вреда е огромна.
Споменахме, че термитите са удивителни архитекти. Те обаче нанасят и огромни вреди. В почти всички страни и континенти тези насекоми се славят с ненадминатия си апетит. Те лакомо поглъщат целулозата и за това се хранят не само с всякакъв вид дървен материал, но ядат с апетит и хартия и дори платове от естествени влакна. Повечето термити не издават с нищо своето присъствие. Само рухването на някоя дървена греда или врата, а често и на цели къщи, доказва съществуването им. Тези насекоми така фино прогризват дървените предмети, че те се разпадат буквално на прах. Уникален е случаят с град Джеймстаун /главен град на остров Света Елена/, който през миналото столетие бил почти напълно разрушен от термити и после трябвало отново да бъде построен.
Днес термити живеят върху почти три четвърти от територията на Земятя и най- важнотое, че с всяка измината година броят им се увеличава. Затова допринасят и хората, които унищожават масово тропическите гори, за да ги превърнат в ниви или пасища. Изчислено е, че само за една година тези дървояди унищожават около десет милиарда тона материя от растителен произход. При този грандиозен процес в атмосферата преминава такова количество въглероден двуокис и метан, каквото се отделя в резултат от изгарянето на всички изкопаеми газообразни, течни и твърди горива от цялото днешно човечество. Наистина невероятно!
Едни от най- опасните съперници на човека сред насекомите са тези, които пряко или косвено унищожават хранителните му продукти. Това става най- често, когато те се хранят непосредствено с онези части от земеделските култури, които и човек използва за храна. Това може да става както на открито, така и в складовете. За тези насекоми не съществуват почти никакви естествени или изкуствени прегради.
Малко са насекомите, които причиняват такива огромни беди на човечеството, както филоксерата. Не случайно името и в превод означава "листоизсушителка" Трудно е на пръв поглед да си представим, че такъв опасен неприятел може да бъде една едномилиметрова листна въшка.
Родина на филоксерата е Северна Америка, откъдето тя била пренесена в Европа в средата на миналото столетие, а по- късно се разпространила в Австралия, Африка, Южна Америка и Азия. За около тридесет години това микроскопично насекомо унищожило почти седемдесет на сто от лозята и опропастило милиони лозари и винопроизводители. Само във Франция то унищожило напълно над един милион хектара лозя. По американските сортове лозя се развива предимно листната форма на този вредител, а по европейските  и азиатските лозя- само коренната му форма, която е най- опасна. Заселвайки се под земятя, филоксерата ненаситно смуче от растителните сокове на лозите и за около пет- десет години напълно ги унищожава.Едва когато лозарите започнали да кръстосват европейските сортове със северноамериканските, вредата намаляла и лозарството скоро се възстановило. И все пак филоксерата е опасен вредител, особено за райони, които не е обитавала. Срещу нея и до днес няма универсален метод или средство за борба.
Подобно на филоксерата е започнала главозамайващата кариера и на друг опасен неприятел. Неговата родина е също Северна Америка, а името му е колорадски бръмбар. До средата на миналото столетие той бил напълно безобидно насекомо в Северна Америка, което се изхранвало с различни диворастящи картофови растения и което местното население наричало десетолинеен листояд. Когато обаче северноамериканските фермери започнали масово да засаждат и отглеждат картофи, този бръмбар решил да смени менюто си. Той и неговите ларви се нахвърлили върху много по- хранителните картофи и през 1859 г. унищожили напълнокартофените посеви в щата Колорадо, откъдето насекомото получило днешното си име. Само за двадесетина години красивият жълто-черен бръмбар се разселил на изток, завладял цялата територия на САЩ и част от Канада, навлязъл в Южна Америка и по-късно, за съжаление пак с човешка помощ, стигнал до Европа. Първата му европейска спирка била във френското пристанище Бордо през 1916 г. и оттам на изток постепенно се разселил из целия наш континент и в част от Сибир. За бързото му разпространяване му помогнала следната особеност. За разлика от повечето бръмбари той е много добър летец и при ветровито време може да прелита на ден до 115 километра. Женските бръмбари са доста плодовити и снасят от 500 до 2 000 яйца. Само след седмица от тях излизат ларви, които веднага започват да се хранят с картофени листа. Установено е, че за едно лято женските бръмбари могат да имат до три поколения и потомците им лесно унищожават до 100 000 картофени стебла.Не трябва да се забравя, че този опасен неприятел с охота унищожава и доматите, и чушките, и потладжаните. За разлика от филоксерата срещу колорадския бръмбар има открити и произведени много повече и по-добри химични препарати. Колорадският бръмбар има и много естествени врагове: хищните бръмбари бегачи, една американска хищна дървеница, калинките и особено яребиците.
