« назад


   Вече много хилядолетия по- силните животински видове променят естественото равновесие в природата. Много животни са били и са жертва на такива сътресения. Те не биха оцелели без помоща на човека. Други видове пък успяват да се приспособят и даже да просперират в променените или създадените от човека условия. Сградите, построени от човека, стават удобни убежища за свиване на гнезда или за почивка. Отпадъците са източник на храна за много от животните. Достатъчно е да се поразходим в който и да е европейски град, за да установим до каква степен дивият живот присъства в него. Разбира се, бозайниците са малко видими, но всеки знае, че там популациите от плъхове и мишки са големи. През летните вечери прелитат кафяви прилепчета. Насекомите се промъкват почти навсякъде, а едно немалко съобщество от паяци, стоножки, мокрици, червеи и др.населяват избите ни или канализационните мрежи. Птиците са най- видимите обитатели. Поучително е да се констатира, че гъстотата на птиците в градските градини е много по- голяма от тази в гората. Сградите са полезни за много видове, дори и за сокола керкенез, въпреки че съвременната архитектура е по- малко подходяща за закрепване на гнездата.
   При птиците от градовете се наблюдава двойствена еволюция- едновременно екологична и етологична. Всъщност различни видове, които преди са били напълно полски или горски, сега са станали неотлъчна част от градовете- първо косът и дивият гълъб, а по- късно черната врана, сойката, свраката, водната кокошка и други. Поведението на птиците също еволюира. Облагодетелствани от благосклонността на гражданите, някои се плашат едва като минем непосредствено до тях, а други се хранят от ръцете ни.Дори и пепелявата чапла идва да спи вградските паркове. Понякога нещата стигат и по- далеч. Някои видове стават толкова многобройни, че се считат за "проблемни видове". За пример могат да служат сребристите чайки, които вместо да посещават почти всеки ден крайбрежните градове, вият гнезда върху покривите на сградите. Или скорците, които пез имата образуват колосални многомилионни сборища и настаняват "общите сиспални" посред града, сякаш а в гората. Всъщност става въпрос за нарушено екологично равновесие, дължащо се на човешката недалновидност. Хищните птици, които се заемат с въпроса за "регулиране" на птичето изобилие, са били напълно унищожени. На проблемните птици, неволно са предоставени много богати хранителни източници- местата за събиране на отпадъците, където скорците, гларусите и чайките се събиратс десетки хиляди.

   Нашественици.
   Днес всяка областот света има във фауната си видове, които в началото не са били част от нея. Тези животни са били пренесени там от хората случайно или нарочно. Корабите, а в последствие и самолетите, касите за плодове или контейнерите за пренасяне на писма са превозвали по света насекоми /хлебарки, комари/, скорпиони, паяци, дори влечуги или птици. Някои от тези видове се приспособили в страните, където са били внесени и се размножили.
   По време на европейската експанзия, изследователите и заселниците от Европа внесли много животни в земите, откривани и заселвани от тях. Понякога го правели само за украса или по сантиментални причини. Те искали да виждат около себе си птиците, които обичали. Понякога пускали на свобода видове, за да могат след това да ловуват. Ето зао сега срещаме бобри в Аржентина, елени в Нова Каледония и Нова Зеландия, скорци в САЩ и други.
   Насекоми.
   Много екзотични видове са намерили подслон в Западна Европа, където са се устроили много добре, за съжаление, от гледна точка на екологията. Сред насекомите, освен класическите примери за колорадския бръмбар и филоксерата, могат да се споменат още и африканската мравка, внесена със саксиите с цветя от Кот дИвор, и копринената черничева буба. Тази голяма пеперуда е била внесена от Далечния изток през XIX век за производството на коприна, като в последствие нейното отглеждане е било изоставено. Тя е била причината за масовото засаждане на черничеви дървета, чиито листа се използват за храна на гъсениците. Тези дървета се срещат често в градовете и особено по селата в България.
   Ракобразни.
   Китайският крив морски рак, внесен случайно, се е разпространил из потоците във Франция. Също така е разпространен и американският речен рак, но той е бил внесен нарочно. Списъкът на рибите, присъстващи във френските сладки води, също е дълъг
   Птици.
   Това са предимно птици от рода кокошоподобни, както и Anatidae /гъски и патици/. Например обикновения фазан е бил внесен през Средновековието от Азия /въпреки, че последните открития поставят под съмнение тази история/. Други фазани, като планинският, с огромна опашка, е бил пуснат на свобода във френските гори. Много патицови /гъски и патици/ са се аклиматизирали в Европа и вече задължително се причисляват към броя на видовете в нашата фауна.
   Това са най- вече мандаринската патица, египетската гъска- гъска със значителни размери, внесена във Великобритания и в Скандинавия. Тя се е върнала там към дивото си състояние и дори е започнала да мигрира към Холандия, а вече и към Франция. Този учудващ феномен изглежда печели и други почитатели. В случая на фламингото, което се появява тук- там, е трудно да се каже дали става въпрос за отделни екземпляри, избягали от зоологическите градини или индивиди от Камарг, където са се появили, мигриращи от север. Често се случва птици, държани в клетки, да избягат. Обикновено те умират бързо, защото не могат да се приспособят към живота на свобода. Но някои от тях, като малкото африканско врабче астрилда /Astrild/, се е заселило в Португалия, както и папагалът Collier e на път да направи същото в Белгия.
   Бозайници.
   Много видове бозайници с чужд произход са се аклиматизирали в Европа. Освен многото видове елени, пуснати нарочно, това са най- вече четири вида земноводни, два вида гризачи и два вида хищници. В по- голямата част от случаите става въпрос за животни, които са били внесени заради кожата им, но които са избягали от животновъдите. Така мускатовият плъх е колонизирал френските блата и наскоро е последван от нутрията /блатен бобър- Myocastor coypus/. Двата вида често се бъркат. Нутрията е много по- голяма от мускатовия плъх- 8 кг. срещу 1 кг. тегло. Два, на пръв поглед симпатични, хищника също са в процес на разпространяване, но по- бавно. Това са малкият миещ плъх, произхождащ от Северна Америка и странното куче вивер, идващо от Русия /сем. Вивери- Viveridae, обхваща цивети, мангусти и др./. Тези два вида в момента населяват севера и изтока на Франция.



Избрани сайтове Адаптация

Най-нови обяви

  • Работа в Лондон/Почистващ персонал
    “Джоб Консулт” ЕООД има дългогодишно партньорство с една от водещите почистващи

  • All Rights Reserved, ZooHit 2008, Sofia / условия на ползване / контакти