« назад


Обща информация

Богатият свят на насекомите е изпълнен с всевъзможни забележителности. Сред насекомите има много видове, които са истински куриози по своите изключителни качества.
Въпреки че само около две на сто от познатите насекоми са преки или косвени вредители за човека и неговата дейност, то вредата от тях има понякога огромни размели. Достатъчто е да си спомним за опустошенията на прелетните скакалци и за термитите. На тях човекът с право е обявил безпощадна война. В наши дни химичната промишленост, която произвежда препарати срещу насекомите вредители, е достигнала небивал разцвет. За тази война се харчат фантастични средства.
 Без да се впускаме в подробности относно създадените от човека химични вещества за борба срещу насекомите, трябва да добавим нещо много по- интересно. По време на продължаващата вече неколкостотин милиона години еволюция на насекомите природата е създала при някои от тях много по- съвършени химически вещества. С тяхна помощ те търсят храна, образуват брачни двойки, пазят потомството и жилищата си, предупреждават за заплашващата ги опасност. Стотици и хиляди са различните качества и тайни на тези забележителни средства, умело произвеждани от насекомите химици. Повечето от тези химични вещества служат за самоотбрана.
Оригинален начин за защита от хищни птици използват гъсениците на една красива тропична дневна пеперуда от остров Тринидад. В тялото на тези гъсеници има няколко вида силни отрови, каквито са например узарегенина и колотропагенина. Интересното в случая е, че тези отрови не се произнеждат активно, а се натрупват в тялото на гъсениците единствено от някои отровни растения, с които те се хранят.
Във вечната и безпощадна борба за съществуване в тялото на много насекоми са започнали да се произвеждат химични съединения за самоотбрана или за нападение. Общо свойство на тези органични вещества е, че са силно миризливи и в повечето случаи силно отровни. Когато попаднат върху по- едри животни, те ги прогонват, а по- дребните временно парализират или направо умъртвяват. В научния език на химиците тези съединения носят името аминони /в превод от гръцки език това значи "прогонващи"/.
Много видове пеперуди и бръмбари отделят от специални жлези на коремчето си силно миришещи вещества. Те са много неприятни за обонянието на човека, но дали това се отнася и за животните? Очевидно е така, защото например повечето маймуни избягват тези насекоми само след едно-единствено помирисване. Ако случайно обаче птица или бозайник погълнат подобно насекомо, те могат моментално да го изплюят и после дълго време трият човката или муцуната си. Силната миризма на тези отблъскващи секрети се дължи на някои органични киселини. При бръмбарите бегачи това са метакриловата, тиглиновата и мравчената. Не само възрастните, но и ларвите на някои насекоми, като например ларвата на тополовия листояд, произвеждат отблъскващи и силно отровни секрети. Някои гъсеници пък вкарват дразнещия защитен секрет в тялото на нападателя посредством острите си космици на ярко оцветените брадавички върху гърба си.
Много от листните дървеници имат торбовидни миризливи жлези по гърдите или в основата на крачката. Произвежданите защитни секрети са изградени от много компоненти, но най- често различни по вид хинони. Секретът се отделя така, че дървениците да могат да намокрят крачката си и с тях да го нанесат върху тялото на врага, който най- често е гущер или птица. Този секрет е силна отрова за другите насекоми.
В тялото на бръмбарите се образуват различни аминони, които не се отделят навън през жлези, а се вливат направо в кръвта, или по- точно в хемолимфата на насекомото производител. Такива отровни бръмбари са испанската муха и някои калинки, които имат много малко естествени врагове в природата. В действителност испанската муха е бръмбар, в чиято хемолимфа се съдържа силно отровното органично съединение кантаридин. Смъртоносната доза за човек е 0.03 грама. Тази отрова има защитна роля срещу влечуги, птици и насекомоядни бозайници. С тях се хранят само такива птици, които образуват в тялото си съответни противоотрови.