Северна Америка е родина на още един много опасен неприятел. Това е бялата американска пеперуда, която по време на Втората световна война била пренесена и в Европа. Само за десетина години тя се заселила в повечето европейски страни и достигнала до Кавказ. Новите местожителства се отразили благоприятно върху апетита и. В родината си тя се изхранвала с около 120 вида растения, а в европейското и меню влизат 234 растения. Гъсениците на тази пеперуда ядат листата на различни плодово-ягодови и декоративни растения, но най-вече на клена, ябълката ичерницата. Пеперудата има две поколения в годината. Женските от първото поколение снасят до 1 300, а от второто поколение до 2 500 яйца, след което умират. Гъсениците са забележителни със завидния си апетит. Веднага след излюпването си те започват лакомо да се хранят. Поколението на една пеперуда може за кратко време да оголи напълно едно 15 годишно дърво.
Както предишните три вида неприятели са се заселили в Европа от Северна Америка, така и в Северна Америка са проникнали няколко опасни вредни насекоми от Европа. Сред тях най-известна е гъботворката. Историята по пренасянето на тази пеперуда в северноамериканския континент е колкото интересна, толкова и поучителна. През 1869 година френският естественик Л. Трувело, който живеел в САЩ, възприел амбициозната /но не и научна/ идея да подобри качеството на американската коприна, като кръстоса копринената пеперуда с гъботворката. За тази цел той взел от Европа яйца на гъботворка, отгледал ги и получил от тях гъсеници. За нещастие една неочаквана буря отнесла няколко от тях през прозореца на лабораторията в близкото поле. Само след двадесетина години те дали толкова огромно поколение, че почти всички гори в щата Масачузетс били напълно обезлистени от неочаквания враг.
Най- предпочитаната от гъботворката храна са листата на дъба, но в периоди на масово размножаване нейна жертва стават не по-малко от 500 вида растения. Тогава гъботворката унищожава напълно не само горските дървета, но и плодовите насаждения и дори редица зърнени култури.
Бялата американска пеперуда и гъботворката са типични дървесни листоядни насекоми. Стъблата и клоните на дърветата пък са храна за много други насекоми, и то най-вече бръмбари. Тези дървесиноядни  насекоми /ксилофаги/ са също много опасни неприятели на горите. Това са почти всички представители на бръмбарите корояди, сечковци и бронзовки. Забележителното за тези ксилофаги е, че много от тях са изключително устойчиви на химични отровни вещества.
