Гръмотевицата е...

Обща информация

   Гром, трясък, трескавица - образува се според езическите вярвания заедно със светкавиците вследствие на борбата между змейовете и халите в небето. А според народнохристиянските поверия гръмотевицата е дело на св. Илия. Когато светецът подкара своята кола с четири бели коня по небесния друм, от тракането на колелата стават гръмотевица, а под копитата на конете излизат светкавиците.

   Според отделни вярвания гръмотевицата се образуват от бъчвите или камъните, които св. Илия търкаля. В адаптирания от християнството мит за гръмовержеиа и неговия противник гръмотевицата и светкавиците се образуват в резултат на схватката между св. Илия и небесния змей (хала, ламя). Този мотив намира широко поле за изява в българския фолклор. Повсеместно се вярва, че там, където пада гръмотевицата , в земята се забива железен клин или шиш (божа стрела, трещен камък), смятан за особено лековит, тъй като е част от оръжието на небесния гръмовник, с помощта на което той убива змея. Вярва се, че гръмотевицата пада най-често върху церово дърво. Такова дърво не се използва за горене, защото се смята за прокълнато и наказано от Бог. Отделни суеверия сочат, че гръмотевиците биват привличани от кучетата и овцете, поради козината и вълната им. Затова, когато гърми, тези животни се пъдят далеч или се затварят в стопанските постройки. Първата пролетна гръмотевица е свързана с разнообразни поверия и обреди. Вярва се, че тя убива всички вампири. Ако гръмне за първи път през януари, се смята, че през годината ше умрат повече възрастни хора; ако гръмне през февруари - млади хора, а гръмотевицата през март означава, че ще умират предимно жени. Най-добре е първата гръмотевицат да е преди Гергьовден, което е знак, че годината ще е плодородна. По броя на гръмотевиците на този празник предричат каква ще е цената на житото и царевицата. Ако гърми на Илинден, вярват, че орехите и лешниците ще са червиви и кухи. Ако първата гръмотевица е откъм изток, годината ще е здрава и изобилна. Тогава всеки почуква с железен предмет или с камък по главата си три пъти с пожеланието главата му да е желязна (здрава). Със същата цел стопаните чукат по хамбарите и бъчвите, за да се напълнят с жито и вино. Те се провират под дърво, слагат пръст на главата си и хвърлят камък през нея, кичат се със здравец и коприва, вземат с дясната си ръка парче хляб и поставят камъчета под фиданките - всичко това цели осигуряване на здраве и плодородие през цялата година. Когато гърми, водата в съдовете се покрива с кърпа, защото според поверието змеят (халата) може да се скрие в нея. Възрастните жени прибират девойките вкъщи, за да не ги види змеят и да ги залюби. Всички подници и връшници се скриват, тъй като те служат като оръжие на халата в битката й срещу змея. Когато гърми, на двора хвърлят железни предмети и сечива, палят кандилото и свещта от гергьовското агне. Против гръмотевици се тачат определени годишни календарни празници - Великите Четвъртъци, Тодоровата неделя, Горещниците и Илинден, двете „криви сряди", преди и след Гергьовден, и дванадесетте „черни петъка" срещу големите празници. През тези дни не се работи никаква домашна и полска работа, за да не пада гръмотевица върху хората и добитъка. За да се предпазят от гръмотевици, жените мият обредно косите си на Тодоровден по времето, когато протичат конните надбягвания.

За изготвянето на справка „Обичаи и вярвания” на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
* Българска митология. Енциклопедичен речник. Съставител – Анани Стойнев. Издателство „Захарий Стоянов”. С., 2006.
*Архив на Агенция “Фокус” – отдел “Архив и бази данни” и други.




Избрани сайтове гръмотевицата