« назад


   Специалистите по праистория, приемат за прародител на човека всеки примат, използвал някакви оръдия на труда. Наистина намерените при археологически разкопки сечива са така изработени, че не им липсва нищо човешко. малко са дивите животни, които да си служат със сечива. Тези способности живо интересуват психолозите, изследващи така ограничения елит от животинския свят.

   Различни похвати.
   Гарванът грабва орех и излита с него. За да го счупи, го оставя да падне на земята. Чайката прави същото с черупката на мидите, а голямата хищна птица- с костенурката. На един плаж чайка е намерила мида. Тя я  грабва, издига се във въздуха на височина от 7 до 9 метра и я пуска, като прави внезапна маневра назад. Ако мидата не се е счупила, птицата започва всичко отначало. Най- сетне черупката се пука и на чайката не и остава нищо друго, освен да изяде съдържанието и. Разбира се, ако някоя друга, по- бърза чайка не я изпревари. За да счупят черупките на охлювите, дроздовете ги удрят върху камъните, изпълняващи ролята на наковални. Малкият средиземноморски лешояд, срещан в Африка и Южна Европа, обожава яйцата на камилската птица- щрауса. Но неговият клюн е прекалено слаб, за да ги счупи. Ето защо той взема камък, повдига го и след това го пуска върху яйцето. Морската видра от северния Пасифик често плува по гръб в морето. Поставяйки камък върху корема си, тя удря върху него, за да счупи черупките, с които се храни.
   Някои амофили, насекоми сродни на осите, вземат малко речно камъче между челюстите си и с него трамбоват земята. През зимата е наблюдаван черен кос, разчистващ снежна покривка с дебелина около 4- 5 см. и площ 900 кв. см. с клонче от дърво, за да си намери храна. Синигерчетата, наречени шивачи, обитаващи Източна Азия и Австралия, прикрепват с паякови или други нишки ръбовете на голямо листо. Така се получава малка торбичка, където правят своето гнездо. Такива манипулации се правят и от други синигери, един от които е коприварчето- шивач /Cisticola Cisticola/, обитаващо тресавищата на Южна Европа. Мравките от тропичните области на Стария Свят имат сходно поведение. Две редици от тях приближават краищата на две листа. Използвайки собствените си ларви, отделящи лепкава копринена нишка, като жива совалка, те залепват двата листа. Докато се извърши слепването, мравката- работничка държи ларвата между челюстите си.
   Сипката от Галапагос, има къс и конусовиден клюн, който и пречи да лови насекомите, укриващи се в пукнатините по стъблата на дърветата. Затова тя взима трън от кактус и го вкарва в цепнатината, за да прониже насекомите. Ако трънът е дълъг, тя го счупва на две, за да получи желаната дължина. По- малко познат, новокаледонският гарван действа по подобен начин, като използва клонче за да улови насекомите. Ако не е хванал клончето добре с човката си, той го оставя и го хваща на друго място.
   Птицата- градинар от Австралия и Нова Гвинея е роднина на врабчетата. Тя строи тунел, пред който мъжкият снове важно. По- важното е, че той прави четка за рисуване с влакна от кората на дърветата. Импрегнира я с цвят, получен от въглен или сплескан месест плод без костилки. Накрая, с така приготвената четка, боядисва вътрешните стени на своя тунел.
   Северноамериканският гризач неотома застила пътищата, които водят към неговата дупка с кактусови тръни, ориентирани във всички посоки. Така той се предпазва от враговете си.
   И накрая, още няколко примера. За да се почеше, слонът използва клон, който държи с хобота си. Кривият морски рак се разхожда, държейки по една актиния във всяка от щипките си. Не е ли това оригинален начин да сплашиш неприятелите си? Паякът използва копринената нишка като прашка, отнасяща го към насекомите, летящи наблизо. Що се отнася до октопода, то той поставя камъче между черупките на морската мида, за да я отвори на спокойствие.

   Маймуни.
   Преди да изядат храната си, някои от макаците я чистят, като я търкат с листа. Японските макаци са способни да изобретят дървена табла, в която да мият зеленчуците си. Когато един индивид от групата направи изобретение, то се приема и от останалите. За да пият вода от цепнатините на дърветата, шимпанзетата топят шепа листа вътре и след това ги изсмукват. За да чупят орехите, те използват големи камъни, донесени специално на това място. За да си хапнат термити, шимпанзетата забиват пръчка дълга от 50 до 75 см. в термитника. Чакат да се покрие с насекоми и след това я измъкват и изсмукват. Забележителнотое, че маймуната предварително окастря листата от клона, за да го направи удобен за операцията. Накрая, тя си оставя настрана пръчката, за да я използва по- късно. Ето една автентична "грижа за бъдещето". В този случай на шимпанзета ловци на термити /или мравки/, както и в другите примери за животни използващи сечива, се констатира, че не всички представители на вида са способни на подобни подвизи.
   Обикновено това се случва само с някои популации сред един вид. При шимпанзетата това е популацията, населяваща Танзания и Екваториална Гвинея, които ходят на "риболов" за насекоми. Предполага се, че някога един особено надарен индивид е измислил този способ. По- късно неговите съседи са го имитирали и така, новопридобитото познание се е разпространило сред популацията. Младите индивиди научават малко по малко как да вършат същото от възрастните, макар и непохватно в началото.
   Използването на сечива от животните е доказателство, че някои от тях притежават истинска интелигентност, тоест способност да решават проблеми, за които няма натрупан жизнен опит. Решаването на такива проблеми не би могло да стане с използване само на инстинкти.

 


Избрани сайтове Животните

All Rights Reserved, ZooHit 2008, Sofia / условия на ползване / контакти