« назад


   Много животни са посрадали от човешката дейност. Още в праисторическите времена хората са били причината за ускореното изчезване на мамутите и други големи видове. Най- ясно това се вижда в Америка. Хората, преселили се от Азия, допринесли за значителното обединяване на местната фауна, видно най- вече ри броненосците. По- късно баските, с техните прости харпуни, почти унищожили така нареченият баски кит в Гасконския залив. От своя страна маорите от Нова Зеландия са изтребили огромните птици моа /Dinornis/, неспособни да летят и почти беззащитни.
   Разработването на горите в Европа презизвикало намаляването и изчезването на част от големите бозайници- дивия бик и дивия кон. Експанзията на мореплавателите и европейските колонизатори по света довело до изчезването на много други видове. Избивали ги масово, най- често за храна или просто за удоволствие. В много случаи внасянето на придружаващи животни, като кучета и котки, довършвало разрушителната дейност, особено по отношение на безкрилите птици.
   Сред тези жертви могат да се споменат трите вида птици додо /Dodos/ от Маскаренските острови /островите Морис, Обединение и Родригес/, унищожени между 1680 и 1769 година. Те са били огромни роднини на гълъбите, но тежки и поради това, неспособни да летят. Заедно с додо били унищожени и други птици, като огромната водна кокошка /1.80 м./ и един голям вид земен папагал. Открита през1741 година на островите Commandeur, в географските ширини на Камчатка, от експедицията на Беринг, морската крава, огромна сирена /сем. Сиренови/ дълга 8 метра е била изтребена 27 години по- късно. Големият пингвин от Северния Атлантик също е бил унищожен. Последните два екземпляра са били убити в Исландия през 1844 година. Зебрата коуага, костенурката от островите Родригес, вълкът от Фолклендските острови и др. Дълъг е списъкът с изчезналите видове. Но някои, за щастие, все пак били спасени. Когато пионерите достигнали Голямата Северноамериканска прерия, те срещнали огромни стада от бизони. В резултат на масовото клане, в което особено се отличил Бъфало Бил, бизоните почти изчезнали. Трябвяло е да се издигнат разумни гласове, за да престане това масово избиване. Последните стада бизони са били спасени. Днес видът начилява няколко десетки хиляди представители. Това е твърде малко спрямо предишния разцвет, но бизонът е успял да избегне съдбата, сполетяла мигриращия американски гълъб, населявал същите области. Тази птица, чиито полети изпълвали небето на САЩ, е била изтребена до последния екземпляр. Видът е изчезнал през 1914 година.
   Друг вид бизон, европейският, разпространен из целия континент навремето, е намалявал своята численост, жертва на лова и разработването на земята. Оцелелите тук- там екземпляри позволили да се избегне "миросването" на вида. И така последни оцелели екземпляри има в диво състояние в Полша и на полусвобода в различни паркове и резервати.

   Нови заплахи.
   Заплахите за дивата фауна нарастват. Разширяват се не само разрушенията на местата, обитавани от животните, но и повсеместното замърсяване. Опасни стават и нарастващите трафици с животни, достигащи индустриални размери. За да противодействат на новите опастности, защитниците на животните трябва да съгласуват усилията си, за борба на различните фронтове. През 1948 година е бил създаден Национален съюз за опазване на природата. Целта му е да организира научната защита на застрашените видове, като поддържа така наречената "червена книга", представляваща една равносметка за състоянието на застрашените видове.
   Той се подкрепя от WWF /World Wildlife Fund/- Световният фонд за дивите животни, обединяващ финансовите средства, необходими за операциите по защитата. WWF е представен в много страни, чрез техни организации на национално ниво. За опазването на един вид е важно да се запази и неговата естествена среда на обитание. С тази цел са създадени националните паркове и резервати. В наше време сме свидетели на индустриално разрушаване на фауната. Китоловът е очевиден пример. По- голямата част от големите китообразни са доведени почти до критично положение в резултат на идустриалния улов. За целта се използват кораби- заводи, оборудвани с най- модерни средства и техника. Международната комисия по китовете е поставила мораториум върху улова им,нонякои страни го заобикалят.
   Голям брой животни са избивани заради различните продукти, получавани от тях. Кожата е един от основните.
   Големите петнисти животни от семейство котки- тигри, пантери, ягуари, гепарди, оцелоти и др., са били изтребвани, докато законите, подкрепени от общественото мнение, не ги спасяват от унищожение. Макар и защитени от закона, заплахата от изтребване не е отминала напълно. Популацията на младите тюлени от Гренландия е намаляла дотолкова, че не представлява интерес за промишления улов. Може би, това ще е от "полза", като ги предпази от пълното изтребване.
   Главната причина заизбиването на бозайниците е кожата им. В горите на Канада и Русия, в условията на суров климат, бозайниците имат по- гъста и качествена козина. Тамвсе още се практикува ловът с примки. И Европа не е останала по- назад. Заради кожата, доскоро са били избивани лисиците, белките, хермелините.
   Африканският слон е бил избиван заради слоновата кост. Този трафик е нараснал дотолкова, че е заплашил с изчезване най- големия сухоземен бозайник. Най- напред изпращана в Далечния Изток, за да бъде обработена, слоновата кост се е връщала в Европа. В Африка се води истинска "война" за "бялото злато", като сблъсъците между пазачи и бракониери придобиват разрушителната сила на битки. Защитниците на природата в западните страни са предприели интензивна информационна кампания за убийствената роля на този трафик по отношение на африканския слон.
   Крокодилите, змиите и гущерите са търсени заради кожата им. Морските костенурки- заради черупката. Някои птици като ибисите, белите рибари и райските птици- заради перата. Ръцете на горилите стават за...пепелници.
   Друг трафик, разраснал се през последните десетилетия, е този с живи животни. Всъщност той не е нов. Още римляните са унищожавали големите бозайници от средиземноморските райони за нуждите на цирковите игри. Сега броят на зоологическите градини се е увеличил, а съответно и нуждите от диви животни. Освен това, много любители, жертва на модата, искат да притежават екзотични видове като животни за компания.
   От своя страна лабораториите, използващи животни за опити, търсят се вече видове. При това положение е ясно, че търговията с екзотични видове, легална или не, ще се разраства. Приматите /горила, шимпанзето и орангутанът/, гепардът, много птици- от папагалите до фламингото, змиите и костенурките са сред най- засегнатите. Улавянето и транспортирането на животните също водат до голяма смъртност, като при някои видове тя достига до 90%. По броя на аферите и използваните методи за преодоляване на контролните органи по границите, трафикът с животни е напълно сравним с този на наркотици или оръжия, като заимства от последните своите методи.
   Важна стъпка е била направена с подписването на Вашингтонската Конвенция от някои страни. Конвенцията ограничава търговията с животински и растителни видове. По- късно това споразумение е било ратифицирано от по- голямата част от страните, сред които е и Франция.

