Крилатият куриер.

   Има различни видове гълъби: гривек, гълъб- хралупар, скален гълъб, гургулица и гугутка.

   - Гривекът е най- едър и достига на тегло до половин килограм. У нас идва през март, а през есента отлита за Средиземноморието. При мека зима остава и по нашите земи. На цвят е сивосинкав, с бели петна. Женската е по- светла. Има червени крака. Предпочита горичките, които са в близост до нивите и ливадите. Гнездото си прави по дърветата. Мъти два пъти в годината- през април и юли. Малките си храни първоначално с тъй нареченото гълъбово мляко- секрет, който се отделя в гушата на родителите. През есента птиците се събират на ята.

   - В широколистните гори и край реките се среща и гургулицата. Тя е най- дребна от гълъбите- достига до 150 грама. Главата и е синкава, а гърбът кафеникав, който към опашката става пак синкав. Храни се със семена от треви и житни растения. Гнезди по ниски дървета и храсти. Снася по две бели яйца два пъти в годината- май и юли. мъти ги половин месец. На юг отлита през септември.

   - Гугутката живее в градовете. Тя не е прелетна птица. понеже нашата гугутка не се среща никъде в света, убиването и е забранено.

   - Гълъбът- хралупар е по- дребен от гривека и на крилата си има черни ивици. Обикновено той живее по хралупите до есента, когато отлита към топлите страни.

   - Скалният гълъб е синкавосив, а по шията зеленикав. На крилата си има черни ивици. Гнезди по скалите. Отлита към топлите страни през есента преди гривека.

   Домашните гълъби произлизат от скалния гълъб. В миналото гълъбите са били широко използвани за пощенски цели.

   Трудно е да се каже колко са породите домашни гълъби. Според едни те са около 150, а според други- 250. Постоянно едни от породите изчезват, а се създават нови, по- красиви, по- добри певци и по- бързи летци. Човек според желанието се изменя формата на тялото на гълъбите, големината им и т.н.

   Дълга и интересна е историята на нашите домашни гълъби. Тя води началото си още от дълбока древност, когато гълъбите със своята грация и миловидност са се понравили на старите египтяни и те са ги изобразявали в своите йероглифи. Практичните финикийци са използвали опитомени гълъби като пощальони, за да пренасят вести до тяхната родина, когато се намират в далечни пътешествия. Особено много са се прославили тези крилати свръзки през обсадата на крепостта Модена и по- късно при обсадата на Харлем през 1573 година и Париж- 1871 година. Много по- широко са били използвани пощенските гълъби през Втората световна война от Франция и Англия като средство за фоторазузнаване.

   Днес гълъбите създават много радост на хиляди любители.

   Те представят своите любимци на изложби и състезания. Освен това домашните гълъби служат и като жива украса на много паркове на площади, украса, пред която е невъзможно да не се спреш и да се полюбуваш на тези нежни и грациозни създания.

   Но и природата от своя страна по свой "вкус и желание" е създала в продължение на многохилядния естествен подбор най- разнообразни видове гълъби, и то не по- малко от днес съществуващите домашни породи.

   Днес са известни около 292 вида гълъби, които населяват почти всички части на земното кълбо, с изключение на Арктика и Антарктида. Особено многобройни са гълъбите по тропическите острови Зондски, Молукски, Филипински и други. Според някои това е била прародината на гълъбите, откъдето по- късно като добри летци са се разселили по останалите континенти. Също така многобройни са гълъбите и в Австралия, Южна Америка и Азия, а в Африка видовото разнообразие е много малко, но затова пък отделните видове са извънредно многобройни и едни от най- често срещаните птици, даже и в нехарактерни за тях места- пустините.

   Гълъбите са типични дървесни видове. Много малко видове, които се смятат като изключение, са се приспособили за живот по скалите, земята и пустините.

   Гласът на гълъбите е приятен, мелодичен и нежен.

   Подразредът на гълъбите се разделя на две семейства. Към първото семейство Дрондове има само три вида. Тези интересни представители от това семейство са живели до XVII и началото на XVIII век. Най- известен е глупавият "додо" дронт /Raphus cucullatus/. Той е имал голямо масивно тяло и атрофирани крила. Нямал е никакви средства за защита, а освен това се е размножавал много бавно- снасял е само едно яйце. Дронтът е живял на остров Маврикий. Скоро след откриването на острова от европейците през XVII век ной е бил избит и днес на острова се срещат само кости и отпечатъци от този интересен гълъб. Поради същата причина са изчезнали през XVIII век и останалите два вида, които са населявали Маскаренските острови.

   Много по- богато на видове е второто семейство гълъби- Columbidae, което се разделя на няколко рода.

   По външно устройство и начин на живот най- близък родственик на измрелите дрондове е зъбатият гълъб. Той е голям колкото чавка, със здраво набито тяло и къса опашка. Клюнът му, който е много по- голам от този на останалите гълъби, е здрав и закривен надолу, както при хищните птици. Долната част на клюна е тъпа и има по три израстъка като зъби, откъдето и самата птица носи името си. Крилата са къси и сравнително слаби, за да издържат силното му тяло, затова е много лош летец.

