« назад



   Как да се научи малкото кученце на чистота:

   Почти веднага след идването на малкото кученце у вас радостта от новия домашен приятел може да бъде помрачена при вида на неочакваната локвичка. Малко са кученцата, които на възраст 8 до 10 седмици пазят чисто у дома. Всъщност до този момент те заедно с останалите малки кученца са били в развъдник, където спокойно са си вършели работата при нужда и където им падне. Няма причина килимът ви, който е по- мек и попива по- добре от ъгълчето в клетката, да бъде забранен за това.
   Кучето- дете, което е още бебе, не може да знае. Не е справедливо, нито пък има смисъл, да го наказвате за това, че още не е възпитано. Също така безсмислено е да вдигате голям шум- да крещите и да наказвате бедният грешник, като навирате носа му в локвата. Освен това няма смисъл да гоните кученцето навън, тъй като пикочният му мехур е вече празен.
   Не ви остава нищо друго, освен да е изпускате кучето си от очи, за да може, ако ви се стори, че има нужда от облекчаване, да го изведете веднага навън, при това по възможност винаги на едно и също място. При младото куче трябва да очаквате това винаги сутриин, след като се събуди, след всяко подремване, както и след като се нахрани и пие вода. Ще го разберете, ако кучето изведнъж започне да тича непрестанно наоколо или да се върти в кръг, като души с носа си по пода и скимти или ръмжи.
   Ако внимавате добре от самото начало и в наложителни моменти извеждате малкото кученце навън, при това на равномерни периоди от време /на всеки два до три часа/, на постоянното му място, то скоро ще разбере какво очаквате от него. Щом започне само да търси този път и да ви обръща внимание за предстоящото "събитие", настъпва моментът, когато то вече е станало чисто. За да може да постигнете това колкото е възможно по- бързо, много помага похвалата след всяко успешно свършване на работата. Нужно е много търпение, тъй като малките кученца пишкат шест- седем пъти на ден. В бъдеще, след преодоляването на този етап, кучето ще ви се отблагодари, като не "напоява" вашият дом, който вече е и негов. Във всеки случай това няма да се случва, когато е здраво.
   Тук е мястото да се каже на собствениците на кучета- "разходката" не означава превръщане на алеите и детските площадки в отходни места! Плащането на данъци за кучета, част от които се използуват за покриване на разходите по почистване, в никакъв случай не оправдава небрежното отношение към останалите граждани. Ето защо само внимателните собственици на кучета може да очакват от хората да се отнасят търпеливо към животните им. Всеки собственик на куче носи част от общата отговорност на всички, отглеждащи кучета- това трябва да е ясно.
   Моля ви винаги отвеждайте кучето си настрани и не допускайте то да се увековечи в средата на пешеходната пътека. Там, където няма зелени площи или дървета, понякога остава само бордюрът. Пътеките в градините и парковете също трябва да се пазят чисти. Всяко куче, което от малко е възпитано, намира някакво местенце, където да не буди недоволство. Ако всички полагат малко повече усилия в това отношение, бързо може да се подобри не съвсем добрият имидж на нашите кучета, като в недалечно бъдеще досадната тема за кучешката мръсотия бъде почистена.

   "Основно училище" за кучета

   Възпитанието на кучето има смисъл не само за по- приятното съжителство на човека с ивотното. Възпитанието е важно преди всичко за кучето. Само когато е добре възпитано, то може да преодолее безпрепятствено дебнещите го отвсякъде опастности. Непокорното куче може много бързо да попадне под колата в уличното движение или да предизвика катастрофа, претичвайки през улицата. Непослушният четерекрак може да бъде много застрашен също в гората или на полето, ако се отдалечи от господаря си. Кучетата, тичащи свободно наоколо, може да бъдат застреляни на място от някой ловец.
   Ето защо много е важно да започнете с възпитанието в покорство веднага щом маркото кученце дойде в семейството. Възползвайте се от неговата детинска игривост, тъй като с удоволствието от играта с вас расте и желанието му да научи нещо. Когато стане голям, ученикът трябва да е овладял следните уроци:
- да бъде абсолютно чист у дома и да реагира на името си
- да различава командите "Ела!", "Седни!", "На място", "Стой", "Пусни" и да ги изпълнява
- да може да върви "до крака", без да се дърпа на каишката
- да се държи примерно у дома и на чуждо място /например в заведение/, което означава да не обикаля наоколо и да не джавка непрекъснато
- по време на пътуване с кола и в обществени превозни средства да се държи дисциплинирано и да не изскача без команда през отворената врата при слизане /винаги с каишка!/
- не трябва да проси, не трябва да взима нищо от непознати
   За постигането на тези цели е много важно да използвате винаги едни и същи команди за едно и също нещо. При това няма значение точно какви думи ще употребявате. Важното е да спазвате веднъж изказаната команда. Най- напред обаче кучето трябва да се научи да ви разбира, да не проси и да се движи послушно с каишка.

