« назад


   В еволюционното развитие на животинския свят, способността за летене се е появила при насекомите, птиците, някои бозайници, прилепите, а така също и при някои влечуги от вторичната ера. Такива са крилатите гущери /Pterosauria/, водещи началото си от текодонтите, появили се през триаса и изчезнали към края на кредата. Птеранодон- един от най- големите крилати гущери /сем Pterosauria/ от втората ера- 8 метра разтег между крилата. Създадени са модели на тези влечуги, които с успех летят.

   Риби.

   Все пак, някаква способност за летене или планиране във въздуха, се наблюдава и при други гръбначни. Такива са летящите риби, от които най- известни са морските лястовици със силно развити гръдни перки. Морската лястовица е най- известната от летящите риби и е типична гледка за тропическите морета. Среща се и по средиземноморското крайбрежие. По време на излитане те се засилват с опашната перка, след което разперват тазовите си перки и политат във въздуха. Прелитат от 200 до 300 метра със скорост, достигаща до 90 км./час. Летящите или пъстрокрилите барбуни също са способни на подвизи, като по този начин напредват по- бързо срещу вълните.
   Сладководните летящи риби са по- малко. Пантодонът или рибата пеперудка /Pantodon buchholtzi/, обитаваща Африка е дълга 10 см. и успява да "прелети" доста метри, благодарение на развитите си гръдни перки. В Амазония и в Гвиана живее рибата- брадавичка. Дълга 4 сантиметра и наричана още "летящата брадавичка", тя е със седефен цвят и с корем с необичайна аеродинамична форма. Този корем и позволява да лети като глисер. Гръдните и перки с формата на коси са с много мощни гръдни мускули, разположени върху особен на вид стернум. Удряйки силно с перките, подобно на колибрито, тази рибка, бръмчейки, се издига над водата. Така, излитайки тя улавя насекоми във въздуха, което е доста необичайно за една риба. Във всеки случай рибата- брадавичка лети истински за разлика от другите риби, които само планират във въздуха. Летящите калмари- най- често главоногите напредват, вървейки заднишком, според закона за противодействието на Нютон. Калмарите имат хидродинамично тяло, така че понесени от голямата скорост, с която се движат, понякога "излитат" над повърхността на морето. Те могат да се издигнат на височина до 7 метра. Най- нещастните от тях се приземяват на палубата на някой кораб.

   Земноводни и влечуги.

   Сред земноводните, индо- малайзийските веслоноги жаби /сем. Racophoridae/ имат много добре развити плавателни ципи на предните и задните си крака. Благодарение на тях те могат да скачат от дърво на дърво или да извършват спускания на земята подобни на "скокове с парашут".
   Известен сред влечугите е летящият дракон, населяващ Югоизточна Азия. Той е с дължина едва 12 сантиметра и има ярко оцветени ципи, висящи от двете страни на тялото му. В същите райони се срещат и летящите гущери гекони, притежаващи ветрилообразни ципи между пръстите, по тялото и от двете страни на опашката си. И пак в същите азиатски региони живеят летящи змии, които се прехвърлят стремително от едно дърво на друго и се спускат планирайки на земята. Това те осъществяват, като се разперват странично и издълбават нещо като бразда по дължината на корема си, което от своя страна забавя падането им.

   Бозайници.

   Способността за летене при бозайниците се е развила в три различни вида. Летящите кускуси /сем. Phalan- geridae/ от Австралия са малки торбести животни, имат мъхести ципи между предните и задните крайници. Тези ципи образуват кожена гънка, наричана патагиум /patagium/. При някои видове, опашката има твърди и дълги косми, които я оприличават на перо, и служи за управление на полета по време на планирането. Ръстът на тези летящи кускуси варира от 7 см. за "акробатите" до повече от 1 метър за големия безмоторник от Куисланд. По време на летене, женската пренася малкото хванато за гърба и.
   Галеопитекът /Galeopithecus/ от разреда Кожокрили /Dermoptera/ обитава Югоизточна Азия. Става дума за много стара група животни, сродни на насекомоядните. Галеопитеците са с размери около 40 сантиметра. тяхната кожна гънка /ципа/ е захваната за предните, задните крайници и опашката, като започва от врата. Подобно на бръмбара рогач, галиопитеците извършват планиращи полети от дърво на дърво. Женската пренася малкото, закрепено за цицките. Животното е добре приспособено за полети, като при тях губи едва една пета част от височината, от която е стартирал.
   Третата група летящи бозайници е тази на летящите катерици. Разпространени в различни области на Африка, Америка и др., те имат кожена гънка между предните и задните крайници. Някои успяват да прелетят разстояния от 400 метра. Малките африкански летящи катерици са наречени още "летящи мишки". Те могат да планират, издигайки се и падайки, подети и от най- слабото въздушно течение. Летящата катерица се среща и в Европа. Дължината на тялото и е 17 см., а на опашката е 12 см. Летящата катерица извършва планиращи полети от около петдесетина метра височина в горите на Финландия и Русия. Може да променя посоката по време на полет.
   Летящи паяци. При някои видове, малките паяци отделят дълги нишки, наречени "моминска нишка". Вятърът отнася нишките, а заедно с тях и паяците. Така те могат да се издигнат на височина до 1500 метра и да "прелетят" разстояния до 200 километра. Одисеята им завършва в непредвидени места- понякога и в открито море.


Избрани сайтове Летящи

All Rights Reserved, ZooHit 2008, Sofia / условия на ползване / контакти