   Спасени видове.
   Вече споменахме примера със северноамериканския и европейския бизони. Антилопата сайга /Saiga tatarica, сем. Saiginae/, обитаваща централно- азиатските степи и с удължена в хобот- муцуна, преди е била разпространена на запад до Румъния. Поради усиленото и ловуване, през 1922 година тя наброявала не повече от хиляда глави. Добре защитена от сегашните закони, популацията и е нарасналадо 1.5 милиона екземпляра.
   Преследван от китоловците сивият кит от Северния Пасифик е бил почти изтребен. Преоткрит през 1911 година, той е бил така добре закрилян от закона, че популацията му достигнала до 20 000 екземпляра. Отново в Северния Пасифик, по особено зрелищен начин е била спасена морската видра. Спасяването на този вид е позволило неговото контролирано експлоатиране.
   Когато един вид е с намалена численост, то в негов интерес е някои страни негови екземпляри да бъдат поставени в плен, за да се осигури размножаването им. Този аргумент поражда много спорове. При подобно размножаване, малкият брой екземпляри може да доведе до загуби на характерни черти на вида, поради феномена "генетично отклонение". Още повече, че подобно отглеждане не е в интерес на вида. Може да се окаже невъзможно такова животно да бъде въведено отново в неговата естествена среда. Такъв е случаят с младите животни от семейство котки, които незнаят да ловуват.
   Все пак, постигнати са забележителни успехи. Хавайската  гъска е била спасена в английския резерват Слимбридж /Slimbridge/, а по- късно пусната отново на архипелага, от които произхожда. Антилопата кана /Taurotragus oryx/ от Арабия, след престой в парка Феникс /щата Аризона, САЩ/, отново е била внесена в много страни от Близкия Изток. Не е такъв резултатът с улавянето на последните калифорнийски кондори, чието размножаване не се е реализирало. Но може би това е цената, която трябва да се заплати,  за да оцелее видът. Книги за произхода, генетични банки, обмяна на животни за разплод, правят по- ефективни подобни методи.

   Застрашени видове по места.
   Дотук разгледахме само животните, застрашени от изчезване, което ще рече животни, редки за цялата планета. Но един вид може да е изчезнал в една област и да е в изобилие в друга. Вълкът, например, не е рядък в Русия, докато неговото оцеляване във Франция е проблематично. Ето защо често се пробва повторното внасяне на вида отвън. Рисът е почти напълно изчезнал във Франция. От 1983 година в областта Воже се извършва операция по внасянето на това красиво животно. Това ще позволи да се възстанови екологичното равновесие, тъй като след изчезването му няма хищник, който да регулира големината на популацията на сърните и елените в тозирайон.
   Внасянето на бобъра в областите Бретан, Савой, подолината на Рона, в Шампания, както и в Швейцария, е било напълно успешно. По същия начин на десетки рижи лешояди отново са в небесата над Севен. Трябва да се отбележи, че причините за изчезването на даден вид са многобройни. Някога в изобилие по реките на Франция, сега видрата е много рядко срещана. Тя е пострадала от корекциите на потоците, бетонирането на бреговете им, изтребването заради кожата или пък от страна на рибарите, които виждали в нея съперник. Освен всичко това, тя става жертва на капани за мускусни плъхове, или се задушава от бодлите на рибата- котка, внесена отвън, с която се храни. Както много други видове и видрата днес е под закрилата на закона. Наред с бозайниците и птиците, защитени са тритоните и охлювите.




Видове поликарбонатни плоскости  Видове поликарбонатни плоскости  

All Rights Reserved, ZooHit 2008, Sofia / условия на ползване / контакти