« назад


Мечка

В гъстите и труднодостъпни дебри на Стара планина, Рила, Пирин и Родопите живее най- едрият хищник у нас- кафявата мечка.
Тя обича горите в Европа и Азия. Леговището си прави в хралупите или между скалите на скрити и недостъпни места. Покрита е с гъста, груба, сивокафява козина, която я предпазва от студа. Според сезона и мястото, където живее, цветът на козината и може да добие по- тъмен или по- светъл жълтеникав оттенък. Опашката и е много къса и се скрива в козината. Има силни крака, но е тежка /около 300 килограма/ и затова ходи бавно и тромаво. Стъпва на целите си ходила, които са голи и имат здрави, дълги и закривени нокти, които и помагат да се катери по дърветата и скалите, да се отбранява и напада. Задните и крака са по- дълги от предните и може да се изправя на тях. Обича да се къпе в бистрите планински потоци и може да плува. Кафявата мечка живее до 50 години. Зиме, през януари и февруари, ражда до четири слепи мечета. Те са малки колкото котенца. Бозаят от майка си около сто дни. Проглеждат чак след един месец. Когато пораснат, теглото им се увеличава около стотина пъти. мечката е много добра майка, грижи се за мечетата до две години и по това време е свирепа и опасна. При други случаи бяга от човека. Зъбите и са приспособени за всякаква храна. Кучешките са големи и остри, с кътниците може да троши кости, а резците и помагат да пасе трева. Обикновено се храни с горски плодове- малини, къпини, круши, гъби. Яде царевица и овес, обича мед. Умее да лови риба. Често разравя мравуняците и яде яйцата на мравките. Понякога напада и животни. Такава мечка се нарича стръвница. Тя носи жертвите си с предните крака до мястото, където ги изяжда. Там най- напред изпива кръвта им, нахранва се добре, а остатъка заравя в земята или затрупва с шума. За храна излиза обикновено привечер. Ако зимните дни са много студени, прибира се в бърлогата си и спи зимен сън /декември - януари/. В нашата страна мечката рядко спи през зимата. Тя броди непрекъснато. Има навик да се движи по определени места и пътеки, и то в точно определено време. Мечката има силно развити зрение, слух и обоняние. У нас мечката е под закрилата на Закона за защита на природата. С разрешение може да се убие само ако е стръвница. Месото и се яде, използва се и кожата и.
В Аляска, на Камчатка, Далечния изток и остров Кадяк се срещат кафяви мечки с тегло до 750 килограма. Техният брой е около 7- 8 хиляди.
В Северна Америка живее сивата мечка /гризли/. Тя е известна като страшен и свиреп звяр. Напада и хората.
В горите на Азия и на Афганистан живее черна мечка /хималайската мечка/. Тя е по- дребна- тежи до 190 килограма. На гърдите си има бяло триъгълно петно. В Хималаите се среща дори при 4000 метра надморска височина. От октомври до март спи зимен сън.
Арктика е обитавана от бялата мечка. този вид мечка живее до 40 години. Главната и храна се състои от тюлени, риба, северни елени и някои видове гризачи. Това е най- едрата от всички срещани мечки. Малките при раждането тежат около 800 грама, а възрастните достигат до 1000 килограма. Космената и покривка има жълт оттенък. Тя се разпростира и отдолу върху лапите и. Това я предпазва от измръзване, а също и помага да не се плъзга по леда. Издържа на големи студове. бялата мечка се къпе във водата дори при студ минус 40 градуса С. Тя не спи зимен сън.
В горите с по- топъл климат- Индокитай, Бирма, Азия и някои острови, живее малайската мечка /бируанг/. Тя тежи около 60 килограма. Нощно животно е и обича да се катери по дърветата.
В тропическите райони на Индия, Цейлон и подножията на Хималаите нощем отекват стъпките на бърнестата мечка. Тежи до 145 килограма. Козината и е черна и груба, на гърдите си има бяло петно като подкова. Езикът и е дълъг- помага и да си търси главно растителна храна. Не напада хората.
Най- малките представители на мечките са миещата мечка, кинкажуто и носатото мече.
Миещата мечка обитава горите на Северна Америка. Дължината на тялото и е около половин метър. Над очите има бяла ивица. Тежи до 8 килограма. За храна излиза през ноща. Името и произлиза от нейния навик преди ядене да изплаква храната във водите на близката река или езеро. Ражда до 8 малки.
Кинкажуто живее в горите на Америка- Бразилия, Мексико и др. Също е нощно животно. Опашката на това мече е по- дълга и то си помага с нея при катерене по дърветата, както някои маймуни. Козината му е червенокафява.
Носатото мече броди из горите на Южна Америка. Цветът на козината му е червенокафяв. Опашката му има жълтеникави пръстени. Обича да се катери по дърветата. Дължината на тялото му достига до един метър.
В горите на света се срещат и други видове мечки, но техният брой е твърде малък.
Мечките се поддават на дресировка.
Ако посетите зоологическата градина в София, ще имате удоволствието да се полюбувате на кафяви мечки. Те са като живи барометри- ако са неспокойни, знайте, че времето ще се развали. Първите две кафяви мечки са били докарани тук през 1880 година. Каменната сграда за мечките е била построена през 1894 година и се е състояла от три помещения. По- късно в нея са били пуснати бели мечки.


Избрани сайтове Мечки

Най-актуални страници Мечки

  • Природата на Чехия Природа

  • Перелик Уърдл Мюзик & Джаз Фестивал “The sound of silence” - 29.07.17 повече » ...

  • All Rights Reserved, ZooHit 2008, Sofia / условия на ползване / контакти