Бирманска котка

Преди всичко следва да обърнем внимание, че между бирманската и бурманската котка съществуват коренни различия, и тези породи, макар имената им да звучат почти еднакво, не бива да се смесват и бъркат.

Бирманските котки имат много тънка къса козина с едноцветна окраска. Бурманската котка е полудългокосместа с окраска колор- пойнт и с бели "чорапки" на крайниците.

През 1930 година лекарят от запаса на американския флот д-р Йозеф Томпсън донася от Рангун /Бирма/ в Калифорния /САЩ/ кафява хибридна късокосместа котка, кръстена от него Вонг Меи /Wong May/. Отначало той мислил, че това е сиамска котка с необикновена окраска. Затова за партньор на любимката си той избрал тъмнокафяв сиамски котарак. Котетата от първото котило били типични сиамци. Но кръстосани помежду си, дали първите типове на бирманската котка. Така в САЩ било положено началото на развъждане на бирманските котки, които още през 1936 година били признати за отделна порода. Тогава е имало животни само с базисна кафява окраска.

След Втората световна война, през 1947 година, в Англия са донесени първите бирмански котки. След няколко години- през 1955г.- там се появяват първите бирманки със синя окраска. Това дава импулс за продължаване на опитите, в резултат на които са били получени котки от всички известни днес окраски на тази порода.

Семейството на бирманските котки /приличащите на тях или далечните им роднини/ е било известно в страните от Далечния Изток много отдавна. Това се отнася и за кората- котка, която прилича на бирманската. Тя е описана и възпята в древната "Книга в стихове за котките", която в тези страни се нарича Супалак или Тонг Денг. От по- късните литературни източници на Изтока става известно, че в Ориента кафявата бирманска котка била почитана като свещено животно. Такива котки са били отглеждани в най- богатите къщи и храмове и се смятало, че те носят щастие и богатство.

Бирманската котка е средно голяма, с елегантно мускулесто тяло със средна дължина. Вратът и е дълъг и елегантен, гърдите са добре развити и закръглени в профил. Гърбът от раменете до кръста е изправен. Задните крайници са малко по- дълги от предните. Опашката е със средна дължина /по- къса от сиамките, но по- дълга от персийските/, гладка и леко стеснена в заобления си край.

Както и при останалите породи, характерните признаци на бирманката се намират на главата. Погледната отпред, отзад или в профил, главата на бирманската котка трябва да бъде леко закръглена. Тя е широка между ушите, скулите са широки, с формата на къс заоблен клин. Хлътналите бузи са голям недостатък. Ушите са средно големи, широко разположени, в профил леко наклонени напред, в краищата закръглени и отворени в основата. Външната линия на ушите плавно преминава към линията на горната част на муцунката. Брадичката на бирманските котки е масивна с добре развита долна челюст, което най- добре се вижда в профил.

Очите са широко разположени, разстоянието между тях е по- голямо от широчината на едно око. Очите са големи и искрящи, горната линия на окото е скосена към носа, което е една от характерните черти за котките от източните породи, а долната линия е закръглена. Цветът на очите е жълт или златисто жълт, това е и най- предпочитания оттенък. Но са допустими и всички оттенъци на кехлибарено жълто. Оранжевите, очите с цвят на мед или зеленикаво- сините не са желателни, макар при някои цветови варианти се допускат и очи със зеленикав оттенък /но в този случай на животното не може да бъде присъдена титла САС или други равностойни титли/. Котки със сини очи се дисквалифицират.

Козината трябва да бъде много къса, плътно прилягаща към тялото, гъста, почти без къси косъмчета, нежна, гладка и копринено блестяща. Косъмът трябва да бъде равномерно оцветен по цялата си дължина.

В сравнение с гърба и крайниците, долната част от тялото на бирманските котки е оцветена в по- светли нюанси. Петната не трябва прекалено да контрастират и са еднакви на цвят. Всяка по- светла част от козината по гръбнака се смята за голям недостатък /така е и при сиамските котки/.

Както и при останалите породи, така и при бирманските котки, съществуват различни вариации на цветовата окраска. Съвременните стандарти на ФИФЕ признават общо 10 варианта, но са известни и други нестандартни окраски. Базисният цвят на тази порода е кафявият, който може да се уподоби с черния цвят при другите породи. Бирманската кафява котка, която понякога наричат мъхната, е с цвят на морска котка, меката част на носа и възглавничките на лапите са кафяви. Но ако кафявата окраска на козинката преминава в червена, това се отчита като дефект.

