« назад


Горска Чучулига

   Горската чучулига е единственият вид чучулига, чийто живот е свързан с дървесна растителност. Малко по- дребна е от полската. Опашката и е по- къса, отколкото на другите чучулиги и на главата си понякога има качулка от разрошени перца. "Веждата" и над очната ивица е светла. Гърбът е кафеникав и изпъстрен с по- тъмни петна. Гърдите и също са изпъсрени. Гнезди по земята, по покрайнините на горите, по изгорели сечища и изкуствени горски насаждения. Прелетна птица е, но в Средна Азия зимува. Женската е малко по- дребна от мъжкия и не се различава особено от него. Този вид чучулиги изобщо е малоброен и никъде не се среща в голям брой. Долита почти веднага след полската чучулига. Отлита в края на септември и зимува най- вече в страните от Южна Европа и донякъде Северна Африка. Най- често прави гнездото си под млади борчета и хвойнови храсти, но също и сред трева, в изровена от самите птички и непокрита с клонки дупка. Гнездото прави от сухи стъбълца и листа от житни треви, придава му кълбовидна форма и от вътрешната страна го прави много гладко и красиво. Люпилото е от 4 до 6 яйца. Мъти само женската, а през това време мъжкият я храни. Храната и се състои от различни насекоми, техните ларви и гъсеници, семена от плевели и др., затова горската чучулига е полезна птица. На свобода пее от март до август, после пропява след линеенето, което свършва през септември. Песента и е много хубава. Състои се от чисти свирения с понижаване на тона, които са по- звучни, отколкото на полската чучулига. Докато пее, остава дълго време във въздуха, обикновенно над неголеми сечища или места с нисък подлес. Когато свърши с пеенето, каца на върха на някое невисоко дръвче. Есенно време при прелета си издават къси трели по време на полет. В клетките по правило пропява на втория или третия ден, а зиме пее дори и на електрическо осветление. Държана в клетка по- дълго време горската чучулига се привързва силно към стопанина си и щом го види в стаята, го поздравява с мелодичните си чуруликания. Клетката за горската чучулига трябва да бъде почти същата, както за другите видове чучулиги- с високи первази, мек покрив и подвижно дъно.

   Дървената хранилка и поилката трябва да са окачваеми, за което в перваза на клетките се правят дупки. На дъното на клетката трябва да се постави неголямо, гладко, кръгло пънче, на което птицата обича понякога да стои и да пее. Освен това на дъното на клетката е добре да се насипе около 1.5 см дебел пласт чист сух речен пясък, в който птицата обича да се къпе.

   Горската чучулига, както и другите чучулиги, трябва да се храни със зърнена смеска, съставена от отсевки /ръжени, пшенични, ечемични, овесени, от просо, рапица, семена от глухарче и канарено семе/. Коноп не бива да и се дава. Към тези храни е добре да се добавят пресни мрави яйца, а от есента до пролетта- славеева смес, която се прави от сушени мрави яйца, настърган морков и сухар с добавка от време на време и на постна извара. Брашнени червеи препоръчваме да се дават на току- що хванати горски чучулиги /по 5- 10 дневно/, като предварително с пинсети им смачкваме главите. В пясъка на първо време трябва да се насипе малко зърнена смеска, защото птицата не винаги взема храна от хранилките.

 


Избрани сайтове Горска

All Rights Reserved, ZooHit 2008, Sofia / условия на ползване / контакти