« назад


Червеношийка

   Червеногушката е много красива птица и е близка роднина на славея. Възрастната птица има маслиненозеленикав гръб, понякога с по- синкав оттенък, а гърдите и са оранжеви. Женската е малко по- бледо оцветена от мъжкия. Младите птици са тъмнокафяви, изпъстрени с охрести петънца по гръбната страна на тялото.

   Червеногушката в България е повече планинска птичка, и по- рядко- равнинна. Тя е стройна и изящна птица с тънка човчица, спретната главичка и с едри, черни очи. Подскача по земята, често внезапно се спира и бързо се "кланя", като потреперва с опашка. Когато е на дърво, стои неподвижно и обикновено отпуска крилете си. Преследва плячката си в полет. Прелетна птица е, но в България е и постоянна и зиме се среща в ниските места. Долита по средата на април, обикновено когато се развиват ресите на елшата. Любими места за гнездене и обитаване на червеногушката са влажните смесени /иглолистни- ширикилистни/ и не много млади гори с развит подлес. Среща се също в градините и парковете. Обича много близостта на горски потоци, обрасли с елша. Не се страхува от близостта на човешкото жилище.

   През май червеногушката свива гнездо от сух мъх, тънки вейчици и тревички, а отвътре го застила с косми, вълна и перца. Гнездото обикновено е разположено в някаква вдлъбнатина на земята под корените на дърветата, в гнили, покрити с мъх пънове, а понякога и в хралупи. Два пъти през лятото женската снася от 5 до 7 яйца, които мътят и двамата родители. Мъжкият мъти повече през деня, а женската- нощем. Червеногушката се храни с ларви, гъсеници, дребни бръмбарчета, паяци, голи охлюви и други безгръбначни, които търси по земята изпод опадалите листа, в тревата и мъха. Есенно време яде с апетит сочни плодове. Червеногушките зимуват в Северна Африка, но също и на територията на Туркмения и Ташкентска област. В родината си остават често до първите студове. Не са редки случаите, когато закъснели с отлитането си птици кацат по прозорците на къщите и се опитват да влязат вътре.

   Призивните и звуци са "цик- цик",..."цк...цкцкцкцкцкцкцк..." и наподобяват ударите на малко чукче. Понякога се чуват бързи суховати трели. Червеногушката е чудесна и неуморима певица, песента и е звънлива, чуруликаща и е невъзможно дори приблизително да се предаде с някакви букви. Всъщност представлява серия леко прекъсващи нежни метални преливания, като че ли звънят малки сребърни звънчета. Между тези преливания от време на време се чуват високи флейтови нотки и цялата песен придобива някакъв тържествен и същевременно тъжен оттенък. Истинско удоволствие е да се чуе сутрин, призори или вечер, преди още денят да е угаснал напълно, песента на червеногушката в гората или сред градината. Тази мила и бързосвикваща с човека птица често се отглежда в клетка от любителите и им доставя много радост. При държане във волиера или общ голям кафез с други птици червеногушката на първо време проявява признаци на заядливост и дори враждебност, но скоро привиква и понякога се грижи за слабите птици, носи им храна, отхранва малки птиченца, взети от гората. За голямо съжаление червеногушките не издържат дълго време затворени. Условията за гледане са същите, както и за другите насекомоядни птици.


Избрани сайтове Червеногушка

All Rights Reserved, ZooHit 2008, Sofia / условия на ползване / контакти