Разгледаните вредни насекоми се хранят с едни или други части на растенията. Има обаче и такива неприятели, които изяждат както корените и листата, така и цветовете и плодовете. Един такъв "универсален" неприятел е японският бръмбар. Негова родина е Япония, но той се среща също и в Китай и Корея. В тези страни той се храни с около четиридесет вида растения, но не се изявява като сериозен неприятел, тъй като там числеността му се регулира от други хищни или паразитни насекоми. Пред 1916г. обаче няколко екземпляра от японския бръмбар били пренесени с партида от цветя в един цветарник на щата Ню Джърси /САЩ/. На първо време малките блестящо зеленикави бръмбарчета не направили никакво впечатление на градинарите. На следващата есен те се разпространили из близките околности на цветарника, а след още една година заселили обширна област от щата. Плодовитостта на новодошлия гост била толкова голяма, че местните хора ловели дневно без особени усилия по 10 000-12 000 бръмбара. В скоро време повече от 260 вида растения станалинегова жертва. От тях лакомният бръмбар предпочитал най-вече плодовите дървета, лозата, дъба, липата, брезата и кестена. Докато ларвите му се хранили с корените на тези растения, възрастните бръмбари изгризвали листата, цветовете и плодовете им. Естествено било американските агрономи да започнат борба срещу този неочакван и неканен гост, но било вече късно. Само за няколко години японският бръмбар се заселил в голяма част от САЩ, а оттам се прехвърлил и в съседна Канада.
Значителна част от нашите съперници сред насекомите са паразитите по домашните животни. Храненето, или по-точно кръвосмученето, се извършва с устния апарат /хобот/, който има различна степен на специализация. Неговият първичен вид се е запазил при злите мухи. При ободите хоботът е все още слабо удължен, но в замяна с това е силно втвърден. Още по-силно изразена специалиация се наблюдава при кръвосмучещите представители от семейството на същинските мухи. При тях хоботът е така силно удължен, че може да пробие всяка кожа, включително и дебелата кожа на хипопотама. Към устния орган на тези мухи има такива приспособления, с чиято помощ, след като е пробил кожата, хоботът като свредел навлиза все по-дълбоко в тялото на жертвата и дълго време може да смуче кръв.
Останалата част от нашите съперници сред насекомите са различни домашни съжители. От хилядолетия те са се приспособили към човешкото жилище и така са станали негови постоянни обитатели. Най-важното в случая е, че те са в една или в друга степен опасни и вредни.
Едни от най-неприятните наши домашни съжители са различните видове хлебарки. Те имат удължено тяло с елипсовидна форма, дълги крака и още по-дълги пипала. Тялото на тези насекоми е в кафяви тонове, което е във връзка с нощния им начин на живот. През деня е труда да ги видим, защото ненавиждат светлината и винаги се крият в тъмните части на стаите или из още по-тъмните мазета и тавани. Ако бъдат обезпокоени, хлебарките се спасяват или бягат бързо, или като изхвърлят от коремчето си неприятно миришеща течност. Най-често срещани по нашите домове са малката жълта хлебарка и голямата черна хлебарка. Днес те се разпространяват все по-широко. Почти навсякъде, където има хора, има и хлебарки. Това се обяснява най-вече с тяхната всеядност. Хлебарките са едни от малкото насекоми, които се хранят с всичко, което може да се яде. Освен всекидневната ни храна те гризат и унищожават кожени и книжни изделия, дрехи и платове от всякакви тъкани, различни нечистотии и отпадъци, а дори и себеподобните си. Известни са случаи, когато спящи хора са били ухапвани от гладни хлебарки. Тези насекоми са преносители на различни заразни болести, като туберколоза, коремен тиф, проказа, холера, дизентерия и др. Те пренасят причинителите им или с повърхността на тялото си, или в храносмилателната си системаи изхвърлените оттам екскременти. Хлебарките са преносители и на някои паразитни червеи, например тении и глисти. Борбата срещу тези неприятни съжители е много трудна и се води с различни средства- капани, химични отрови и др. Холандски учени са успели да синтезират половия феромон на женски хлебарки, наречен перипланон Б. Тази синтеза дава възможност за нов и по-ефикасенметод за борба срещу опасните нашественици. Дказано е, че само една милиардна част от грама на подобен феромон може да привлича стотици мъжки хлебарки на определено място и там те да бъдат унищожени.
