« назад


Горска Зидарка

   Това са неголеми, пълзящи по стъблата на дърветата и по скалите птици. Човката им е права и заострена. Пръстите са силни и със силно закривени нокти. Постоянни обитатели са на дадено място, но от време на време предприемат неголеми странствания. Хранят се най-вече с насекоми и донякъде със семена. Полезни са за горите и овощните градини.
   Горската зидарка не е много едра-колкото врабче. Тялото и е набито, опашката-къса. Краката и са силни. Има здрава, шиловидна човка. Гърбът и е оцветен в синкавосиво, а коремчето е бяло с ръждивочервеникави страни. През очите и минава черна ивица. Горските зидарки живеят в широколистни и смесени гори, като се придържат към участъци с високостеблени стари дървета с добре развит подлес.
   Зимно време спохождат и овощните градини заедно със синигери и кълвачи. Горската зидарка прави гнездото си винаги в хралупи по дърветата, най-често в напуснати от кълвачи гнезда. Охотно се заселва в гнездилки за скорци, синигери и изкуствени хралупи. Входният отвор на дупката или каквото и да е друго гнездо, зидарката обикновено замазва по краищата с глина. С глина, омесена с треви, птицата запушва цепнатините по изкуствените гнездилки. Постелятя на гнездото е от тънките повърхностни люспици на борова кора или от парченца дъбови листа. Люпилото е от 8- 9 яйца с кафяви и лилави петънца на бял фон. Женската мъти в продължение на 13- 14 дни, а мъжкият през това време я храни. Родителите нахранват малките с гъсеници и други насекоми, с които и самите те се хранят. Ако зимно време подхранваме зидарките, често те се заселват недалеч от хранилките. Тъй като притежава голяма подвижност и може да се движи по стъблата надолу с главата, зидарката е в състояние да оглежда по-голяма площ от повърхността на дървото, отколкото кълвачът. При това тя унищожава огромно количество вредни насекоми-гъсеници на нощенки, корояди, листояди, майски бръмбари, бръмбари-скокльовци, растителни дървеници, листни въшки, дъбови листозавивачки и др. Със силната си човка зидарката може да дълбае дървесината или кората и да измъква оттам скрилите се насекоми по всяко време на годината.
   Зидарката много майсторски лази по дърветата и в това си умение превъзхожда дори кълвачите. Често може да се види в гората да тича бързо нагоре-надолу по стволовете на дърветата, и дори да ги обикаля в хоризонтално положение. В стайни условия зидарката е една от най-интересните за наблюдение птици. Децата винаги се възхищават на акробатичните и номера. Зидарката бързо свиква с новата обстановка, с клетката, с волиерата, с храната и се привързва към хората. Вместо обикновените кацалки в големия кафез или волиерата е по-добре да се поставят наклонено няколко тънки клона или стъбла на дървета с чепове, запазена кора и хралупа с няколко отвора, за да се създаде най-голямо сходство с условията на живот на свобода. Зидарката може да се гледа заедно с други птици, например елшови скатии, брезови скатии, червенушки и други зърноядни птици. Храната и трябва да е съставена от пресни и сушени мрави яйца заедно с конопени и други семена, варено месо, каша, настърган морков, слънчогледово семе и др. Разните жълъди- букови, габърови, кедрови, дъбови- са същинско лакомство за зидарките. Птицата разбива черупките им със силната си човка, след като предварително ги затисне в някоя цепка.
   В естествени условия зидарките обичат да правят запаси, което лесно може да се наблюдава зиме около хранилките, поставени в гората. Те напълват човките си със семена от слънчоглед, коноп и други, които след това напъхват из разни цепнатини и вдлъбнатини на кората. Затова при хранене в клетката трябва да се дава храната с малък излишък. В клетката или волиерата винаги трябва да има прясна вода за пиене и къпане. В зимното помещение водата може да се подменя с чист пресен сняг. При добри грижи зидарките в клетки живеят по-дълго, отколкото на свобода.


Избрани сайтове Горска

All Rights Reserved, ZooHit 2008, Sofia / условия на ползване / контакти