Козината на сините бирмански котки е със сиво- синкав студен цинков оттенък, блестяща на ушите, муцунката и лапичките. Меката част на носа и възглавничките на лапите са със същия цвят. В сравнение със сиво- сините и сините руски и британски котки, синият цвят при бирманските котки е значително по- светъл. Козината на шоколадовите бирмански котки, които се наричат понякога шампански, е с цвят на млечен шоколад, но главата е с по- тъмен оттенък, меката част на носа и възглавничките на лапите са с цвят на канела. Козината на лилавите бирмански котки, наричани още платинени, е светло- синкава с лек розов оттенък, меката част на носа и възглавничките на лапите са с цвят на лавандула с лек розов нюанс. Котетата на двата последни цветови варианта се раждат много светли. Те могат да бъдат различени по цвета на козината и възглавничките на лапите едва след няколко месеца.

Разликата между бирманските червени и кремави котки е много малка- само в цвета на козината и възглавничките на лапите. Възрастните червени котки са с топлооранжева козина, която напомня цвета на светла мандарина, докато кремавите котки са с пастелно кремава окраска. Обикновено и при двата варианта се проявяват признаци на тигрово моаре. Ако младото животно няма други недостатъци, тигровото моаре може и да не се приема за дефект. Но ако на носа или по възглавничките на лапите се появят пигментни петна, това вече се счита за сериозен недостатък.

Изходен тип за всички варианти на бирманската котка е котката с кафява окраска. И днес в САЩ, откъдето тази порода е била разпространена по целия свят, за истинска бирманска котка се смята само животно с оригинална кафява окраска. В САЩ котките от този тип, но с други окраски се отнасят към семейството на малайските котки. В другите страни обаче името "малайска котка" не се използва.

Освен десетте признати понастоящем цветови варианта на бирманската котка, по света са получени още няколко цветови разновидности на тази порода. Много разпространени и най- любими са бирманските котки в Австралия и Нова Зеландия. В тези страни освен стандартните варианти често срещана е и бялата бирманска котка.

Бирманската котка е истинска личност. По принцип тя е индивидуалистка и нейният характер трудно може да бъде обяснен. Макар да има типично котешки характер, бирманката е много интелигентно, темпераментно и гальовно животно. Обикновено берманките показват признаци на особена привързаност към определен член от семейството, въпреки че обичат и всички останали. Те могат да се отглеждат по много на сравнително малки площи. Бирманската котка обича компанията на други животни, например на куче. Те са весели, остроумни и игриви- тези им черти се запазват и на старини. Бирманската котка живее средно 16-18 години. в сравнение с останалите породи, бирманките не са толкова шумни. Гласът им се чува само в периода на разпасване, но и той не е толкова силен, както например при сиамките. Бирманската котка е известна с превъзходния си апетит.

От гледна точка на популярност сред хората, бирманките са много перспективна порода. Те се вписват много по- добре от останалите котки в съвременното цивилизовано общество. Бирманките лесно свикват с различните условия, затова те прекрасно се адаптират и в градските жилища. Тук трябва да отбележим, че те нямат навика да драскат по мебелите и да късат пердета.

Козината на бирманските котки не изисква много грижи. Тя трябва да се разресва с гребен, след което леко се масажира с влажна кърпа: така от козинката се отстраняват изпадналите косъмчета. Очите на бирманката изискват постоянно внимание и грижи. Собственикът редовно трябва да ги почиства, защото сълзите оставят видими следи по козинката под очите.


Избрани сайтове Бирманска

+ Обща информация + Абисинска котка + Американска твърдокосместа котка + Американска късокосместа котка + Американски керл + Балинезийска котка + Бенгалска котка + Бомбайска котка + Британска късокосместа котка + Бурма + Бурмила + Египетска мау + Екзотична късокосместа котка + Калифорния спенглед + Кимрик + Корат + Ла Перм + Менкска котка + Манчкин + Нибелунг + Норвежка горска котка + Оцикет + Персийска котка + Руска синя котка + Сиамска котка + Сибирска котка + Сингапурска котка + Сноу- Шу + Сомалийска котка + Тонкинска котка + Турска ангора + Турски ван + Форинвайт + Хавана Браун + Хайленд- Фолд + Хималайска котка + Яванска котка + Японски бобтейл + Сфинкс + Бирманска котка + Колор- пойнт / кхмерска, персийска с фигури, хималайска/ + Европейска късокосместа котка + Картезианска котка + Домашна котка + Кипърска котка + Мейнска котка /мейн- кун/ + Малтийска котка + Ориенталска /източна/ котка + Регдол + Шотландска клепоуха котка + Рекс
All Rights Reserved, ZooHit 2008, Sofia / условия на ползване / контакти