Домашните молци са други вредни насекоми, които често се срещат по домовете ни. Това са десетина вида дребни пеперуди, които се отнасят към три различни семейства. В зърнените храни или брашното често намираме дребни гъсенички, които са оплели себе си и част от хранителното вещество с паяжинова материя. Това са гъсеничките на пъстрия брашнен молец. При достатъчна влага и определена температура пеперудата дава до четири поколения, но най-често се среща през юли и август. Още по-големи вреди нанася сивият брашнен молец. Той е по-дребен от пъстрия /тялото му е дълго не повече от 7 милиметра/ и дава до пет поколения на година. Женската пеперуда снася около 500 яйца, а след десетина дни от тях се излюпват малки гъсенички. Те се хранят не само с брашното и гриса, но и с всички видове зърнени храни, включително и с царевицата. Като изяждат зародишите, те унищожават зърната, които не могат да покълнат.
Интересни са и други три вида молци, които са се специализирали да се изхранват с кератин /рогово вещество/ от върната и птичите пера. По тази причина ги наричат дрешни молци. Тяхното развитие става само за около два месеца, а годишно могат да имат до четири поколения. Ето защо почти през цялата година може да се видят летящи молци. Най-характерни за тях са две неща. Първото е, че пеперудите им имат закърнял устен апарат и изобщо не се хранят. По време на краткия си живот /не повече от пет-шест дни/ единственото им задължение е да оставят поколение. Другата и може би по-интересна особеност е, че гъсениците им са абсолютни монофаги и единствената им храна е кератинът. Той е известен с това, че е един от най-устойчивите на разлагане органични вещества от групата на протеините- вид белтъчни вещества. Гъсеничките на дрешните молци обаче лесно разлагат това устойчиво вещество с помощта на съдържащите се в стомаха им специални ензими.
Вредите, които тези насекоми причиняват на човека, като наяждат различни платове и дрехи и ги правят негодни за употреба, са огромни. При благоприятни условия те дори са способни напълно да накъсат вълнените дрехи. Най- сигурните средства за борба с дрешните молци доскоро бяха различните инсектициди /предимно нафталин и глобол/ или сило ароматични растителни средства /прах от пиретрум или листа от смрадлика и орех/. Преди години австралийски учени са открили изключително ефикасен метод за борба с дрешните молци, след подробно изучаване на вкусовете им и след изследването на ензимите, които се образуват в организма им при храносмилането. Универсалното средство за борба срещу тях е комплект от различни органични фосфати, с които нишките на преждата се обработват след изпридането и боядисването им. Тези химични съединения са абсолютно безвредни за хората, устойчиви са на пране и не се разрушават от слънчевите лъчи. В същото време те са смъртоносни за молците.
Мравките са познати предимно като полезни горски обитатели. Има обаче един вид, който от няколко хилядолетия се е привързал към жилищата на човека и се е привързал към жилищата на човека и се е превърнал в наш неприятел. Това е фараоновата мравка. Името си тя е получила от това, че за първи път е била намерена в мумии на египетски фараони. В действителност нейна родина са островите на Индонезия, откъдето посредством човека се е разпространила из всички страни с по-топъл и умерен климат. Тя се е разпространила и в някои северни страни поради изградените там топлопроводи. Предпочитан биотоп за фараоновата мравка са всички жилища и постройки със сравнително висока влажност и температура. Много редки са случаите, когато тя се заселва в жилища без централно отопление. И все пак, какво е характерно за тази "антропогенна" мравка? Това, което прави веднага впечатление, са изключително малките и размери. С тяхна помощ тя може да проникне в най-тесните пукнатини и да построи гнездо във всяка пролука. Най-глемите колонии наброяват над един милион мравки, от които около 1 000 са безкрилите жински и мъжки, а останалите са работничките. Мъжките мравки се появяват още през лятото, а през есента и крилатите женски. Докато при повечето мравки копулацията става по време на "сватбения" полет, при тази мравка тя става вътре в гнездото. Всяка женска снася до 300 яйца. Продължителността на живот е различна. Женските живеят 40 седмици, а животът на мъжките е около десет пъти по-кратък.