   Гласът на господаря

   Кучето обича да ви слуша, особено когато му говорите приятелски, затова го правете често. В началото вашите думи няма да му казват нищо, но то следи точно интонацията в гласа ви и реагира инстинктивно. Въпреки че нашият език не е езикът на кучето, постепенно то започва да различава отделни варианти на  звучене, свързани с определени преживявания и, когато се повтарят, то може да действува съответно. Така кучето не само се научава да чува името си и да различава похвала от упрек, но и да изпълнява необходимите за възпитанието му команди. То бързо схваща значението на думата "разходка" и винаги когато я произнасяте, изпълнява радостен танц. Тази дарба да може да разбира инстинктивно улеснява и подпомага възпитанието на вашето куче. То веднага ще разбере без упражнения строгото "не!" или "пусни!", ако го извикате веднага след като е било непослушно, а още по- добре- по време на самото непослушание. Ако към куче, на което обикновено се говори спокойно и приятелски, се обърнете със строга дума в случай на необходимост, тя ще въздействува и няма да са необходими други наказателни мерки.

   Кучето не трябва да проси

   Ако някой не може да хапне нищо, без кучето да му досажда с настойчивото си искане, си е виновен сам. Ето защо кучето трябва да се храни винаги преди вас. Никога не му подавайте хапки, докато се храните и внимавайте децата или гостите ви да не го правят. Само така ще можете да направите от кучето приятно възпитан домашен приятел, който няма да досажда, ако ви придружава в заведение или когато имате празник в дома си.
   Животно, което е свикнало да получава храна в определено време, и то само в собствената си чиния, няма да си проси нещо за ядене. Само по този начин може да опазите вашите любимци от подкупване и дори отравяне от страна на непознати.

   Наказание- кога и как

   Ако енергичното извикване "Не!" не доведе до успех, помага само плясването по задната част. Но никога не го правете с ръка или с кучешка каишка. За кучето ръката ви е нещо положително, тъй като тя го храни, милва и чисти. Така трябва да остане. Най- добре е да използвате навит вестник, който плющи добре и така прави особено впечатление. Ако се налага, може да използувате мека метла или нещо подобно. Важна е не силата на удара, а ефектът на изненада, тъй като наказанието трябва да се налага в момента, тоес непосредствено след извършването на пакостта, иначе кучето няма да разбере защо го наказвате. Куче, удряно с ръка добива страх от нея и може да развие антипатия от ръцете ви до такава степен, че по- нататъшното му възпитание, поддържане и дори хващане да бъде затруднено или невъзможно.
   Друго наказателно средство, особено успешно при малките кученца, е разтърсването на козината на врата- хватка, присъща на вълчицата майка. Достатъчно е да хванете възможно повече козина и, без да повдигате животното, да го разтърсите, като че ли го изтупвате от прах. При това кажете строго "не!", след което малкото ще бъде силно впечатлено и бързо ще проумее, че е извършило нещо непозволено.
   Принципното правило е: Успешното възпитание не се гарантира от наказателните мерки и ударите, а с търпение и непрекъснато повтаряне, упражнения и порицаване, но преди всичко с похвала и възнаграждение!

