« назад



Физиология на размножаването

Женската достига полова зрялост към 7- 9-ия месец, при някои породи- и по- рано. И все пак е препоръчително първото съешаване и при женските, и при мъжките да се осъществи най- рано при навършена една година.

Интервалите между разпасванията са различни: те зависат от породата на животното, но най- много- от сезона. Възможно е разпасването при някои породи да се наблюдава през цялата година. По- рано се е смятало, че те се появяват само два- три пъти в годината, главно през пролетта и есента. Най- вероятно е това да се отнася само за дивите и безпризорните котки, както и за възрастните животни. Расови котки, които живеят заедно с човека и са зависими от него, могат да се разпасват много по- често, с интервал приблизително от 15- 25 дни. Разпасването продължава около 6- 8 дни. Понякога разпасването преминава незабележимо. Най- често слабото разпасване се наблюдава при дебели животни: наднорменото тегло влияе отрицателно върху дейността на яйчниците, понижава тяхната чувствителност към хормоналните импулси.

В едно котило броят на котетата варира от едно до шест, а в някои случаи и повече. Това зависи най- вече от физическото състояние на майката. Обикновено младата първескиня ражда по- малко котета, отколкото по- възрастната котка.

Раждане

Приблизително до 60- ия ден на бремеността в поведението на котката няма промени. Поведението се променя 3-4 дни преди раждане. Температурата на тялото пада до 37.5 градуса, а понякога и под тази граница. Бъдещата майка е неспокойна, слабоподвижна, започва постоянно да търси стопанина си, следва го по петите и постоянно го наблюдава. Това е най- верният признак, че раждането наближава.

В повечето случаи /приблизително 99%/ котката самостоятелно се справя с раждането. Но дъблоко се заблуждават онези, които са убедени, че всички котки могат да родят без човешка помощ. В някои случаи котката дотолкова е зависима от стопанина си, че даже отлага раждането, докато той не застане до нея. Други, обратно, не желаят някой да им пречи и чакат да останат сами. Именно в това се проявява котешката индивидуалност.

След раждане също е възможна появата на някои усложнения. Ако възникне нещо сериозно, потърсете помоща на ветеринарен лекар, но в повечето случаи собственикът сам може да се справи със ситуацията.

Обикновено котетата се раждат слепи, със слепнали клепачи. Те проглеждат към 7- 14- ия ден. Препоръчва се в първите дни малките да се държат в полумрак: така ще се избегне опасността в периода на проглеждане ярката светлина да стане причина за появата на очни възпаления. Ако към 17-ия ден котето не отвори двете или поне едното око, това означава, че то страда от доста разпространеното заболяване, наречено анкилоблефарон. Този недостатък се отстранява с оперативна намеса.

Грижа за новородените котета

Основна храна на котешкото потомство е майчината кърма. Млечните жлези на бъдещата майка се подготвят за изпълнение на функцията си още през втората половина на бременността.

новородените котета от двата пола и от всички породи имат приблизително еднакво тегло- от 80 до 100 грама, средно 99 грама. През първата седмица те наддават почти два пъти, а след това всяка седмица ще наддават с около 100 грама. Към края на втория месец нормалното тегло на котето е приблизително 1000- 1300 грама. От третата седмица нататък мъжките котета наддават на тегло повече, отколкото женските.

Дори когато майката има достатъчно мляко, не по- късно от един месец след раждането им трябва да започнете допълнителното захранване: стомахчетата на малките трябва да свикнат с обикновена храна. Дивите котки привикват малките си към твърда храна две седмици след раждането им.

Понякога собственикът насила тика нослето на малкото в чинийката. Това не е най- правилният метод. Млякото може да попадне в носа на котето, то ще се изплаши и след това дълго време няма да посмее да се доближи до чинийката. Най- добре е с пръст, потопен в млечната кашица, да размажете сместта около устата на малкото- така то ще бъде принудено да излиже млякото и да го опита на вкус. След това лекичко го подбутнете към чинийката и котето само ще започне да лочи.

Приблизително по същото време, т.е.когато котенцата са навършили 3- 4 седмици, започнете по малко да ги захранвате и с месо. Това трябва да се прави по едно и също време на деня. От сурово или сварено месо се оформя топче колкото едно зърно, като се пъха в устата на котенцето.

Котетата, навършили четири месеца, могат да преминат към храна, която получават възрастните животни.


Избрани сайтове Размножаване

All Rights Reserved, ZooHit 2008, Sofia / условия на ползване / контакти