Централен Рилски резерват

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Централният рилски резерват най-големият резерват на Балканския полуостров. Създаден е през 1992 г. с цел запазване на екосистеми, характерни за райони с различна надморска височина в първоначалното им състояние. Резерватът обхваща територия с площ 12 394 хектара във високите части на Източна, Средна и Северозападна Рила.

В резервата се намират най-високите точки от национален парк „Рила“ - Мусала, Дено Манчо, Голям Скакавец, Малък Скакавец и други, както и ниските долини на реките Марица, Леви Искър и Бели Искър. Резерватът обхваща също така и голям брой езера и езерни групи - Маричини, Мусаленски, Скакавишки и др. Релефът на резервата в по-високите чести е предимно алпийски, т.е. представен е от множество скални зъбери, сипеи и други.

След създаването на Централния рилски резерват в него е включен вече съществуващият биосферен резерват „Маричини езера“, като териториите на стария резерват запазват своя статут на биосферни по програмата на Юнеско "Човек и биосфера".

Флора

Най-големи територии от резервата обхващат иглолистните гори, образувани основно от бяла мура и обикновен смърч. В по-високите зони - в субалпийския пояс, са разположени обширни формации от клек, които на места са на възраст над 70 години. Растителният свят е изключително богат. Едни от най-често срещаните видове са рилска иглика, петниста тинтява, пролетно котенце, българско омайниче, крайснежно звънче.

Фауна

Голям е броят на животните от видовете дива коза, кафява мечка, златка, глухар и други. Изключително многобройни са представителите на безгръбначните животни, както и в целия Национален парк „Рила“. Установени са няколко ендемични и реликтни видове животни.