« назад



Котката и нейният стопанин:

Котешкият нрав обикновено се сравнява с поведението на друго домашно животно- кучето. Любопитно е, че в това съперничество най- често побеждава песът. Преданата, сговорчива, а понякога и напълно робската природа на кучето изглежда е по- приемлива за хората, отколкото своеобразният и отчасти необуздан нрав на котката. Едва след като разбере спецификата на котешкият характер, човек може да обикне това забележително животно.

Взаимоотношенията между човека и домашната котка са твърде своеобразни. Животното прекрасно разбира, че стопанинът се грижи за него и му създава благоприятни условия за живот. При все това котката успява да запази своята индивидуалност, грижите, които получава не я превръщат в роб и не деформират личността и.

В процеса на опитомяване освен необходимостта от храна у животното е възникнала и друга потребност- тясната взаимовръзка с човека: милване, изтягане в скута му, "разговори" с него и т.н. Но и тук се проявява котешкият индивидуализъм- тази способност се проявява само тогава, когато животното има съответното желание и настроение. Изглежда само подивелите или полудивите котки / например безстопанствените, които живеят в селски райони/ не изпитват потребност от подобно човешко внимание.

Ако котка, която се отглежда в домашни условия, продължително време бъде лишена от ежедневната възможност за общуване с хората и контакти със стопанина, въпреки великолепните условия за живот, при нея неизбежно ще се появи чувството за непълноценност и онеправданост, а в по- тежки случаи се появява и нервно разстройство.

Затова, когато отделяте от ежедневното си битие свободни минути за домашният си питомец, помнете, че не е достатъчно само да нахраните и срешите животното, с него трябва и да поговорите. "Разговаряйте" с котката с нежен и приветлив глас. Имайте предвид, че можете да говорите каквото ви скимне- все едно тя няма да разбере по- голямата част от произнасяните думи. Главното е да разговаряте с нея! Ако вашата беседа бъде съпроводена с милване, с леко поглаждане- знайте, за пухкавото зверче това са най- прекрасните мигове от деня!

Когато се среща с чужди хора или котки, животното се държи по съвсем друг начин. Котките общуват помежду си с помоща на различни звуци, почти незабележими промени във външния мид или очите, а в случай на необходимост- в извивката на цялото тяло или на отделните му части. При това звуците в котешкият "речник" имат особено значение.

Котката по всякакъв начин се старае да установи контакт с човека, да му съобщи своето "мнение", намерение, настроение или желание. Ако човек правилно възприеме тези символи, между него и животното възникват близки и съвършени отношения, появява се пълно взаимно разбирателство.

Ето един кратък "речник" на котешките "символи":

- Котката търка главата си в тялото на човека- любов, преданост, чистосърдечност, жажда за ласки или признак на разпасване

- Ушите са вдигнати нагоре- любопитство

- Ушите са наклонени назад- предупреждение, предпазнване

- Ушите са притиснати към главата- подготовка за нападение

- Широко разтворени зеници- страх

- Животното съсредоточено се оглежда наоколо, след което старателно си излизва козинката- пълно или лъжливо спокойствие

- Присвити очи- спокойствие и сънливост

- Мъркане- спокойствие

- Недоволно мъркане- чувство за болка

- Мъркане, което напомня ръмжене- недоволство

- Мяучене- приветствие, а понякога и молба

- Прекалено мяучене с оттенъци на пискане- отговор на човешко поведение и говор

- Виене- злоба

- Откъслечен вик- уплаха

- Мъркане с понижен глас, което завършва с недоволно ръмжене- всяко търпение си има граници

- Съскане и фучене- готовност за отбрана, уведомяване на обекта за нападение

- Сдържано ръмжене на кърмеща котка- предпазване на котенцата от възможна опастност

- Същото, но завършващо с повишен тон- предупреждение към човек или друго същество да не се приближава към котенцата

- Поглаждане на човек с лапичка- интимна привързаност, нежност

- Извит гръб- заплашване на противника, котката е много раздразнена и е готова за отбрана