Отровните вещества в хемолимфата на някои бръмбари бегачи и късокрилци могат да имат доста неприятно въздействие дори и върху някои бозайници, включително и върху човека. Химичното съединение педерин, което съдържат много от късокрилците, предизвиква опадане на козината при мишките и силни кожни обриви при човека, при което, ако не се вземат спешни мерки, могат да станат усложнения. В малки дози обаче педеринът се използва за лекуване на някои кожни болести. Особено отровна е хемолимфата в ларвите на някои бръмбари листояди. Чрез инжектиране на екстракта от една ларва могат да се умъртвят двеста заека. Не случайно жителите на южноафриканските племена намазват снрелите си с хемолимфата на някои тропични насекоми.
Едни от най- оригиналните средства за химична самоотбрана при насекомите е така наречената химична "пушка". Това всъщност са жлези, от които се изхвърля отровно вещество. При някои термити това оръжие се намира на главата на термитите войници. От него отровната течност със сила се изхвърля към противника, който в повечето случаи почти мигновено се парализира. Проучванията доказват, че по своя химичен състав отровата се състои от разтворител и смолистоподобни вещества, а действието и се проявява веднага след като влезе във взаимодействие с мастноразтворимите вещества в тялото на жертвата. Интересното в случая е, че парализата настъпва поради слепване на челюстите и крачката. Това се получава, защото отровното вещество е и лепливо. Подобно химично съединение досега не е познато другаде.
Още по- интересни са бръмбарите бегачи, наречени с право бомбардири. Те живеят в умерените и най- вече в тропичните области. За отбрата използват своеобразен "огнемет". Ето как един наш ентомолог, посетил преди години Индия, описва подобна атака:"Силно впечатление ми направи кехлибаренокафяво бръмбарче, което при опит за улавяне със завидна бързина изчезваше под околната растителност. След няколко несполучливи опита успях да хвана едно. В първия момент помислих, че по невнимание съм хванал запалена цигара. Издавайки остър скриптящ звук, бръмбарчето изчезна. Пръстите, които се опитах да го хвана, бяха изтръпнали и почернели. Издаваха задушлива миризма на киселина. Два- три дни изгорялата кожа беше нечувствителна, а обгорялото място личеше повече от две седмици."
Виновник за неприятната случка с любопитния наш ентомолог е бил един от бръмбарите бомбардири. Най- характерна за тях е способността им при опасност със сила да изхвърлят от аналното си отворче струйка гореща и парлива течност към неприятеля. И тъй като химичните съединения, влизащи в състава и, са силно летливи, течността моментално се изпарява и създава впечатлението, че е изхвърлена газова смес. Някои от тези бръмбари изстрелват "снарядите" си на разстояние до 35 см., а други могат да правят последователно до двадесет изстрела. Едва напоследък учените успяха да разкрият механизма на този уникален орган, който се състои в следното. В стомаха на бръмбара бомбардир се намира цяла миниатюрна химична лаборатория. Самият стомах е разделен на три отделни камери, две от които са напълно изолирани една от друга. В едната се намира химичното съединение хидрохинон, а в другата- водороден прекис. Чрез миниатюрни клапички двете вещества се впръскват и се смесват в третата камера, като там към тях се прибавя и органичен катализатор. От тази химична реакция се получават нови съединения, чиято температура в момента на образуването им достига около 100 градуса С. След получаването на тази смес от вода, кислород и токсични хинони тя моментално се изхвърля през малък клапан, намиращ се на коремчето на бръмбара, право срещу нападателя. Ако това например е жаба или гущер, той остава прикован на мястото си и дори временно парализиран от горещата парлива течност. А това време е достатъчно за бомбордира спокойно да се отдалечи от надвисналата го опасност.
Интересно при бомбардира е също, че неговата "взривна" камера и аналното му отворче са покрити отвътре със здрава хитинова обвивка и поради това издържат както на окислителното въздействие на водородния прекис и високата температура, така и на отровните парливи хинони. Установено бе също, че някои тропични бомбардири изстрелват струята, като пулсират през интервал от една до две милисекунди. При това залпът трае не повече от 12 милисекунди, а скоростта му достига до 250 см./секунда или 150 км./час. Изчислено било също, че до противник на разстояние 10 см. струята достига само за 40 милисекунди. Отделените хинони имат силно разяждащо въздействие дори когато са студени.