   Водене на каишка

   Нашийникът и каишката са неизбежни, като особено за градското куче те може да бъдат от жизненоважно значение. Неопитното малко кученце възприема тези принадлежности като окови, то се чувства лешено от свобода на движение. Освен това необичайното притискане на врата му го плаши и го принуждава да се брани чрез опъване на каишката.
   За да не допуснете появата на непоносимост към нашийника и каишката, ви съветвам да привиквате малкото кученце към тях на игра в къщи.
   Поставете му нашийника, закачайте каишката хлабаво винаги за кратко време, но едва след като сте му позволили да ги подуши достатъчно. Ако всичко това се прави на игра и се повтаря отвреме навреме, кученцето бързо ще свикне с кожените изделия. След това може да продължите да го упражнявате навън. В началото е важно то да усеща минимална съпротива. Ето защо, за периода на привикване, трябва да използувате много дълга каишка с автоматично прибиране, а по- късно да я замените с нормална каишка с дължина 1 до 1.5 метра. Главното е кучето да не приема каишката като "инструмент за мъчение", а да я чувствува като връзка, която засилва контакта му с вас.
   Когато за него стане естествено да се разхожда с вас, вързано на каишка, започнете да го привиквате към по- оживени улици, за да може да възприема уличното движение и срещите с други хора и кучета. Скоро кучето ще поздравява с радост хващането на каишката като сигнал за предстоящата разходка. Но кучетата не трябва винаги да се водят на каишка, много от тях се нуждаят от бързо движение и тичане. Там, където е възможно /къодето няма улично движение, дивеч или е прекалено оживено/, оставяйте кучето да тича без каишка.

   Кучето като придружител при каране на велосипед

   Средноголемите и по- едрите кучета може да се обучат да тичат успоредно с велосипеда, вързани с каишка или свободно. За това е необходимо животното вече да е овладяло командите, особено да върви до крака. Но има една малка трудност- докато кучето трябва да се научи да върви "до крака" винаги от лявата страна на своя водач, препоръчително е да се привикне при тичане до велосипед да бъде от дясната страна. При дясното движение на превозните средства у нас то би било застрашено от лявата страна, освен това представлява опасност за другите участници в движението. За по- сигурно този вид спортно водене на кучето да не се практикува по много оживени улици.
   Започнете да упражнявате кучето си в местност без автомобили. Тази нова "игра" ще го въодушеви дотолкова, че то от радост може да се опита да скочи върху вас на колелото. Трябва да му попречите с енергично извикване "Не!". Ако не помогне нищо, за кратко време ще ви е необходим втори човек, който да върви няколко крачки напред и да привлича вниманието на кучето върху себе си. Скоро животното ще свикне с тези екскурзии до велосипеда.
   След като сте го упражнявали известно време с умерено темпо, може да увеличите малко скоростта, за да може животното да се "разтича" с леко увиснала каишка. Но не трябва да прекалявате с темпото, нито с продължителността на тичането! Кучето не трябва в никакъв случай да се изтощава, дърпано с каишката. В зависимост от породата и големината на животното са достатъчни 5- 10 минути в "галоп" и около половин до един час в кротък "тръс". Обикновено особено издръжливите жоивотни и хрътките имат по- голяма потребност от движение. Трябва да познавате добре кучето си, така че да забележите когато започне да се уморява. Ако е болно или не е във форма /също като човека, животните понякога не се чувстват съвсем добре/, трябва да се откажете от екскурзията с велосипеда.
   Напредналите във възпитанието и много покорните кучета могат да тичат дисциплинирано до велосипедиста или ездача и без каишка. Но в градската зона и дори там, където се движат малко на брой автомобили, кучето винаги трябва да бъде вързано.

   Изпълняване на команди

   "Ела!"

