« назад


Синьогушка

     В България синьогушката е крайно рядък прелетен гост.

   Синьогушката е една от най- красивите пойни птици, близка роднина на славея, червеногушката и червеноопашката. Едни от птиците имат в средата на сините си гърдички сребристобяло петно /белозвезда синьогушка/, а други- ръждивочервено петно /червенозвезда синьогушка/. Срещат се и синьогушки без всякакакво петно. В останалата част от оперението си синьогушките се различават слабо едни от други. Отгоре цветът на оперението им е светлокафяв, отдолу е белезникав, а гърлото и гърдите са ясносини. Опашката наполовина от основата си е ръждивочервеникава и наполовина- тъмнокафява. Над очите е с по- светла ивица като вежда, краката и са тънки и високи. Женските са с белезникаво гърло и само на гушата имат светлосиня ивица. Синьогушката зимува в Източна Африка. Най- много обича да гнезди по обрасли с храсталаци и гъста трева вади с течаща вода, неголеми рекички, ручеи, оврази и малки блата. Птиците долитат по местата за гнездене обикновено през втората половина на април. Най- лесно може да се наблюдава, когато храсталаците още не са се разлистили и тревата не е избуяла. В селска местност може да се видят да пеят в близост до човешки жилища, кацнали на ниски дръвчета, по перилата на мостове или по други съоръжения. По- късно вече е трудно да се видят, тъй като по време на гнезденето начинът им на живот е скрит. От сухи стъбълца на треви и тънки коренчета строят рехаво гнездо, обикновено разположено в ямичка на земята, грижливо скрито под надвисналата трева и покрито от клонките на храстите. Люпилото е от 6- 7 яйца, които женската и мъжката птица мътят последователно в продължение на 14 дни. Синьогушките са много полезни птици, тъй като унищожават огромно количество вредни насекоми във всички стадии на развитието им. Красивата синьогушка е и забележителен певец. Пеят само мъжките птици. Песента им се състои от разнообразни чуруликащи и подщракващи звуци и подсвирквания, които приличат на песента на славея. След това тези звуци преминават в доста продължително чуруликане. Синьогушката пее късно вечер, през нощта и при зазоряване. В чудесното и пеене, прилично на бърборене, може да се долавят разнообразни птичи гласове, които певецът изпълнява от време на време ясно и красиво, а от време на време тихичко, като че ли на себе си.

   Любителите често отглеждат синьогушка в клетка. Те бързо привикват към пленничество и към стопанина си и при добри грижи пеят с удоволствие денем, вечер и дори през нощта. Трябва да се има предвид обаче, особено от начинаещите любители, че уловената през април- май птица се гледа трудно, тъй като още няма на пазара пресни мрави яйца, които са основната и храна в домашни условия. Опитните любители през този период хранят синьогушката с брашнени червеи, ларви на хирономуси, запарени дребни мравки и славеева смес. През есента и зимата към тази храна се добавят и плодове. Някои синьогушки с апетит ядат сухи плодове от бъз, попарени предварително с вряла вода. Клетката за току- що уловената птица трябва да бъде дървена, с мек покрив и с високи первази. когато пее, птицата стои повече на дъното на клетката. При грижливо гледане и хранене птицата живее в клетката много години и с удоволствие пее около шест месеца в годината.

  


Избрани сайтове Синьогушка

All Rights Reserved, ZooHit 2008, Sofia / условия на ползване / контакти