Картезианска котка

Картезианската котка се отнася към една от най- древните котешки породи, познати в Европа. Името си тя е получила от френската местност Шартьоз /Chartreux/.

Както сочат историческите сведения преди 500 години именно монаси от Шартьоз пренесли във Франция тази порода от африканския Нос Добра надежда. Оттогава тези котки са много обичани и популярни в тази страна. В Америка тази порода се разпространява едва през 70- те години на XX век.

От генетична гледна точка картезианската котка е близка до британските късокосмести, но се различава от тях по външния си вид. Картезианките са по- масивни, а крайниците им в сравнение с британките- по- къси. Козината на британските котки е много къса, нежна и плътно приляга към тялото, докато при картезианските им посестрими козината не прилепва към тялото, а по- скоро наподобява козината на видра. Късите косъмчета са много добре развити. Цветът на късите косъмчета не трябва да се различава от базисния цвят на козината.

Картезианските котки имат много характерни уши: те не са много големи, връхчетата са заоблени и са покрити с много нежни косъмчета, разположени са високо /но не и на самия връх на черепа/, не са съвсем изправени, а леко наклонени напред- така се създава впечатлението, че котката много внимателно се вслушва в думите Ви. Очите са големи и кръгли, тъмнооранжеви или с цвят на бакър.

Тялото на картезианките е масивно с прекрасно развит гръден кош. Котараците са доста по- едри от женските. Краката са мускулести, равни и относително къси, лапичките са малки и заоблени. Опашката не е много дълга, но пропорционална спрямо дължината на тялото, широка в основата и леко стеснена в заобления си край. Мъжките екземпляри имат по- масивна опашка.

Почти винаги картезианските котета се раждат с теби рисунка и пръстенчета по опашката. Към 12- ия месец те изчезват, а съвършената окраска се оформя към 18- ия месец. Обикновено женската ражда веднъж в годината 3-4 малки.

Това са много смели котки, безстрашни ловци на плъхове. Те са активни, постоянно са в двиение, а живеещите на свобода картезианки не се страхуват от схватки даже с кучета. Те не обичат да се препичат на слънце или да седят в скута на стопанина си, но с удоволствие мъркат. Те мяучат много рядко, гласчето им е тъничко като на малко котенце и се възприема много комично, като се има предвид масивното им тяло. Те са жизнерадостни, весели и с достатъчно висок интелект.

Не се препоръчва кръстосването на картезианките с други породи, защото потомството губи характерните признаци на собствената порода.


Избрани сайтове Картезианска

+ Обща информация + Абисинска котка + Американска твърдокосместа котка + Американска късокосместа котка + Американски керл + Балинезийска котка + Бенгалска котка + Бомбайска котка + Британска късокосместа котка + Бурма + Бурмила + Египетска мау + Екзотична късокосместа котка + Калифорния спенглед + Кимрик + Корат + Ла Перм + Менкска котка + Манчкин + Нибелунг + Норвежка горска котка + Оцикет + Персийска котка + Руска синя котка + Сиамска котка + Сибирска котка + Сингапурска котка + Сноу- Шу + Сомалийска котка + Тонкинска котка + Турска ангора + Турски ван + Форинвайт + Хавана Браун + Хайленд- Фолд + Хималайска котка + Яванска котка + Японски бобтейл + Сфинкс + Бирманска котка + Колор- пойнт / кхмерска, персийска с фигури, хималайска/ + Европейска късокосместа котка + Картезианска котка + Домашна котка + Кипърска котка + Мейнска котка /мейн- кун/ + Малтийска котка + Ориенталска /източна/ котка + Регдол + Шотландска клепоуха котка + Рекс
All Rights Reserved, ZooHit 2008, Sofia / условия на ползване / контакти