« назад


Фазан

Пернатият красавец.

У нас от незапомнени времена живее колхидският фазан. Напоследък в ловните стопанства се отглеждат и пръстенчатият и монголският фазан.

На тегло фазанът достига до 1.5 килограма. Женската е малко по- дребна. Опашката му е изящна, дълга, заострена, жълто- зеленикава. Сутрин и привечер той излиза за храна, която се състои от насекоми, червеи, охлюви, личинки, гущери, мишки и др. Обича да яде и колорадския бръмбар, който напада картофите и така помага на селските стопани. Излита само когато е принуден. Гнездото си прави на земята. Снася десетина яйца, които мъти 25 дни.

По- невзискателен към средата е монголският фазан.

Пръстенчатият фазан се отличава от колхидския по това, че на шията си има един бял пръстен, а и оперението му е по- светло.

И трите вида фазани са красиви и полезни птици. Месото им е много вкусно. В Европа се срещат и пъстър, тъмнозелен фазан и други.

На краката си фазаните имат шипове, както петлите и кокошките. По големината на тези шипове може да се съди за възрастта на фазана. При едногодишните фазани те са тъпи и меки, при двегодишните стават твърди, а при тригодишните са дълги около 2 сантиметра и на върха са заострени.

Някои животни обичат да ядат яйцата и пиленцата на фазаните, а хищните птици нападат и възрастни фазани.

Близък родственик на пауна е аргусовият фазан /Argus giganteus/. Около основата на клюна главата на аргуса е гола, а по тила има малък гребен от нежни кадифени пера. Цялата шия е покрита с меки пухести перца. Своеобразната красота на аргуса се състои в дългите красиви пера по плешките на мъжкия. Те покриват даже и крилата и са изпъстрени с многоцветни "очички". Над опашката има две дълги черни пера с множество бели петънца по тях.

Тези красиви птици живеят на ята на п- в Малака и о- в Суматра. Крият се между гъстите храсти така добре, че даже и силните очи на туземците трудно ги откриват. През деня аргусовият фазан обича, както всички кокошеви птици, да се рови в пясъка. По пътечките, които водят до такива песъчливи полянки, туземците поставят примки, с които ги ловят.

Малките на аргуса линеят няколко пъти, докато преминат своята "юношеска възраст", и чак тогава добиват красивото оперение на възрастните птици. Аргусите се хранят със семена и различни насекоми, които събират по земята.

По красота на оперението на аргуса може да съперничи чинкисът /Polyplectron chinquis/. Наречен е още паунов фазан, защото има пауновидни очи, а е с големината на фазан. Живее в горите на Бирма. Оперението на мъжкия е сивкаво с жълтеникави яйцевидни петна. По крилата петната са виолетови- много по- големи и блестящи. По дългата опашка на мъжките очните петънца са синьозеленикави на цвят. Мъжките екземпляри имат по краката си два силно развити роговидни израстъка като шпори. Затова те се наричат още шпорници.

Женските са по- дребни на ръст, с по- къса опашка, без метален блясък.

Днес като любими паркови птици се считат и разнообразните златисти и сребристи фазани.

Златният фазан /Phasianus pictus/ се среща в Задбайкалската област, Източна Монголия и Югозападен Китай. Обитава ниските части на планините.

Мъжките имат великолепно блестящо оперение. Качулката на главата е златистожълтеникава, а якичката- оранжевочервена с успоредни черни ивици. Гърбът е жълт, а шията, гърдите и коремът са яркочервени. Опашните пера са тъмнокафяви, с черни мрежести рисунки по тях. Дългата около 80 см. опашка на мъжкия е почти колкото цялата дължина на тялото. Женските са по- дребни с тъмно, ръждивочервеникаво оперение.

Златният фазан е един от най- бързоходните фазани. Той се движи с леки грациозни скокове и с изключителна ловкост се промъква и през най- гъстите храсталаци.

През брачния период, който започва през април, мъжките играят красиви танци около женските. Те заемат грациозни пози, като свиват главата си и разперват красивата яка, която достига до окото. След това отпускат крила и с леки валсови стъпки обикалят около женската. Тя е опиянена от грацията на своя избранник и остава под негова власт. След привършване на "романтичната част" от брачния период започват ежедневните грижи на женската. Тя избира място за гнездо, снася и мъти яйцата и изхранва малките.

Златния фазан лесно се приспособява към различни условия на живот и затова е пренесен далеч от родината му и се утвърждава като паркова птица даже и в някои северни европейски страни.