Фараоновата мравка е вредна, понеже се храни с почти всички видове храни. Най-много предпочита суровото месо, но с охота яде тестени произведения, мед, мармелади, конфитюри, сокове и захар. По-редки са случаите, когато вреди и пряко на човека. Познати са много примери, когато тя се храни с пресни или гнойни рани и така пренася по тях различни бактерии /стрептококи/. Установено е, че тя пренася причинителите на туберколозата, паратифа, дизентерията и детският паралич. Борбата с това насекомо е изключително трудна, тъй като то е много устойчиво на различни отровни химични средства. Засега всички прилагани срещу него средства имат временен успех.
Голям брой насекоми са истински преки неприятели на човека. Въшките са едни от най-типичните им представители. Не случайно се казва, че тези насекоми са "петно за културното човечество" и че "там, където има въшки, няма култура". Ако това е истина и важи днес, то в далечното минало мнението за тях е било по-друго. Знае се, че древногръцкият философ Платон, римският диктатор Сула и френският крал Филип II са умрели след изтощение от нападналите ги въшки. Историческите данни сочат, че дори под перуките на суетния и елегантен крал Людвиг XIV се разхождали техни представители. Някои хора от по-старото поколение са живели дори с мисълта, че "жив човек без гадинка не може". Днес това време е отминало и всички знаем, че въшките са не само неприятели, но и опасни паразити. Още Първата световна война доказва колко ужасни са тези дребни "гадинки" като преносители на петнистия тиф.
Природата може би сама се е "погрижила" да ни помогне в борбата срещу въшките, като е премахнала крилата им. А това е станало, защото те са типични паразити. Два от трите паразитиращи по човека вида въшки са кръвосмучещи насекоми. Техният устен апарат е остър хобот, който пробива човешката кожа, а във вътрешността му се образува вакуум за изсмукване на кръвта. Докато главовата въшка живее по космите на главата и снася яйцата си само там, то дрешната въшка живее и снася яйцата си несамо по всички части на човешкото тяло, но и по всички предмети, намиращи се около него. Яйцата /гнидите/ на въшките се прикрепват за по-сигурно винаги с особена лепкава материя. От тях след седмица се излюпват ларвите, а след още една седмица се развиват полово зрели въшки, и то чак след третото събличане на кожата. Яйцеснасянето на всяка женска въшка продължава около два месеца и за това време тя всекидневно снася от 5 до 8 яйца. Така по време на цялото си съществуване само един женски индивид дава живот непосредствено или чрез потомците си на няколко хиляди въшки. Те са опасни неприятели за човека не само поради силния сърбеж и изривите по кожата, които причиняват, или поради смученето на кръв, но и като преносители на опасни болести. Те спомагат много за избухването на епидемии от коремен и петнист тиф, а също така са преносители и на проказата, детския паралич, вероятно и на чумата.
Бълхите имат много представители, но по човека паразитира най-често човешката бълха. Паразитният начин на живот се е отразил много върху външното и устройство, което е доста по-различно от това на другите насекоми. Главата и е тясно свързана с гърдите, коремчето е извънредно голямо, а задните крачка са много дълги. Не случайно за миниатюрните си размери /2 - 4 милиметра/ бълхата е рекордьор по скачане сред насекомите. Човешката бълха скача напред до 32 сантиметра, т.е. поне осемдесет пъти повече от собствената си дължина. На височина тя също може да надскочи около двадесет и пет пъти своя ръст. Ако човек можеше да скача така, той би правил невероятно дълги и високи скокове. Женската бълха снася по 400 - 500 яйца. Излюпилите се от тях ларви се хранят с изпражненията на своите родители, които смучат главно от човешка кръв. Те могат ненаситно да смучат кръв от своята жертва, но когато се наложи, могат да гладуват и повече от една година. Човешката бълха е особено опасна като преносител на чумата. В миналото, въпреки че е правила непоносимо пребиваването на пътниците по ханове и станноприемници, тя е била на почит и уважение. Поети и певци са я възхвалявали, художници като Сезан са я рисували. Сред хората се е ширило суеверието, че ако се хване бълха, ще се спечелят пари. В редица циркови представления тези насекоми са били главните "артисти". Днес всичко това е история, а борбата срещу тези досадни насекоми ги е превърнала в рядкост.
