« назад



Съжителство на котката с човек:

Котките съжителстват с човека, откакто той се е заселил на едно определено място. От тогава са изминали 10- 12 хиляди години. За разлика от кучето, котката не понася чергарския живот. тя се е доближила до жилището на човека, за да си подсигури храната, защото близо до стана или лагера им се натрупвали хранителни отпадъци, тук са се концентрирали и готованците- гризачи. хората много бързо оценили ползата от котката и започнали да я опитомяват.

Опитомяването е ставало на етапи. Първият етап- той е характерен за всички днешни домашни животни- е укротяването на свободно живеещия див звяр. Укротяването в никакъв случай не означава опитомяване, а само стъпка към установяване на близки отношения. Тази фаза може да се нарече привързване един към друг. Едва след много поколения животното става домашно, което се проявява в психологията на звяра и се отразява върху анатомията му. Така например отслабват хищническите инстинкти, но без да изчезнат напълно: домашната котка повече не се грижи за прехраната си, но запазва склонността си да ловува. Опитомяването развива някои нови черти в характера на животното: например необходимостта от човешка любов и постоянен контакт с хората. Появяват се изменения в дневния ред на активност и покой, губи се агресивността по отношение на други животни, които за един хищник са или враг, или плячка. Опитомената котка може да поддържа съвсем приятелски отношения с такива животни.

Специалистите предполагат, че най- напред котката е била опитомена някъде в Близкия Изток. Най- древното свидетелство е отпреди шестото хилядолетие преди новата ера. То е достигнало до нас от Анадолия- това са фигурки на жени, които си играят с котки. Смята се, че това са подвидове на дивата котка, която обитавала тези места, или нейни хибриди. Във всеки случай тук все още не става за домашни животни, в съвременния смисъл на думата.

Огромно е влиянието на древните египтяни върху еволюцията на котката. В Древен Египет котката става едновременно и свещено, и работно животно. В зърнохранилищата котките са били използвани за пазачи, в домовете- за лов на дребни животни и птици. Многобройни исторически доказателства сочат, че котката е била и бойно животно. Стопанинът тръгвал с нея на бой и в нужния момент я пускал в атака срещу врага.

от Египет в Европа котките са пренесени от римляните, макар да не е изключено те да са попаднали на Европейския континент от Изток през Балканския полуостров. Благодарение на многобройните и активни търговски контакти между народите, котките разширяват своята география. Хората бързо разбрали ползата от това животно. По това време котката е била вече опитомена, за което свидетелстват многобройните и изображения върху вази и монети /приблизително 500 година преди новата ера/. Интересно е да се отбележи, че по историческите паметници на Древна Гърция са запазени много малко изображения на котки, липсват и писмени сведения за тях. Върху външния вид на древните котки е оказало влияние съешаването с дивите горски котки, които на многобройни колонии са обитавали непроходимите гори в Европа. Много често хората специално са кръстосвали домашната котка с див горски самец.

Към десетото столетие от нашата ера котката е живяла навсякъде с човека, с изключение на студените райони край Северния полюс, в чиито климатични условия тя не може да оцелее, както и в регионите, населени с чергари, чиито начин на живот пречи за развъждането на котки.

Двойнственото отношение на човека към котката се е оформило през Средновековието. тези животни са били разпространени вече из цяла Европа и в тяхна защита в много държави са били приети редица закони. Под влиянието на църквата обаче, в някои държави котката попада в черните списъци, тъй като църквата я е смятала за съюзник на злите сили и ада. През XV век е унищожено огромно количество котки- те били изгаряни на кладите като вещици. Това най- вече се отнася за черните котки, тъй като се считало, че дяволът най- често се явява в облика именно на черната котка. Последица на масовото унищожаване става повишената популация сред гризачите, а това на свой ред води до епидемии на различни заболявания.

хората разбрали, че котката е много полезна за дома и стопанството и постепенно променили отношението си към нея. След като си възвърнала благоразположението на човека, котката отново се заселила в домовете на обикновените хора и аристокрацията. От редица документи е известно, че котката е била любимо животно на крале, кардинали, а даже и на Римския Папа. Френският кардинал Ришельо например, е имал 14 пухкави зверчета и всяка сутрин си играел с тях. Котките са били и си остават верни приятели на много политици, държавни дейци и хора на изкуството.

За ползата и вредите от котката:

Защо котката е така обичана от човека и живее с него от незапомнени времена? Защо днес не можем да си представим, например, селска къща без четирикрака пухкава "стопанка"? Човек използва древният инстинкт на котката- пристрастието и към лов на мишки и други гризачи. Много отдавна, когато в Европа е имало все още малко котки, човекът използвал за борба с гризачите едно дребно куче, наречено ливретка. Но много скоро той разбрал, че за тази дейност котката е много по- полезна, а и нещо повече- тя не тръгва на лов за домашни пернати и не го унищожава като ливретката. И днес човекът активно използва "услугите" на котките в борбата с гризачите, особено там, където е опасно използването на отрови. С появата на котката, мишките панически напускат бойното поле, те се страхуват да живеят близо до такъв страшен враг.

за ползата от котките достатъчно красноречиво говорят цифрите. Приблизително 20% от общия добив на зърнени култури в света са унищожавани от гризачите. Котка, която живее на село в условията на относителна свобода, за една година лови близо 1100 мишки, а женската заедно с малките си- още повече. Ето защо е много трудно да се оцени като цяло огромната полза от 80- 100 милиона котки, които живеят днес на нашата планета.

Със самото си присъствие котката оказва благоприятно влияние върху човека. Съвременният, уморен от цивилизацията човек, търси спасение от всекидневната суета и грижи. А котката, със своята красота, грация, елегантност и плавност на движенията, с мекотата на чистата си козина носи на човек радост и успокоение. за съвременния човек котката е частица от природата.

Пухкавият четирикрак приятел предпазва човека от болести. Защото техни преносители могат да бъдат и гризачите, които котките унищожават. А и самите котки имат изработен имунитет към тези заболявания. Поради повишената си чувствителност към редица химически вещества и поради специфичната си реакция към тях, котките се използват за проверка на нови лекарствени и медицински препарати.

По принцип котешката кожа няма промишлено значение, но в стари времена лечителите са препоръчвали налагането с такава кожа на места, засегнати от ревматични болки или заболявания на гръбначния стълб. Днес са малко хората, които ползват този метод на лечение, макар прилагането му да си има своите плюсове. Защото при търкаляне на котешката козинка с кожата на човека се образува статично електричество, което отнема болката.

Много малка част от стопаните на персийски котки знаят, че от дългите косми на тези зверчета може да се направи прежда, подобна на преждата от ангорски зайци. Опитите са доказали, че котешката прежда е много по- нежна и по- лесно се обработва. В Швейцария напривер, котешката вълна се смесва с тънка вълна от овца в съотношение 5:4 и от тази смес се получава висококачествена суровина.

А сега да кажем няколко думи и за вредата. котките, които свободно се разхождат по улиците, могат да бъдат преносители на различни заболявания и паразити. За да предпазите себе си и семейството си, не разрешавайте на вашата котка да скита. Но ако тя вече е свикнала да се разхожда свободно, задължително от време на време я водете за преглед при ветеринарен лекар.


Избрани сайтове Опитомяване

All Rights Reserved, ZooHit 2008, Sofia / условия на ползване / контакти