« назад


Жълта овесарка

   сламарка, жълтурка

   Най-обичаните от нея местообитания са невисоките светли широколистни гори или смесени насаждения по периферията на големи и средно големи горски масиви, сечища, поляни с редки храсталаци или самотни смърчове, а също така и покрайнините на градини, където те гнездят. Мъжкият е много красив- главата и долната част на тялото му са лимоновожълти, на гърдите и на корема има червеникави петънца, а тилът и страните му са маслиненозелени с жълтеникав оттенък.
   Женската е оцветена в по-убити тонове, жълтият и цвят е по-блед, а на главата и гърдите си има тъмни петна. Младите птици приличат на възрастни женски, но са с още по-убит цвят и пъстрите петна на гърдите им са кафеникавосиви.
   Жълтите овесарки пристигат в местата за гнездене още щом се стопи снегът. На свобода запяват през март, а понякога и в края на февруари
   Гнездото на овесарката е на земята, доста грубо свито от сухи стъбла и листчета от разни треви. Люпилото е от 4-5 розовобели с ръждивокафяви петна и завъртулки яйца. В мътенето участва и мъжкият, като сменя женската през времето, когато тя се храни. Малките се изхранват изключително с насекоми. След около три седмици те напущат гнездото.
   След отглеждането на малките /към края на лятото/ овесарките- и стари и листчета от разни треви. Люпилото е от 4-5 розовобели с ръждивокафяви петна и завъртулки яйца. В мътенето участва еи мъжкият, като сменя женската през времето, когато тя се храни. Малките се изхранват изключително с насекоми. След около три седмици те напускат гнездото.
   След отглеждането на малките /към края на лятото/ овесарките- и стари, и млади- се събират на ята, които с наближаването на зимата стават все по- многобройни. Есенно време тези ята скитат по изораните площи и градини и се хранят със семена и зърна, съдържащи скорбяла, а най-много обичат овеса. По всяка вероятност заради това ги наричат и овесарки.
   С настъпването на зимата ятата от овесарки често се срещат и край човешки жилища, около конюшни, торища и др. Често заедно с други птици.
   Песента им е звънка като ситния звън на малка камбанка. Оформеният песенен такт е повтарящ се в бърз темп. Понякога се срещат овесарки, чиято песен напомня малко звънче. Случва се песента да започва звънливо, а да свършва тихо. Овесарките пеят най-хубаво рано на пролет.
   Овесарките са редки обитатели на клетките, тъй като трудно привикват към пленничество и остават много плашливи. Много по- интересно е отглеждането им във волиера, където те не след дълго пропяват.
   Хранят се с канарено семе, просо, рапица, репица, овесени ядки и славеева смес. Понякога в храната им може да се добавя и по малко маково семе.
   Клетката трябва да бъде просторна и от дърво.


Жълта овесарка

All Rights Reserved, ZooHit 2008, Sofia / условия на ползване / контакти