Мейнска котка

Корените на тази порода трябва да се търсят в Северна Америка, където я наричат Main Coon /coon racoon- енот или Shagcat- рошава котка/, защото опашката на тази котешка порода е необикновено рошава и прилича на опашката на енота.

Това са едри и стройни животни, обикновено котараците тежат 7 кг., а котките- до 5 кг.

Приликата с норвежката горска котка, подсказва, че и двете породи са имали общи предци. По всичко изглежда, че мейн- кунът произхожда от ангорските или дългокосместите мутанти на европейската котка, донесени от Европа от първите заселници. Именно от тях води началото си тази своеобразна порода, върху чиито външен вид е оставил отпечатък студеният канадски климат.

За произхода на тази порода съществува и легенда, която твърди, че родословието на мейн- куна започва от котките на френската кралица Мария Антоанета, която, предчувствайки близката насилствена смърт, е искала да избяга в Канада. Най- напред тя изпратила в тази страна някои от мебелите си и своите котки. Твърди се, че сред тях е имало и норвежки горски, които кралицата получила като дар от своя приятел- шведския принц. Тяхното потомство слага началото на новата порода.

каквото и да разказват легендите, тук наистина става дума за порода, характерна за Американския континент. Вече двеста години котките от тази порода се използват в борбата с гризачите. През 1860 година например, когато все още не са съществували специализираните котешки изложби, мейн- кунът е бил показван на селскостопанските изложби като "работна котка". Но в края на XIX век незнайно по какви причини тази порода е забравена. Едва през 50- те години на миналия век благодарение на инициативността на Американския централен клуб на мейнската котка /General Maine Cat Club/ тази порода отново е била селектирана, а през 1967 година вече са изготвени и нейните стандарти. Оттогава тя отново става популярна, и то не само в Америка.

Мейн- кунът има полудълга козина, която е гъста, малко груба и блестяща. Тя не е толкова мазна като при норвежката горска котка. Козината може да е с развити къси косъмчета, но е възможно те да липсват. По посока от главата към опашката козината леко се удължава. Така "яката" е къса, но на хълбоците и особено по задните крайници козината е дълга и образува "панталони".

Главата е средно голяма и прилича на главата на европейските късокосмести котки. Очите са различно оцветени, но всеки от цветовете трябва да е наситен без примеси. Ушите са големи, високо и широко разположени, краищата им са заострени със стърчащи снопчета косми /четчици/.

Тялото варира между средно и по- едро, издължено, с широки мускулести гърди. Краката са силни, широко разположени, средни на дължина. Лапите а олеми и кръгли, със снопчета козина между пръстите. Опашката е дълга, широка в основата и рошава.

Козината на мейнската котка се нуждае от постоянни грижи и често трябва да се разресва. Тя се е нагодила към студения климат и при по- високи температури омеква.


Избрани сайтове Мейнска

+ Обща информация + Абисинска котка + Американска твърдокосместа котка + Американска късокосместа котка + Американски керл + Балинезийска котка + Бенгалска котка + Бомбайска котка + Британска късокосместа котка + Бурма + Бурмила + Египетска мау + Екзотична късокосместа котка + Калифорния спенглед + Кимрик + Корат + Ла Перм + Менкска котка + Манчкин + Нибелунг + Норвежка горска котка + Оцикет + Персийска котка + Руска синя котка + Сиамска котка + Сибирска котка + Сингапурска котка + Сноу- Шу + Сомалийска котка + Тонкинска котка + Турска ангора + Турски ван + Форинвайт + Хавана Браун + Хайленд- Фолд + Хималайска котка + Яванска котка + Японски бобтейл + Сфинкс + Бирманска котка + Колор- пойнт / кхмерска, персийска с фигури, хималайска/ + Европейска късокосместа котка + Картезианска котка + Домашна котка + Кипърска котка + Мейнска котка /мейн- кун/ + Малтийска котка + Ориенталска /източна/ котка + Регдол + Шотландска клепоуха котка + Рекс
All Rights Reserved, ZooHit 2008, Sofia / условия на ползване / контакти