Ћюбопитни факти за животните: «оо’»“

ќбща информаци€

   ∆ивотински€ св€т се състои от около 1 500 000 вида. ¬ систематиката те се нареждат по типове, класове, разреди, семейства, родове, видове и подвидове. —ъществуват и междинни единици. ќще през 1707-1708 година шведски€т ботаник  арл Ћиней е изградил система за подреждане на видовете с оглед на родствените им особености.
   Ќа зем€та има много видове животни, които оказват благотворно вли€ние за развитието на гората-те спомагат за разпространението на семената, разрохкват почвата, обогат€ват € с органични вещества, унищожават вредните насекоми по дърветата и др. Ќапример €зовецът може да унищожи до 500 личинки на майски€ бръмбар за едно денонощие; хищниците унищожават много мишки и други гризачи.
   Ѕогато е разнообразието от животни и в нашите гори. ≈дна от най-големите победи на човека през миналите епохи е опитом€ването на н€кои диви животни, за да се използват при нужда.
   ”становено е, че в продължение на около 2000 години от лицето на зем€та са изчезнали 110 вида бозайници. ќт т€х 30 сега се представл€ват от близки до т€х видове, а 80 не са оставили след себе си никакви родственици.
   »зучавайки животински€ св€т в јфрика, учените са дошли до извода, че през последните години животинските видове там са намалели с 10 %, а от 1600 години насам са изчезнали близо 350 видове и подвидове бозайници и птици.
   “върде странни са положени€та, които заемат животните по време на сън. √ол€ма част от птиците сп€т изправени с глава, подпр€на на едно от крилата. ∆ирафата спи легнала с изправена глава. «ебрата и ламата се просват изц€ло на зем€та. ’ипопотамът потап€ т€лото си във водата, а очите и ноздрите му стърчат над не€. ћоржът спи на сушата, като хърка много силно.
   ќт животните дъвчат само бозайниците. “е имат подвижни устни и бузи, а също така и различни зъби, които са напълно специализирани. Ќ€кои от бозайниците обаче прав€т изключение. Ќапример китообразните и перконогите са изгубили способността си да дъвчат поради преминаването им към посто€нен живот във водата. “ехните далечни прадеди обаче дъвчели храната.
   Ќай-дълго живее крокодилът, слоновата костенурка и щуката-до 200-300 години.
   Ќай-гол€мото сухоземно животно е слонът. “ам, където са минали слонове и са се хранили, зем€та прилича на опустошена от тайфун. ≈дин слон консумира дневно от 120-200 литра вода и около 400 килограма растителна маса.
   ћежду най-едрите хищници се нарежда тигърът. Ќа височина той достига до повече от метър, а на дължина до 4 метра. Ќай-едрите представители на тигрите достигат тегло до 300 килограма. ћъжките се отличават от женските с по-големи€ си ръст и с малката грива на врата. “игърът смен€ козината си два пъти през годината-пролет и есен. “игрите обитават джунглите на »нди€, јфрика, —еверен »ран и —еверен јфганистан, коре€ и други. Ќай-красив от тигрите е бенгалски€т тигър. “ой живее в »нди€.
   ≈дно от най-редките животни днес е €вански€т носорог. ќт него се набро€ват само 30-40 екземпл€ра. ∆ивее в най-западната част на остров ява.
   Ќай-големи€т представител на маймуните е горилата. “€ е вегетарианец. ’рани се само с растителна храна. Ќа дължина достига до два метра и на тегло до 350 килограма.
   Ќай-малката маймуна е маймуната мармозет. “€ е дълга 16 см. и тежи около 500 грама.
   Ќай-остър слух имат кучетата. “е дочуват шумоленето от 30-40 метра.
   Ќай-гол€мата птица в света е щраусът. јфрикански€т щраус достига на височина около 3 метра и тежи около 60 килограма. Ѕ€га със скорост до 60 километра в час.
   ќт бозайниците най-висока телесна температура има вълкът /40.6 градуса —/. Ќай-ниска-австралийски€т таралеж /25 градуса —/.
   Ќай-силното животно е бръмбарът-рогач. “ой тежи 14 грама, а влачи товар 112 пъти по-тежък от него. јко човек би имал неговата сила, ще вможе да влачи влакова композици€ от 8 вагона, натоварени с въглища.
    олибрите се см€тат за едни от най-малките птички на света. “ежат по 5-10 грама. яйцата им са големи колкото капка вода. »мат блест€що оперение в червено, синьо, сиво, б€ло и зелено. ќсвен напред те могат да лет€т и назад. ’ран€т се с насекоми и нектара от цветовете.
   ¬ √вине€ живее пеперуда фенер. “€ има на главата си доста гол€м израстък, който затрудн€ва полета и, но от време на време бл€сва като фенер с фосфоресцираща светлина.
   ¬ оризовите полета на –ачисими в “айланд са били открити охлюви колкото футболна топка. “е унищожавали напълно растителността по път€ си.