   Оперението на "зъбатия гълъб" е доста красиво. Главата, шията и гушата са зеленикави с метален блясък, гърбът и надопашката- червеникавосиви, а крилата- тъмносиви.

   Разпространението на зъбатият гълъб е твърде ограничено. Той се среща на островите Самоа, Уполу е Савай, а даже и на тях населява само отделни области с гъсти гори. В миналото зъбатият гълъб е бил многоброен и пътешествениците са се хранели предимно с неговото вкусно месо. След пренасянето на огнестрелното оръжие на тези острови туземците като най- лесно достъпен обект за "тренировки" по стрелба използвали зъбатия гълъб и затова той бързо намалява. Също така пренесените от преселници котки, по- голямата част от които подивели, са станали най- опасните врагове на този гълъб.

   Зъбатият гълъб се храни с плодове. При това си служи много умело само с клюна, без участието на краката: разчупва черупката и изяжда ядката на плода.

   Най- малкият гълъб е гълъбът- джудже. Той е голям колкото скорец, с къса закръглена опашка. Цялото му оперение е със силен метален блясък. Горната страна на главата е пепелявосива, челото и гушката са белезникави, а гърбът и крилата- сивокафяви.

   Населява горите с богат подлес от храсти на тропическа Африка. Особено многобройни са неговите ята около реките и потоците. Понякога се среща и високо по планините до 2000 м. височина.

   Гласът на гълъба- джудже е много характерен. Песента му завършва с високи флейтови трели.

   Храни се със семена от различни увивни растения, които по тези места се срещат в изобилие.

   През гнездовия период "съпрузите" са много нежни един към друг. Мъжкият обкръжава женската с много нежност и внимание. Той се гали в нея и тихо и гугука.

   Гнездото си гълъбите- джуджета правят в най- гъстите части на гората ниско по дърветата или храстите, а понякога и в големи хралупи. Гнездото е много по- старателно построено в сравнение с това на другите видове гълъби.

   Гълъбът- джудже много често се отглежда в кафези. Той не е взискателен към храната, но загубва при кафезно отглеждане металния си блясък на оперението си.

   Обикновен за Африка е и египетският гълъб. Той има светложълтеникаво оперение с тъмни ивици от горната страна на шията.

   Среща се в цяла Африка и цяла Индия. Особено многоброен е в степните и сухи пустинни области. Много характерен е гласът на египетския гълъб. Той прилича на весел смях и затова се нарича още смеещ се гълъб.

   Египетският гълъб се храни със семена, които търси през целия ден. През брачния период двойките се усамотяват в гъстите храсти и само "смехът на мъжкия може да подскаже къде се намира тази любовна двойка".

   У нас често се отглежда в кафези, като някои екземпляри имат охресто /глинесто/ оперение, а други са чисто бели.

   Красив е и австралийският качулат гълъб. той има тънко елегантно тяло, дълго около 15 см. Перата на тялото му са сиви, а по крилата с бронзов оттенък и бели краища. На главата си има дълги пера, които в спокойно състояние лежат прилегнали към гърба. Когато е възбуден, качулатият гълъб повдига нагоре красивата си качулка, отпуска ниско крила и разперва опашката си, която образува широко ветрило.

   Качулатият гълъб има лек и грациозен полет. Лети бързо и безшумно даже и между клоните на дърветата. Гнезди по единични дървета в равнините.

   Бронзовият гълъб е също така австралийски поданик. Той има сиво оперение със светла гушка и червеникави гърдички, а по крилата червеникави точки и блестящи зелени петна. Обитава открити пространства с единични храсти. Размножава се през пролетта.

   Земният гълъб има набито тяло с къси заострени крила. Оперението му е шоколадовокафяво. Гушката и гърдите са виненочервени, а под очите се забелязват светлобелезникави мустачки.

   Родината на земния гълъб е остров Куба. Оттук той постепенно се е разселил по всички съседни острови, на север до Флорентина и на юг до Венецуела.

   За креолите този гълъб е един от любичите ловни обекти, тъй като считат, че месото му е много вкусно. Те ловуват сутрин рано, преди изгрев слънце. Гълъбите нощуват високо по дърветата и обилната роса, която пада в тези влажни тропически области, измокря перата им до такава степен, че сутрин не могат да летят добре. Затова остават след изгрева на слънцето по клоните, докато изсъхнат. Именно тези ранни утринни часове, когато гълъбите са слабо подвижни, използват ловците за ловуването им. През горещите обедни часове гълъбите се крият ниско по клоните, под сигурната закрила на големите като чадъри листа, и така се спасяват от убийствено силните слънчеви лъчи. Така сгушени по клоните, те са почти незабележими, а само песента им издава тяхното присъствие. Но даже и това не може да помогне да се открие точно мястото, където са накацали. Педента може да заблуди даже и опитни ловци, тъй като първите звуци са много силни, като че ли идват съвсем отблизо, след това се чуват тихи, глухи тонове, които заблуждават, че птицата е отлетяла далеч и оттам продължава своята песен.