Подобно на бомбардирите действува и гъсеницата на една пеперуда, която живее по върбите и тополите. Ако е обезпокоена, тя изхвърля от края на тялото си силно миришеща и лютива течност на разстояние до половин метър. Американски ентомолози открили, че ларвите на боровата листна оса използват подобен метод за защита. Когато бъдат разтревожени, те отделят от устата си лепкав секрет, в който са открити хвойнова и колофонова киселина. В стомаха на ларвата обаче тези отровни вещества липсват. Затова пък в тялото им били открити две торбички, пълни с тези две киселини и обвити с непропусклива за течности обвивка. Наред с това били намерени и специални мускули, които позволяват отровната течност да се изхвърля от торбичките в момент на опасност. Изследователите наблюдавали как по този начин ларвите успешно отблъсквали нападенията на мравки или паяци. Засега обаче остава в тайна механизмът, чрез който ларвите извличат от боровите дървета тези отровни киселини, като избягват евентуално отравяне. Явно е, че в тялото им съществуват съвършени химични механизми, които по непознат за нас начин преработват естествените суровини в защитни химични отрови.
Сред насекомите, които употребяват отрова за самоотбрана, не може да не споменем и пчелите. Тяхната отрова се образува от две различни жлези на коремчето им. Голямата жлеза произвежда отровна течност с кисела реакция, а малката отделя секрет с алкална реакция. Поотделно двете отрови са по- слаби, отколкото ако се смесят една с друга. По отношение на химичния им състав специалистите нямат единно мнение. По- важното е, че пчелната отрова се вкарва в жертвата чрез жилото. Ужилените насекоми умират скоро след атаката, докато за смъртта на едно врабче или мишка са необходими поне петдесет ужилвания, за да умрат след около три денонощия. Смъртоносната доза за човек е над 0.1 г. пчелна отрова, или ужилванията на най- малко 330 пчели. Трябва обаче веднага да добавим, че са известни смъртни случаи само от едно- единствено ужилване.
Най- отровен сред пчелите е един вид от Южна Африка. През 1956 година тези едри мъхнати пчели били пренесени в Бразилия, за да може по експериментален начин да се повиши продуктивността от мед на доста по- миролюбивите бразилски пчели. За нещастие обаче двадесет и шест от пренесените пчели избягали от лабораторията, където били държани, и заедно с няколко пчели майки основали нови гнезда. Постепенно те се разселили из голямата част на Южна Амеркиа, където се кръстосали с диви местни пчели, и от няколко години непрекъснато идват съобщения за загинали от ухапвания домашни животни и хора. Сред тях бил и един бразилски професор, който умрял два часа след като бил ужилен. Освен това производството на мед само във Венецуела спаднало от 580 до 88 т. годишно.
Редица насекоми използват произведените от тях отровни вещества и като нападателно оръжие. Тези химични съединения се наричат аломони и са доста токсични. Някои видове бръмбари отделят подобен секрет от жлези, които се отварят между главата и гърдичките. В него се съдържат стероиди, които умъртвяват водните охлюви и други дребни животни, а пропъждат големите риби, жабите и тритоните. Най- едрите плавачи произвеждат аломон, който ги предпазва само от риби и земноводни. Ако подобен неприятел реши да закуси с плавач, кортексонът /това е името на този аломон/ мигновено поразява нервната му система и нападателят изпада в шок. Това не само спасява плавача, но създава у нападателя такъв силен условен рефлекс, че той вече едва ли ще нападне воден бръмбар.