   ≈дин от най-големите врагове на вредните насекоми са синигерите. «а да нахрани малките си, един синигер унищожава дневно над 10 хил€ди насекоми.
   Ќ€кои прелетни птици изминават ограмни разсто€ни€. »ма пол€рни птици, които прелитат от крайни€ север на юг до јфрика- около 10 000 километра. „есто им се налага да прелитат над океана разсто€ни€ от 3 до 5 хил€ди километра.
   Ќай-едри са карпатските диви кози, които достигат на тегло до 62 килограма.
   ќт четириногите гепардът се см€та за най-бърз. “ой б€га със скорост 140 километра в час, докато скоростта на лъва е 80 км./час. “ози зв€р се опитом€ва сравнително лесно, поради което в древността е бил използван като помощник в лова.
   ¬ индийски€т щат јсам са открити глиганени джуджета, високи едва 30 сантиметра.
   ћекотелите са едни от най-добрите природоочистителни системи. ≈дна стрида пречиства чрез храносмилателната си система денонощно по 20 до 1000 литра вода от бактерии и химически съединени€.
   ”становено е, че мозъкът на мравките се състои от 250 нервни клетки, на пчелите от 900, а човешки€т мозък от 14 милиарда нервни клетки.
   «а една година дъждовните червеи и другите животни в почвата изхвърл€т на повърхността на зем€та от 10 декара 25-30 тона преработена от т€х почва. јко тази почва се разхвърли върху ц€лата площ, ще се получи слой с дебелина от 5 до 8 сантиметра.
   „ервените горски мравки са най-големите санитари в гората. ≈дна колони€ такива мравки унищожава за един ден около 100 хил€ди насекоми и техните €йца.
   –исунките по ши€та на жирафа са така неповторими, както отпечатъците от пръстите на човека.
    амилите издържат дълго без вода поради това, че бъбреците им € консервират и изхвърл€т урина, богата на уреа. ќсвен това отделената пот е твърде малко, затова телесната температура се увеличава до 105 градуса —, за да се намали горещината. √ърбицата на камилата е резерв от храна във форма на тлъстини. ∆ивотното може да възстанови 25 процента от загубеното си тегло само за 10 минути чрез поемане на вода.
   –огата на елените падат в кра€ на зимата и през пролетта започват отново да растат.
    атеричката прави дълги скокове с помощта на дългата си рунтава опашка, ко€то и служи като балансьор, а отчасти и като парашут, който увеличава повърхността на т€лото и.
   Ћенивецът прекарва цели€ си живот по дърветата. «аловен с пръстите си по клонките, той виси надолу с гръб. ’рани се с листа , клонки и плодове. Ќа зем€та слиза много р€дко. ∆енската ражда по едно малко. ќбитава горите на ёжна јмерика.
   «а родина на домашната котка се приема Ќуби€ /на територи€та на днешен —удан/. ѕреди 4000 години т€ е попаднала в ≈гипет, където са € см€тали за въплъщение на боговете. ¬ ≈вропа се е по€вила към средата на VII век.
   ћалките птиченца хран€т рожбите си най-често. Ћ€стовичката храни малките си по 500 пъти на ден, а американски€т копривник-до 600 пъти на ден.
    ръстати€т орел унищожава за една година около 6 000 полски гризачи /лалугери, хомо€ци, полски мишки, водни плъхове/.
   ¬ ёжна јмерика живее птицата глоцин. ћалките и, докато се научат да лет€т, ход€т на четири крака, като за целта използват крилата си, на краищата на които има пръсти с нокти.
   Ќилски€т крокодил достига на дължина до 7 метра.
   јнакондата е огромна водна зми€, ко€то достига на дължина от 7 до 9 метра. ќпасна е само когато е нападната. ¬с€ка година съблича кожата си, включително и на очите си, на които н€ма клепачи.
   ѕитоните в јфрика достигат на дължина до 6 метра, а на полуостров ћалайка живе€т питони, дълги 10 метра.
   ¬ ≈вропа живе€т 8 вида отровни змии, а в јфрика-75 вида, в ћала јзи€, јзи€ и ћалайски€ архипелаг-165 вида, в јвстрали€-80 вида и в јмерика- 91 вида.
   «а една от най-отровните змии се см€та кобрата. —мъртоносната доза на отровата и е 15 милиграма. ќчилата кобра се среща в »нди€, ёжен  итай и други страни на ёжна јзи€. ƒостига на дължина до 2 метра. ¬ джунглите на »ндустан и »ндокитай се среща испанската кобра, дълга до 4.5 метра.
   «миите са почти напълно глухи, тъй като слухови€т им орган е напълно закърн€л. «а сметка на това те имат много тънък усет към вибрациите на м€стото, върху което се намират.


 оментари



»збрани сайтове   

Ќай-актуални страници   

  •  омпютърни курсове по Adobe Photoshop Adobe Photoshop

  •  урсове по 3D Studio Max Design - моделиране и визуализаци€ 3D Studio Max Design

  •  урсове по компютърно чертане с AutoCAD - 2D и 3D AutoCAD 2D и 3D