« назад


   Всеки един животински вид не се среща където и да било, а в точно определена природна среда. Някои видове са по- малко взискателни към средата, но за други и най- малкият компромис със средата за обитаване води до намаляване на популацията. През последните векове много видове са се адаптирали към създадените или видоизменени от човека места за обитаване.
   Към локалните екологични проблеми трябва да се добави и географското разпросранение. Всеки вид има своето географско разпределение, което трудно може да се очертае на карта. Границата на пространственото разпределение на популацията от даден вид не е нещо твърдо установено и може да се разширява или стеснява. При мигриращите животни трябва да се разграничават добре местата за размножаване, зоните за преминаване и местата за зимуване. Географското разпределение на животните е предмет на зоогеографията, трансформираща се в биогеография, когато става въпрос за растения.
   Защо едно животно обитава определено място, а не друго? Защо черният синигер се среща предимно в иглолистните гори, а синият в широколистните? Защо един вид обитава една област, а не друга? Защо ягуарът живее в Америка, а пантерата в Африка и Азия? Първоначално отговорът трябва да се търси в палеонтоложката история на прадедите на въпросния вид. Вторично влияние за разпределението оказват цяла серия фактори- храна, температура, продължителност и интензитет на слънчевото греене, геология, хищници, растителна покривка и др. Следователно, може да се приеме, че всеки вид запълва определена "екологична ниша", дефинираща се със съвкупност от хранителни изисквания, фактори на външната среда и други. Така разпределението на всеки вид, повече или по- малко, е ограничено пространствено. Два вида, които се разполагат в една и съща екологична ниша, ще се конкурират при запълването и. В непроменена от човека естествена среда животинските и растителните видове се намират в равновесие. Може би, то е привидно, защото протичат постоянни процеси на изменения в населяването на средата- един вид може да измести друг. По принцип между конкуриращите се видове, както и между хищници и жертви, има трайно равновесие. Явно, че един хищник не може да изтреби всички свои потенциални жертви. Да предположим, че в едно блато щуките разкъсат всичките малки рибки. Резултатът ще бъде, че щуките сами се осъждат на смърт и изчезване.

   Хранителни вериги.
   Видово жертвите са повече от хищниците. Това е така, дори и в случай, че хищникът е жертва на по- голям и по- силен хищник. Най- големите хищници, нямащи врагове се наричат суперхищници. Хищниците и жертвите образуват единна хранителна верига. Един пример от морето. Растителният планктон /фитопланктона/, съставен от едноклетъчни водорасли, е храна за зоопланктона, съставен от малки ракообразни и други дребни животни. Той от своя страна е храна за малките рибки, с които се хранят по- големите риби, ставащи жертва на още по- големи риби и калмари. Последните са преследвани от делфини и тюлени, ставащи жертви на косатката- неоспорим суперхищник.
   Има и по- къси хранителни вериги. Със зоопланктон се хранят много морски животни, като морският дявол, акулата- поклонник, акулата- кит, китовете и синият кит /Balaenoptera musculus/. Пример за хранителна верига от фауната на френските региони е орелът-змияр /Circaetus gallicus/, ловуващ смокове, хранещи се от своя страна с жаби, които пък улавят насекоми, които ловят по- малки жертви и т.н.
   Растенията, наместващи се в хранителната верига, се считат за организми производители. Животните, които се хранят с тях са тревопасни. Хищниците, които са на следващите нива, са първични и вторични хищници. Не трябва да се забравя една последна категория от живи същества- невидими, но с много важна роля. Това са бактериите, които разграждат труповете на умрелите животни. Те са разградителите.

   Хранителна пирамида.
   Теглото на организмите производители е много по- голямо от това на тревопасните животни. Тяхното пък е много по- голямо от теглото на различните категории хищници. Ето защо, ако отчетем биомасата и теглата на животните по дадена хранителна верига, ще се получи така наречената хранителна пирамида. Хранителната пирамида е системата, по която се пренася енергия. Всъщност част от енергията, която се съдържа в потока на падащата върху земната повърхност слънчева радиация се поглъща от хлорофила в растенията. Това е така наречената първична продуктивност. Една част от нея се използва от първичните консуматори- тревопасните животни, а останалата част от натрупаната биомаса се разгражда от бактериите. Ясно е, че на всяко ниво по хранителната верига се губи енергия. Въз основа на това може да се направи извод за екологичната ефективност на дадена естествена среда. В това отношение ефективността на тревопасните животни, т.е. способността им да използват химическата енергия, натрупана в растенията, варира от 8.7% до 13.3 %. Ефективността на хищниците пък е от 5.5% до 22.3%.
   Резултатът от трансформациите по хранителната верига е постоянното обновяване на индивидите. Скоростта на обновяване е в зависимост от географския район. В прерията, чиято трева се използва непрекъснато за храна на тревопасните животни, тя е по- голяма, отколкото е в екваториалната гора.
   Ако разгледаме внимателно даден тип естествена среда, например едно езеро, ще установим, че то съдържа инертна /нежива/ част /дъно и вода/ и жива част /растения и животни/. Инертната част образува така нареченият биотоп, а живата част- биоценозата. Сумата от биотопа и биоценозата е екосистемата. Островът, гората и отвесните скали на морския бряг също са екосистеми.

   Екологични единици.
   Най- малката екологична единица е синузията /synusie/. Тя представлява съвкупност от популации от животни и растения, свързани от общите изисквания към средата, която обитават. Например различните видове бактерии, кръглите червеи /Nemathelminthes/, насекомите и паякообразните насекоми се събират върху стъблото на дървото, предимно на мястото, където се стича мъзгата.
   Тези асоциации са с почти неизменна структура и именно това е синузията. Докато биомата е екологична формация, която е хомогенна върху много обширна площ. Голямата Северно- американска прерия, както сибирската и канадската тайги, са примери за биома. Друго важно понятие е климакса. Това е крайният стадий в екологическата еволюция. Например, безплодната земя, може много бавно и постепенно да се превърне в гора, докато едно блато може да еволюира към запълване- изчезването му.

   Планета на червеи.
   Теглото на дъждовните червеи е около 80% от пълното тегло на всичките земни животни- хора, бозайници, птици, насекоми и др. Гъстотата им просто е невероятна. Във Франция се колебае, според мястото, между 1 и 5 тона на хектар. Което значи, че пълното им тегло е от порядъка на 100 до 150 милиона тона. Що се отнася до човешкото тегло във Франция, то не е повече от 3 милиона тона. Като най- значителната маса от протеини на планетата, земните червеи са храна на много животни. В страната на баските, съществуват червеи дълги 1.10 метра. Тези Lumbricus gigas вдигат такъв шум, че през ноща се чува как се хранят.


 


Избрани сайтове Екология

  • Екологични оценки. Доклади за ОВОС. Екологични анализи, стратегии, екпертизи. ПЛАНЕКО ООД е частна консултантска компания за консултантски услуги в областта на опазване на околната среда и изготвяне на: Док ...

  • All Rights Reserved, ZooHit 2008, Sofia / условия на ползване / контакти