   Изпълняването на командата "Ела!" е следващото, което трябва да се научи след воденето на каишка. Вие искате да оставите кучето понякога да тича свободно без каишка /разбира се само в подходяща местност!/. Можете обаче да рискувате само когато то е научено веднага да се връща при вас при повикване или свиркане. Това не се постига за един ден, поради това се въоръжете с търпение, както и с няколко хапки за похвала. Когато успеете за първи път, възнаградете малкото същество с извънредна дажба. То трябва да забележи похвалите, тъй като това ще му достави радост. Когато урокът вече е сигурно научен, хапките може постепенно да стават по- малки и накрая да отпаднат, като в последствие е достатъчна само една мила дума.
   Ако кучето някога избяга своеволно и се завърне изтощено, но щастливо у дома, не трябва да губите нерви. Ако му се скарате или го набиете, малкият "блудник" няма да може да разбере вас и света. Тъй като опитът му говори, че когато се върне в къщи, му се карат и го бият, значи е по- добре да отсъствува по- дълго. Това е обратното на онова, което искате да постигнете, а кучето добива страх, който не помага. кучетата могат да разберат правилата само ако се прилагат по време на "постъпката" или непосредствено след това. Връщането у дома не е действие, което подлежи на наказание, тъй като вашето животно вече е забравило бягството си. Следователно не ви остава нищо друго, освен да го похвалите за завръщането му. Това е единствената възможност да останете верни на възпитателния си принцеп и трябва да го направите! Някои собственици на кучета тичат след животното си, викайки и свиркайки. Това е грешка, която не трябва да допускате, тъй като, когато палавникът види и чуе, че го следвате вярно, той се чувствува обнадежден да продължи да бяга по- бързо. Ако застанете на място или тръгнете в обратна посока, той също упорито ще спре, след което стремглаво ще се върне при вас. Ако сега похвалите или възнаградите кучето си за това, че е дошло, в бъдеще то няма повече да играе с вас игричката на бягството.
   Едва когато кучето ви овладее този урок, може да преминете към следващия.

   "Седни!"

   За командата "Седни!" хванете ученика си накъсо с каишката, така че да си държи главата вдигната. Дайте му командата, като натискате задницата му надолу, докато седне на задните си лапи.

   "На място!"

   При командата "На място!", при която трябва да легне, постъпете по подобен начин- натискайте кучето едновременно по врата и задницата, докато легне. Ако е много едро, може да му помогнете, като издърпате предните му крака напред. Ако иска веднага да стане, ивикайте му енергично "На място!" и не му позволявайте да се изправи, като го натискате с ръка по гърба.
   Повтаряйте тези упражнения два- три пъти на ден и не пестете похвалите и наградите. Но не прекалявайте с тренировките, тъй като животното може да изгуби желанието си за учене.
   Когато разбере смисъла на командата "На място!", то ще остане да лежи, докато извикате "Ела!", след което трябва да се отдалечите от него. Увеличавайте всеки ден по малко разстоянието между вас и кучето. Ако то продължава да лежи, след като вече не сте пред очите му, можете да се поздравите с успеха си при възпитанието на вашето куче. Но не забравяйте, че и най- малкият напредък изисква похвала и награда.

   "Стой!"

   Ако трябва да сложите каишката на кучето, тъй като възнамерявате да пресечете улицата или поради някаква друга опастност, ще ви помогне командата "Стой!". Упражнението започнете с воденето на кучето с нормална каишка. Внимавайте кучето да върви плътно до вас. Извикайте кратко и енергично "Стой!", като повдигнете каишката нагоре толкова, че да принудите кучето веднага да спре. За да не седне в този момент /тъй като за това служи командата "Седни!"/ повдигнете леко със свободната си ръка корема на животното /близо до задния крак/. Така го привеждате в правилно положение. С търпение, похвала и награда кучето бързо ще разбере и тази команда.

   "Пусни!"

   Това е командата за всички случаи, при които кучето трябва да остави или да пусне нещо. Още от малко кученцето ви трябва да се научи да приема, че при командата "Пусни!" вие може да му вземете всичко. Отначало то ще се опитва да брани с ръмжене плячката си. То се държи както по отношение на своите братчета и сестричета, при които трябва да се налага, за да не бъде изтикано на заден план. Това е естествената реакция, която не трябва да позволявате. По- късно може да съжалявате, ако например кучето е попаднало на куха кост, която непременно искате да му отнемете, за да не се нарани. Какво можете да направите, ако порасналото животно въобще не иска да пусне "плячката" си, която е захапало здраво и брани с ръмжене? В случая става ясно колко важен е този урок, ако не сте започнали достатъчно рано с него. Докато е още малко, вашето куче трябва да се научи, че вие сте по- силният и то трябва доброволно да отстъпва всичко, което вие поискате.
   Упражнявайте го в началото с играчка, която много обича. Насърчавайте кучето си да играе с нея и му я вземете, когато я отпусне малко с кратко извикване "Пусни!". Веднага след това трябва да го похвалите или да го възнаградите с лакомство, след което му върнете играчката. Опитайте и с други предмети, дори с чинийката му, пълна с храна.
   Вашето куче скоро ще възприеме "играта", но няма да му се струва необичайно при думата "Пусни!" да пуска всичко, което вече е в муцуната му. Това упражнение не трябва никога да се прави с принуда. Подчинението на по- висшестоящия не е жертва за кучето, а естествен начин на поведение, който то възприема, тъй като ви признава за "куче водач".