По- интересни са обаче гъсениците на една пеперуда, които живеят необизпокоявани в гнезда на термити по гниещи дървета. Термитите са свикнали толкова много с тези свои съжители, че никога не ги нападат. Гъсениците обаче съвсем не са миролюбиви.От време на време те обръщат задната част на тялото си към някой термит и размахват към него късите си задни крачета. Термитът веднага пада безжизнен и "невинната" гъсеница най- спокойно го изяжда. Американски биолози установиха, че причина за моменталната смърт на термитите е отровният газ, който се отделя от коремните жлези на гъсеницата. Този газ е толкова отровен, че понякога дори от едно- единствено изпръскване умират шест термита. Учените все още не са установили химичният състав на това отровно вещество, но са доказали неговата безвредност за други насекоми. Това предопределя голямо бъдеще на този аломон, защото може би той ще се окаже най- успешното оръжие срещу вредните термити.
Още по- уникален е случаят с една южноамериканска дневна пеперуда огневка, която живее по козината на трипръстния ленивец. доскоро се смяташе, че тази пеперуда прекарва там целия си жизнен цикъл- от яйце до възрастно насекомо. Двама американски зоолози обаче установиха, че женската пеперуда напуска тялото на гостоприемния бозайник, за да снесе яйцата си в неговите екстременти. Те са храна за новоизлюпените гъсеници. Младите пеперуди, които излитат от какавидите, веднага започват да търсят ленивец, на когото бързо се вмъкват в козината. Те се хранят с отделените от неговата кожа мазнини или с живеещите там синьо- зелени водорасли, а заедно с това са защитени от птици и други врагове. Дали ленивецът обаче има някаква полза от неканените пришелци, още не е известно.
Като става ума за насекоми химици, не може да отминем мравките. От векове се знае, че значителна част от тях при отбрана или нападение изпръскват от коремните си жлези така наречената мравчена киселина. По химичен състав тя е вид метанова киселина, която действа парализиращо на другите дребни членестоноги. Попадне ли върху човешка кожа, мравчената киселина причинява силен сърбеж или парене, а на самите мравки тя помага да намерят по- лесно пътя до мравунякя си.
Не случайно се говори за "голямата химия" на малките мравки. Оказа се, че освен мравчената киселина те синтезират и други химични вещества. Червената мравка е производител на веществото дендролазин, което действа смъртоносно на много насекоми. Една от южноамериканските мравки листорези произвежда веществото мирмикацин, което предпазва отглежданите гъби от плесенясване, а чрез веществото хетероакусин тя стимулира техния растеж.
Преди няколко десетилетия един вид малки южноафрикански мравки проникнали в товарни кораби и по такъв начин били пренесени до Италия. Там "емигрантите" успели бързо да се разпространят, като по пътя си изяждали дори и най- едрите европейски мравки. За учените било загадка как дребничките пришълци успявали така бързо да се справят с местните великани, докато не се доказало, че южноафриканските мравки са отровни. Тяхната мравчена отрова се оказала смъртоносна за повечето насекоми и безвредна за хората. Най- интересното обаче било, че тя убивала причинителите на коремния тиф, холерата и туберколозата. Така човекът има още един помощник в лицето на тези насекоми.
Освен химичните вещество за самоотбрана и за нападение насекомите произвеждат такива продукти и за собствени нужди. Само преди няколко години в САЩ бяха открити диви пчели, които са производители на естествена пластмаса. От такава материя те изграждат здрава и много лека торба за ларвите си. Голямото колкото напръстник скривалище не пропуска вода и подобно на полиестерните вещества, които се получават от нефтопродуктите, никога не се разлага. Биолозите са установили вече, че тази пластмаса се отделя от жлеза, намираща се в коремчето на пчелите. Само женските пчели могат да изграждат "креватчета" за ларвите, като разстилат прозрачната пластмасова секреция с езика и крачката си. По какъв начин става производството на пластмасовата суровина в коремчето на пчелата, все още остава тайна. Няма спор обаче, че това се дължи на някакъв още непознат ензим.