- Размахване на опашката- гняв

- Увиснала опашка- умора

- Опашката продължително време е увиснала- отвращение и разочарование

- Леко поклащане крайчето на опашката- интерес

- Цялата опашка бавно се извива- съмнение дали контактите на животното с даден човек ще завършат мирно и тихо

- Напрегнатата опашка на животното, която от време на време потръпва- предупреждение

- Опашката е изтеглена назад и се задържа в неподвижно положение- готовност за нападение

- Опашкото е вдигната нагоре- задоволство

- Опашката е вдигната, но крайчето и е отпуснато- радостна възбуда

Наред с изброените дотук символи, които се използват от всички представители на котешкия род, всяка котка използва и свои индивидуални, с помоща на които тя създава контакт с обкръжението и. Ето защо всеки стопанин може да допълни избоения списък със свои лични наблюдения.

Тук трябва да споменем и някои отрицателни черти на котката. Не бива оаче да ги считаме за изначални- всъщност те са резултат от продължителния съвместен живот с човека, който много често е имал конфликтен характер. Преди всичко това е проявяваната от време на време агресивност. По своята същност домашните котки не са злобни същества. Но ако в ранна възраст те често са били подлагани на терор /например по вина на децата/, това води до негативни последици- животните даже могат да нападнат човека.

Поначало котките са много страхливи и тяхната агресивна реакция има най- вече отбранителна функция. Постепенно такъв вид прояви се налагат, стават навик, в резултат на което животното може злобно да реагира срещу всеки незначителен дразнител. Склонността към агресия може да бъде и наследствена, макар в тези случаи тя се проявява най- често когато животното достигне преклонна възраст. Успокоителни лекарства, а понякога и кастрацията помагат за избягване на тези нежелателни прояви.

Агресивността много често е съпътствана от страх и тревога. Но и тези особености не са естествени за котката- най- вероятно те да са последица от неблагоприятната обкръжаваща среда. Някои животни със слаба нервна система болезнено реагират на силни звуци, честото нарушаване или недостиг на времето за сън, на покой и т.н. Понякога признаците на страха се появяват като последица от неочаквани промени в начина им на живот: например по време на изложби или провеждане на експертиза. В несвойнствената за него среда животното става плашливо, обзема го страх, много често започва да трепери, засилва се слюнкоотделянето. Състоянието на страх и безпокойство се отстраняват с ласки и нежно отношение към питомеца, а в някои случаи с малки дози успокоителни /но след консултация с ветеринарен лекар/.

Към положителните черти на котките, които хората оценяват по достойнство, се отнася предаността им към мястото, което обитават. Широко е разпространено мнението, че котките са много по- привързани към своя дом, отколкото към стопанина си. Могат да се изброят множество примери, които опровергават това твърдение, но въпреки това стремежът на котките да живеят на едно определено място, е действителен факт. Ако стопанинът сменя местожителството си, много често котката се връща в старото жилище, което понякога е отдалечено на няколко десетки километра. Причината за такова постоянство е свързана преди всичко с промяната на условията на живот, с консервативната по своята същност котешка природа. В случай, че на новото място обкръжаващата котката среда се различава от старата или е значително по- лоша, животното най- често се връща. Но ако условията са значително по- добри от старите, на котката и през ум няма да и мине да се върне в старото си жилище. Нещо повече, след като свикне с новото жилище, зверчето още повече се привързва към стопанина си, защото предимствата на новия си дом то пряко свързва с личността му.

Често се дискутира въпросът: поддава ли се котката на дресура, възможно ли е въобще тя да бъде обучена на нещо. Обучението на животното определено е свързано с редица трудности, макар че то усвоява лесно нови команди, похвати и предмети.

Ако кучето запомня всичко ново в процеса на многократно повтарящи се действия, котката усвоява всичко това чрез обикновено наблюдение. Обучението за кучето едва ли е необходимост, то се подчинява на командите и получава удоволствие от това. Котката обаче е индивидуалистка, тя не обича да изпълнява заповеди и команди, с една дума, тя не обича да бъде обучавана. Затова при нея принудителната дресировка е абсолютно неподходяща. Още при първите признаци на нежелание от страна на животното да изпълнява командите занятията трябва да се преустановят. Изобщо котката може да се научи на някои упражнения само ако човек успее да предизвика у нея определен интерес. По време на занятията котката никога не бива да бъде наказвана- в противен случай ще бъдем свидетели на решителния и отказ да усвои упражнението, а понякога даже и на известна антипатия в отношението и към човека. Обучението никога не се провежда на пълен стомах, командите винаги трябва да бъдат произнасяни отчетливо и с равномерен тон.