   "До крака!"

   Всички кучета трябва да се научат да ходят до крака на каишка, докато ходенето до крака без каишка е важно предимно за едрите породи, както и за спортните и полезните кучета. по улиците в града и в близост до местности, където има дивеч, всяко куче трябва да се връзва с каишка.  но неочаквани критични ситуации възникват дори в по- спокойни местности, където животното може да бъде оставено да тича без каишка. Затова е много важно кучето да се научи при повикване да върви до крака.
   За да го приучите, хванете кучето с къса каишка. Най- подходяща е тиха пътека покрай стена или ограда. тук ученикът, когото водите /отначало с отпусната каишка/ от лявата си страна, не може да избяга. Издавате команда "До крака!". За да може кучето да забележи за какво става дума, трябва да го дръпнете с каишката веднъж отсечено и енергично, когато главата му е до лявото ви коляно. Не трябва да допускате кучето да се дръпне от каишката и да се втурне напред. Можете да издебнете всеки опит за побягване, като помахвате пред носа му дълга, тънка пръчка /върбова/. Запомнете, само помахвайте с пръчката, в никакъв случай не удряйте с нея! При много едри, силни и трудни кучета понякога е необходимо за това упражнение да се използува нашийник, който при опъване се свива. Можете да използувате кожен нашийник, чиито звена са добре заоблени и се движат лесно. Във всеки случай решаващо за успеха на това упражнение е кучето ясно да усети дърпането с каишката. За да не бъде подведено от опъването на каишката, на първо време кучето не трябва да се води много бързо. Ако все пак това се случи, използувайте вече научената команда "Седни!" и започнете отново упражнението до крака. Този урок също трябва да се повтаря ежедневно продължително време. По- добре е да го упражнявате няколко пъти дневно за кратко време, отколкото един път продължително, тъй като продължителните упражнения претоварват кучето и охотата му за работа изчезва. Когато кучето овладее урока на къса каишка, можете да продължите тренировките с по- дълга каишка, а по- късно и без нея.

   Апортиране:

   Апортирането, донасянето на предмет по команда, доставя голямо удоволствие на почти всяко куче. Разбира се, сред ловните кучета има истински специалисти, но по принцип всяко куче има склонност към апортиране.
   Опитайте така: хвърлете или търкулете гумена топка на няколко метра напред. Ако кучето внимава, веднага ще догони топката, ще я улови като плячка, ще я поднесе гордо и вероятно отначало няма да я даде. Ако, увлечено в играта, то не чуе командата "Пусни!", направете нов опит след кратка пауза. Цялото упражнение трябва да бъде повече игра, отколкото усилена работа, тъй като животното трябва най- напред да разбере какво да прави с топката. Най- добре е да му покажете къде е паднала топката. когато я хване здраво със зъбите си, вие се отдалечете на няколко метра, като многократно му повтаряте "Донеси!". След това клекнете, потупайте с ръка по пода и преди да извикате "Пусни!", го похвалете много. Възнаградете го с нова похвала, ако пусне топката да падне или легне пред нея.
   Някои кучета разбират веднага какво трябва да направят, на други им трябва повече време. но с изключение на мързеливците, каквито има и сред кучетата, всички се забавляват.


Избрани сайтове Възпитание

Най-нови обяви

  • Кико - Индивидуално обучение на кучета
    Предлагам индивидуално обучение за вас и вашето куче - в удобно за вас време и м

  • All Rights Reserved, ZooHit 2008, Sofia / условия на ползване / контакти