   Земният гълъб се размножава през април- май. Гнездото си прави по дърветата. Женската снася две бели яйца.

   Красива е окраската и на кървавия гълъб. Той е голям колкото нашата гугутка. Главата по челото е светлопепелява, а към тила- виолетова. Шията и гърбът са оловносиви с кървавочервени петна. На гушата има голямо карминовочервено петно, което по края става все по- бледо и се слива със светлия цвят на долната срана на тялото. Кървавият гълъб населява горите на Филипинските острови. Храни се със семена, които изравя под земята.

   За ненадминат красавец всред гълъбите се смята никобарският гълъб. Той е голям колкото скален гълъб с дълги крила, които, прибрани към тялото, продължават далеч зад опашката. Перата му са дълги, ланцетовидни. От двете страни на врата се спускат като разкошна грива. В самата основа на силния и здрав клюн има голяма кръгла брадавица. цялото тяло на никобарския гълъб е тъмнозелено със метален блясък, само перата на опашката са млечнобели.

   Никобарските гълъби населяват малките остравчета около Нова Гвинея. Понякога тези островчета са съвсем необитаеми и отдалечени стотици километри навътре в морето. Въпреки че са добри летци, тези гълъби прекарват по- голямата част от живота си на земята.

   Никобарският гълъб се храни с  различни семена и плодове, но с охота кълве и насекоми, червейчета и паяци.

   Гнездото си прави на земята под закритието на гъсти храсти.

   Най- големият днес живеещ гълъб е венценосният гълъб. Той има масивно тяло, голямо колкото едра кокошка, и здрав клюн. Тялото е гълъбовосиво с по- тъмни крила, гръб и опашка. на главата си венценосният гълъб има корона, образувана от дълги пухкави пера, завършващи с красиво оцветено ветрилце. Тази корона му придава горд и величествен вид. Многобройните ята се срещат в Нова Гвинея и някои съседни острови, като Салавати, Мисол и други. Тук венценосните гълъби заместват красивите фазани не само по външен вид, но и по начин на живот. През целия ден те се движат по земята, в гористите местности с храсти, където търсят храната си: плодове, семена и други. Привечер цялото ято се събира по ниските клони на дърветата за нощуване. През брачния период ятата се разпръсват и се формират отделните двойки. Гнездата се намират по дебелите клони на дърветата, невисоко от земята. Гнездото строят и двете птици. Главен архитект обаче е женската, а мъжкият като "общ работник" доставя само строителния материал: клончета, листенца и тревички, които женската нарежда по свой вкус в гнездото.

   Дебелоклюният гълъб се отнася към плодоядните гълъби. на дължина достига до 26 см. Има къса опашка. Оперението му е плътно- двуцветно. Главата, шията и гушата са пепелявосиви, а по останалата част на тялото широките керемидообразни наредени пера са червеносинкави на цвят. Челото и областта около очите са голи с множество кожести брадавици.

   Дебелоклюният гълъб се среща на Сейшелските острови. Обитава на малки ята вековните девствени гори.

   През по- голямата част от годината се храни с плодове от различни палми, а когато узрее оризът в плантациите, напуска горите и на големи ята ги напада. От изобилната храна бързо затлъстява и има вкусно и крехко месо. Когато тези видове гълъби се отглеждат на затворено или при изобилна храна, понякога умират от затлъстяване.

   Познати са още два вида плодоядни гълъби. Единият от тях се среща на остров Мадагаскар, а другият- на Коморските острови.

   Твърде многобройни за Средна Африка са ваалите. Техният глас може да се чуе навсякъде в горите от бреговете на Черно море и Индийския океан до Конго, Мозамбик и Бряг на слоновата кост. От горната страна на тялото оперението е маслиненозелено, а отдолу светложълтеникаво.

   Движат се на ята до 20 екземпляра, а сутрин и привечер образуват шумни "събори" в полумрака по клоните на дърветата. По клоните пълзят много добре, не по- лошо от папагалите, а и по зеленото си оперение приличат много на тях, затова често даже и опитни пътешестваници приемат тези красиви гълъби за папагали. Ваалите са плодоядни птици. Хранят се с най- различни плодове. Под дърветата, където те се хранят винаги, има множество полуизядени плодове, настилки и други остатъци.

   За разлика от своите събратя ваалите избират за гнездене широки, удобни хралупи.

   Ловците ходят на лов за ваали привечер или рано сутрин, като предварително откриват любимите им за нощуване дървета, под които ги причакват.


Избрани сайтове Гълъби

Най-нови обяви

  • Продавам гълъби порода Американски Кинг Стандарт
    Продавам гълъби от породата Американски Кинг Стандарт - кокошоподобен тип гълъби

  • All Rights Reserved, ZooHit 2008, Sofia / условия на ползване / контакти