Доста е трудно котката да бъде обучена на хигиенни навици. Обикновено азбуката на хигиената на малките насажда котката майка, и то съвсем инстинктивно. Ето защо в по- голямата си част още от едномесечна възраст малките свикват да ходят по нужда на едно и също място- за целта им служи к7оритце, ваничка или друг съд. Понякога обаче майчиното възпитание не е достатъчно ефективно и не дава очакваните резултати. Отначало котенцето не разбира какво му е разрешено и какво- забранено. Затова ако забележите, че то се готви да наруши установените правила и започне да търси в дома ново място за своите нужди, леко го подплашете, изразете своето неудоволствие, като го плеснете по задничето с навит на руло вестник и го занесете в котешката "тоалетна". След многократно повторение на този възпитателен похват, котенцето само ще разбере какво се иска от него.

Разбира се това струва на стопанина доста време, изисква търпеливо наблюдаване на малкото в продължение на целия ден. Но ако от най- ранна възраст у животното не бъдат насадени хигиенни навици, нечистотиите в различни ъгли на жилището ще стане ежедневие и лош навик, от който възрастната котка трудно се отучава. Разбира се, че напълно зряло животно също може да бъде научено да спазва правилата на домашната хигиена- но затова ще се изисква още повече време, усилия и търпение. Ако обикновените методи на наказание не дадат очакваните резултати, използвайте методите на поощряване.

Взаимоотношения между котките:

Прието е да се счита, че по своята природа котките са индивидуалистки. Животното не само грижливо пази целостта на своята собствена личност, но и с уважение се отнася към другите индивиди. Взаимоотношенията между котките се преплитат, те са дотолкова разнообразни и сложни, че от тази гледна точка за индивидуализъм може да се говори само условно. Единственото, в което котката е абсолютна индивидуалистка, това е ловът.

Жилището и прилежащата му територия /допълнителни постройки, градината пред къщата или зеленчуковата градина/ котката, която има възможност свободно да се придвижва, възприема като собствен район и владеене. Тук тя си има скривалища, любими места за почивка, наблюдение, лов и естествени нужди. Появата на други индивиди на тази територия тя понася търпеливо, ако е сигурна, че те по никакъв начин не я заплашват. Ако ли пък неканеният гост е непознат на "стопанката" или се държи предизвикателно, работата отива към "изясняване на отношенията".

Размерите на такава територия зависят от нрава на една или няколко котки, които я обитават, от тахната численост и най- вече от наличието на потенциални източници за изхранването им.

Своя район /"дом първа категория"/ котката разширява според възможностите си за сметка на съседните територии, но това много по- обширно пространство тя вече не възприема като собствено владение, а се появява тук само от време на време. Този район могат да навестяват и други "посетители" и в този случай "стопанката" се отнася към тях напълно търпимо, като уважава техните права. Ако в такъв район по време на разходка се срещнат две познати котки, много рядко това води до катаклизми. Обикновено животните се забелязват отдалеч и взаимно се изчакват: дали едното от тях ще реши да се оттегли или ще продължи движението си в избраната посока.

Котката маркира двата вида територия с ароматично вещество, което отделят жлезите, разположени в областта на ануса /аналния отвор/. Със същата цел тя оставя видими следи от ноктите си по различни, най- често дървени предмети; по тях остава и маркиравката от ароматичното вещество, отделяно от жлезите, които се намират в областта на ходилото.

И котките, и котараците оставят ароматични знаци. По всяка вероятност те служат за обозначаване на определена територия като зони на собственически интереси. Мнозина изследователи смятат, че тези знаци помагат на животното да разбере в каква посока се е оттеглила другата котка, на какво разстояние се намира тя и т.н.; тази информация всъщност помага на зверчетата да избегнат нежелани срещи. Характерно е, че котешката "маркировка" няма фенкции на заплаха за потенциалния съперник.