Сребърният фазан /Gennaeus nycthmerus/ обитава южните части на Китай. Мъжкият има дълга висяща назад качулка. Перата от горната страна на тялото му от шията до края на красиво извитата дъговидна опашка са сребристо- бели с черни ивички по периферията. Бузите са голи и карминовочервени на цвят. Долната страна на тялото е черна. С това официално черно- бяло оперение красивият мъжки гордо крачи около дребната сивкаво оперена женска.

Сребърният фазан при опасност, както при повечето кокошеви птици, предпочита да се спасява с бягство, като ловко се промушва под храстите. Той излита само в краен случай и не след дълго отново се спуска на земята.

Към женската красивият съпруг е твърде небрежен и невнимателен. През брачния период, когато мъжките при повечето кокошеви птици се надпреварват да покажат своите красоти, мъжкият сребърен фазан, сигурен в успеха си, се задоволява само да повдигне своята черна качулка и с това да изрази нежните си чувства към женската.

Женската снася от 10 до 18 яйца.

В Китай и Япония отглеждат сребърните фазани като домашни птици. В Европа те са пренесени едва през XVII век.

Многобройни са фазаните, които се срещат в Азия. Много от тях се кръстосват помежду си и дават красиви хибриди.

Упашатите фазани имат бели, силно удължени пера по бузите, които образуват големи "уши"

Единственият фазан, който не мъти малките си, е западноавстралийският дългокрак фазан лайпоя. Той е заменил тежкия период на мътенето с остроумно приспособление. Лайпоята прави "инкубатор", който напълно заменя грижите на мътещата птица. Изравя ямичка в пясъка, която постила с листа. След това снася яйцата си там и отгоре ги покрива отново с листа и пясък. Високата температура, която се развива в този инкубатор, замества напълно топлината от тялото на женската. След два месеца малките се излюпват. Те, без да познават нежните майчини грижи, са годни веднага да поемат своя път в живота.

От дивите петли /род Gallus/ в тропиците са известни четири вида. Петелът на джунглите- Gallus stanleyi, който се среща предимно на остров Цейлон, Пъстрият дългоопашат петел /Gallus varius/ от Зондските острови, Слънчевият петел /Gallus sonnerati/, обитаващ Индия, и Банкиевският петел /Gallus bankiva/, обитаващ цяла Индия и Малайския архипелаг. От последния вид се предполага, че са произлезли по- голямата част от домашните раси.

От дълбока древност банкиевският петел е бил опитомяван по храмовете и се е считал за свещена слънчева птица- вестител на слънцето и деня. Народът е вярвал, че привечер, когато тъмната нощ се е спускала над обширната индийска земя, звучните гласове на петлите известявали настъпването на господарството на злите духове над слънцето. Сутрин петлите отново приветствали изгрева на лазурното слънце. Тогава свещените птици били обожавани и горко на този, който се е осмелил да извърши светотатство с тях. Известен е даже закон от преди три хиляди години, който забранява да се яде месото им. По- късно обаче за тези свещени птици настъпват лоши времена. Персийските войски на цар Дарий пренесли дивите петли извън родината им. Те извършили принудително странстване из целия свят. В Европа са пренесени още през III век преди новата ера. И тук петлите дълго били обожавани, а техните образи украсявали различни предмети. Находчивите римляни устройвали интересни зрелища- бой на петли, които в някои страни, като Испания, са запазени и до днес. Разбира се, след боя победените птици били изяждани.

Постепенно тези красиви декоративни птици изгубват своето значение като свещени птици и се превръщат под ръководството на човека в едни от най- полезните домашни птици, от които са получени различни раси- рекордистките легхорни, снасящи до 357 айца годишно, едрите местни породи родайланди и кохинхин, които достигат до 5 кг. При някои породи се запазва и още повече при изкуствени условия се усилва красивото оперение. Така са създадени различните декоративни породи- джинките, джуджетата, безопашатите сабо и расата феникс. Последната раса е получена в Япония, където се срещат екземпляри, опашката на които достига до 6 метра дължина. При тях след втората година опашните пера престават да линеят.

Към фазаните спадат и токачките /подсемейство Numidinae/. Тяхната родина е Африка.


Избрани сайтове Фазан

Най-актуални страници Фазан

  • Природата на Чехия Природа

  • Шок! Увеличиха се дивите животни в Северозопада

  • All Rights Reserved, ZooHit 2008, Sofia / условия на ползване / контакти