В тропичните области на Африка и Южна Америка живее пясъчната бълха. Тя е много по-опасна, защото стотици екземпляри от нея могат да проникнат под ноктите на един човек. Там те предизвикват некрози, инфекции и абцеси, които могат да завършат с ампутация на отделен пръст или крайник, а понякога и със смърт.
Учените успяха да отговорят и на интересния въпрос: "Как бълхите общуват помежду си?" Установено беше, че те могат да "разговарят". Това става след като необходимата информация се излъчва в околното пространство под формата на звукови вълни с висока честота. Чрез сканиращ електронен микроскоп в задната част на тялото били открити влакънца, подредени по много своеобразен начин. Те именно са биологичната антена, с която се възприема нужната информация.
Един от десетките хиляди представители на полутвърдокрилите насекоми /дървеници/ е кръвосмучещ паразит по човека. Това е креватната дървеница. Първите писмени сведения за този досаден паразит са ни оставени още от Аристофан. По-късно редица древногръцки и римски автори, като Плутарх, Плиний Стари и Аристотел, споменават за него. От творбите на тези автори личи, че това насекомо най-вероятно произхожда от средиземноморските страни. По всичко изглежда, че първоначално креватната дървеница е паразитирала по прилепите, а по-късно се е прикрепила към човека, и то по времето на неговото местожителство в пещерите. В Америка тя била пренесена от испанците, а днес е разпространена из целия свят. Плоското тяло и позволява без усилия да се крие из най-тесните пукнатини на човешките жилища. В миналото, когато повечето от жилищните постройки били дървени, този паразит имал много по-благоприятни условия за преживяване. Както и другите паразитни насекоми, и креватната дървеница няма крила. Тя се храни с човешка кръв, а понякога смуче кръв и от други бозайници и птици. Най-често се храни нощем, а денем се крие в по-закътаните места. Женската дървеница снася по петдесетина яйца, от които бързо се излюпват ларви и които само след две седмици се превръщат в полово зрели насекоми. За една година от една дървеница могат да се получат до двадесет поколения с около два милиона индивида.
Още през средновековието хората са се мъчили да се отърват от това досадно и неприятно насекомо. Тогава се препоръчвало след баня да се нажули цялото тяло с коприва. Но това едва ли е помагало, тъй като креватната дървеница е надарена с извънредно голяма съпротивителна и жизнена сила. Когато се наложи, тя може да гладува доста дълго. Има случаи, когато са намирани живи дървеници в къщи, необитавани седем години. Такива индивиди са истински миниатюрни прозрачни люспички. Достатъчно било обаче само веднъж да се нахранят, за да се съживят и отново да станат активни кръвопийци.
Ларвите на маларийните комари са водни организми. В допълнение за тези насекоми, е, че възрастните женски комари смучат кръв, преди да започне зреенето на яйцата. Така те стават и преносители на редица вирусни и бактериални болести по хората /малария, жълта треска, туларемия, филариаза, енцефалити/. Да не забравяме, че болести пренасят не по-малко от 400 вида комари.
Ентомолозите са разгадали как женският комар избира своята жертва. Установени били три момента в атаката му. До 50 метра разстаяние той не усеща миризмата на човека, а само топлината му, която е сигнал за приближаване. Когато достигне на 7 метра от човека, той се ориентира по издишвания от жертвата въглероден двуокис. Самата атака пък започва само от няколко сантиметра, когато за ориентири служат топлината и влагата на живото тяло. Някои учени предполагат, че комарите реагират и на електромагнитните вълни, които се излъчват от човешкия мозък. Дали това обаче е така, все още не е точно доказано. Известно е също, че комарите хапят по-охотно едни хора, а други не. Учените разкриха и тази тайна, като доказаха, че комарите предпочитат хора с по-висока кожна температура.