След като почувства миризмата на друго животно, котката обикновено реагира по два начина. Ако тази миризма пробужда в нея чувство на вълнение или уважение, тя се стреми да се "напарфюмира" с нея: котката започва да търка гърба и врата, да се въргаля в "знака". Другата реакция към намерения "знак" е стремежът и да го "заглуши" със собствената си миризма. Това се отнася преди всичко за котараците.

Опитвайки се да "заглуши" намерената маркировка, животното се обръща към обекта със задните си части, като напряга лапи и извива тялото си и няколко секунди тъпче на едно място, оросявайки го с пресни пръски урина.

Взаимоотношенията между две или няколко котки, които се отглеждат заедно в домашни условия, обикновено се отличават с взаимна търпимост и уважение. Животните взаимно се излизват, "целуват се", като допират носове, заедно ползват мястото, определено за сън, помагат си при отглеждането на малките и т.н. Даже и между котараци, които са израстнали заедно, съществуват приятелски отношения.

Загадка, която и до днес не е получила някакво убедително обяснение, са котешките "събрания". Подобно на хората, които след работа се събират вечер на културни или обществени мероприятия, така и котките търсят на тези "събрания" взаимни контакти, необходими им за поддържане баланса на собствената психика, която за сега е така слабо проучена. Едно е ясно: "събранията" на животните нямат нищо общо с избор на партньор за брачния период- явно те имат някаква по- сложна социална функция.

Ловджийски инстинкт:

Един от най- силно развитите инстинкти при котката е ловджийският инстинкт. За разлика от кучето, котката не преследва своята плячка, а търпеливо я дебне и в удобен момент я напада. Ако първото хвърляне е безрезултатно, животното, обикновено, губи интерес към жертвата си. В семейство котки има една изключение- това е гепардът: само той преследва до последно жертвата си.

Котката инстинктивно лови плячката си и прави това не защото е гладна, а за да задоволи ловджийската си страст. Макар котетата да се раждат с определени хищнически наклонности, на ловджийски хватки ги учи майка им. Затова ако котенцето от ранна възраст не е придобило ловджийски навици /например при отглеждане в стая/, по- късно то няма да може да ловува, неговият хищнически инстинкт не се проявява, то даже може да се страхува от мишките. Именно с това се обясняват снимките, които от време на време се появяват в пресата. На тях котките са се изтегнали редом до мишките, а към хълбока на тигъра се е притиснало зайче- при тези животни ловджийският инстинкт не е бил усвоен навреме и те не виждат никакъв смисъл да ловуват, след като получават от човека достатъчно храна.

По своята природа котките са родени ловци на мишки. Те могат да ловят и друга животинка, особено ако тя се движи, но пристрастието към лова на мишки при тях е органично, то има наследствен характер.

Котешкият лов се състои от три независими фази: хващане на плячката, умъртвяване и поглъщане. Главният мотив, който подбужда котката към лов на плячката е нейното движение и стремежът и да се изплъзне от ноктите и. Не случайно тренировките на малките котета започват с хващане на хартиена или друга играчка, завързана на конец. По- късно котетата се учат да ловят насекоми, пеперуди и едва след това обект на техния лов стават мишките.

Ловът на мишки се състои от следните етапи: намиране на жертвата, промъкване към нея /на две- три прибежки/, решаващият скок и хващане на плячката със зъби. След като усвояват тази схема, повечето котки я допълват със собствени хватки.

При домашните котки ловджийската страст не е свързана със задоволяване чувството на глад. не всяка котка изяжда хванатата мишка, защото предпочита храната, която и дава човекът. Но мнението, че ситата котка просто я мързи да лови мишки, е абсолютно погрешно. По вероятно е обратното: гладните животни нямат достатъчно сили за успешен и интензивен лов.


Избрани сайтове Котешкият

All Rights Reserved, ZooHit 2008, Sofia / условия на ползване / контакти