Няма други животни, които се хранят по толкова различни начини и с толкова разнообразни храни, както насекомите. На челюстите на някои от тях не може да противостои и най- твърдото дърво. Надали обаче всички знаят, че някои насекоми прогризват и металите. Тази необикновена способност била позната на учените още преди няколко столетия. Вредите от бръмбарите и осите неприятели на металите дълго озадачавали ентомолозите, и то най- вече по отношение на използваната от тях методика. Отначало се смятало, че насекомите отделят някакви непознати химични вещества и с тяхна помощ разяждат метала. Истината обаче се оказала съвсем друга. Опитите показали, че всичко това става само с помощта на извънредно здравите челюсти. И осите, и бръмбарите бавно и последователно откъсват едно след друго микроскопични късчета от метала и дълбаят образуваната дупчица. Когато били правени опити с повече такива насекоми пробивачи, се установило, че те дълбаят колективно една е съща дупчица. Различните метали се поддават по различен начин на челюстите им. Установено било, че дупчица от 0.2 мм. в оловото се пробива от кожоедите за шест часа, а в калая- за около тридесет и шест часа. По- твърдите метали обаче насекомите не могат да пробият, тъй като те са много по- здрави от челюстите им. Интересно е да се знае, че в тропическите области има много повече насекоми с такива странни способности и затова там повредите по металните съоръжения са доста по- големи.
Природата е надарила насекомите с изключително много механизми и умения. Разбрахме вече, че те умеят по забележителен начин да строят жилищата си и да отглеждат поколението си. Наред с това тези малки животинки неведнъж са предизвиквали и истински изненади сред изследователите. Една такава изненада е и наличието на насекоми математици. Естествено тук не става въпрос за истински математици, каквито има сред хората. Тук става дума за такива способности при някои насекоми, които не остават съмнение за случайност. В това може да се уверим от следните два примера.
През топлите пролетни дни по брезите често може да се види едно дребно черно бръмбарче с дълго и остро хоботче на главата. Това е брезовият тръбозавивач от семейството на хоботниците. Женският бръмбар снася яйцата си в една специално изработена от него торбовидна тръбичка от брезов лист. Разкрояването на листа, завиването на тръбичката и затварянето и бъдещата майка прови по всички правила на висшата математика. Ентомолозите са изследвали най- подробно този производствен процес, който не трае повече от половин час, и са установили, че се получава правилно решение на една от задачите на висшата математика- построяването на еволюта по дадена еволвента. Доказано било, че именно тази забележителна способност на дребното бръмбарче е причина построеното от него родилно помещение за бъдещото му поколение да е винаги добре затворено. Дори проливните дъждове и силните ветрове не успяват да разтворят построената с толкова умение и усърдие тръбичка от един брезов лист.
Беше установено, че мравките също не са лишени от математически способности. Това ентомолозите открили със следния оригинален опит. Парченце месо било разделено на 3 неравни части, които поставили на една мравешка пътечка. Не след дълго мравката разузнавач минала по пътя, забелязала парченцето храна, помирисала го внимателно и се върнала обратно в гнездото. След около половин час край всяко едно от трите парченца месо имало по група мравки, състоящи се съответно от 26, 44 и 89 мравки. В това не би имало нищо чудно, ако не се знаело, че тези цифри съответствуват на пропорционалните отношения в масата на трите късчета месо. По всичко изглежда, че мравката разузнавач съвсем точно е определила масата на парченцата храна и след завръщането си в гнездото е повикала трите определени групи от мравки.
Особено интересни са математическите способности за отчитане на времето на един вид морски комар. Той живее в тази крайбрежна зона на сушата, която периодично се залива и се освобождава от морската вода при приливи и отливи. Възрастните комари живеят около два часа. През това време те трябва да излетят от какавидите, да копулират и женските да снесат яйцата си. Всичко това става само по време на пълнолуние и новолуние, т.е. на около всеки 353 часа. Освен това излитането на възрастните комари от какавидите става само по време на вечерния отлив, когато нивото на водата е най- ниско. Това доказва двойното и винаги точно пресмятане на времето от тези дребни насекоми. По всичко изглежда, че вътрешният им "часовник" работи не по- лошо от нашите ръчни часовници.
