« назад


Ориент източна котка

Тази много перспективна порода е създадена в Англия и е призната през 1974 година. Тя се намира под влиянието на съответните цветови варианти на късокосместите котки, от които са произлезли и от които се различават само по общата конструкция и формата на главата.

По своите признаци ориенталските котки са близки до сиамските, а както е известно, при сиамския тип липсва акромеланична окраска.

За много къс период ориенталките са завоювали симпатиите на любителите благодарение на изключителната си елегантност. В САЩ ги наричат "Foreign shorthair"- стройна късокосместа.

Още преди Втората световна война върху селекцията на този тип животни /с черна и синя окраска/ в Дрезден е работил немският професор Т. Шванхарт. За съжаление, по време на войната резултатите от дългогодишните му усилия за създаването на "египетски тип" котка, са били унищожени. Общият стандарт за външния вид на всички разноведности на ориентаките изисква тяло със средни размери, издължено и стройно, с дълъг врат, но в никакъв случай слабо или хърбаво. Крайниците са със средна дължина, като задните са малко по- дълги от предните. Лапите са малки и овални. Опашката е дълга, права и видимо заострена. Всички изброени до тук признаци трябва да са в пълна хармония.

Цветовите варианти се различават главно по окраската на козината, възглавничките на лапите, меката част на носа, а в отделни случаи и по цвета на очите. Козината на ориенталките трябва да бъде много къса, плътно да приляга към тялото, да е тънка и блестяща. Всички окраски са само еднородни- без тигрово моаре, бели петна или косъмчета. Само при малките се появяват едва забележими ивици, които изчезват с възрастта. Както и при британските късокосмести, от окраските са стандартизирани едноцветната, четири цветови варианта на костенурковите и многобройни теби- варианти.

Ориенталските котки са много перспективна порода, която отговаря на най- изтънчените изисквания на преобладаващото мнозинство на любителите на животни. Те се отличават с елегантност, сговорчив характер и не изискват особени грижи при отглеждането. Ориенталките предизвикват симпатиите на хората с ярко изразената си общителност, привързаността си към човека, закачливия си нрав, умението да насочват вниманието на стопаните към своята особа, със своята изобретателност и даже мъдрост. Но наред с това те са твърдоглави и хитри. Тези зверчета умеят и обичат да се катерят не само по дърветата. При разпасване гласът им е по- мелодичен, отколкото при сиамките.

Белите ориенталски котки /foreign white/ трябва да са чисто бели, без никакви следи от друг цвят, особено на жълтия. Възглавничките на лапите и меката част на носа са розови. За разлика от всички други варианти на ориенталката, техните очи са блестящи, гланцово- сини. Белите ориенталски котки може да се кръстосват със сиамски котараци от различни варианти- това се прави за подобряване или запазване тъмносиния цвят на очите.

Грацията и елегантността на ориенталските котки особено ярко се проявява при ебеновия /self- black/ вариант. Името му произлиза от дървото с ценна черна дървесина- ебен. За тази порода задължително условие са както черната блестяща козина, така и черните възглавнички на лапите. И макар черният цвят да няма ясно разграничени оттенъци и нюанси, пък и интензивността му не винаги лесно може да се определи, трябва да се отбележи, че ебеновите ориенталки са предразположени към появата на акромеланични фигури.

При ориенталките е стандартизирана и синята окраска. Тя е присъща практически на всички породи, а при сините ориенталки особено се цени стройното тяло. Козината е светлосиня със средна интензивност на окраската, нежелателни са всички следи на кафявия цвят.

Котката с цвят на лавандула наподобява сиамката лайлък- пойнт. Нейната мека и блестяща козина е светлосива с нежен розов оттенък /а не със син, както често се случва при ориенталките/. Меката част на носа и възглавничките на лапите са розови с оттенък на лавандула. Очите не са наситено зелени- те по- скоро са с цвят на зелена ябълка. Официалните стандарти за този тип са признати през 1972 година.

Признати са червените и кремавите ориенталки, с топлочервен и пастеленокремав оттенък. И двата варианта са с розови възглавнички на лапите и розова мека част на носа. Окраската на главата и крайниците винаги е леко приглушена. Към едноцветните ориенталски котки се отнася и кафявата хавана. Стандартизирани са четири варианта на костенуркови ориенталки /с характерни червени петна/.


Избрани сайтове Ориенталска

+ Обща информация + Абисинска котка + Американска твърдокосместа котка + Американска късокосместа котка + Американски керл + Балинезийска котка + Бенгалска котка + Бомбайска котка + Британска късокосместа котка + Бурма + Бурмила + Египетска мау + Екзотична късокосместа котка + Калифорния спенглед + Кимрик + Корат + Ла Перм + Менкска котка + Манчкин + Нибелунг + Норвежка горска котка + Оцикет + Персийска котка + Руска синя котка + Сиамска котка + Сибирска котка + Сингапурска котка + Сноу- Шу + Сомалийска котка + Тонкинска котка + Турска ангора + Турски ван + Форинвайт + Хавана Браун + Хайленд- Фолд + Хималайска котка + Яванска котка + Японски бобтейл + Сфинкс + Бирманска котка + Колор- пойнт / кхмерска, персийска с фигури, хималайска/ + Европейска късокосместа котка + Картезианска котка + Домашна котка + Кипърска котка + Мейнска котка /мейн- кун/ + Малтийска котка + Ориенталска /източна/ котка + Регдол + Шотландска клепоуха котка + Рекс
All Rights Reserved, ZooHit 2008, Sofia / условия на ползване / контакти