Тези открития спомагат много и за изготвяне на препарати, които с миризмата си прогонват тези неприятни насекоми. Чрез тях на комарите не се дава възможност да възприемат въглеродния двуокис. Сега вече могат да се програмират и механични капани, които с отделяните от тях топлина и въглероден двуокис привличат и унищожават женските комари.
Когато става на въпрос за преки неприятели на човека сред двукрилите насекоми, трябва да се споменат и папатациевите мушици. Тези кръвосмучещи мухи се различават от комарите по много по-малките си размери /от 1 до 3 милиметра/ и по това, че техните ларви се развиват на сушата и че самите те хапят много по-болезнено. Ето как един наш ентомолог описва това им качество:"Тъкмо заспивате, и без да чуете каквото и да е бръмчене, нещо ви ужилва, след което болката продължава дълго време, мястото често се подува и остава така с дни. Скачате от леглото, търсите- не намирате нищо. На сутринта, ако прегледате внимателно ъглите на тавана, ще забележите тези малки кръвопийци: жълтеникавите им коремчета сега са яркочервени от насмуканата кръв." Папатациевите мушици са преносители също на някои опасни болести, като попотоциевата треска и някои видове лайшманиози.
Докато всички от гореспоменатите кръвосмучещи мухи се срщат в нашата страна, един техен много опасен представител обитава Африка. Това е прочутата муха цеце. Тя е разпространител на ужасната сънна болест, от която в момента са заплашени около 35 милиона африканци. Възбудителите на това зло са микроскопични едноклетъчни камшичести животинки /трипанозоми/, които живеят постоянно в кръвта на различни видове антилопи. След като мухата се напие с кръв от антилопа и после нападне и човек, тя му предава трипанозомите и той заболява.
Парадът на насекомите- наши врагове завършва с къщната муха. Тя е била и продължава да бъде вечен спътник на човека. И не само спътник, но и един от постоянните негови врагове. Къщната муха може да ходи по предмети, които са недостъпни за повечето други насекоми. Тя се движи там, където и най-ловкото животно едва ли би могло да се задържи. Като летец тя е сред най-добрите живи летци. Може да престоява във въздуха повече от четири часа, без да кацне дори и за миг. С крилата си прави до 330 размаха в секунда. За един час може да прелети до 20 километра, което превишава около три милиона пъти собствената и дължина. Скоростта, с която къщната муха лети, превишава над 50 пъти скоростта на сървеменните пътнически самолети по отношение на големината им.
С къщната муха са свързани и други, невероятни на пръв поглед цифри. Тя се размножава много бързо. При нашия умереноконтинентален климат тя дава шест- седем, а в по-топлите страни и до петнадесет поколения на година. Всяка женска муха снася през живота си около 600 яйца. Тези цифри наистина не са за учудване с нищо, но ако се изчисли какво потомство маже да даде само една двойка мухи и нейното поколение, ще е трудно да се възприеме получената цифра. Изчислено е, че тя варира от пет милиарда до 60 000 000 000 милиарда. За щастие това са само теоретични изчисления, защото, ако всички мухи преживяваха, то те отдавна биха покрили с плътна покривка цялата земя.
Къщната муха е един от главните причинители на стомашно-чревните заболявания и преносител на опасни болести, като коремен тиф, паратиф или дизентерия. Установено е, че само една муха може да носи по тялото си до 6 милиона, а в червата си до 600 милиона бактерии!
В борбата с къщната муха не трябва да се забравя златното правило: всяка унищожена през пролетта муха-намалява с хиляди броя им през лятото и есента!


Избрани сайтове Съперници

Сподели във facebook

All Rights Reserved, ZooHit 2008, Sofia / условия на ползване / контакти