Насекомите са истински деца на природата. От поколения наред те са си изработили способности, които им помагат да реагират по най- благоприятния за тях начин към промените във времето. Много насекоми са притежатели на уникални и усъвършенствани по време на еволюцията им биомеханизми, които анализират физичното състояние на атмосферата и на ставащите в нея процеси. Тези способности, които са се превърнали вече в сложни вродени инстинкти, помагат много за запазването им като биологични видове. Известни са около 6 000 такива насекоми синоптици, по чието поведение могат доста точно да се предсказват метеорологичните промени в различни географски области.
Поразителни са синоптичните способности на много насекоми.Отдавна хората са забелязали, че преди буря, още когато по небето няма нито един облак, някои пеперуди престават да летят и гледат по- скоро да се скрият на сигурно място. Ако сутрин, въпреки хубавото и слънчево време пчелите не летят и не събират нектар, това означава, че след няколко часа ще завали дъжд. По това, дали есенно време те разширяват или стесняват входа на кошера си, може да се съди каква ще бъде зимата- по- кратка и топла или по- продължителна и студена. Ако торните бръмбари по време на тиха и топла вечер не напускат своите подземни жилища, още същата нощ ще вали дъжд. Торните бръмбари реагират и на силни бури, които ще се разразят на много километри от мястото, където те живеят. В Аржентина е известно, че ако се появи ято безразборно и неравномерно летящи водни кончета, не след дълго ще се разрази ураган.
За промяната на атмосферното налягане, изменението на температурата, на силата и посоката на вятъра, на влажността на въздуха може да научим предварително от поведението на мухите, осите, скакалците, щурците, светулките и много други насекоми. Ето някои от тези "живи барометри", които нашият народ от векове използва като верни показатели за състоянието на времето.
Хубаво и слънчево време ще има, ако скакалците са в пристъп на шумна възбуда, ако майските бръмбари летят масово, ако привечер торните бръмбари често прехвъркват, а светулките по- силно светят, ако осите от ранна утрин летят на големи рояци, ако мравките изхвърлят пръст от земята, а мухите и комарите хвърчат вечер много ниско или се реят на големи стълбообразни рояци.
Дъжд ще вали, ако скакалците подскачат масово, ако торните бръмбари не напускат дупките си, ако осите хапят силно, а пчелите шумно бръмчат или не отиват далече от кошера, ако мравките масово излизат от мравуняка и неспокойно бягат навън или пък бързо внасят яйцата и ларвите си в гнездото, ако мухите преди изгрев слънце бръмчат или болезнено хапят.
По- дълъг дъждовен период се очаква, ако червените горски мравки изграждат нови гнезда на по- високо място. Преди силна буря пчелите или се завръщат в кошера на рояци по- рано от определено време, или изобщо не излизат от него, или са силно раздразнени, а пък стършелите и ободите хапят още по- болезнено.
Често пъти насекомите много точно предсказват и някои годишни сезони. Хубава и топла есен се очаква, ако към края на лятото мравките имат току- що излюпени или млади ларви. Студена и продължителна зима се очаква, ако пчелите рано се приберат да зимуват, ако през есента осите летят на рояци или си правят питите на по- ниско място, а мравките издигат по- високо гнездата си.
Подобно на някои риби, птици и бозайници насекомите също могат да усетят наближаващо земетресение и да реагират по определен начин. Засега подробни изследвания в тази насока не са правени, но от редица случаи се знае, бързо напускат подземните си жилища, изнасяйки оттам своите ларви и какавиди.


Избрани сайтове Насекоми

Най-актуални страници Насекоми

  • Откриха нов вид прилеп в Природен парк „Врачански Балкан”

  • Цвете на чистотата Crab Apple

  • Какво лекуваме с чесън-печен чесън? Печен чесън

  • Най-нови обяви

  • ПРОПЛАСТ ООД алуминиева и PVC дограма
    WWW.PROPLASTLTD.COM ПроПласт ООД предлага производство и монтаж на PVC и алумин

  • Сподели във facebook

    All Rights Reserved, ZooHit 2008, Sofia / условия на ползване / контакти