« назад


   Животните от морските бездни винаги са възбуждали човешкото въображение. Това са "чудовища", по- скоро по своята външност, отколкото по своите размери. Морските животни с големи размери трябва да търсим на малките дълбочини, защото оскъдните хранителни ресурси на морските бездни не биха могли да ги изхранят.
   Големите дълбочини са уникален пример за ненарушени екологични условия. Силата на светлината намалява с дълбочината- на 600 метра под водата тъмнината вече е пълна, а това предполага отсъствието на растителност. Температурата също спада с увеличаване на дълбочината. Затова пък налягането се увеличава. По- точно, на всеки 10 метра дълбочина, налягането върху площ от 1 кв.см. се увеличава с 1 кг. Така на 100 м. дълбочина налягането е 10 кг./ кв.см. на 1000 м.

   Риби.
   Животните от бездната трябва да са приспособени да се справят с особени да се справят с особено тежки условия на живот. Счита се, че морската бездна започва от 9000 м. дълбочина нататък. Поради липса на водорасли, рибите там са хищници, хранещи се с мърша или утайки. Те издържат на огромното налягане, благодарение на осмотичните процеси, извършващи се през тяхната външна обвивка /кожа, косми, люспи/. Видът на рибите населяващи морските бездни е много особен. Цветът им е черен или тъмновиолетов. Притежават силно развити осезателни органи. Обикновено това са перките им. Често имат светещи органи, въпреки че биологическото светене и животът в бездната не би трябвало да са свързани по необходимост. Особено забележителна е тяхната адаптация към улавянето на жертви. Обикновено имат много мощни зъби и стомах с големи размери. Тънкоопашатите змиорки /Nemichthys/ имат уста с много фини и раздалечени челюсти.
   Торбоустата риба /Sacopharynx ampullaceus/ е много рядка. Дълга е до 184 см. Живее на дълбочини от 2000 до 5000 м. Огромната и уста може да погълне много по- големи от нея жертви.
   Някои от дълбоководните риби се прикрепят към дъното. Такъв е случаят с химерата. Химерата плува бавно, ровейки се в тинята по дъното. Отпред е масивна, а отзад тънка и дълга. Няма определен цвят. Срещат се черни, кафяви, виолетови, дори и безцветни екземпляри. Любопитен е фактът, че някои дълбоководни риби имат много развити очи, докато други са слепи. Тези две противоречиви състояния, развили се през продължителния процес на еволюцията с еднаква вероятност, са разбираеми. някои дълбочинни морски дяволи представляват странен случай за полов диформизъм. Мъжкият е дребен и живее върху огромната женска. Те са толкова плътно залепени, че кръвоносните им системи са свързани.
   Огромните октоподи са много по- неизвестни от гигантските калмари. В 1896 година край бреговете на Флорида е намерена смъкнатата кожа на един от тях, съхраняваща се и сега като образец. Тези мистериозни създания обитават не по- малко мистериозните "сини дупки"- подводни кратери, в района на Бахамските острови. Размерите им варират от 40 м. до 50 м., като достигат дори и до 60 метра. разтег.

   Безгръбначни.
   Рибите не са единствените животни от морските дълбочини. Не е малък и броят на безгръбначните, като морския таралеж, холотурията и най- вече на морските лилии /Crinoidea/. Става въпрос за бодлокожи животни, носени от дълги и тънки опашчици. Оттам идва и наименованието им.
   Към безгръбначните обитатели на морските бездни може да причислим и актиниите, мадренопоровите корали /Madreporaria/ с формата на звезди, гъбите, мекотелите и брахиоподите /сем.Brachipoda/. Последните са особени безгръбначни, много приличащи на мидите, като тялото им е скрито в двуделна черупка- мантия. Това са животни- живи изкопаеми, които не са еволюирали от първичната ера.

   Древни, но същевреминно и много нови.
   Морските бездни са убежище на животни от много отдалечени епохи. Същевременно някои от тях са много нови за науката, тъй като са открити съвсем наскоро. През 1952 година в дълбините на Тихия океан, в близост до Коста Рика, е намерено много интересно мекотело- неопилин галатея /Neopilina Galatheae/. Това е последното оцеляло от класа Моноплакофори /Monopla- cophores/, смятано за изчезнало още през девонския период. В неопилина се откриват следи от сегментация, които дават основания да го считат за преходно звено между мекотелите и прешленестите червеи. Морското дъно е място за разходка на криви морски раци, изоподи /ракообразни от групата на мокриците/ дълги до 20 см., а така също на необикновените морски паяци- пантоподи /клас Pantopoda/- много специален род от семейството на членестоногите животни, чието тяло, на дължина не надхвърля 10 см., но е с осем до дванадесет много дълги крайници. Пантоподите се движат като големи паяци, но са отпуснати.

   Гигантски калмари.
   На по- малки дълбочини живеят истински чудовища, популяризирани от романите и киното. Това са гигантските калмари. Техният официално регистриран рекорд за размери е 17 м., от които 11 м. за най- дългите пипала. Тези гигантски калмари принадлежат към вида архитевтис /Architeuthis/ и имат червеникав цвят. Диаметърът на очите им е 40 см. Има сигнали, въз основа на които може да се счита, че има и по- големи екземпляри. Срещат се из всичките морета.
   Понякога се издигат на повърхността на морето, а също така се случва и да засядат по бреговете на северния Атлантик, станали жертви на студени течения. Огромните калмари имат един непримирим неприятел- кашалотът. По принцип морските бозайници не слизат на големи дълбочини, тъй като трябва постоянно да се изкачват на повърхността, за да дишат. Макар че са бозайници, кашалотите слизат до дълбочини от 1000 метра, а понякога и до 3000 метра. Друго китообразно със зъби и по- малко по размери, достигащо до дълбочини от 1300 метра, е бутилконосът /Hyperoodon amphullotus/. Кашалотът атакува калмарите архитевтис. Той се спуска върху калмара, улавя го в огромната си уста и се изкачва с него на повърхността. Калмарът го уплита в своите пипала. Борбата протича на повърхността на морето, като привлича множество акули. Рядко са мореплавателите, имали шанса да наблюдават тези битки между исполини, може би най- впечатляващите в животинския свят. В повечето случаи победител е кашалотът. Все пак, не е изключено някой гигантски калмар да попречи на голямото китообразно да се издигне отново на повърхността и така да се задуши. Случвало се е да се намерят мъртви кашалоти, уплетени в подводни кабели, които те по погрешка са взели за пипала на калмари


Избрани сайтове Животните

All Rights Reserved, ZooHit 2008, Sofia / условия на ползване / контакти